МОТИВИ
към присъда по НОХД Nr:538/2012 по описа
на РОС
Р.нска окръжна прокуратура е
обвинила:
Е.М.С. *** в това,че:
На
06.08.2012г. в гр.Р., в условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи – златни
синджир и кръст на обща ст.-т 281,60 лв. от владението на М.С.Т. ***, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване – престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1 от НК .
Съдебното производство е протекло по реда на гл.27 НПК.
Прокурорът поддържа обвинението и иска
от съда да постанови осъдителна присъда, с която да наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода, ориентирано в размер на девет години лишаване от
свобода и след редукцията да определи наказание от шест години лишаване от
свобода, което да се търпи ефективно.
Подсъдимият изцяло признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласието си
за същите да не се събират доказателства за тях в хода на съдебното следствие.
Моли съда за минимално наказание, каквото е и становището на неговия защитник.
Окръжният
съд, след преценка на събрания по делото доказателствен материал приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
е роден на ***г***, български гражданин, с постоянен адрес в с.гр., със средно
образование, неженен, не работи, осъждан многократно, като предходни четири
присъди за кражби, извършени в периода 13.10.2001г.- 01.01.2002г., както
следва: по НОХД №1263/02, №1975/02, №1904/03 - всички по описа на РРС и тази по
НОХД №806/02г.- по описа на РС-Бургас са били групирани с определение
№265/13.10.2005г. по ЧНД №3239/05г. по описа на РРС, в сила от 29.10.2005г. Определеното
общо наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при общ режим е изтърпяно в
Затвора – Ловеч и с определение от 26.04.2007г. по ЧНД №90/07г. по описа на
ОС-Ловеч, в сила от 11.05.2007г. подсъдимият е бил УПО с определен изпитателен
срок в размер на остатъка от 7м.2дни, изтекъл на 11.12.2005г.
На
06.08.2012г. подс.С. ***, където пред компютърна зала „Ескейп” забелязъл св.М.Т..
Направило му впечатление, че младежът стои до л.а.”БМВ” и на врата си има
масивен златен ланец с кръстче – общо 6,40г. 14 каратово злато на ст.-т
281,60лв. Прибилижавайки към
него, подсъдимият дръпнал ланеца, който се скъсал, но собственикът го задържал
в ръката си и го пуснал едва след като подсъдимият го заплашил, че ще стане
нещо „по-сериозно”, ако продължи да му се противопоставя. Подсъдимият наел
таксиметров автомобил, управляван от св.В.Й. и се опитал да заложи накита в две
заложни къщи, но безуспешно. Явно раздразнен от това, той се върнал към залата,
където стояли св.Т. и приятеля му св.Св.С., които междувременно били
сигнализирали в полицията за извършеното. Подсъдимият отново им се заканил с
побой и продължил да се движи по ул.”Хан Аспарух”, където бил задържан малко
по-късно от св.Бл.Д. и колегата му – дежурен автопатрул към Първо РПУ-ОД-МВР-Р.,
които се отзовали на получения от св.Т. сигнал. Полицаите го видели да изхвърля
на земята синджира и го прибрали. Непосредствено след това подсъмият и накита
били разпознати от св.Т., който си получил обратно отнетото, а до автомобила му
намерили и кръстчето, което било паднало по време на дърпането.
Изложеното се установява по безспорен начин от самопризнанията
на подсъдимия, направени пред съда, които напълно се подкрепят от приложените
към делото писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на
досъдебното производство и съдържащи се в показанията на свидетелите Т., С., Й.,
Д., свидетелства за съдимост, декларация, автобиография, СЦИЕ, протокол за оглед
на местопроизшествие.
Предвид горното, съдът прави
следните правни изводи:
Наличните преки и косвени доказателства,
разгледани поотделно и в тяхната взаимовръзка налагат единствения възможен
извод за безспорно установено авторство на подсъдимия в извършване на
инкриминираното деяние, при което от обективна и субективна страна същият е
осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд – това по
чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1 от НК, тъй като на
посочената по-горе дата и място, в условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи –
златен ланец и кръстче на обща ст.-т 281,60лв. от владението на М.С.Т. ***, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплаха.
Наличието на принуда се обуславя от начина, по който подсъдимият е присвоил
вещите на пострадалия, а именно издърпвайки със сила ланеца от врата и от
ръцете им, като при това придружил физическото действие с вербална заплаха за
да сломи неговата съпротива, воден от стремежа да лиши по
насилствен начин собственика на вещите от фактическата власт върху тях. Благодарение
на това, той успял да установи своя такава, което пък обуславя и довършеността
на деянието му.
Подсъдимият е действал при
пряк умисъл - съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
настъпването на противоправните последици, което се потвърждава не само от направените
пред съда самопризнания, но и от цялостното му поведение - избор на подходящо безлюдно
място, време и жертва за извършване на деянието и по-бързото отдалечаване с
отнетото от мястото на престъплението, посредством МПС.
Деянието на подс.С. разкрива
признаците на престъпление, извършено в условията на опасен рецидив по см.на
чл.29, ал.1, б.”а” от НК, което квалифицира извършеното по чл.199, ал.1, т.4 от НК, с оглед посочените по-горе минали осъждания, които попадат в срока по
чл.30, ал.1 от НК.
С оглед
на изложеното съдът преценява,че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението, за което
е обвинен и да му се определи наказание.
При индивидуализацията на наказанието
съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното
признание за вината, доколкото то е основание за приложение на съкратеното
съдебно следствие, обуславящо задължителното приложение на чл.58а от НК, поради
което не следва да се приема за обстоятелство, което е от естество да доведе до
по-нисък размер на определеното наказание. Отегчаващо отговорността
обстоятелство са миналите осъждания, освен взетите предвид при квалификация на
деянието, а смекчаващо такова – съжителството с жена, от която очаква дете,
ниския размер на отнетото, пълното възстановяване на щетите за пострадалия, сравнително
ниския интензитет на упражнената принуда в двете й форми, при което съдът
определя наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – към
законоустановения минимален размер в особената част на НК за извършеното, а
именно – шест години лишаване от свобода, коет онаказание редуцирано при
условията на чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК, съгласно императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 НПК определя на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При липса на
изискуемите формални предпоставки за приложение на чл.66,ал.1 от НК и съгласно
чл.60, ал.1,вр.чл.61,т.2 от ЗИНЗС съдът е преценил, че изтърпяването следва да
бъде ефективно, при първоначален СТРОГ режим, в затворническо общежитие от
закрит тип, от което на осн.чл.59, ал.1 от НК следва да се приспадне
предварителното задържане под стража, считано от 06.08.2012г. Така най-пълно ще
се постигнат целите на генералната и личната превенция, тъй като през този
период на изолация младият осъден ще има възможност да преосмисли поведението
си и да се преориентира към един законосъобразен начин на живот за в бъдеще за
да осигури препитание по един общественоприемлив начин за създаденото от него
семейство.
Подсъдимият следва да заплати
направените разноски на досъдебното производство.
Мотивиран така съдът постанови присъдата
си.
Окръжен съдия:
