Р Е Ш Е Н И Е
№ 170/3.2.2022г.
Град Пловдив, 03.02.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и първи януари две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3169 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.27, ал.1 ЗУСЕСИФ.
Образувано е по жалба
на „Профиантс технолоджис“ ЕООД срещу решение № РД-11-1489 от 19.11.2021
г. на зам.-министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган (УО)
на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК), с което на „Профиантс
технолоджис“ ЕООД е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
проектно предложение с референтен № BG16RFOP002-2.089-4923 „Подкрепа за малки предприятия с оборот
над 500 000 лева за преодоляване на икономическите последствия от
пандемията COVID-19“ по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки
предприятия с оборот над 500 000 лева за преодоляване на икономическите
последствия от пандемията COVID-19“.
Според дружеството-жалбоподател оспореното
решение е неправилно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна и
връщане на преписката на ръководител на УО за ново произнасяне, както и
присъждане на направените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител
счета жалбата за недопустима (л.26).
Съдът намира, че жалбата е подадена от
активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорването като адресат
на оспореното решение и предвид факта, че това решение неблагоприятно засяга
правната му сфера, защото с него се отказва предоставянето на безвъзмездна
финансова помощ от средствата от ЕСИФ. Жалбата е подадена на 06.12.2021 г.
(товарителница – л.21), т.е., в преклузивния 14-дневен срок от съобщаване на
оспореното решение, извършено чрез ИСУН на 22.11.2021 г. (л.31). Жалбата е
срещу индивидуален административен акт, който съгласно нормата на чл.27, ал.1
ЗУСЕСИФ може да се оспорва пред съд по реда на АПК. Всичко изложено налага
извод, че жалбата е допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна
поради следните съображения:
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че дружеството-жалбоподател е
кандидатствало по процедура BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки
предприятия с оборот над 500 000 лева за преодоляване на икономическите
последствия от пандемията COVID-19“.
В етапа преди
сключване на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ (БФП) чрез системата ИСУН 2020 ръководителят на екипа по договаряне е
изпратил на дружеството съобщение (л.123-128), че във връзка с приключилата
оценка и одобрение на оценителния доклад проектното предложение на дружеството
е получило общо 16 точки и е включено в списъка на резервните проектни
предложения, одобрени за финансиране, както и че следва да представи
допълнителни документи, изчерпателно изброени в съобщението. Съответно дружеството
е подало изисканите документи и декларации (л.134).
На 19.11.2021 г.
ръководителят на УО на ОПИК е издал оспореното решение № РД-11-1489 – предмет
на настоящото съдебно производство, с което е отказал предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ (БФП), защото е налице хипотезата на чл.38, т.3
ЗУСЕСИФ и т.27.1 от Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки предприятия с оборот над
500 000 лева за преодоляване на икономическите последствия от пандемията
COVID-19“.
Съобразявайки т.6
„Цели на предоставяната БФП по процедурата и очаквани резултати” от условията
за кандидатстване, съгласно която процедура BG16RFOP002-2.089 е
изцяло фокусирана към предоставяне на БФП за осигуряване на оперативен капитал
в полза на български малки предприятия, реализирали оборот над 500 000
лева за 2019 г., за справяне с последствията от пандемията COVID-19, които
предприятия са останали неподкрепени с безвъзмездни средства за покриване на
най-неотложни нужди, както и съобразявайки специфичната цел на инвестиционен
приоритет 2.2 от приоритетна ос 2 и инвестиционен приоритет 6.1 от приоритетна
ос 6 на ОПИК, т.11.1 „Критерии за допустимост” от Условията за кандидатстване
по процедура BG16RFOP002-2.089, ръководителят на УО е
приел, че в критериите за допустимост се поставя ограничение за финансиране
единствено на кандидати, които отговарят на изискванията за категория малко
предприятие съгласно Закова за малките и средни предприятия (ЗМСП) и Препоръка
на Комисията от 06.05.2003 г. относно определението за микро, малки и средни
предприятия.
Разяснявайки
процедурата по одобрение, ръководителят на УО е посочил, че в представената от
кандидата декларация за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 ЗМСП дружеството е
декларирало категория малко предприятие и данни за последната приключена
финансова 2020 година. Посочено е, че параметрите за определяне на категорията
на кандидата се отчитат за двете последователни финансови години, в които
предприятието превиши или слезе под границите по чл.3 ЗМСП, а в случай, че
данните за последните две приключени финансови години не потвърждават статуса
на малко предприятие, се вземат предвид тези за предходните две последователни
финансови години, в които предприятието запазва своите параметри по чл.3 ЗМСП
без промяна.
В рамките на
проверката преди сключване на административния договор, ползвайки служебно
предоставените чрез системата МОНИТОРСТАТ баланс, отчет за приходите и
разходите и отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други
разходи за труд и доказателствата, представени на 25.10.2021 г. от кандидата
през модул „Комуникации“ на ИСУН 2020, категорията на кандидата е била
изследвана за следните финансови години: 2020 г. – персонал от 9 лица, годишен
оборот от 989 000 лева и стойност на активите в размер на
1 136 000 лева; 2019 г. – персонал от 10 лица, годишен оборот от 1 198 000
лева и стойност на активите в размер на 1 138 000 лева;, 2018 г. –
персонал от 9 лица, годишен оборот от 1 035 000 лева и стойност на
активите в размер на 636 000 лева; 2017 г. – персонал от 9 лица, годишен
оборот от 1 279 000 лева и стойност на активите в размер на 747 000 лева.
Въз основа на тези данни е направен извод, че за 2018 г. и 2017 г. кандидатът
отговаря на изискванията за микро предприятие и е със статут на независимо
предприятие, т.е., кандидатът не отговаря на изискването за бенефициент,
посочено в подточка 3 на т.11.1. „Критерии за допустимост на кандидатите“ от
Условията за кандидатстване по процедурата, според която допустими по
настоящата процедура за подбор на проекти са само кандидати, които отговарят на
изискванията за малко предприятие съгласно ЗМСП и Препоръка на Комисията от 06
май 2003 г. относно определението за микро, малки и средни предприятия.
Именно с оглед
установеното относно категорията на кандидата и на основание чл.38, т.3, пр.1
ЗУСЕСИФ ръководителят на УО на ОПИК е издал решението за отказ за предоставяне
на БФП.
В хода на съдебното
производство не са събирани нови доказателства, доколкото представените в
съдебното заседание отчети не са нови доказателства и са взети предвид от
административния орган при издаване на оспореното решение. В този смисъл съдът
приема, че спор не е по фактите, а е правен относно правилното приложение на
материалния закон.
При тези факти съдът
намира, че оспореното решение е законосъобразно.
Процедурата по
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор е уредена в раздел II,
чл.29-42 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл.36, ал.2 ЗУСЕСИФ при одобрен оценителен доклад
кандидатите от списъка по чл.35, ал.1, а в случаите по чл.37, ал.2 – и от
списъка по чл.35, т.2, се поканват да представят в 30-дневен срок
доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициент, включително на
условията, посочени в документите по чл.26, ал.1, ако същите не са приложени
към формуляра за кандидатстване.
Съгласно чл.38, т.3,
пр.1 ЗУСЕСИФ в 10-дневен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно
от изтичането на срока по чл.36, ал.2 ръководителят на управляващия орган
издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна
финансова помощ на кандидат, който не
отговаря на изискванията за бенефициент.
Напълно обоснован и
правилен се явява изводът на административния орган, че дружеството-жалбоподател
не отговаря на изискванията за малко предприятие. С оглед зададените от чл.3
ЗМСП критерии за определянето на предприятията като средни, малки или микропредприятия
и изхождайки от официалните данни, декларирани от дружеството в отчета на
заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд за 2020 г. (л.138), представен в
административното производство по издаване на оспореното решение и обявен в НСИ,
административният орган е направил извод, че за 2020 г. дружеството има
персонал от 9 лица, от които 8 лица по код 1001 и 1 лице по код 1400, и този
извод напълно съвпада с данните от отчета.
Наличието на грешка
при декларирането на данните и посочването на 8 лица вместо действителния брой
9 лица по код 1001, която грешка според дружеството-жалбоподател е заложена в
ползвания софтуер за отчитане на броя на служителите, работещи на непълно
работно време или за кратък срок, каквито обяснения даде в съдебното заседание
и управителят на дружеството, не влияе върху законосъобразността на оспореното
решение. Данните от отчета са взети коректно, допуснатата от дружеството грешка
е коригирана след получаване на оспореното решение за отказ според изложението
в жалбата и обясненията на управителя, дадени в съдебното заседание, т.е., при
извършване на преценката относно категорията на предприятието за
административния орган обективно е било невъзможно да ползва други данни за
работещите в дружеството лица.
Напълно неосновано е
твърдението на дружеството-жалбоподател, че привидното несъответствие между
действителните данни и отразените в публикувания отчет е било видно и е
следвало да бъде отстранено от оценителната комисия. Оценителната комисия няма
правомощие да изследва за наличие на грешки и да отстранява допуснати от самия
кандидат грешки в подадените отчети пред НСИ, още повече, когато тези грешки се
дължат на компютърната програма, ползвана от дружеството за обработване на
информацията относно заетите лица. В случая дружеството е декларирало още с
проектното си предложение (л.109) съгласие за служебно предоставяне на данни от
НСИ и отчетът за заетите лица за 2020 г. е ползван във вида и със съдържанието,
както е бил подаден от самото дружество. Вярно е, че подходът е формален, но е
вярно също, че нито оценителната комисия, нито ръководителят на УО на ОПК не
следва да отстраняват техническа или друга грешка, допусната от самия кандидат
в данните, отразени в системата МОНИТОРСТАТ, доколкото това би осигурило на
съответствия кандидат недопустимо предимство в сравнение с останалите
кандидати, както и би довело до нарушаване на принципите по чл.29, ал.1 ЗУСЕСИФ
за свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на
дискриминация, публичност и
прозрачност.
В този смисъл не е
налице нарушение на чл.7 АПК, защото оспореното решение е издадено въз основа
на официални данни, декларирани от самото дружество пред НСИ, т.е., спазен е
принципът за истинност. Доколкото данните са официални, за административния
орган не е съществувало съмнение за тяхната достоверност или, още по-малко, за наличие
на грешка в използвания софтуер – преценка, която далеч надхвърля служебните
задължения на оценителната комисия за проверка на декларираните данни, когато
самото деклариране е извършено от дружеството много преди кандидатстването в
процедура BG16RFOP002-2.089.
Нормата на чл.34,
ал.2 ЗУСЕСИФ е неприложима за настоящия казус, защото проектното предложение на
дружеството-жалбоподател е преминало през етапа на предварителна техническа
оценка. От друга страна, доколкото се касае до официални данни от НСИ, отразени
в системата МОНИТОРСТАТ, не е налице хипотезата на чл.34, ал.2 ЗУСЕСИФ, защото
всички изискуеми документи са били налични. Предоставянето на допълнителна
възможност за представяне на доказателства за съответствие с изискванията за
бенефициер, както се каза по-горе, би представлявало осигуряване на недопустимо
предимство за дружеството-жалбоподател пред останалите кандидати и нарушаване
на принципите по чл.29, ал.1 ЗУСЕСИФ. В този смисъл и противно на застъпената
защитна теза от дружеството-жалбоподател, именно предоставянето на такава
допълнителна възможност за корекция на данните и за представяне на нови
доказателства би представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, защото по този начин се нарушават основни принципи в процедурата по подбор
на проектни предложения за предоставяне на БФП.
Тъй като правилно и
обосновано е прието, че за 2020 г. дружеството-жалбоподател не отговаря на
критериите за малко предприятие, а за 2019 г. покрива тези критерии, в
съответствието с изискването на чл.4б, ал.2 ЗМСП административният орган е
извършил преценка на данните за следващите две последователни финансови години
2018 г. и 2017 г., за които е констатирано, че дружеството отговаря на
критериите за микропредприятие, т.е., не отговаря на изискванията за
бенефициер. Този извод не е оборен от събраните по делото доказателства.
Нормата на чл.38
ЗУСЕСИФ е императивна и на административния орган не е предоставено право на
преценка акт с какво съдържание трябва да издаде, защото тази преценка е
направена от законодателя със създаването на самата правна норма.
Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
задължително следва да издаде мотивирано решение за отказ за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С
оглед изхода на делото на дружеството-жалбоподател не се дължат разноски.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Профиантс
технолоджис“ ЕООД, ЕИК 20028439, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл.193, вх.А, ет.2, ап.3, представлявано от управителя Ж.И.Ч.,
срещу решение № РД-11-1489 от 19.11.2021 г. на зам.-министъра на
икономиката и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК), с което на „Профиантс
технолоджис“ ЕООД е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
проектно предложение с референтен № BG16RFOP002-2.089-4923 „Подкрепа за малки предприятия с оборот
над 500 000 лева за преодоляване на икономическите последствия от
пандемията COVID-19“ по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки
предприятия с оборот над 500 000 лева за преодоляване на икономическите
последствия от пандемията COVID-19“.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването.
Съдия: