Р Е Ш Е Н И Е
№
17.07.2020 година град Стара Загора
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на
двадесет и пети юни две
хиляди и двадесета година.
В
публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т.М.
Секретар: ДЕЯНА ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Т.М.,
а.н.дело № 845 по описа за 2020 година,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1228-000483
от 11.03.2020 година на Началник група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Стара
Загора /упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година на МВР/, с което на Х.П.М.,
ЕГН ********** са наложени административни наказания – „глоба” в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца,
за нарушение по чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата и „глоба” в
размер на 200 лева за нарушение по чл.20, ал.2, във връзка с чл.179, ал.2,
предложение първо от Закона за движението по пътищата, и както и са отнети дванадесет
контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на
съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 20-1228-000483 от 11.03.2020 година на Началник група в сектор
Пътна полиция при ОД на МВР – Стара Загора /упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018
година на МВР/, с което на Х.П.М., ЕГН ********** са наложени административни
наказания – „глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от двадесет и четири месеца, за нарушение по чл.174, ал.3 от Закона за
движението по пътищата и „глоба” в размер на 200 лева за нарушение по чл.20,
ал.2, във връзка с чл.179, ал.2, предложение първо от Закона за движението по
пътищата, и както и са отнети дванадесет контролни точки.
В жалбата и в хода на
делото, чрез процесуалния представител се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда
същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият, чрез
процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна и моли съда за
потвърди обжалваното наказателно постановление.
Старозагорският районен
съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото
писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
Жалбата е подадена от
лице имащо право на това, но разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
На Х.П.М. е съставен Акт
за установяване на административно нарушение от 22.02.2020 година за това, че
на същата дата, около 05.08 часа в град Стара Загора, по улица „**“, до № 14 в
посока изток-запад управлява собствения си лек автомобил марка Мерцедес с
регистрационен № СТ 9779 СМ и продължава в посока север-юг, като водачът
управлява моторното превозно средство със скорост, несъобразена с атмосферните
условия /дъждовалеж/, губи контрол над управлението над автомобила и с предната
му дясна част блъска в предната им част лек автомобил Нисан с регистрационен №
СТ 8414 ВК, лека автомобил Нисан с регистрационен № СТ 9437 ВН, лек автомобил
Рено с регистрационен № СТ 3254 РМ, и със задната част на управляваното моторно
превозно средство блъска задната част на лек автомобил Опел с регистрационен № СТ
8680 РА и лек автомобил с регистрационен № СТ 1296 РК, като реализира пътно-транспортно
произшествие с материални щети по 6 броя моторни превозни средства. Водачът
отказва да бъде тестван с техническо средство Алкотест „Дрегер“ за употреба на
алкохол. Издаден талон за медицинско изследване № 0010814 – не е дал кръв за
медицинско изследване. Деянието е квалифицирано като нарушения по по чл.174,
ал.3 и чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата. При съставяне на акта
жалбоподателят не направил възражение и не се е възползвал от правото си на
възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт
за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно
постановление в което нарушенията са описани и квалифицирани така, както са в
акта. На М., на основание чл.179, ал.2, предложение първо от ЗДвП е наложено
административно наказание в размер на 200 лева, а по отношение на отказа за
употреба на наркотични вещества на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер от 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от двадесет и четири месеца и са отнети дванадесет контролни точки.
В хода на съдебното
производство, за изясняване на обстоятелства по делото са събрани и гласни
доказателства.
При съвкупната преценка
на всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Въз основа на събраните
по делото доказателства според съда се установява по един безспорен начин, че
на 22.02.2020 година около 05:08 часа в град Стара Загора на цитираното място
жалбоподателят е управлявал лек автомобил със скорост, несъобразена с
атмосферните условия /дъждовалеж/ и е загубил контрол над управлението над
автомобила и с предната му дясна част е блъснал в предната им част лек
автомобил Нисан с регистрационен № СТ 8414 ВК, лека автомобил Нисан с
регистрационен № СТ 9437 ВН, лек автомобил Рено с регистрационен № СТ 3254 РМ,
и със задната част на управляваното моторно превозно средство е блъснал задната
част на лек автомобил Опел с регистрационен № СТ 8680 РА и лек автомобил с
регистрационен № СТ 1296 РК, като реализирал пътно-транспортно произшествие с
материални щети по 6 броя моторни превозни средства. За съда е безспорно е, че
на въпросната дата именно жалбоподателят е управлявал моторното превозно
средство. Това се установява по един безспорен начин от свидетелите очевидци на
деянието извършено от жалбоподателя, свидетелите Д.М. и Н.Ж.. Тези двама
свидетели са наблюдавали поведението на жалбоподателя и с оглед на това което е
извършили са сигнализирали съответните органи на реда. И двамата свидетели са
категорични че именно жалбоподателя е управлявал през въпросната нощ лекия
автомобил, както и че е бил доста неадекватен при последвала проверка от
служителите на Пътна полиция. Дори според показанията на свидетеля Ж.,
жалбоподателя го е убеждавал да не казва, че той е управлявал лекия автомобил.
Този свидетел заяви че: „Видах водача на автомобила. Той беше силно казано
доста неадекватен, но залиташе. Незнам дали беше само пиян или и нещо друго.
Изключително нагъл беше. Докато полицаите му пишеха акта, ме никна настрани и
ми каза да им кажа, че не съм го виждал в автомобила и че не е управлявал той.
Не съм го виждал да излиза от автомобила. Сам си беше в автомобила.“. Съдът
кредитира показанията на тези двама свидетели, като последователни и
непротиворечиви и с оглед на това че същите са дадени при разяснена наказателна
отговорност по чл.290 от НК, съдът ги приема и за достоверни. В тази връзка
неоснователни са направените възражения, че през въпросната нощ жалбоподателя
не е управлявал моторното превозно средство и не е автор на установените
административни нарушения. По отношения на направения отказ не се спори по
делото, предвид на това че жалбоподателя оспорва авторството. Несъмнено се
установи, че жалбоподателя е отказал да бъде тестван техническото средство за
наличието на употреба на алкохол нито впоследствие е дал кръв за кръвни
изследвания в тази насока.
От друга страна съдът намира, че при изготвяне на АУАН и обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно са установени административните нарушения и това е подкрепено със съответните надлежни доказателства. Посочено е мястото и времето на извършване на административното нарушение. Правилно е определена административно – наказателната отговорности правните норми свързани с нея. Правилно е установен нарушителя и неговата вина.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.179, ал.2 от ЗДвП е предвидено административно наказание – глоба в размер от 200 лева. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона размер.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, безспорно водача е отказал да изпробван с техническо средство. Съобразявайки се с това и предвиденото в закона наказание, неговата тежест, обществена значимост както и това че в последно време е доста срещано, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона размер, а именно за административното нарушение – лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от двадесет и четири месеца и глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: