Р Е Ш Е Н И Е
Номер 126, 10.02.2023 г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,
ХV-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 26.01.2023г., в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: ДИАНА ГАНЕВА
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
При
секретаря Д. Ф., прокурора Соня П., като разгледа докладваното от съдията Йовка
Бъчварова КАНД № 2074 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „Фууд Къмпани Созопол“ ЕООД, чрез
представител по пълномощие, срещу решение № 951/18.10.2022г., постановено по
АНД № 3196/2022г. на РС Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 648956-F666807
/ 02.08.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. В
касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен
акт, поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по
чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Извършеното нарушение не било установено по
несъмнен начин. Били допуснати множество нарушения на процесуалните правила в
хода на административнонаказателното производство в предсъдебната му фаза – не
бил предложен по – благоприятен вариант за приключване на производството;
обстоятелствата, взети предвид при определяне на наказанието, били бланкетно
изброени. Изразява се несъгласие с изводите на съда за липса на предпоставките
за приложение на чл.28 от ЗАНН. Акцентира се на обстоятелството, че нарушението
било незабавно отстранено, поради което налагането на наказание се явявало
самоцелно. Прави се искане за отмяна на решението на районния съд и съответно
на обжалваното НП. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В
срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация, чрез пълномощник, е подал
отговор, в който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Прави се
искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Моли за присъждане на
направените в касационното производство разноски.
В
съдебно заседание касаторът се представлява по пълномощие от адвокат В.В. ***,
която поддържа жалбата и претенцията за разноски, съобразно представен списък,
вкл. и тези, направени пред първата инстанция.
Ответникът
по касация не изпраща представител.
Участващият
в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за
неоснователност на касационната жалба и съответно за потвърждаване на
обжалваното решение и на потвърденото с него НП.
Съдът,
след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие
за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в
първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в
14-дневния срок по чл.211,
ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213
от АПК, приложими по силата на чл.63в
от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Обхватът
на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според
който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон
съдът следи и служебно.
С обжалваното решение
състав на РС Бургас потвърдил НП №
648956-F666807/02.08.2022г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл.185,
ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500.00 лева за извършено по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на
финансите, (Наредба Н-18/13.12.2006г.) във връзка
с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС административно нарушение, затова че на
01.07.2022г. в 11:50ч. на обект, представляващ склад за хранителни стоки,
находящ се в град созопол, ул. Републиканска етаж 1, в издаваните фискални
бележки липсвали точно наименование на стоката/услугата, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, като нарушението не
било довело до неотразяване на приходи.
След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод
за неоснователност на разглежданата
от него жалба. За да постанови този правен
резултат, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Материалният закон бил правилно приложен, тъй като в хода на съдебното
следствие се установило, че дружеството – жалбоподател било извършило нарушението,
за което било санкционирано. Прието е, че на 01.07.2022г. в търговския обект –
склад за хранителни стоки, находящ се в град Созопол, била извършена проверка
от контролни органи на НАП. Съставен бил констативен протокол, в който били
обективирани установените при проверката обстоятелства. Генериран бил фискален
касов бон, от съдържанието на който явствало, че липсвали точно описание на
стоката/услугата, а се изписвал само текста „Деп 01“.
От правна страна съдът
приел, че деянието е съставомерно и правилно била ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството за нарушение по чл.26,
ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., според който фискалната
касова бележка от фискално устройство
трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да
съдържа задължително описани в 17 пункта реквизити, между които и наименование на
стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги, като
наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на
стоката/услугата, а в
случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във
фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност. Съдът е коментирал и размера на имуществената санкция,
наложена на основание правилно издирена от административнонаказващия орган
правна разпоредба. Тъй като деянието било извършено за първи път, санкцията
обосновано била определена в размер на минималния предвиден. Съдът е извършил и
проверката, вкл. и по изрично направеното в жалбата искане, по чл.28 от ЗАНН и
аргументирано е приел, че деянието не разкрива белезите за маловажност.
При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е
попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е
формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на
събраните в производството по делото доказателства съдът е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил
правилни правни изводи. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и
решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му
компетентност, като за проведеното съдебно заседание е
съставен протокол, който, като съставен при
условията и реда на НПК, е доказателствено средство за извършване на
съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните
доказателства.
Така постановеното решение е правилно като краен резултат, а
касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е
неоснователна.
Изводът на въззивния съд за извършено от жалбоподателя административно
нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. не е нито
неправилен, нито необоснован, а почива на обективно установените факти и на
правилен прочит на закона. Че в издадения по проверка фискален бон липсват
изискуемите реквизити се установява от самия фискален бон, приложен като писмено
доказателство. Възраженията за несъставомерност са изцяло декларативни и
липсват доказателства, които да установяват друго.
Касационната инстанция, след като извърши и собствена
проверка дали в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, вкл. и тези, посочени в
касационната жалба, установи, че такива не са допуснати. В касационната жалба
се навежда довод за ограничаване на правата на привлеченото към отговорност
юридическо лице, поради това, че наказващият орган не бил предложил по –
благоприятен вариант за приключване на административнонаказателното
производство. По същество доводът на касационния жалбоподател се свежда до
въпроса бил ли е задължен административнонаказващият орган да предложи на
жалбоподателя сключване на споразумение по чл.58г от ЗАНН. Анализът на
новоприетата с ДВ, бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г., разпоредба на
чл.58г от ЗАНН не сочи в тежест на органа да е установено твърдяното в
касационната жалба задължение, неспазването на което да води до опорочаване на
следващите процесуални действия, вкл. и издаване на НП. Сключване на
споразумение е само възможност и то ако органът предложи на лицето, срещу което
е бил съставен АУАН. Нарушителят също има право да инициира процедура по
обсъждане на клаузи на евентуално споразумение в 14-дневен срок от връчване на
акта. Следователно, отправянето на предложение, изхождащо от
административнонаказващия орган, за сключване на споразумение не е въздигнато в
процесуална предпоставка за издаване на НП, нито е част от
административонаказателната процедура, а е уредено като възможна алтернатива за
приключване на производство, но само при съгласие на страните по всички
въпроси, изброени в чл.58г, ал.4 от ЗАНН. В този смисъл е изричната разпоредба
на чл.58г, ал.15 от ЗАНН, според която издаване на НП, без да е направено
предложение по ал.1, изр.2, не съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила.
Съдът изцяло споделя
формирания от въззивния извод за липса на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен. Доколкото
поддържаните пред касационната инстанция доводи са
идентични с обсъдените от въззивния съд, на основание чл.220,
ал.2 от АПК вр. чл.63а, ал.1 от ЗАНН
настоящият състав не следва да ги повтаря, а препраща към тях, както добавя следното : Нарушението
е първо за дружеството и липсват данни
дружеството да е било санкционирано за други нарушения на данъчното
законодателство, които обстоятелства обаче не дават
основание същото да се третира като такова с по – ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, а напротив разкрива
типичната обществена опасност. Обратното би
означавало констатираните за първи път нарушения винаги да остават ненаказани.
Голословен е доводът,
че същото се отличава с липсата или с явно незначителна степен на обществена
опасност в сравнение с други случаи. Липсата
на причинени от нарушението вредни последици за фиска не е обстоятелство,
водещо непременно до извод за маловажност. Деянието е на формално извършване и
настъпването на такива последици не е част от обективната страна на
нарушението. Деянието се осъществява чрез бездействие и въздигането на това
бездействие в административно нарушение, съчетано с предвидени сериозни по
размер санкции, означава, че законодателят е придал на нарушението по – висока
степен на обществена опасност.
Недоказани останаха
твърденията на жалбоподателя, че бил отстранил нарушението още преди съставяне
на АУАН. Като доказателства по преписката са налични преписи от паспорта на
фискалното устройство, представени заедно с възражението срещу АУАН. Изрично в
откритото съдебно заседание, проведено пред касационната инстанция, адвокат В.
потвърди, че посредством представените с възражението по чл.44 от ЗАНН
доказателства се цели установяване на наведените твърдения за отстраняване на
нарушението. От тези доказателства се установява, че на 05.07.2022г. фирмата,
поддържаща сервизното обслужване, само е въвела нов адрес на обекта – град
Созопол, ул. Републиканска ет.1. Други записвания няма.
Въззивният съд е проверил и
съответствието на наложената санкция с целта на закона. При положение че
санкцията е определена в размер на минималния предвиден, е недопустима съдебна
намеса в посока изменението ù.
В обобщение, въззивният съд
е постановил съдебно решение,
което не страда от визираните в касационната жалба
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, и като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото
неоснователно се явява искането
на касатора за присъждане на сторените в производството разноски.
Разноски следва да бъдат
присъдени на ответника по касация, съобразно искането, направено с отговора
срещу касационната жалба. С оглед липсата на фактическа или правна сложност,
съдът определя разноски в размер на 80.00 лв.
Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас,
ХV-ти състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 951 от 18.10.2022 г., постановено по АНД № 3196 / 2022 г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА „Фууд къмпани
Созопол“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град Созопол, ул.
София 3, да заплати на Националната агенция по приходите сумата 80.00
(осемдесет) лева, представляващи разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :
Ч Л Е Н О В Е : 1/