№ 4128
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110209035 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. К. К., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 21-4332-013494 от 01.07.2021 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР, с което за нарушение на чл.
6, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 30 лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пред. 1 от ЗДвП;
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП.
С жалбата се твърди незаконосъобразност на атакувания акт, като се
претендира неговата отмяна. По-конкретно се сочи, че констатациите на
наказващия орган не кореспондират с обективната действителност.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа изложеното в жалбата. Оспорва се и компетентността на АНО.
Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, не изпраща
представител.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, доколкото е подадена
от правоимаща страна, в законоустнаовения срок и срещу акт подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.06.2021 г. около 09.45 часа жалбоподателят управлявал лек
1
автомобил „***“, с рег. № ***, в гр. София, по ул. „***“, с посока на
движение от бул. „***“ към ул. „***“. Жалбоподателят навлязъл по ул. „***“
в зоната на действие на пътен знак В-2 /Забранено е влизането на ППС в
двете посоки/, поставен на видно място в двете посоки. Действията на
жалбоподателя били възприети от свидетеля С. С., който бил назначен за
времето от 08.00 часа на 11.06.2021 г. до 08.00 часа на 12.06.2021 г. на пост №
3 гаражи СДВР. Свидетелят С. извикал за съдействие екип на КАТ-СДВР, с
позивна 524,511. На място се явили свидетелите Д. Г. и Н. Ч., като била
установена самоличността на жалбоподателя. При проверката
жалбоподателят не носил контролен талон за управление на МПС.
Срещу В. К. бил съставен АУАН № 221635 от 11.06.2021 г. за нарушения
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от
актосъставителя и двама свидетели, след което бил връчен лично на
жалбоподателя на същата дата за запознаване. Последният го подписал без да
сочи възражения.
Административнонаказващият орган приел изложената в акта фактическа
обстановка за категорично доказана и издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление № 21-4332-013494 от 01.07.2021 г., с което за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 30 лева на основание чл. 183,
ал. 3, т. 5, пред. 1 от ЗДвП; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 10 лева на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетелите Д. Г., Н. Ч. и С. С., както и от приложените по
делото писмени доказателства. Свидетелите са били преки очевидци на
нарушенията като разказват за случилото се, а по-конкретно свидетелят Г.
сочи, че жалбоподателят не е носил контролен талон за управление в себе си.
Съдът изцяло кредитира показанията на тримата полицейски служители, тъй
като същите са логични, последователни, непротиворечиви и взаимно се
допълват. От друга страна те изцяло се подкрепят и от събрания по делото
писмен доказателствен материал.
По делото е приложена докладна записка от свидетеля С., видно от която
следва безспорния извод, че е била установена самоличността на нарушителя.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена
описаната по-горе фактическа обстановка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от
НПК, намира следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения
2
срок. В тази връзка неоснователни са възраженията на защита в насока липса
на компетентност на АНО. Този извод следва да от приложената по делото
заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. и акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019 г.
Относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП:
Настоящият съдебен състав намира, че във връзка с това нарушение при
издаване на обжалваното НП е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и представляващо самостоятелно основание за неговата
отмяна в тази му част.
Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и
т. 6 от ЗАНН, както АУАН, така и НП следва да съдържат описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, с посочване на
законовите разпоредби, които са били нарушени, като следва да е налице и
пълно съответствие между фактическо и правно обвинение. В процесните
АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят К. навлиза и преминава срещу
пътен знак "В2". В АУАН и НП е посочено, че е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 пред. 3 от ЗДвП въвежда общо задължение за
водачите на ППС, като участници в движението да съобразяват поведението
си с пътните знаци. Посочената правна норма е бланкетна, доколкото не сочи
при конкретен пътен знак, какви са задълженията на водачите. За да бъде
дадена прецизна правна квалификация на нарушението следва ясно да се
посочи коя е правната норма, съдържаща правилото за поведение на водачите
на ППС при наличие на пътен знак "В2", като по този начин на
жалбоподателя ще бъде посочено ясно и конкретно кое е задължителното
правило за поведение, което е нарушил, за да му бъде наложено съответното
административно наказание. При издаване на НП вместо да попълни
бланкетната норма на чл. 6, т. 1 от ЗДвП с посочване на конкретната правна
норма, която предвижда какво следва да е поведението на водач при наличие
на пътен знак "В2", административнонаказващият орган е допуснал
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като при цитиране на правната
квалификация на нарушението се е задоволил единствено да посочи, че
жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП предвижда задължение за участниците
в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. Издавайки обжалваното НП АНО е приел, че
навлизайки срещу пътен знак "В2", жалбоподателя не се е съобразил със
забраната на този знак. Никъде в НП обаче не е посочено кой е нормативният
акт, който вменява задължение на участниците в движението да не навлизат
след знак "В2". Цитираната като нарушена правна разпоредбата - чл. 6, т. 1 от
ЗДвП не посочва при наличие на конкретни пътни знаци, какви действия
3
следва да извършат участниците в пътното движение и в частност водачите на
ППС. Поведението, което следва да спазват водачите на ППС при наличие на
пътен знак "В2" е посочено в чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, а именно да не
навлизат след този знак и в двете посоки. Тоест чл. 6, т. 1 от ЗДвП се допълва
от друга разпоредба – такава, която посочва конкретните правила за
поведение на водачите на ППС при наличие на различни пътни знаци, а с
оглед конкретно посочения пътен знак "В2", това е чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП.
Член 57 от ЗАНН изчерпателно изброява задължителните реквизити на
наказателното постановление, като в точка 6 е предвидено посочването на
"законните разпоредби, които са били нарушени виновно". Като не е посочил
конкретната норма, въвеждаща задължение за водачите на ППС да не
навлизат след пътен знак "В2", АНО не е изпълнил задължението си да
посочи точната правна норма, която е била нарушена. Непосочването на
точната разпоредба, която е нарушена или посочването само на бланкетната
норма е винаги съществено процесуално нарушение, защото засяга правото
на защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е
вменено и кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са
предвидили за него задължения, които то не е изпълнило.
Констатираното процесуално нарушение е съществено и не може да бъде
отстранено от съда, поради което издаденото НП се явява незаконосъобразно
в тази му част и следва да бъде отменено частично на посоченото
процесуално основание.
По отношението на нарушението по т. 2 от НП:
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и издадения към него контролен талон.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и от
настоящия съдебен състав, кореспондира с посочения състав на
административно нарушение, поради което отговорността на жалбоподателя е
ангажирана правилно. Нарушението е извършено виновно при форма на вина
непредпазливост. Жалбоподателят не е съзнавал, че не носи в себе си
контролен талон към СУМПС, но е бил длъжен преди да потегли да провери
документите, с които е разполагал и е могъл да стори това, при което би
установил липсата на контролния талон. При това законосъобразно е
ангажирана отговорността на В. К. по реда на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП, предвиждащ за неизпълнение на задължението за носене на
определени документи, включително контролен талон към СУМПС, да се
налага наказание глоба в размер на 10 лева. Предвидената санкция за
извършеното нарушение е определена от законодателя в абсолютен размер,
4
поради което съдът не разполага с възможност за нейното изменение.
Конкретното нарушение не разкрива белези на по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, поради което
не са налице основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
При така изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно в частта си по т. 1, а в останалата си част да
бъде потвърдено.
Воден от всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-013494 от 01.07.2021 г.,
издадено от началник група към отдел "ПП" при СДВР, в частта му, с която
на В. К. К., ЕГН ********** за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 30 /тридесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-013494 от
01.07.2021 г., издадено от началник група към отдел "ПП" при СДВР, в частта
му, с която на В. К. К., ЕГН ********** за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 10 /десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София-град, в
14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5