№ 1904
гр. Варна, 17.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20233100500975 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, срещу решение №485/14.02.2023г., постановено
по гр.д. № 10326/2021 г. на ВРС, в частта, с която предявените от въззивника
срещу А. Е. З., ЛНЧ **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Парашкева Николау”
№ 6, ет. 5, ап. 9, искове с правно основание чл. 430, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.86
ЗЗД са отхвърлени за разликата над 15646.64 лв. до претендираните
21945.21 лв., представляваща главница по сключения между страните
Договор за студентски кредит № UL459/09.03.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 14.07.2021 г. до окончателното й изплащане, за разликата над 617.61
лв. до претендираните 870.49 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода 10.03.2020 г. – 03.10.2020 г. и за разликата над 1130.04 лв. до
претендираните 1654.14 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 15646.64 лв. за периода 03.10.2020 г. – 23.06.2021 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението. Твърди се, че липсва пречка за капитализиране на акумулираните
през гратисния период възнаградителни лихви към главницата и
последващото им облагане с договорна лихва. Поддържа се, че неправилният
извод за недопустимост на капитализацията се дължи на смесване на този
институт с понятието анотицизъм. Уговорката за капитализация, за разлика
от анатоцизма, има новационен характер. Създаден е специален режим за
капитализиране на лихви за банките, отпускащи кредити по ЗКСД.
Дължимата лихва за ползване на средствата по отпуснатия студентски креди е
включена в общия размер на дълга по силата на закона. На основание чл.23
ЗКСД върху главницата по кредита се начисляват лихви, но не се дължи
плащането им, а същите впоследствие се прибавят към главницата, с което на
практика задължението се новира. В този смисъл е и граматическото
тълкуване на чл.24, ал.1 от ЗКСД, според което общият размер на
1
задължението се формира от сбора от главницата и лихвата през гратисния
период. Допустимостта на капитализацията при студентските кредити следва
и от общодостъпната в сайта на МОН Пътна карта, наименована „Стъпки за
получаване на студентски кредит“ (стъпка седем, чл.10, ал.2). Поддържа се, че
размерът на дълга следва да се определи по вариант 1 от ССЕ.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Твърди, че въпросът за лихвата по кредита е
уреден с разпоредбите на чл.20 и чл.23, ал.3 ЗКСД, като с тях не се допуска
капитализиране на възнаградителната лихва. Подържа доводите за
нищожност на договорната клауза, предвиждаща капитализация, поради
заобикаляне на чл.20 от ЗКСД, тъй като размерът на възнаградителната лихва
ще надхвърли 7%, което е недопустимо. Олихвяването на капитализираната
лихва води до забранен от закона анатоцизъм. В случая не се касае за изтекли
просрочени лихви, а за лихви с отложен падеж, поради което разпоредбата на
чл.24 от ЗКСД не намира приложение, тъй като урежда въпроса за
задълженията на ответника след изтичане на гратисния период.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени от
въззивника.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА ищеца – въззивник в настоящото производство
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, в едноседмичен срок от уведомяването, но не
по-късно от датата на о.с.з., да представи доказателства за заплатен по сметка
на ВОС депозит за особен представител на въззиваемия в размер на 503.78
лева, като при неизпълнение на това задължение производството по исковата
молба ще бъде оставено без движение, а сумата ще бъде събрана
принудително.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, срещу решение №485/14.02.2023г., постановено
по гр.д. № 10326/2021 г. на ВРС, в частта, с която предявените от въззивника
срещу А. Е. З., ЛНЧ **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Парашкева Николау”
№ 6, ет. 5, ап. 9, искове с правно основание чл. 430, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.86 ЗЗД
са отхвърлени за разликата над 15646.64 лв. до претендираните 21945.21 лв.,
представляваща главница по сключения между страните Договор за
студентски кредит № UL459/09.03.2015 г., ведно със законната лихва върху
2
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
14.07.2021 г. до окончателното й изплащане, за разликата над 617.61 лв. до
претендираните 870.49 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
10.03.2020 г. – 03.10.2020 г. и за разликата над 1130.04 лв. до претендираните
1654.14 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от
15646.64 лв. за периода 03.10.2020 г. – 23.06.2021 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.06.2023 г. от 14,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3