РЕШЕНИЕ
№ 1075
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110131847 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ от ищеца „ФИРМА, ЕИК
***, срещу ответника ФИРМА, ЕИК ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 12694,72 лева, представляваща застрахователно обезщетение по полица *** г. за
причинени вреди вследствие на пожар, станал на 27.11.2017 г. на колесен трактор „Mesey
Ferguson“, *** и колесен трактор Pronar, модел 1025А II, рег. № М04636, ведно със
законната лихва от дата на депозиране на исковата молба в съда - 27.11.2020 г. до
окончателно изплащане на главницата.
Ищецът твърди, че на 27.11.2017 г., около 02,35 часа, в периода на покритие на
застраховка, обективирана в полица *** г., по която покрит застрахователен риск е пожар,
вкл. последиците от гасенето му, находящите се в с. Вирове и паркирани там колесен
трактор „Mesey Ferguson“, *** и колесен трактор Pronar, ***, които са негова собственост,
били увредени вследствие на пожар. За пожара е образувано досъдебно производство, в
което е установено, че огнищата му са две – в предната част на трактор „Pronar“ и задната
част на трактор „Mesey Ferguson“. Тъй като двата трактора били застраховани при ответното
дружество по договор за имуществена застраховка, на 28.11.2017 г., ищецът завел при
ответника щета *** за причинени вреди. Ответното дружество заплатило обезщетение в
размер на 13784,94 лева за двете превозни средства, с което според ищеца не били покрити
всички вреди. Ищецът подал възражение с искане за преразглеждане на преписката и
доплащане на още 12694,72 лева, която сума представлява разликата между заплатените
13874,94 лева и пазарната цена на увредените трактори, която според ищеца е в размер на
26749,66 лева, но искането било отхвърлено неоснователно. Твърди, че вредите на
1
тракторите представляват тотална щета, поради което обезщетение следва да се определи въз
основа на пазарната стойност на превозните средства. Прави искане ответникът да бъде
осъден да му заплати исковата сума. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от
ГПК. Възразява за прекомерност на разноските на насрещната страна. Излага подробно
доводи за основателност на исковата претенция в представени писмени бележки по чл. 149,
ал. 3 от ГПК като твърди, че при тотална щета на възстановяване подлежи действителната
стойност на застрахованото имущество към датата на застрахователното събитие.
В срока за отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответникът ФИРМА
оспорва предявения иск. Сочи, че ищецът не е материално правно легитимиран да получи
обезщетението, тъй като правоимащо лице по договора е ФИРМА. На следващо място
поддържа, че с извънсъдебно заплатената сума от 13784,94 лева ответникът изцяло е
изпълнил задължението си да заплати застрахователно обезщетение, тъй като тя е
определена в експертна оценка, какъвто метод на изчисление на дължимите обезщетения е
уговорен в застрахователната полица. Твърди, че претенцията е прекомерно завишена с
оглед експлоатационния период на тракторите. Оспорва акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Прави искане
претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от
ГПК. Не възразява за прекомерност на разноските на ищеца. В представени по делото
писмени бележки от 17.12.2021 г., поддържа доводите изложение в отговора на исковата
молба, че искът е неоснователен, като счита, че заключението на вещото лице не следва да
бъде възприемано, поради липса на обяви за подобни вещи. Въвежда с писмените бележки
възражение, че тракторите не са изгорели в цялост, а сумата от 2510,20 лева,
представляваща стойност на скрап, следва да се приспадне от обезщетението.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно и се установява от приетата застрахователна полица №
*** г., че на 08.03.2017 г. между ищеца „ФИРМА, в качеството му на застрахован от една
страна и ответника ФИРМА в качеството му на застраховател от друга, е сключен договор
за застраховка с предмет на застраховане собствено на ищеца имущество: колесен трактор,
марка: MASEY FERGUSON, ***, за който застрахователната сума е 22416,30 лева; колесен
трактор, марка PRONAR, ***, за който застрахователната сума е 14357,70 лв. и други
имущества, посочени в договора.
Собствеността на машините се установява от приетите по делото свидетелства за
регистрация на земеделска и горска техника част I (л. 10 и л. 11).
Срокът на договора е 12 месеца считано от 09.03.2017 г. до 08.03.2018 г.
В процесния договор за застраховка се съдържа клауза, че ползващо лице е
„ФИРМА“ АД, както това обстоятелство не се оспорва от ищеца.
Дължимата застрахователна премия съгласно полицата на лист 8 е в размер на 579,82
2
лева и същата е заплатена от застрахованото лице.
Застрахователният договор е подписан и от двете страни като видно от текста на
договора застрахованото лице се е запознало, получило и приело общите условия на
договора с полагане на подписа си.
Съгласно застрахователната полица, застраховката покрива: пожар, вкл. последиците
от гасенето му, експлозия, мълния, сблъскване или падане на летателно тяло или част; буря,
градушка, пороен дъжд, наводнение; тежест от естествено натрупване на сняг или лед; удар
от ППС или животно непринадлежащо или не под контрола на застрахования или лице на
служба при него; умишлен палеж; злонамерени действия на трети лица; кражба чрез взлом,
вандализъм и грабеж; земетресение; всички рискове по клауза „Пълно каско“ – покриващо
всички застрахователни рискове включително пожар, експлозия, сблъскване или удар от
ППС и или други физически тела, в т.ч. и пътно-транспортни произшествия съгласно закона
за движение по пътищата, злоумишлени действия на 3-ти лица (вандализъм), кражба и
грабеж.
С определението на съда от 23.06.2021 г. както безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК по делото са
отделени фактите, че на 27.11.2017 г., в срока на действие на застрахователната полица, в ...
е настъпил покрит риск - пожар, вследствие на което са нанесени вреди по двете превозни
средства.
Между страните не е спорно и се установява, че след настъпване на
застрахователното събитие ищецът е депозирал уведомление за щета при ответника, по
което е образувана преписка ***, по която след извършен оглед е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 13784,94 лева.
От приетото по делото възражение от страна на ищеца, се установява, че същият е
заявил пред ответника, че следва да му бъде доплатено обезщетение в размер на още
12694,72 лева, тъй като е налице тотална щета на двата актива, но застрахователят е отказал
плащане. Между страните не е спорно, че е налице тотална щета, както възражението са
приспадане на стойността на запазени части и стойността на скрап по Закона за управление
на отпадъците не е въведено в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, не е
докладвано в определението по чл. 140 и чл. 146 от ГПК, като не е заявено и искане за
допълване на доклада в този смисъл, а ответникът навежда фактически твърдения за това с
писмените бележки по чл. 146, ал. 3 от ГПК.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената
САТЕ, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, се
установява, че действителната стойност на колесен трактор „Масей Фергюсън 8240“, с рег.
№ ***, определена по метода на амортизация, към датата на настъпване на
застрахователното събитие е 22754 лева, а на колесен трактор *** лева. В заключението си
вещото лице е посочило, че от приложените доказателства може да се направи извод, че за
двата процесни трактора са налице тотални щети, като тяхното възстановяване е
икономически нецелесъобразно, доколкото това би надхвърлило тяхната действителна
3
стойност. Според експерта стойността на останките при предаване на скрап за трактор ***, с
рег. № ***, са в размер на 1554 лева, а за трактор ***, с рег. № *** – 956,20 лева.
В разясненията си, дадени в открито съдебно заседание, вещото лице е пояснило, че
при изготвяне на оценката е съобразил трактори с технически характеристики, близки до
тези на процесните, тъй като с оглед спецификата на машината и ограниченото търсене и
предлагане не е възможно да се намерят толкова пазарни аналози, колкото при МПС.
Вещото лице е посочило, че при сравнение с други модели с различни технически
характеристики, изчисленията предполагат множество интерполации и прилагане на
различни коефициенти, което би довело до грешка и/или неточно определяне на
действителната стойност на конкретната машина. С оглед това разяснение, съдът възприема
заключението не вещото лице и счита същото за обосновано, а възраженията на ответника в
този смисъл за неоснователни.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
Анализът на посочените установени в производството обстоятелства налага
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 12694,72 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „ПЪЛНО КАСКО“, обективирана
в застрахователна полица ***, за причинени вреди вследствие на пожар, станал на
27.11.2017 г., на колесен трактор „Mesey Ferguson“, *** и колесен трактор Pronar, модел
***, рег. № ***, сключена между собственика на машините и ответника застраховател,
ведно с обезщетение за забава върху главницата от датата на предявяване на исковата молба
в съда - 27.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Безспорно установено по делото е, че между страните е сключен валиден
застрахователен договор, в срока на действие на който е настъпил покрит риск - пожар,
вследствие на който са нанесени вреди по двете превозни средства, като с оглед
възраженията в отговора на исковата молба следва да се разгледа въпросът дали ищецът е
активно материално правно легитимиран да получи като застрахован дължимото
застрахователно обезщетение.
В застрахователната полица, обективираща договора, е посочено трето ползващо се
лице - „ФИРМА“ АД, а от съдържанието на договора за застраховка се установява, че при
настъпване на застрахователно събитие с имущество, предмет на полицата, застрахователят
ще изплати дължимо обезщетение на „ФИРМА“ АД до размера на задълженията на
застрахования към кредиторите, считано към датата на събитието; при тотална щета –
обезщетението ще се изплати на „ФИРМА“ АД до размера на отпуснатата финансова
помощ, а при частично погиване на застрахованото имущество – обезщетението ще се
изплати на ползвателя на помощта (т.е. отново на „ФИРМА“ АД).
Съгласно чл. 22 от ЗЗД може да се договаря и в полза на трето лице. Уговорката в
полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на
4
уговарящия, че иска да се ползва от нея. Уговарящият може да си запази правото да отмени
тая уговорка или да замени третото лице. С оглед на това задължението на застрахователя
(обещателя), да заплати застрахователното обезщетение на застрахования (уговарящия) ще
възникне, ако застрахованият е отменил клаузата в полза на бенефициера преди последният
да е заявил, че ще се ползва от нея, респ. ако бенефициерът се откаже от уговорката в негова
полза, което е допустимо да се направи и след заявяването, че ще се ползва от договора. В
последния случай отказът погасява правото на третото лице, поради което уговарящият
може да замени отказалия се бенефициер с друг, като в хипотезата на договор за
имуществена застраховка в полза на трето лице и може сам да получи застрахователното
обезщетение (така Решение № 219 от 14.02.2012 г. по т. д. № 837/2010 г. на II ТО на ВКС).
В настоящия случай бенефициерът „ФИРМА“ АД е придобил правата по договора от
момента на постигане съгласие между уговарящия и обещателя, което се установява от
застрахователната полица, подписана от представител на ищеца, доказваща този неизгоден
за страната факт, а именно, че ползващо се по застраховката лице е банката. Същевременно
по делото не са наведени твърдения от страна на ищеца, нито са представени каквито и да е
доказателства, установяващи обстоятелството, че третото ползващо се лице – банката, се е
отказало от уговорката в негова полза (Решение № 4568 от 27.07.2020 г. по възз. гр. дело №
561/2019 г. на II „Е“ въззивен състав на СГС). Правото на ищеца като уговарящ да получи
претендираното застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие в
своя полза би възникнало и при изрична отмяна на уговорката в полза на третото лице, но и
този факт нито се твърди от ищеца, нито се доказва по делото. Ето защо ищецът не е
активно материално правно легитимиран да получи застрахователното обезщетение по
валидно сключен с ответното застрахователно дружество договор за застраховка,
независимо от безспорно установеното настъпване на покрит от договора застрахователен
риск.
При липса на първата предпоставка за уважаване на иска, а именно наличие на
материална легитимация на ищеца, съдът не следва да разглежда въпроса за
осъществяването на останалите предпоставки за възникване на спорното право, а
предявеният от договарящия иск ведно с акцесорната претенция за обезщетение за забава в
размер на законната лихва от исковата молба до окончателното изплащане на вземането
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Ищецът е заявила искане за присъждане на разноски, което с оглед изхода на спора е
неоснователно.
На разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има право ответникът.
Същият е предявил претенция за разход за адвокатско възнаграждение в размер на
1440 лева с ДДС, заплатени по банкова сметка (лист 39-40) съгласно представена фактура №
530 от 04.03.2021 г. и извлечение от електронно банкиране, доказателствената стойност на
които не е оспорена от ответната страна. Възнаграждението е оспорено единствено с оглед
неговия размер. Това възражение на ответника за прекомерност на адвокатското
5
възнаграждение съдът намира за основателно, тъй като претенцията от 1440 лева с вкл. ДДС
предвид фактическата и правна сложност на делото, надвишава необосновано минимума по
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който възлиза на 1093 лева с вкл. ДДС, поради което възнаграждението
следва да бъде намалено до тази сума.
Ето защо, на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да се присъди
сумата от 1093 лева - за разноски за тази инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФИРМА, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в ***, срещу ответника ФИРМА, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „Света София“ № 7, иск по чл. 405 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 12694,72 лева, представляваща застрахователно обезщетение по полица *** г. за
причинени вреди вследствие на пожар, станал на 27.11.2017 г., на колесен трактор „Mesey
Ferguson“, *** и колесен трактор Pronar, модел ***, ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба в съда - 27.11.2020 г. до окончателно изплащане на главницата,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „ФИРМА, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** да заплати
на ФИРМА, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление, ***, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, сумата от 1093 лева – разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6