РЕШЕНИЕ
гр. София, ………….. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, 15-ти въззивен състав в публичното
заседание на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА
МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
Мл. с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря А.Ламбева и прокурора Ирина
Арменова като разгледа докладваното от съдия
Маринкова ВНОХД № 57 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 17.10.2018г. по НОХД № 8392/2017г. по описа на СРС, НО, 109-ти
състав подсъдимият Д.С.П. е признат за виновен и осъден за извършено от него
престъпление по чл.129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер от 1 /една/ година. На осн. чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на така определеното наказание е отложено за срок от 3 /три/ години.
Предвид изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК разноските са
възложени на подсъдимия.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
упълномощения защитник на подсъдимия – адв. А.Т., в която се твърди, че присъдата
е неправилна и незаконосъобразна. Сочи, че от събраните по делото доказателства
трудно би могъл да се направи извод, че обвинението е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Иска от въззивния съд да отмени присъдата и да постанови
нова, с която да оправдае подсъдимия.
В законоустановения срок е постъпило и възражение от служебния повереник на
частния обвинител Н.Р. – адв. Д.Б.. Моли жалбата да бъде оставена без уважение,
а присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Въззивният съд при извършената проверка по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели или вещи лица или
събирането на нови писмени доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд
подсъдимият Д.П. се явява лично. Представлява се от адвокат Т., който поддържа
изцяло подадената жалба. Обосновава тезата, че обвинението не е доказано по
категоричен и безспорен начин, като първоинстанционният съд е дал вяра единствено
на показанията на пострадалия, майка му и негова приятелка. Посочва, че
останалите гласни доказателствени средства внасят обосновано съмнение относно съпричастността
на подзащитния му към деянието. Оспорва законосъобразността на извършеното
разпознаване, както и авторството. Обръща внимание, че подсъдимият на процесния
ден в 13:50 часа не се е намирал на инкриминираното място. Моли присъдата да
бъде отменена, а подзащитният му да бъде оправдан. Алтернативно прави искане
наложеното наказание да бъде намалено.
Представителят на държавното обвинение посочва, че първоинстанционният съд
е обсъдил изцяло събраните по делото доказателствени материали, от които може
да бъде направен единствен възможен и логичен извод относно виновността на
подсъдимия. Счита присъдата за правилна, поради което моли същата да бъде
потвърдена.
Частният обвинител Н.Р. се явява лично пред въззивната инстанция.
Представлява се от адв. Б., който в хода на съдебните прения оспорва подадената
въззивна жалба. Акцентира върху установените противоречия в показанията на
свидетели, подкрепящи твърдението на защитата. Счита, че е направен задълбочен
анализ на доказателствената съвкупност от районния съд, като авторството на
деянието е доказано по категоричен начин. Прави искане въззивната жалба да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна.
Частният обвинител прави искане жалбата да бъде отхвърлена.
На осн. чл. 333, ал. 2 от НПК е дадена последна дума на подсъдимия, който
заявява, че няма какво да каже.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и
служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по
общия ред. Съобразил е събрания пред първата инстанция доказателствен
материал, а именно гласни доказателствени средства: свидетелски показания на Н.К.Р. (л. 73/гръб/-74), Д.Е.Д.(л.74/гръб/-75)
Б.О.Г.(л.75/гръб/-76) както и частично приобщените ѝ показания на осн.
чл. 281, ал. 4 вр. ал.1, т.1 от НПК (ДП, л.34), Д.П.П.(л.
76), както и частично приобщените ѝ показания на осн. чл. 281, ал. 4 вр.
ал.1, т.1 от НПК (ДП, л.38/гръб/), А.Д.М.(л.
89), както и частично приобщените ѝ показания на осн. чл. 281, ал. 4 вр.
ал.1, т.1 от НПК (ДП, л.36/гръб/), М.Ц.С.(л.
89/гръб/), А.В.К.(л. 132-133), както и изцяло приобщените ѝ показания на
осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК (ДП, л.40); писмени
доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост (л. 16),
протокол за разпознаване на лица и предмети (ДП, л.31), извлечение от система
за чекиране на работници и график за работа за месец
октомври 2016г. на цех/отдел „Опаковка“ (ДП, л. 42-44), болничен лист от
10.10.2016г. на Д.П.П.(ДП, л. 47), копия от страници
на журнали, водени в 105-ти хирургичен, 108-ми травматичен, 111-ти неврохирургичен и контролен охр.
кабинети, касаещи посещение на пострадалия Р., спешен лист за същия и СД с
рентгенова снимка (л. 49-65), справка за регистрация на лек автомобил (л. 90); както
и изготвените експертни заключения: съдебно-медицинска експертиза (ДП, л.
70-77) и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (ДП, л.80-87).
Настоящата съдебна инстанция
прие, че не са налице основания за промяна във фактическата обстановка възприетата
от първостепенния съд – от една страна, не са констатирани нови факти и
обстоятелства пред въззивната инстанция, а от друга – фактическите констатации
са правилно установени на база на вярна и точна преценка на доказателствения
материал. Анализът на същите сочи на следното:
Подсъдимият Д.С.П. е роден на ***г.
в гр. София, живее в гр.********, българин е, български гражданин, неосъждан е,
неженен е, със средно образование е, трудово зает е, ЕГН: **********.
През периода от средата на 2016 г.
до 10.10.2016 г. пострадалият Р. и свидетелят К.често
се срещали на площада в гр.Нови Искър. Синът на подсъдимия П. – дете на около
13-годишна възраст по това време, заедно със свои приятели отправяли подигравателни
забележки към Р. и К.. Пострадалият влязъл в конфликт с децата, който
ескалирал, като подгонил детето на подсъдимия. Малолетното дете избягало,
изоставайки велосипеда си, а свидетелят Р. срязал с нож гумите му.
Синът на подсъдимия се оплакал на
баща си за случилото се още на същия ден в присъствието на свидетелката Г..
Последната живеела на съпружески начала с подсъдимия П.. За инцидента разбрала
и бабата на детето – свидетелката П..
Подсъдимият получил описание от
сина си на лицето, проявило агресия към него, и отишъл да го търси на центъра
на града. Там открил свидетелката К., от която се опитал да разбере къде да
намери пострадалия. Тя не му дала такава информация, но разбрал самоличността
му.
На 10.10.2016
г. пострадалият Р. ***, като се движел пеша по ул.„Нов живот” от центъра на
града към кв.Курило, където бил дома му. Вървейки по
пътното платно, дочул зад себе си приближаващ автомобил. Колата го задминала,
като водачът спрял превозното средство на около 15 метра пред Р. по посока на
движението му. От предната лява врата слязъл подсъдимият П. и се отправил към
пострадалия. Той държал в ръцете си неустановен по делото твърд, тъмен на цвят
предмет с цилиндрична форма и дължина около 80 см., с формата на тръба или
бухалка. Разминавайки се с Р., последният му кимнал за поздрав, а подсъдимият
му нанесъл удар с по-горе описания предмет в областта на гърба му отляво. В
резултат на удара пострадалият Р. паднал на тротоара. Подсъдимият не спрял с
побоя, като нанесъл още удари в областта на гърба и главата. За да се предпази,
пострадалият вдигнал дясната си ръка с дланта нагоре над главата си, а
подсъдимият му нанесъл удар в областта на ръката с въпросния предмет. Подсъдимият
преустановил побоя, като казал „Ти на детето колелото ли ще крадеш?”, след
което се качил на автомобила си и си тръгнал.
След нанесения му побой Р. посетил
спешна медицинска помощ в кв.Курило. Било му издадено
медицинско направление за УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, където по-късно му била
оказана медицинска помощ и му била гипсирана дясната ръка. На другия ден
пострадалият посетил заедно с майка си КСМД при УМБАЛ „Александровска”,
където след преглед му било издадено съдебно-медицинско удостоверение
№284/2016г.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д.Н., се
установява, че на пострадалия Н.Р. са му били причинени следните травматични
увреждания: разкъсно-контузна рана с оток в тилната
област на главата вляво; двойно ивицовидно кръвонасядане по кожата на гърба, вляво от гръбначния
стълб; ивичесто кръвонасядане по кожата на гърба,
вляво от гръбначния стълб, разположено в областта на 9-10 ребро, преминаващо
през областта на гръбначния стълб; кръвонасядане по
задната повърхност на лявтото бедро в горната му
трета; две двойно ивицовидни кръвонасядания
по външно страничната повърхност на лявото бедро; счупване на четвърта дланна кост на дясната ръка и на основната фаланга на трети
пръст на същата ръка.
Съгласно заключението на КППЕ,
изготвена от д-р Т.Б.К.и Г.Г.Г., при пострадалия Н.К.Р.
не е налице качествено разстройство в психичното функциониране. Видно от ЕР на
ТЕЛК е констатирана епилепсия – епи гранд мал, редки пристъпи, като
са отбелязани органчно-мозъчни промени при органично
разстройство на личността със съпътстваща вредна алкохолна употреба. Налице е
рискова и увреждаща употреба на алкохол, но без да е формирана зависимост, като
по време на инкриминираното деяние той не е бил в състояние на алкохолно
опиване. Констатирана е психична годност на лицето Р. за даване на свидетелски
показания.
Въззивният съд намира, че при
извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати
процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически
грешки при обсъждането им. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си
по чл.305, ал. 3, изр. 2 от НПК при противоречиви доказателства да отговори на
въпросите, защо дава вярна на едни от тях, а други отхвърля. Настоящият съдебен
състав изцяло се солидаризира с проведения анализ на доказателствената
съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря.
Въззивният състав дължи да
отговори на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на
тези от съдебно заседание.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия прави възражение за недоказаност на обвинението, поради съществени
противоречия между свидетелските показания. Оспорва и авторството на деянието.
В действителност по делото са налице две групи свидетелски показания. От една
страна, това са показанията на пострадалия Р., неговата майка свидетеля Д.Д.и свидетеля А.К.. Другата група свидетелски показания са
тези на Б.Г., с която подсъдимият живее на съпружески начала, Д.П.– майка на
подсъдимия, А.М.и М.С.– приятели на подсъдимия, с които той работи заедно. Тази
втора група свидетелски показания подкрепят защитната теза, че подсъдимият не е
бил на инкриминираното място около 13:50 часа, тъй като същият е пътувал за
работа с приятелите си, както и че той е закарал майка си свидетеля П. след
изписването ѝ от болнично заведение заедно с Б.Г.. Настоящата инстанция
констатира, че и при двете групи свидетелски показания е налице
заинтересованост на лицата от изхода на делото, поради което тези показания
следва да бъдат подложени на задълбочен анализ, за да бъде установено наличието
или липса на тенденциозност при същите, като вследствие на това се отговори на
въпроса дали същите са обективни или не и следва ли те да се третират като
годни доказателствени средства.
На първо място, ще бъдат
разгледани показанията на пострадалия Р., майка му свидетеля Д.Д.и свидетеля А.К.. Единственият източник на преки
доказателства касателно предмета на доказване са именно свидетелските показания
на пострадалия Р.. Не се констатират основания за изключване на същите от
доказателствената съвкупност на достоверни източници поради заинтересоваността
на свидетелят Р.. Качеството му на пострадал в настоящото производство не може
еднозначно да обоснове тезата за преднамереност на показанията, а следва да се
разглежда като основание за по-задълбочен анализ. Чрез изготвената КППЕ се
установява неговата свидетелска годност въпреки болестните симптоми и епизодичната
алкохолната употреба. Посочената експертиза правилно е приета от
първоинстанционния съд като изготвена от компетентно и безпристрастно лице,
поради което настоящата инстанция споделя този извод. Безспорно е установено,
че свидетелят Р. е бил вменям по време на извършване
на деянието, като не е злоупотребил с алкохол, следователно спомените му
отразяват действително случилото се. Същият дава сведения последователно и
добросъвестно касателно нанесения побой, извършителя на деянието, както и
относно събитията преди и след случката, като пресъздадените от пострадалия
лични възприятия са категорични относно посочените обстоятелства, обхващащи
предмета на доказване. Показанията на пострадалия разкриват логическа
хомогенност и онази детайлност, присъща на непосредственост на придобитите
впечатления. Те пресъздават обективно личните възприятия на разпитаното лице
върху обособилата се обстановка на престъплението, както и отразяват съхранени
спомени за съществени елементи. Неговите изявления разкриват устойчивост и
правдивост, след съпоставянето им с други доказателствени източници. Предвид посоченото
съдът споделя изцяло изводът на първостепенният съд, че показанията на частния
обвинител са непротиворечиви, последователни, кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото, поради което същите следва да бъдат
кредитирани. Обосновано районният съд не е кредитирал тези показания единствено
в частта им досежно неизгодния факт за подсъдимия, че именно той е срязал
гумите на велосипеда на детето.
Макар и да няма пряк очевидец на
побоя над пострадалия Р., неговите показания, че именно подсъдимият е
извършител на деянието, се подкрепят от показанията на свидетеля Д.и косвено от
показанията на свидетеля К., както и от проведеното процесуално-следствено
действие разпознаване на лица. Показанията на свидетеля Д.са източник на
производни доказателства, тъй като тя преразказва случката, споделена от сина
ѝ. Тези доказателства в наказателния процес служат за проверка на
първични такива. В случая първичните доказателства се извличат от показанията
на пострадалия и те напълно се потвърждават от производните. Не е налице
разминаване в спомените им, както и не са констатирани съществени противоречия
с показанията им, дадени на досъдебното производство, което доказва тяхната
обективност, логичност и последователност. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че макар и пострадалият Р. и свидетелят Д.да се намират в
пряка роднинска връзка – майка и син, то техните показания нито са преднамерени,
нито са тенденциозни. Предвид посоченото съдът споделя извода на първата
инстанция относно достоверността на показанията на свидетеля Д..
Показанията на Р. косвено се
подкрепят и от показанията на свидетеля К.. Поради липса на спомен и съществени
противоречия нейните показания от досъдебното производство са прочетени на осн.
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК в тяхната
цялост пред първоинстанционния съд, като тя ги потвърждава. Същата споделя, че
мъж на име Д. е търсел пострадалия във връзка с някакъв инцидент с детето му. Нейните
показания потвърждават извода, че подсъдимият се е опитвал да намери свидетеля Р.
непосредствено след случката с детето му. Именно чрез тях се установява, че провокиран
от проявената агресия от страна на Р. към сина му, подсъдимият е решил да се
саморазправи с него. Показанията на свидетеля К.са логични, последователни,
обективни и не противоречат на останалия доказателствен материал по делото,
поради което правилно първоинстанционният съд е дал вяра именно на тях.
На следващо място, показанията на
пострадалият Р. намират подкрепа в протокола за разпознаване на лица и
предмети. Посоченото процесуално-следствено действие е осъществено по реда и
правилата на процесуалния закон, като същото е закрепено в изготвения протокол
за разпознаване на предмети и лица. Непосредствено преди извършване на
процесуално-следственото действие пострадалият е бил разпитан, като е посочил
характерни белези, по които би познал подсъдимия, а именно около 35-годишен
мъж, бяло лице, набито телосложение, висок около 175 см, с къса рижава коса.
Видно от съдържанието на протокола разпознаването е осъществено при
присъствието на две поемни лица. Подсъдимият е бил
съпоставен с още три лица, сред които пострадалият категорично е разпознал него
като извършител на деянието. Свидетелят Р. е посочил отличителните черти, по
които е разпознал подсъдимия. Следва да се отбележи, че при описание на
външността на извършителя, свидетелят е бил последователен във всички разпити.
Протоколът е бил подписан от всички участвали в процесуално-следственото
действие лица, без те да са направили възражения. Предвид посоченото
изготвеният протокол се явява годно писмено доказателствено средство, въз
основа на което се приемат за верни отразените в него факти.
Предвид гореизложеното правилно първоинстанционният
съд е постановил осъдителна присъда преимуществено въз основа на показанията на
пострадалия, майка му и свидетеля К., давайки вяра на същите. Несъстоятелно е
възражението на защитата, че присъдата не може да се основава само на посочените
показания поради тяхната заинтересованост. Съдебната практика е константна, че
осъдителна присъда може да бъде обоснована само на показания на пострадалото
лице, стига те да се подкрепят от останалия доказателствен материал. Видно от
направения доказателствен анализ свидетелските показания на Р. се намират в
логична последователност и взаимно се допълват от показанията на свидетелите Д.и
К., както и от протокола за разпознаване на лица и предмети. Категорично и
безспорно от посочения доказателствен материал се установяват обстоятелствата
от предмета на доказване, поради което настоящата инстанция намира за
обосновано поставянето на сочените доказателства в основата на осъдителната
присъда.
На следващо място, в
доказателствения анализ на настоящата инстанция следва да бъде обсъдена и другата
група от гласни доказателствени средства, подкрепящи защитната версия, че в
инкриминирания час подсъдимият не е бил на инкриминираното място, а е пътувал
за работа заедно с приятелите си. Това са показанията на свидетелите Г., П., М.и
С.. При анализа на тези доказателствени средства настоящата инстанция
констатира, че същите са тенденциозни, подкрепящи защитната теза. Налице са
съществени противоречия в показанията им пред първоинстанционния съд и тези от
досъдебното производство досежно обстоятелствата, дали свидетелката Г. е била с
подсъдимия, когато същият закарал майка си от болничното заведение и с кого е
бил той, когато е отишъл при приятелите си. Вследствие на тези противоречия и
на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК показанията на Г., П. и М.са
приобщени към доказателствения материал. След
прочитането на показанията съвсем уклончиво свидетелите споделят, че не са
счели за необходимо да посочат съответните обстоятелства. Посочените
противоречия в показанията са опит на защитата да изгради правдива версия
относно това, къде се е намирал подсъдимия в инкриминирания час и с кого е бил
същият. Тази версия обаче остава изолирана и не намира подкрепа в останалия
доказателствен материал. В допълнение следва да се посочи, че свидетелите Г., П.,
М.и С. са заинтересовани от изхода лица поради близките им отношения с
подсъдимия. Свидетелят Г. живее на съпружески начала с подсъдимия, свидетелят П.
е негова майка, а свидетелите М.и С. са негови приятели, с които той работи,
като посочените обстоятелства обуславят заинтересованост на свидетелите.
Предвид посоченото свидетелските показания на Г., П., М.и С. не могат да бъдат
ценени като годни доказателствени средства касателно по-горе обсъдените
обстоятелства. Същите не са устойчиви във времето, нито се подкрепят от
останалия доказателствен материал, противоречиви са, поради което правилно
първоинстанционният съд не ги е кредитирал в тази им част.
Неоснователно се явява и
възражението на защитата касателно недоказаност на авторството на деянието,
аргументирайки се с извлечението от системата за чекиране
на работното място на подсъдимия. Правилно първостепенният съд е отбелязал, че
в обвинителния акт не е посочен точен час, а че деянието е извършено около
13:50 часа. Предлогът „около“ се използва, за да покаже приблизително време,
което предполага възможността да се варира поне с 10-15 минути около посоченият
в обвинителния акт час. Самият пострадалият не е посочил точен час, именно
защото след осъществяване на деянието същият е бил стресиран, шокиран и
състоянието му не е предполагало да запомни точния час на извършване.
Подсъдимият, от друга страна, е пристигнал с 10 минути закъснение на работа
според системата за чекиране. Получава се един
прозорец от около 30-35 минути, за които подсъдимият би могъл да стигне до
работното си място. Следва да се отбележи, че пострадалият е видял, че след нанасяне
на ударите от подс.П. от колата излиза жена, която
той не може да идентифицира. Следователно при осъществяване на деянието
подсъдимият П. не е бил със свидетелите М.и С., пътувайки за работа. Това обуславя
изводът, че подсъдимият е извършил деянието, след което се е срещнал със
свидетелите М.и С., като причината за закъснението им за работа е именно
осъщественото от П. деяние. Периодът около 30 минути е напълно достатъчен
подсъдимият да нанесе побой, да се срещне с приятелите си и да стигнат до
работното място със закъснение от 10 минути, имайки предвид, че разстоянието от
кв. Курило до кв. Илиянци е около 10 км. Видно от
посоченото възражението на защитата е неоснователно, а авторството на деянието
остава безспорно доказано.
Съдебният състав приема за
обективи и компетентни заключенията на извършените СМЕ и КППЕ. Посредством СМЕ
се изясняват получените от пострадалия телесни увреждания и техните
медико-биологични характеристики, а именно мекотъканните
травми са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Възстановяването е за период от около 10-14 дни. Счупването на
четвърта дланна кост на дясната ръка и на основната
фаланга на трети пръст на същата ръка са му причинили и реализират
медико-биологичния признак трайно затруднение движенията на десния горен
крайник за период по-голям от 30 дни с възстановителен период в рамките на 1-2
месеца. От КППЕ се установява психическото състояние на пострадалия и неговата
психическата годност да свидетелства.
В заключение въззивният съд
намира възраженията на защитата срещу анализа направен от първостепенния съд на
събраните по делото гласни доказателства за напълно неоснователни.
Въззивната инстанция намира, че
при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, първостепенният съд е направил и правилни
правни изводи досежно съставомерността на поведението
на подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна именно по реда на
чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Обект на престъплението, визирано
в чл. 129 от НК, е неприкосновеността на човешкия организъм и на личността.
От обективна страна подсъдимият П.
на 10.10.2016г. с неустановен по делото твърд, тъмен на цвят предмет с
цилиндрична форма и дължина около 80 см., с формата на тръба или бухалка, е
нанесъл множество удари по главата и гърба на пострадалия Р.. Престъплението по
чл. 129 от НК е резултатно, като за да бъде довършено деянието трябва да е
налице увреждане на човешкия организъм. Вредоносните последици в конкретния
случай от нанесения побой върху пострадалия са множество увреждания, като част
от тях, а именно: разкъсно-контузна рана с оток в
тилната област на главата вляво; двойно ивицовидно кръвонасядане по кожата на гърба, вляво от гръбначния
стълб; ивичесто кръвонасядане по кожата на гърба,
вляво от гръбначния стълб, разположено в областта на 9-10 ребро, преминаващо
през областта на гръбначния стълб; кръвонасядане по
задната повърхност на лявтото бедро в горната му
трета; две двойно ивицовидни кръвонасядания
по външно страничната повърхност на лявото бедро са причинили на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочените травми
съгласно съдебната практика се квалифицират като лека телесна повреда, тъй като
същите са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия. Другото причинено увреждане е счупване на четвърта дланна кост на дясната ръка и на основната фаланга на трети
пръст на същата ръка, довело до трайно затруднение на движенията на десен горен
крайник за период по-дълъг от 30 дни. Последното увреждане обективира
медико-биологичните елементи на средна телесна повреда. Съставите на леката и
средната телесна повреда се намират в отношение на поглъщане, поради което
осъщественото деяние от подсъдимия следва да се подведе под състава на чл.129
от НК. Правилно първоинстанционният съд е субсумирал
деянието под състава на средната телесна повреда. Уврежданията, съставляващи
лека телесна повреда, следва да се отчетат при индивидуализация на наказанието
като отегчаващи отговорността обстоятелства.
Субект на престъплението е всяко
наказателно отговорно лице. По делото безспорно се доказа авторството на
деянието, а именно подсъдимият Д.П. е
извършител на престъплението.
От субективна страна правилно
контролираният съд е констатирал, че деянието е осъществено виновно от
подсъдимия П. при форма на вината пряк умисъл. Същият е осъзнавал, че
осъществявайки множество удари с тъп предмет в областта на главата и гърба на
пострадалия, ще настъпят травматични увреждания. Той е формирал представа, че
извършеното от него деяние е противозаконно и обществено опасно, въпреки това е
желаел настъпването на вредните последици. Подсъдимият е ударил няколко пъти
пострадалият. Не се е отказал след първия път, което показва желанието да
нанесе подобен побой. Същият е имал и мотив при осъществяване на деянието, тъй
като пострадалият е проявил агресия спрямо детето му. Изречените думи след при
осъществяване на деянието: „Ти на детето колелото ли ще крадеш?“ ясно показват
мотивът за извършване на деянието. По делото безспорно се установи, че преди
инкриминираната случка пострадалият е проявил агресия към детето на подсъдимия,
вследствие на която последният е търсел начин да отмъсти за случилото се.
Въззивната инстанция изразява
съгласие с първата и по отношение на индивидуализация на наказанието за
престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК относно установените
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Първоинстанционният съд правилно е преценил всички обстоятелства
относими към определяне на наказанието.
Правилно районният съд е
определил като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало и мотивът
за извършване на деянието, а като отегчаващи – механизмът на извършване на
деянието, интензитетът на ударите и уврежданията на пострадалия с особен вид
оръжия, наподобяващо палка. Първостепенният съд намира, че деянието не се
отличава с подчертана жестокост, поради което определя наказанието превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства към предвидения
минимум. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че подсъдимият е баща на непълнолетно дете, същият е и трудово
ангажиран. Предвид посоченото обосновано е наложено наказание „лишаване от
свобода“, определено в размер от 1 година. Същото се явява съразмерно както с
осъщественото деяние, така и с ниската обществена опасност на подсъдимия.
Последният няма изградени престъпни навици. За да осъществи настоящото деяние
същият е бил провокиран от проявената агресия спрямо малолетното му към момента
на извършване на деянието дете. Следователно осъщественото деяние се явява
импулсивна противозаконна проява. Наложеното наказание отговаря на обществената
опасност, като за да бъдат постигнати целите на същото не е необходимо
ефективното му изпълнение. Индивидуалната и генералната превенция в конкретния
случай могат да бъдат постигнат чрез условно осъждане. Предвид факта, че
подсъдимият осъществява ролята на родител и отнемането на бащината фигура в семейството
би повлияло негативно на детето, и би създало чувство за несправедливост,
обосновано първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Предпоставките за приложението ѝ са налице, а именно наложеното наказание
е в размер от една година лишаване от свобода. Ефективното му изпълнение, както
бе посочено, не отговаря на обществената опасност на деянието и дееца, а чрез
отлагането му ще се постигнат и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Обосновано предвид изхода на
делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК разноските по делото са възложени в
тежест на подсъдимото лице. Пред настоящата инстанция разноски не бяха правени
и такива не се присъдиха в тежест на страните.
Въз основа на изложеното и с
оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият
въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и
като такава следва да се потвърди. Присъдата е постановена при безспорно и
коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. Определеното наказание не е явно
несправедливо и напълно съответства на обществената опасност на деянието и
дееца.
Така, при извършената на
основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Мотивиран от горното и на
основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 17.10.2018г. по НОХД № 8392/2017г.
по описа на СРС, НО, 109-ти.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.