№ 3203
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100507288 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 20031056 от 02.02.2021 г. по гр.д. № 63146/2019 г., СРС, е осъден
Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на Е. Б. П., ЕГН **********
на основание чл.432, ал.1, КЗ сумата от 200 лева - обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, претърпян от пътен инцидент
настъпил на 28.02.2018 г. около 17:20 часа в гр. София, при който водача на МПС „Ауди
А3”, с ДК№ *******, в който пътувала ищцата и водача на МПС „Киа Черато“*******,
поради неспазване на правилата за движение предизвикали ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 21.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен като
неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 2000 лв. Със същото
решение е осъдена Застрахователна компания „Л.И.“ АД да заплати на адв. В.О. от САК
сумата от 36 лева адвокатско възнаграждение, а Е. П. е осъдена да заплати на
Застрахователна компания „Л.И.“ АД сумата от 357 лева.
Срещу решението в частта, с която искът е отхвърлен за горницата над 200 лева до
2000 лева, ищецът е подал въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част. Твърди, че по делото
било установено, че в резултат от ПТП ищцата е получила травма на главата и шията. При
определяне на размера на обезщетението, първоинстанционният съд не бил приложил
правилно чл. 52 ЗЗД. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която
исковете са отхвърлени и уважаване на предявения иск в цялост. Претендира присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба.
Поддържа, че по делото не са установени травматични увреждания във връзка с ПТП.
Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в отхвърлителната
част.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка. Във връзка с чл. 269
ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение, като такива пороци в случая не се констатират. Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1
от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Във въззивното производство спорен между страните е въпросът за вида и тежестта
на травматичните увреждания във връзка с процесното ПТП и справедливия размер на
обезщетението.
От съвкупната преценка на събраните доказателства пред първа инстанция / лист за
преглед от 28.02.2018 г., както и приетото по делото заключение на съдебно медицинска
експертиза, което е компетентно, обективно и безпристрастно изготвено и следва да бъде
кредитирано/ се установява, че липсват данни за причинени травми при процесното ПТП,
липсват данни за проведено лечение, липсват данни за прием на ищцата в лечебно
заведение, не са налице данни за невъзстановени увреди във връзка с процесното ПТП. Ето
защо, недоказано е възражението на въззивника, че в резултат от ПТП ищецът е претърпял
травма на главата и щията.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението.
При така установените фактически данни по делото, а именно, че липсват данни за
травматични увреждания на ищцата във връзка с процесното ПТП, както и това, че липсват
данни за проведено лечение, настоящият въззивен състав намира, че не е налице основание
за завишаване на размера на присъденото обезщетение от първоинстанционния съд.
Въз основа на горните съображения, решението на СРС е правилно в обжалваната
част и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са деловодни разноски на
въззиваемата страна на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20031056 от 02.02.2021 г. по гр.д. 63146/2019 г., 26 състав,
СРС в обжалваната част.
ОСЪЖДА Е. Б. П., ЕГН ********** да заплати на Застрахователна компания „Л.И.“ АД,
ЕИК ******* сумата от 100 лева разноски пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3