№ 5779
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110101253 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу
С. К. П. с ЕГН **********, с която по реда на чл.422, ал.1 от ГПК са
предявени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 308,77 лв.
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2022 г. до
окончателното изплащане, сумата от 52,97 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
30.08.2022 г., както и дялово разпределение в размер на 7,87 лв. за периода от
м.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.09.2022 г. до
окончателното изплащане и сума в размер на 1,68 лв. – лихва за периода от
01.10.2019 г. до 30.08.2022 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение от 06.10.2022г. по гр. д. № 50646/2022 г. по описа на СРС, 176
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
1
период на ответника топлинна енергия, като той не бил заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума
за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период,
а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответника е изпаднал в
забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.
86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, не е подал отговор. По реда на
чл.414 от ГПК е подадено бланкетно възражение, без в него да са посочени
конкретни аргументи и оспорвания.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ ЕООД, не взима
становище по исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на пар.1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, в
редакцията касаеща процесния период „потребител на ел.енергия или
природен газ за битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател
на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо
водоснабдяване за домакинството си. На основание чл.139 от ЗЕ
разпределението на ТЕ между потребителите в сграда Е.С. се извършва по
системата за дялово разпределение при наличие на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл.139а от ЗЕ.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
процесният имот – апартамент 81, в гр. С., е съсобствен на ответницата и
трето за спора лице – съгласно решение ьза допускане на съдебна делба №
.../27.11.2018г. по гр.д. № 12823/2017г. на СРС, 71 състав, при квота .../702300
и.ч. за ответницата. От това следва, че по силата на закона между ответника -
2
потребител и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е
необходимо изричното им приемане.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане
на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на
отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от
стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по
данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна
енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие
и потребителите на ТЕ в сграда – Е.С..
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото са приети представените от
ТЛП писмени доказателства – главни отчети, документи за връчване на
изравнителните сметки на ЕС, изравнителните сметки, както и протоколите за
неосигурен достъп., както и заключение на съдебно-техническата експертиза.
Вещото лице установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с
непрекъснато топлоподаване през процесния период. За периодът на проверка
достъп до имота за отчет е осигурен. Според главните отчети и
изравнителнни сметки на ФДР за процесния имот, той има 3 бр. радиатори с
... и дистанционно отчитане ... по номенклатурата на ФДР. При тези данни,
вещото лице дава заключение, че извършените измервания в АС, начисления,
дялово разпределение на потребената ТЕ са в съответствие с изискванията на
нормативните документи и цени на ТЕ, като е начислена: ТЕ за отопление на
имот на база монтираните в жилището три отоплителни тела и1 бр. водомер
за топла вода в имота.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на
ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде
отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се
дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
3
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето защо, за определяне
размера на дължимата цена, съдът ползва данните на СТЕ, според която
размера на потребената топлинна енергия за процесния период е на стойност
1878,17 лева, в която сума не са включени изравнявания, корекции и
просрочени задължения от предходни периоди. При квотата на съсобственост
за ответницата от имота - .../702300 и.ч., тя дължи заплащане на сумата от
308,77 лв. главница за ТЕ, с оглед на което искът следва да се уважи в
предявения размер. Основателна е и претенцията за дялово разпределние в
размер на 7,87 лева.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Съгласно цитираната разпоредба, клиентите са
длъжни да заплащат сумите в 45- дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача. Ищецът не доказа тези факти –
публикуването на сумите на интернет страницата съобразно общите условия,
съответно е недоказано твърдението ответникът да е бил поставен в забава за
плащане на сумите, предмет на настоящото дело. С оглед гореизложеното
искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, на
ищеца следва да му бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част
от исковете - за исковото производство в размер на 465,03 лева от общо
545,17 лева (45,17 лв. – държ. такса, 400 лв. – разноски за СРЕ и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.) и за заповедното производство – 81,18 лв.
от общо 95,17 лв.
Разноски в полза на ответника съразмерно с отхвърлената част от
исковете не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, че С.
К. П. с ЕГН ********** дължи на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК .... на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 308,77 лв. главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2022 г. до
окончателното изплащане, както и дялово разпределение в размер на 7,87 лв.
за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
16.09.2022 г. до окончателното изплащане за които вземания е издадена
заповед за изпълнение от 06.10.2022г. по гр. д. № 50646/2022 г. по описа на
СРС, 176 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД с ЕИК .... срещу С. К. П. с
ЕГН **********, искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от сумата от 52,97 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
30.08.2022 г., и сума в размер на 1,68 лв. – лихва за периода от 01.10.2019 г.
до 30.08.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение от
06.10.2022г. по гр. д. № 50646/2022 г. по описа на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА С. К. П. с ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 и ал.8 ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., разноски в исковото
производство в размер на 465,03 лева и сумата от 81,18 лева – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 650646/2022 г. по описа на СРС, 176
състав.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА“ ЕООД, като
трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6