№ 12091
гр. София, 09.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. П.
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. П. Гражданско дело №
20221110135655 по описа за 2022 година
Ищецът [фирма] е предявил срещу Х. Р. С. установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 505.85 лв. –
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
[адрес], с аб. № **** за периода 01.03.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.09.2021 г. до окончателното погасяване, 72.50 лв. –
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. –
03.09.2021 г., 29.75 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 16.09.2021 г. до окончателното погасяване, 6.17 лв. – обезщетение за
забава върху вземането за дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. – 03.09.2021 г ., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 54021/2021 г. по описа на СРС, 88 състав. Ищецът твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответникът е в забава, поради
което дължи и обезщетение за забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
Ответникът Х. Р. С. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Намира, че исковата претенция за периода м.09.2018 г. – м.04.2020 г. е недопустима,
доколкото не е оспорена с възражението по чл. 414 ГПК. Относно претенцията за периода
м.03.2018 г. – м.08.2018 г. прави възражение за давност и намира, че същата е
неоснователна. Претендира разноски.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
От приложеното ч. гр. д. № 54021/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, се установява, че
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът е подал възражениe само за претендираната
главница за ТЕ за периода м.03.2018 г. – м.08.2018 г. и начисленото обезщетение за забава
върху тази главница и за начислената сума за дялово разпределение за м.08.2018 г. и
начисленото обезщетение за забава върху тази сума.
Възражение против заповедта за изпълнение не е постъпило за останалите периоди на
претенциите. Доколкото заповедта в частта срещу която не е постъпило възражение е
стабилизирана, то настоящото производство се явява недопустимо претендираната главница
за ТЕ за периода м.09.2018 г. – м.04.2020 г. и начисленото обезщетение за забава върху тази
главница и за начислената сума за дялово разпределение за периода м.09.2018 г. – м.04.2020
г. и начисленото обезщетение за забава върху тази сума. Наличието на правен интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът
следи служебно в хода на цялото производство. С влизането в сила на заповедта за
изпълнение в частта относно претендираната главница за ТЕ за периода м.09.2018 г. –
м.04.2020 г. и начисленото обезщетение за забава върху тази главница и за начислената сума
за дялово разпределение за периода м.09.2018 г. – м.04.2020 г. и начисленото обезщетение за
забава върху тази сума, същата представлява изпълнително основание и липсва правен
интерес у ищеца от иска по чл. 422, ал. 1 ГПК.
По делото се установява, че претендираната главница за ТЕ за периода м.03.2018 г. –
м.08.2018 г. е в размер на 81.96 лв., начисленото обезщетение за забава върху тази главница
е в размер на 12.87 лв., начислената сума за дялово разпределение за м.08.2018 г. е в размер
на 1.67 лв., а начисленото обезщетение за забава върху тази сума за периода 01.10.2018 г. до
03.09.2021 г. – 0.49 лв.
Следователно заповедта за изпълнение е влязла в сила в частта относно
претендираната главница за ТЕ за периода м.09.2018 г. – м.04.2020 г. в размер на 423.89 лв.,
начисленото обезщетение за забава върху тази главница за периода 15.09.2019 г. –
03.09.2021 г. в размер на 59.63 лв., за начислената сума за дялово разпределение за периода
м.09.2018 г. – м.04.2020 г. в размер на 28.08 лв. и начисленото обезщетение за забава върху
тази сума за периода 01.11.2018 г. – 03.09.2021 г. в размер на 5.68 лв. В тази част и
съответните разноски по съразмерност за ч. гр. д. на заявителя /в размер на 63.16 лв./,
заповедта за изпълнение представлява изпълнително основание и липсва правен интерес у
ищеца от иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. Производството в тази му част следва да се прекрати,
респ. да се издаде изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение.
В останалата част за оспорените суми производството е допустимо.
Не се спори, че ответникът е клиент на ТЕ за процесния имот, а и по делото е
представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 26, том I, рег. № 962, дело № 22
от 2018 г. и заявление-декларация от Х. С. за открИ.не на партида на топлоснабдения имот.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и
разликата е разпределена между всички потребители. В имота до м.04.2018 г. имало
радиатор с монтиран ИРРО. Уредите в сградата били с дистанционен отчет. Сградната
инсталация е изчислявана по формула приложена в Наредба № 16-334/06.07.2007 г. върху
2
пълната отопляема кубатура 193 куб. м. Няма начислена ТЕ за отопление на общи части.
Има един водомер за топла вода. Вещото лице е посочило детайлно как са формирани
сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, като е достигнало до извода,
че ищецът е начислявал сумите за доставена топлинна енергия в имота на ответника
съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението
може да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта, т.е. в
заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде
заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението. След
изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице, правото да се
оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото
заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение №
186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г.
по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/. В съдебно заседание на 13.06.2023 г. не е оспорена
СТЕ при приемането й. Оттук и съдът кредитира изцяло СТЕ. Общо дължимата сума за ТЕ
за процесния период м.03.2018 г. – м.08.2018 г. е в размер на 81.96 лв.
Направено е възражение за давност:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 16.09.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
16.09.2018 г., са погасени по давност.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на [фирма] са приети
нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са влезли в
сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл.
150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да се отчете и, че в периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./.
Вземането за м. 05.2018 г. е станало изискуемо, считано от 15.07.2018 г. но при отчитането,
че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече, то давността за
3
това вземане е изтекла на 22.09.2021 г. Следователно погасени са всички вземания за
периода м.03.2018 г. – м.04.2018 г.
От СТЕ се установява, че за периода м.03-м.04.2018 г. е начислена сумата в размер на
79.21 лв. От ССчЕ се установява, че на 28.07.2022 г. след завеждане на исковата молба е
заплатена сума, с която е погасена 1.89 лв. главница. Не се твърди и не се доказва по делото
да е заявено с частичното плащане кои суми се погасяват, поради което следва да се счита,
че с частичното плащане се погасява най-старото задължение – арг. от чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
Няма пречки за плащане на задължението след изтичането на погасителната давност по арг.
от чл. 118 ЗЗД.
Оттук и искът е основателен за сумата в размер на 2.75 лв., начислена за периода м.05.-
м.08.2018 г., а за разликата до пълния размер от 81.96 лв. и за периода м.03-м.04.2018 г.
претенцията следва да се отхвърли поради плащане в хода на процеса на сумата от 1.89 лв., а
за остатъка поради настъпила погасителна давност. Върху присъдената главница се дължи
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.09.2021 г.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение, поради което възражението в отговора на исковата молба е неoснователно.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач. Размерът на
начислената такса дялово разпределение се установява от представените по ищеца
документи.
За процесния период от м.08.2018 г. при ищеца за услугата дялово разпределение е
начислена сума в общ размер на 1.67 лв. Давността за тези задължения започва да тече от
датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за
м.08.2018 г. е започнала да тече от 01.09.2018 г., като срокът на погасителната давност не е
изтекъл, тъй като срокът на погасителната давност е бил спрян за периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г., съгласно ЗМДВИП. Т. е. срокът на погасителната давност е спрян за 2 месеца
и седем дни, поради което и погасителната давност за м.08.2018 г. изтича м. 11.2021 г., но
същата е спряна с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Ето защо претенцията за
дялово разпределение срещу ответника е основателна за сумата от 1.67 лв. за м.08.2018 г.
Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 16.09.2021 г. до окончателното изплащане.
Относно акцесорните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
4
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се
налага изводът, че [фирма] не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в
интернет, доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Задължението за
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно.
Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника,
нито от публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество –
решение от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по описа на СГС, решение от 12.12.2022
г. по в. гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС, решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. №
8167/2021 г. по описа на СГС, решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа
на СГС, решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др.
Върху главницата в размер на 2.75 лв. се дължи мораторна лихва в размер на 0.53 лв.
за периода 15.09.2019 г. – 12.03.2020 г. и 09.04.2020 г. – 03.09.2021 г., определена по реда на
чл. 162 ГПК чрез използване на ел. калкулатор на НАП и при съобразяване, че обезщетение
за забава върху уважената главница не се дължи за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г.,
съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
/действаща за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./.
Искът е основателен за сумата в размер на 0.53 лв. за периода 15.09.2019 г. –
12.03.2020 г. и 09.04.2020 г. – 03.09.2021 г., а за разликата до размера от 12.87 лв. и за
периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. претенцията следва да се отхвърли поради плащане в
хода на процеса на сумата 0.57 лв. и предвид разпоредбата на чл. 119 ЗЗД за остатъка.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия /каквото възражение се съдържа в
отговора на исковата молба/, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в
размер на 0.49 лв. върху сумата от 1.67 лв. – такса дялово разпределение за м.08.2018 г. е
неоснователна.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страни.
Относно прекратената част на ищеца се дължат разноски само по ч. гр. д. Доколкото
заповедта е влязла в сила в тази й част съразмерно с присъдените разноски в размер на 63.16
лв., то изпълнителен лист за тази сума на ищеца ще се издаде след влизане в сила на
решението в прекратителната част въз основа на издадената заповед за изпълнение.
Доколкото претенциите на ищеца са частично основателни, то в тази им част на ищеца
5
се дължат разноски по съразмерност за двете производства съобразно разгледаната по
същество и уважена част /както и отхвърлената поради плащане в процеса част/ в размер на
общо 10.07 лв.
Ответникът е поискал присъждането на разноски. По исковото производство
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. В исковата молба на л. 8 от
делото е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Възражението е основателно, делото не се отличава с правна и фактическа сложност,
възнаграждението следва да се намали до минимален размер от 400 лв., от които по
съразмерност му се следват 395.18 лв., както и от минималното адвокатско възнаграждение
в заповедното производство по съразмерност му се следва само за отхвърлената част поради
настъпила давност сумата от 58.33 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. Р. С., ЕГН: **********, с адрес [адрес], дължи
на [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата от
2.75 лв., начислена – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена от
дружеството топлинна енергия за периода за периода м.05.-м.08.2018 г., за топлоснабден
имот, находящ се в [адрес], с аб. № ****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.09.2021 г. до окончателното погасяване, сумата от 1.67 лв. – главница,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за м.08.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2021 г. до окончателното
погасяване, както и сумата от 0.53 лв. представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020
г. – 03.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 27.09.2021 г. по ч. гр. д. № 54021/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на доставена топлинна енергия за разликата над уважения
размер до предявения размер от 81.96 лв. и за периода м.03-м.04.2018 г., иска за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер до предявения размер от 12.87 лв. и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата размер на 0.49 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.10.2018 г. до 03.09.2021 г. върху сумата от 1.67 лв. – такса дялово
разпределение за м.08.2018 г.
ПРЕКРАТЯВА производството В ЧАСТТА относно предявените искове от [фирма],
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: [адрес], срещу Х. Р. С., ЕГН: **********, с
адрес [адрес], с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че Х. Р. С.,
дължи на [фирма], следните суми: сумата от 423.89 лв. – главница, представляваща
стойността на доставена и незаплатена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в [адрес], с аб. № ****, за периода м.09.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2021 г., сумата от 59.63 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. – 03.09.2021 г. върху
главницата за топлинна енергия за периода м.09.2018 г. – м.04.2020 г., сумата от 28.08 лв. -
начислената сума за дялово разпределение за периода м.09.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2021 г. и сумата от 5.68 лв. -
представляваща обезщетение за забава за периода 01.11.2018 г. – 03.09.2021 г. върху
главницата за дялово разпределение за периода м.09.2018 г. – м.04.2020 г., въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.09.2021 г. по ч. гр. д. №
6
54021/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, доколкото заповедта за изпълнение е влязла в
сила в тази й част.
ОСЪЖДА Х. Р. С., ЕГН: **********, с адрес [адрес], да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: [адрес], сумата от
общо 10.07 лв. – разноски в производствата съобразно разгледаната по същество част по
съразмерност.
ОСЪЖДА [адрес], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: [адрес], да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Х. Р. С., ЕГН: **********, с адрес [адрес], сумата от
395.18 лв. – разноски по съразмерност за исковото производство и сумата от 58.33 лв. –
разноски по съразмерност за заповедното производство.
Решението в частта, с която производството е прекратено има характер на определение
и подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му. В
останалата си част решението може да бъде обжалвано пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7