№ 12609
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВА С. ГЬОШЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Н. ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВА С. ГЬОШЕВА Гражданско дело №
20221110127244 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „....“ АД срещу Д. И. Т..
Ищецът твърди, че на 14.09.2017 г., наследодателят на ответницата управлявайки л.а.
марка "Опел" модел "Корса", с pег. № СА 4950 МС, виновно допуснал ПТП, като нанася
имуществени вреди на паркираното МПС "Мерцедес 124" рег. № РК 9800 ВН, след което
напуснал мястото на произшествието. Срещу виновния водач била образувано
административно - наказателна преписка. Ищецът в качеството си на застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач, полица № 07117002368643 от
30.08.2017 г., образувал щета, по която на увреденото лице било определено и изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1031,65 лева. Било сключено споразумение от
22.04.2019 г. между ищеца и виновния водач, по което до настъпване на смъртта му на
08.04.2021 г. били заплатени 300 лева. Претендира сумата от 182,91 лева от ответника в
качеството й на наследник на виновния водач. С плащане на застрахователното
обезщетение, за "ЗД ЕВРОИНС" АД възниквало правото да получи от наследника на
виновния водач платеното обезщетение за нанесените вреди, когато при настъпване на ПТП
виновният водач е напуснал мястото на произшествието без да изчака идването на
контролните органи за движение по пътищата, арг. от чл. 500, ал. 1, т. З КЗ. Сочи, че
плащане да настоящия момент не е осъществено. По изложените съображения иска да бъде
установена дължимостта на посочената сума,за която била издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №241/2022 г., по описа на 151 състав, Софийски районен съд. Претендира
разноските по делото.
В срока по чл.131 ГПК от ответника Д. И. Т., чрез назначения й особен представител е
1
депозиран отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва твърдението, че след инцидента наследодателят на ответника напуснал
мястото на ПТП без да сигнализира, нито да изчака органите за контрол на движението по
пътищата. Оспорва твърдението Борислав Тодоров да е виновен за описаното ПТП. В
условията на евентуалност релевира възражение за давност.
От фактическа страна се установява следното:
От представеното искане в вх. № 2467983 от 15.09.2017 г. се установява, че К. К. С. е подал
искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ за автомобил
„Мерцедес“ с рег. № РК 9800 ВН във връзка с настъпило ПТП, за което бил съставен
протокол от органите на МВР.
Представена е декларация от 14.09.2017 г., 21:30 ч., съгласно която в гр. Перник на ул.
„Димитър Благоев“ е настъпило ПТП, при което автомобил „Мерцедес“ с рег. № РК 9800
ВН е бил ударен докато е бил паркиран от водач от водача на лек автомобил „Опел“, който
впоследствие напуснал мястото на ПТП-то. Посочено е, че увредените детайли са: предна
броня, капак, калник, фар и челно стъкло.
От представената застрахователна полица № BG/07//117002368643 се установява, че лек
автомобил „Опел корса“ с рег. № СА4950МС е бил застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ в „....“ АД за периода 31.08.2017 г. до 30.08.2018 г.
Представена е квитанция, от която е видно, че е била заплатена първата вноска от
застрахователната премия. Като застрахован и собственик е посочено юридическо лице „Ем
енд Ен“ с ЕИК *********, като и първата вноска от премията е внесена от същото лице.
От представения протокол за ПТП № 1679079 от 14.09.2017 г. се установява, че в 20:35 часа
в гр. Перник, ул. „Димитър Благоев“ е настъпило ПТП между автомобил „Опел корса“ с рег.
№ СА4950МС и автомобил „Мерцедес“ с рег. № РК 9800 ВН, като е описано, че водачът на
„Опел корса“ с рег. № СА4950МС е изгубил контрол върху превозното средство, в резултат
на което ударил паркирания от дясно на него автомобил „Мерцедес“ с рег. № РК 9800 ВН.
Във връзка с настъпилото ПТП в ищцовото дружество е образувана щета №
**********/15.09.2017 г. за автомобил „Мерцедес“ с рег. № РК 9800 ВН като е било
определено общо застрахователно обезщетение в размер на 1031,65 лв.
По делото е представено Споразумение от 22.04.2019 г., сключено между „....“ в качеството
му на застраховател и Борислав Савов Тодоров в качеството му на деликвент, в което са
посочили, че с оглед настъпилото на 14.09.2017 г. по вина деликвента застрахователно
събитие, по което застрахователят е заплатил сумата в размер на 1041,65 лв. и въз основа на
чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането е встъпил в правата на застрахования.
Съгласно представеното споразумение деликвентът е признал вземането на застрахователя в
размер на заплатеното застрахователно обезщетение, а застрахователят е опростил
дължимата законна лихва. Съгласно споразумението деликвентът е задължил да заплати
сумата в размер на 1041,65 лв. на 35 месечни вноски, като първата следвало да е в размер на
не по-малко от 30,00 лв. и дължима до 15.05.2019 г., а всяка следваща в размер на не по-
2
малко от 30,00 лв. до 15-то число на всеки месец. Уговорили се, че последната вноска е била
дължима до 15.03.2022 г. в размер на 21,65 лв. Съгласно чл. 4 от Споразумението в случай
на неплащане на която и да е чат от дължимата разсрочена вноска цялото задължение на
деликвента става изискуемо, като застрахователят има право да получи неустойка за забава.
От представеното по делото удостоверение за наследници от 20.10.2021 г. се установява, че
Борислав Савов Тодоров е починал ма 08.04.2021 г., като е оставил като наследници трите
си дъщери- Нина Бориславова Савова-Младенова, Мая Бориславова Клисарова и Ивона
Бориславова Т.- Макарова както и съпругата си Д. И. Т..
Представено е извлечение от банкова сметка на ищцовото дружество, от която е видно че на
20.07.2022 г. е постъпило плащане в размер на 100 лева от страна на Ивона Т.-Макарова с
основание „щета № **********/ Д. Т..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на водача на увредения автомобил –
К. С.. Той споделя, че си спомня процесното ПТП. Посочва, че спрял до магазина на улица
„Димитър Благоев“ за да си купи вода, в който момент чул удар. Споделя, че видял, че
автомобилът му бил ударен от бял „Опел Корса“. Твърди, че водачът на ударилия го
автомобил е избягал по една от улиците. Посочва, че се обадил на телефон 112, като през
това време негов приятел проследил ударилата го кола. Посочва, че водачът на ударилия го
автомобил не слязъл въобще, като двамата не се видели. Сочи, че подписът в представения
по делото протокол е негов.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявен e установителен иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, във вр. с
чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за установяване правото на вземания на ищеца от ответника за
сумата 182,91 лева, изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност”, застрахователна полица № 07117002368643 от 30.08.2017 г. за
вредите, реализирани във връзка с ПТП, настъпило на 14.09.2017 г. в гр. Перник, виновно и
противоправно от водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2022 г. до
изплащане на вземането, за която сума в производството по частно гр. дело № 241/2022 г. на
СРС, 151 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
По предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че на 14.09.2017 г. е настъпило
пътнотранспортно произшествие, по описания в молбата начин, време и място, с участието
на посочените лица, че в резултат на същото са причинени описаните щети, че е заплатена
стойността на имуществените вреди от ищеца на увредения, както и техния размер, че
виновният водач е напуснал ПТП.
На първо място от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че към датата
на настъпването на ПТП безспорно по отношение на лек автомобил л.а. марка "Опел" модел
"Корса", с pег. № СА 4950 МС е съществувал валидно сключен договор за гражданска
отговорност, като същият е бил застрахован в ответното дружество. В случая действително
3
ответникът не е бил страна по застрахователния договор, но това обстоятелство е
неотносимо, доколкото застрахователната закрила по застраховка "гражданска отговорност"
покрива отговорността както на собствениците, така и на ползвателите и държателите на
МПС и упълномощените от тях лица. В процесния случай ответникът е управлявал чуждо
МПС, което е имало валидно сключена застраховка "гражданска отговорност", но при
наличие на виновно причинено ПТП от ответника, който е и напуснал мястото на ПТП за
застрахователя, ищцовото дружество, възниква правото да претендира изплатеното на
основание чл. 500, ал. 1, т.3 от КЗ.
За да възникне отговорност на деликвента по чл. 500, ал.1, т. 3 от КЗ е нужно същият да е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в
този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
В случая от свидетелските показания на К. С., който посочва, че ответникът напуснал
процесното ПТП. Същото обстоятелство е вписано и в протокола за ПТП и макар същият да
няма обвързваща сила в тази му част, същият се подкрепя от останалите събрани по делото
доказателства.
За да възникне отговорността на виновния водач е нужно, освен той да е напуснал
процесното ПТП е нужно и посещението нА органите на МВР да е било задължително.
Случаите, когато посещението на органите на МВР е задължително е уредено в чл. 125 от
ЗДвП. Съгласно чл. 125, т.7 между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него. В случая деликвентът въобще не е изчакал водача на
увреденото МПС, с оглед на което съдът счита, че е налице именно тази хипотеза,
доколкото при разногласие мястото е следвало да бъде посетено от органи на МВР, а
деликвентът не е изчакал да провери дали са налице разногласия с водача на увредения
автомобил.
От представеното по делото споразумение е видно, че Борислав Савов Тодоров е
признал вината във връзка с процесното ПТП и е признал вземането на ищеца.
По делото не се спори, че ищецът е заплатил на водача на увредения автомобил
сумата в размер на 1031,65 лв. във връзка с образувана щета № **********/15.09.2017 г.,
като за тези сума ищецът е встъпил в правата на удовлетвореното лице.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на задължението по
давност. Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. В настоящия случай погасителната
давност е започнала да тече от момента на възникването на регресното право в полза на
застрахователя, а именно с извършеното от негова страна плащане. Между страните не се
спори, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на увреденото от инцидентна
лице на 25.10.2017 г. Давността е прекъсната с подаването на заявление за издаване на
4
заповед за изпълнение на 05.01.2022 г., като към този момент не са изтекли 5 години, поради
което вземането не е било погасено по давност.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че деликвентът
Борислав Савов Тодоров е починал, като е оставил четирима наследници, всеки от които
отговаря за ¼ от задължението. В случая ищецът претендира от ответницата сумата в размер
на 182,91 лв. Съобразявайки изложеното по-горе, съдът счита предявения иск за доказан по
основание и размер за обезщетението в размер на 182,91 лв., но следва да вземе предвид
извършеното плащане в размер на 100 лв. на 20.07.2022 г., което обстоятелство не се
оспорва от ищеца - след завеждане на иска /05.01.2022 г. /. Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК
съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Ето защо искът следва да бъде уважен за сумата от 82,91 лв., като над този
размер до пълния претендиран от 182,91 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските: Доколкото ответникът с поведението си е станал причина за предявяване на
иска, макар и извършеното частично плащане в хода на процеса, следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 75 лв. по проведеното заповедно производство
и разноски в размер на 475 лв. за исковото производство, включващи 25 лв. държавна такса,
50 лв. депозит за призоваване на свидетел, 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 300
лв. депозит за особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. във вр.
с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, предявен "....“ АД с ЕИК: .... и адрес: гр. .... срещу Д. И. Т., ЕГН:
********** и адрес: гр. ....., че Д. И. Т. дължи на "....“ АД сумата на 82,91 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователна полица № 07117002368643 от
30.08.2017 г. за вредите, реализирани във връзка с ПТП, настъпило на 14.09.2017 г. в гр.
Перник, виновно и противоправно от наследодателя на ищцата Борислав Савов Тодоров,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.01.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума в
производството по частно гр. дело № 241/2022 г. на СРС, 151 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
82,91 лева до пълния предявен размер от 182,91 лева, като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА Д. И. Т., ЕГН: ********** и адрес: гр. ..... да заплати на "....“ АД с ЕИК: .... и
адрес: гр. ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 75 лв. – разноски за производството по
ч. гр. д. № 241/2022 г. по описа на СРС, 151 с-в и сумата 475 лв. – разноски за исковото
производство.
5
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6