Присъда по дело №808/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта:	5
Дата:	6 февруари 2023 г.
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20225620200808
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Свиленград, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
СъдебниКичка Ат. Ходжева

заседатели:Сия Ж. Пеева
при участието на секретаря Ренета Н. И.ова
и прокурора М. Н. С.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20225620200808 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Д. И., роден на 25.02.1986 година в град
Свиленград, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в град
*****************, неженен, със средно образование, ЕГН **********,
неосъждан (реабилитиран), за ВИНОВЕН в това, че на 15.10.2022 година в
град Свиленград, област Хасково, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество (съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т.
1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, вр.чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите), а именно: метамфетамин с нетно тегло 5.01 грама
със съдържание на метамфетамин 28.4 теглови % на стойност 125.25 лв., като
деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл. 354а, ал. 5,
вр.ал. 3, т. 1 от НК, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1
от НК и чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
„ГЛОБА” в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), платима в полза на Бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Свиленград, ведно с 5 лв. (пет
лева) в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.
ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН И ОПРАВДАВА подсъдимия В. Д. И.,
1

роден на 25.02.1986 година в град Свиленград, област Хасково, българин,
български гражданин, живущ в град *****************, неженен, със средно
образование, ЕГН **********, неосъждан (реабилитиран), по първоначално
повдигнатото по-тежко квалифицирано обвинение за престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК, ОТНЕМА в полза на Държавата
предмета на престъплението - остатъка след изследване на неизразходваното
вещество: метамфетамин с нетно тегло 4.95 грама, предадено на съхранение в
Централно митническо управление при Агенция „Митници”, отдел „МРР-
НОП” – град София, като ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на Присъдата
вещественото доказателство да бъде унищожено по надлежния за това ред, на
основание чл. 112, ал. 2 от НПК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия В. Д. И.,
роден на 25.02.1986 година в град Свиленград, област Хасково, българин,
български гражданин, живущ в град *****************, неженен, със средно
образование, ЕГН **********, неосъждан (реабилитиран), ДА ЗАПЛАТИ по
Републиканския бюджет, направените по делото от Досъдебното
производство разноски за извършена Физико-химическа експертиза в размер
96.76 лв. (деветдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки), вносими по
сметка на ОДМВР – Хасково, както и по Бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на
Изпълнителен лист, вносима по сметката на Районен съд - Свиленград.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15 дневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд - Хасково.
След влизане на Присъдата в сила, препис да се изпрати на Централно
митническо управление при Агенция „Митници”, отдел „МРР-НОП” – град
София за изпълнение.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 5 от 06.02.2023 година
по НОХД № 808/2022 година на Районен съд (РС) – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) №
426/2022 година по описа на РУ - Свиленград, пр.преписка с вх.№ 4669/2022
година по описа на Районна прокуратура – Хасково, М. С. – Прокурор при
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград
повдига обвинение на В. Д. И., роден на *********** година в град
Свиленград, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в град
****************, неженен, със средно образование, ЕГН **********,
неосъждан (реабилитиран), за това, че на 15.10.2022 година в град
Свиленград, област Хасково, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество (съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т.
1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, вр.чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП)), а именно: метамфетамин с нетно тегло
5.01 грама със съдържание на метамфетамин 28.4 теглови % на стойност
125.25 лв. – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
Участващият по делото Прокурор М. С. поддържа обвинението,
така както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е безспорно
доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена
фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както
и установени съставомерните – обективен и субективен признаци на
вмененото престъпление по възведената правна квалификация, така същото и
неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимия. Счита, че не
е налице маловажен случай предвид осъждането на подсъдимия, лошите му
характеристични данни и факта, че се касае за високорисково наркотично
вещество в количество повече от еднократна доза. Поради това, Прокурорът
пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода”, което да се индивидуализира
при условията на чл. 55 от НК, а именно: Лишаване от свобода за срок под 1
година при приложението на чл. 66 от НК, както и да му бъде наложено
наказание „Глоба” в размер, определен по справедливост от Съда.
Подсъдимият В. Д. И. разбира в какво е обвинен, не признава се за
виновен и моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия – адвокат Т. Н., пледира за
постановяване на Оправдателна присъда, тъй като намира, че обвинението не
е доказано. Алтернативно иска Съда да приеме, че случаят е маловажен.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Подсъдимият В. Д. И. е роден на *********** година в град
Свиленград, област Хасково, с ЕГН **********. Български гражданин е от
1

български произход. Живее в град ****************. Не е женен. Със средно
образование е. Не е осъждан – реабилитиран е, има наложено наказание по
чл. 78а от НК.
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№
221209005000128828 от дата 09.12.2022 година на Бюро за съдимост при РС -
Свиленград, подсъдимият не е осъждан - реабилитиран е, но има наложено
административно наказание по чл. 78а от НК, за което също е реабилитиран
съгласно изложеното по – долу в настоящото изложение.
Видно от Декларацията за семейно и материално положение и
имотно състояние, приложена в кориците на (ДП), става ясно, че подсъдимият
В. Д. И. няма деца, не притежава недвижими имоти, движимо имущество, в
т.ч. моторни превозни средства (МПС) с единична стойност над 1 000 лв.,
ценни книжа, дялово в дружества и парични средства по банкови сметки,
както и не работи.
От изготвената от служител на РУ – Свиленград Характеристична
справка се установява, че И. не се издирва от органите на полицията и няма
наложи забрани да напуща страната, криминалнопроявен е, движи се в
компанията на криминалнопроявени лица и има криминалистическа и
съдебна регистрации.
На 15.10.2022 година вечерта И. държи у себе си високорисково
наркотично вещество, а именно: метамфетамин. Това обстоятелство става
известно на служителите на РУ - Свиленград - свидетелите Е. Й. Д., И. Д. П. и
Г. Т. Б., които по това време са на работа в град Свиленград, област Хасково,
изпълнявайки служебните си задължения със служебен автомобил. При
движението си със служебния автомобил, полицейските служители виждат И.
да върви пеш в района на аптека „Гален” - от улица „Христо Шишманов” към
кръстовището с улица „Генерал Скобелев”. Приближавайки се към него със
служебния автомобил и след като забелязва полицейските служители, И.
изхвърля на земята пликче. Полицейските служители спират и виждат, че на
земята е изхвърлено полиетиленово пликче с размери 5 см/5 см с
кристалообразно вещество. На место остава, за да обезпечи
местроизшествието, свидетелят Д.. Отдалечаващият се в това време И. е
застигнат от свидетелите П. и Б. и е върнат на местопроизшествието, след
което е задържан. На местопроизшествието, запазено от свидетеля Д., е
извършен оглед, при който е иззето и въпросното пакетче с кристалообразно
вещество, реагиращо положително на направения полеви наркотест на
метамфетамин.
От Заключението на изготвената Физико-химическа експертиза с
Протокол № Х-595/19.10.2022 година се установява, че в представеното за
изследване вещество се съдържа метамфетамин с определено съдържание от
28.4 тегловни % и с нетното тегло 5.01 грама, като остатъкът след изследване
е 4.95 грама. В съдебно заседание Заключението е прието без възражения от
страните.
Съгласно Постановление № 23 от 29.01.1998 година, изм.ДВ брой
2

14 от 18.02.2000 година за определяне цените на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството (, приложено в кориците на делото), цената
на метамфетамина за 1 грам е 25 лв., като общата стойност на предмета на
престъплението възлиза на 125.25 лв.
Разпитан в хода на ДП подсъдимият се ползва от правото си по чл.
115, ал. 4 от НПК да не дава обяснения. Пред настоящия Съдебен състав
отново се полза от това свое право.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: разпити на свидетели, назначена е и изготвена Физико-химическа
експертиза, извършени са огледи на местопроизшествие и на веществено
доказателство като за целта са изготвени съответните Албуми и т.н.
Изведената въз основа на събираните и проверени доказателствени
средства, фактическа обстановка, която Съдът изложи, е установена, за което
се цениха приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283 от
НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните
доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени
източници, ценени от Съда, включват: Протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с Албум, Протокол за оглед на веществени
доказателства, ведно с Албум, Докладни записки, Справка, Характеристична
справка, Заключение по Физико-химическа експертиза, Справка за съдимост,
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и др.
Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани пред настоящия Съдебен състав, а именно: Е. Й. Д., И.
Д. П. и Г. Т. Б.. Доказателствата, приобщени по делото, включително и
гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма.
Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като са относими към
предмета на делото и поради систематиката им, корелацията и взаимното им
допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените
доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.
Липсват индиции за предубедеността на полицейските служители, които само
поради това си качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си
даденост не може да обоснове съображение за тяхната заинтересованост. Още
повече, след като от данните по делото не се установява, който и да е от
свидетелите да се е намирал в някакви отношения с подсъдимия, поради
което да целят увреждането му, като му припишат престъпление, което не е
извършил. С изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво
звучащи показания на посочените свидетели и ги възприе за обективни и
достоверни, давайки им доверие. Поради това, същите се ползваха за
изграждане на фактическите и правни изводи.
Предвид изложеното Съдът оцени показанията на всички
свидетели като достоверен и надежден източник на информация, т.е. като
убедителни. Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото,
механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са
3

доказани пряко от събраните на ДП и надлежно приобщени към делото по
реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Протоколи за
оглед на местопроизшествие и на вещественото доказателство, ведно с
Албуми, както и от Заключението на назначената и изготвена Физико-
химическа експертиза и др., както и от събраните в съдебната фаза на процеса
доказателства.
В този ред на мисли следва да се отбележи, че е неоснователно
възражението на адвокат Н., наведено в пледоарията му пред настоящия
състав, че било налице противоречие в показанията на свидетелите относно
факта дали от местопроизшествието (след изхвърлянето на пликчето с
наркотично вещество) е имало видомост през цялото време към движещия се
напред подсъдим, тъй като никой от свидетелите не твърди за наличие на
такава видимост – объркването явно се е послучило предвид показанията на
свидетеля Д., който сочи за наличие на зрителен контакт спрямо мястото на
деянието, а не по отношение на подсъдимия; но дори и да е налице подобно
противоречие то това обстоятелство би било ирелевантно. Фактът дали
полицейските служители при спирането на подсъдимия са подали сигнал
също е ирелевантен. Неоснователно е възражението на адвокат Н., свързано с
местото, където е било изхвърлено пликчето с процесния наркотик, тъй като
видно от Албума към Протокола за оглед на местопроизшестивието, се
намира частично под сухи листа, което е нормално и отговаря на законите на
гравитацията, респ. физиката, тъй като от височината и от течестта си е
нормално въпросният плик, падайки на земята да бъде покрит частично от
листа, които са сухи и съответно много по-леки от него и са го покрили.
Вярно е че се констатира известно разминаване в показанията на свидетелите
относно точното място на изхвърляне на наркотика, но при наличие на Албум
в тази насока, ведно със съответния Протокол за оглед (неоспорени от
страните), това разминаване не оказва влияние върху крайния извод на Съда;
и отделно от това следва да се отчете и обстоятелството, че свидетелите дават
показания за нещо сучило се преди повече от 3 месеца и е напълно възможно
да се заблуждават по отношение на част от детайлите му. Действително от
посочения Албум е видно, че има и други предмети освен процесният плик,
но те нямат нито неговата форма, нито неговите размери, поради което Съдът
намира, че грешка в тази насока не е възможна. Неоснователно е и другото,
наведено от адвокат Н. в пледоарията му пред настоящия състав, възражение,
че не били открити отпечатъците на подсъдимия по процесното пликче – да
това е така, тъй като не е била назначавана експертиза в тази насока, защото
относно факта в чие държане е бил процесният наркотик има свидетелски
показания на очевидците – полицейски служители. Т.е. обвинението не се
базира на предположения, както твърди процесуалният представител на
подсъдимия, а на свидетелските показания на полицейските служители, които
не бяха оборени в настоящия съдебен процес, респ. са кредитирани от
Съдебния състав.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от
4

вещественото доказателство, прието и приобщено в хода на съдебното
следствие.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключението по
извършената Физико-химическа експертиза, тъй като е извършена от вещо
лице – специалист с необходимата квалификация и знания, служител на
ОДМВР – Стара Загора, липсват индиции за предубеденост, а от формална
страна изготвеното писмено Заключение обективира необходимите данни,
ползвани за оценката на откритото вещество - предмета на престъплението и
фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано,
в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за
неговата правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи
констатациите и заключението на вещото лице, поради това Съдът намира за
обоснована, аргументирана и правилна Експертизата и ползва същата при
формирането на фактическите и правните си изводи. Възприетата по–горе
фактическа обстановка, е в синхрон със Заключението на вещото лице.
Същото не се оспори от страните.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия – експертиза и огледи,
съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи
и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на подсъдимия, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващото се наказание.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правните изводи относно
времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм
на извършване, както и авторството му.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
следните правни изводи:
НК няма легална дефиниция на термина „държане”. Според
Решение № 676/01.10.2007 година по к.н.д.№ 225/2007 година, І н.о., за да е
налице държане в наказателноправен смисъл, не е необходимо веществото да
е у дееца, за да упражнява той фактическа власт върху него, а е достатъчно
деецът да разполага с възможност във всеки един момент да осъществи
контрол върху съдбата на това вещество, включитерно да се разпореди с
него.”. Без значение за съставомерността е времетраенето на фактическата
5

власт върху предмета на деянието. Законът не свързва елемента „държане” с
неговата продължителност.
Безспорно и по несъмнен начин е доказано, че на 15.10.2022 година
в град Свиленград, област Хасково, без надлежно разрешително подсъдимият
В. Д. И. е държал високорисково наркотично вещество (съгласно Приложение
№ 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, вр.чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП), а именно:
метамфетамин с нетно тегло 5.01 грама със съдържание на метамфетамин 28.4
теглови % на стойност 125.25 лв. съгласно Приложение № 2 към ПМС №
23/1998 година, като случаят е маловажен, с което свое деяние той е
осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.
354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК.
Категорично доказани по способа на експертизата са вида на
предмета на престъплението, точното негово количество и качеството му на
наркотично вещество – с конкретен състав и концентрация. Приобщаването
му по делото като веществено доказателство също е законосъобразно –
приобщено посредством Протокол за оглед на местопроизшествие.
Няма спор, че метамфетаминът има наркотично действие, няма
легална употреба, пазар и производство и е под контрол съгласно Единната
конвенция на ООН за психотропните вещества, ратифицирана от Република
България, както и се намира под забрана съгласно ЗКВНВП обнародван в
Държавен вестник брой 30/1999 година, като е включен в Приложение № 1
към чл. 3, ал. 2 от същия – „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.
Досежно стойността на предмета на престъплението, също няма
спор, правилно е определена съобразно цената - нормативно регламентирана
в подзаконов нормативен акт - ПМС № 23/29.01.1998 година за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, на което
основание и правилно е определенана тази база, съобразно предвидената
цена за грам.
Подсъдимият е пълнолетен и вменяем, следователно
наказателноотговорно лице. Съгласно чл. 31, ал. 1 от НК, той може да бъде
годен субект на наказателно преследване, т.е. годен субект на
престъплението.
Съгласно Решение № 34/08.04.2015 година по дело № 1914/2014 на
ВКС, НК, III н.о., в съдебната практика трайно и последователно се приема,
че въпросът когато случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл.
93, т. 9 от НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността
на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от
наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме
6

случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните
последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в
този смисъл Тълкувателно решение (ТР) № 23/1981 година на ОСНК).
Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на
основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина
на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства,
които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 година на ІІ н.о., Решение №
69/2010 година на ІІ н.о., Решение № 306/2009 година на ІІІ н.о.).
Съдът намира, че в случая се касае именно за деяние по чл. 354а,
ал. 5 от НК, а не такова по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Това е така защото
държано количество метамфетамин по този текст е само около 5 грама и на
стойност 125.25 лв. Налице е многобройна и изобилна съдебна практика на
Районните съдилища в Хасковския съдебен район и на въззивната инстанция
(Окръжен съд – Хасково - Решение № 145 от 09.11.2022 година по ВНОХД №
466/2022 година по описа на Окръжен съд – Хасково), в това число и на ВКС -
Решение № 44/23.04.2018 година, постановено по н.д.№ 72/2018 година, ІІІ
н.о., при такива количества, квалификацията на деянието да попада в
хипотезата именно на „маловажен случай” по чл. 354а, ал. 5 от НК.
Съгласно Решение № 201 от 08.06.2015 година на ВКС по н.д.№
329/2015 година, I н.о., НК, докладчик Съдията Капка Костова, преценката за
„маловажност” на случая е винаги конкретна и комплексна, изводима е от
установените по делото факти и тяхната относимост към общите положения,
разписани в нормата на чл. 93, т. 9 от НК. От значение са конкретният
механизъм на осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му,
на вредните последици, данните за личността на дееца и другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, като всичко това следва да сочи на по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за престъпленията
от този вид. Несъмнено, количеството и стойността на предмета на
престъплението са от съществено значение, но не единствено, при
извършване на дължимата преценка за степента на обществената опасност и
моралната укоримост на извършеното. В същото касационната инстанция е
приела, че макар законът да не прави разграничение на базата на вида на
високорисковото наркотично вещество, предмет на престъплението и да не
третира по различен начин т. нар. „мека дрога”, видът на наркотичното
вещество няма как да не бъде отчетен.
За да приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от
НК, Съдът взе предвид малкото количество 5.01 грама и ниската стойност на
предмета на престъплението – 125.25 лв. (близо 6 пъти по-ниска от
минималната работна заплата за процесния период, която е 710 лв. съгласно
ПМС № 37/24.03.2022 година), чистото съдебно минало на подсъдимия
според Справката му за съдимост, приета като писмено доказателство в хода
на съдебното следствие (в този ред на мисли настоящият Съдебен състав не е
съгласен с изложеното от страна на държавното обвинение, касаещо
съдимостта на подсъдимия), младата му възраст, предвид които обстоятелства
7

Съдът прие, че извършеното престъпление представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. В подкрепа на изложенотото е и факта, че по делото липсват
данни за пристрастяването на подсъдимия към наркотичните вещества и
асоциални прояви, обусловени от употребата на наркотици. По отношение на
извършителя няма категорични данни да се е занимавал с разпространение на
такива вещества. Случаят е инцидентен, тъй като няма данни за други
подобни прояви от негова страна в рамките на повече от 10 години назад.
В количествено отношение съпоставени обсъдените по-горе
смекчаващи обстоятелства, очертават превес над утежняващото –
сравнително лоши характеристични данни, наред с което и съпоставени с
количеството и стойността на предмета на престъплението, като обективни
признаци характеризиращи деянието, от друга страна и неговия интензитет,
обосновано налагат извод за маловажност на случая, доколкото очертава се
по-ниска обществена опасност на инкриминираното престъпно деяние, в
сравнение с обичайните случаи на други престъпления по чл. 354а, ал. 3 от
НК.
Ето защо Съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК, като го призна за невинен
и го оправда по обвинението за извършване на престъпление, квалифицирано
по основния състав на чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
За да признае подсъдимия за виновен в извършването на
гореописаното престъпление, Съдът прие, че той е извършил деянието си
виновно - под формата на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза
първа от НК, тъй като е разбирал е свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си, както и е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е настъпването общественоопасните му последици и
е искал, целял е настъпването на престъпния резултат. На този извод навежда
обстоятелството, че е държал наркотика в джоба си и го е изхвърлил. Именно
това му действие, даде основание на Съда да приеме, че в случая е
неприложима хипотезата на чл. 9 от НК. Т.е. не е налице хипотезата, в която
действията на подсъдимия да могат да се субсумират под нормата на чл. 9, ал.
2 от НК – малозначителност на деянието, което с оглед липсата или
незначителността на вредните последици да не е общественоопасно – т.е. то
да изгуби престъпния си характер, тъй като се касае за държане на
наркотично вещество със значително висока опасност за здравето на хората –
метамфетамин, независимо от ниската му парична стойност.
Същият напълно е съзнавал кои вещества са забранени, както и че
държи такова вещество. Изложеното се потвърждава изцяло отново от
свидетелските показания, които по идентичен и непротиворечив начин
излагат обстоятелствата, свързани с осъществяваната от подсъдимия дейност,
както и от писмените и вещественото доказателства.
Казано по друг начин деянието, извършено от подсъдимия, не може
да бъде преценено като „малозначително”. Малозначителността на деянието
8

представлява конкретно негово обществено качество, което изисква
внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже
отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото
въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения.
В настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък
паричен еквивалент на предмета на престъплението, нито за несъществена
степен на засягане на обекта на посегателство. Количеството и стойността на
високорисковото наркотично вещество, държано от подсъдимия И., сочат на
извод за достатъчна степен на обществената опасност на деянието, за да бъде
то третирано като престъпление, макар тази степен на обществена опасност
да се явява незначителна по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
Предвид приетото е нужно да бъде обмислено дали не са налични
предпоставките на чл. 78а от НК, тъй като е реабилитиран за престъплението
от общ характер!
По отношение на наложеното административно наказание „Глоба” в
размер на 500 лв.:
Реабилитация по право по чл. 86 от НК и абсолютна/пълна - по чл.
88а от НК, несъмнено се отличават. Разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК
свързва заличаването на последиците от осъждане с наложено наказание
„Глоба” с изтичане на едногодишен срок от изпълнение на това наказание, а
чл. 88а, ал. 1 с препратка към чл. 82, ал. 1 от НК за срока, изисква
изтърпяване на наказанието. Двете понятия касаят една и съща дейност, но от
гледна точка на различни субекти, свързани с нея. Понятието изпълняемост
на наказанието се свързва с възможността то да бъде изпълнено по отношение
на осъдения, то е във връзка с органите, оправомощени за изпълнението,
които следва да предприемат и реализират под съответната форма и ред
определени действия. Докато понятието изтърпяване на наказанието е от
гледна точка на субекта, който следва да понесе съответните лишения и
ограничения, в които се изразяват тази наказателна санкция; изпълнението на
наказанието е пряко обусловено от вида му. Практически, изпълнението
(изтърпяването) на наказанието „Глоба” е чрез изплащане на съответната
сума. Съгласно чл. 178, ал. 1 от ДОПК „публичните задължения се
изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово ...”. При
принудителното изпълнение се прилагат различни изпълнителни способи,
чрез които се стига по принудителен път също до плащане. По отношение на
лицата, освободени от наказателна отговорност по чл. 78а от НК приложение
намира срока по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК и тези лица могат да бъдат
освободени от наказателна отговорност повторно ако е изтекла една година за
наложената Глоба. Съгласно указанията, дадени с ТР № 2/28.02.2018 година,
постановено по тълкувателно дело № 2/2017 година на ОСНК, неизпълнимото
поради изтекла давност наказание „Глоба” се приравнява на изтърпяно
такова, като необходима предпоставка за повторно освобождаване от
наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК е последователното
изтичане на давността за изпълнение на Глобата и едногодишния срок. И
9

доколкото Глобата, налагана на основание чл. 78а от НК представлява
административно наказание, давностните срокове, с изтичане на които се
погасява възможността за принудителното й изпълнение, са уредените в
ЗАНН.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а” от ЗАНН административното наказание
не се изпълнява ако са изтекли две години когато се касае за наказание
„Глоба”. Съгласно ал. 2 на същия член давността започва да тече от влизане в
сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие
на надлежните органи предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността,
започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 от ЗАНН независимо от
спирането или прекъсването на давността административното наказание не се
изпълнява ако е изтекъл срок, който надвишава с 1/2 срока по ал. 1. В случая
видно от приложената по делото Справка за съдимост с Решение, постановено
от РС - Свиленград по АНД № 234/2009 година, влязло в сила на 22.06.2009
година по реда на чл. 78а от НК на И. е било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 500 лв. Видно от постъпилата по делото
Справка от ТД на НАП – Пловдив, офис - Хасково, изискана с оглед
установяване на обстоятелството има ли образувано изпълнително дело
(изп.д.) за събиране на Глобата, съответно платена ли е тя и т.н., е посочено,
че има образувано изп.д.№ 26080005978/2008 година по описа на НАП –
Хасково, че на 23.07.2009 година Изпълнителния лист (ИЛ) по посоченото
АНД е присъединен към изпълнителното дело, на 12.11.2018 година има
наложен запор на банкови сметки, на 05.12.2018 година има започнато
принудително изпълнение на банкова сметка, през 2018 година са постъпили
плащания в общ размер на 257.91 лв. и че с Разпореждане от дата 30.08.2019
година е погасен остатъкът от задължението поради изтекъл 10-годишен
давностен срок. При тези данни и съобразно указанията, дадени с цитираното
по-горе ТР според настоящия Съд административното наказание „Глоба”, е
било изпълнено на 24.07.2012 година (, когато е изтекла абсолютната давност
за изпълнение на наказанието), т.е. от този момент (24.07.2012 година)
Държавата е загубила правото си на принудително изпълнение и длъжникът
може да плати само доброволно, и съответно от тази дата започва да тече и
едногодишния срок. Срокът изтича на 24.07.2013 година, от която именно
дата и И. се счита „реабилитиран” по отношение на посоченото
административно наказание. В този смисъл неплатилият длъжник, по
отношение на когото Държавата е загубила право на принудително
изпълнение, има статут на платилия.
В тази връзка Съдът определи наказанието на подсъдимия по
следния начин:
Съдът счете, че в случая за деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК са
налице материалноправните предпоставки, даващи основание за прилагане на
разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия В. Д. И. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание –
10

подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер – реабилитиран
е, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на Глава VIII, раздел IV от НК –
реабилитилан е, в резултат на извършеното престъпление не са причинени на
трети лица имуществени вреди и за извършеното от И. умишлено деяние,
инкриминирано като престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК се
предвижда наказание „Глоба” до 1 000 лв. Не са налице и фактически
обстоятелства, субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7
на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и при
кумулативното наличие на посочените предпоставки В. И. следва да бъде
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3,
т. 1 от НК, за което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание – „Глоба”.
Съдът индивидуализира Глобата като прецени съотношението на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства – като смекчаващи прие
младата възраст, чистото съдебно минало и ниската стойност на предмета на
престъплението, сравнено с минималната работна заплата към датата на
деянието. Отегчаващо за това деяние е сравнително лошите характеристични
данни на И..
Обществената опасност на деянието и на дееца (предвид факта,
че е реабилитиран) не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете
ниското правно съзнание на подсъдимия и липсата на морално-волеви
задръжки.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си
състав се съобрази с финансовото състояние на подсъдимия – не работи и
няма задължения за издръжка към ненавършили пълнолетие лица, с имотното
му положение - не притежава недвижими имоти, МПС, движимо имущество с
единична стойност над 1 000 лв., ценни книги, дялове в дружества и парични
средства в банкови сметки и със семейното му такова – не е женен.
С оглед на гореизложеното, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца,
Съдът постанови Решението си, с което наложи на подсъдимия справедливо
административно наказание при условията на чл. 78а от НК в минималния
размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв. За да стигне до този извод
Съдът се съобрази и с разпоредбата на ал. 5 на чл. 78а от НК.
Един подобен размер не би го затруднил с оглед трудоспособната
възраст, в която се намира и липсата на доказателства в кориците на делото за
наличие на здравословни или други проблеми. От друга страна Съдът счита,
че подсъдимият лесно би могъл да си намери работа с оглед заплащане на
така наложеното наказание „Глоба”, тъй като към момента в България има
свободни работни места, т.е. има недостиг на работна ръка в областта на
туризма (предвид факта, че зимният сезон е в разгара си), както и в много
други области. В подрепа на този размер е и фактът, че подсъдимият
незабавно след дадени указания от страна на Съда внесе определената му
11

Гаранция в размер на 500 лв.
Определеното при горепосочените съображения наказание на
подсъдимия, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление
санкция и необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12
от ЗАНН цели, а именно - да се поправи и превъзпита подсъдимия към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително
върху него, да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да
се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
В случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не
толкова със строгостта си, като с него И.в ще бъде предупреден, че подобно
поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с
което ще даде възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се
надява с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско
правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения на законовия
ред. От друга страна определеното при горепосочените съображения
наказание на подсъдимия, Съдът намира за една адекватна на извършеното
престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от
НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция, а именно - да се
въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
В случай на служебно издаване на Изпълнителен лист по
отношение на наложеното административно наказание, подсъдимият следва
да заплати и дължимата за това действие държавна такса в размер на 5 лв.
Относно разноските:
Съдът присъди в тежест на подсъдимия направените по делото на
фазата на ДП разноски в размер на 96.76 лв., които следва да заплати в полза
на ОДМВР – Хасково.
Относно веществените доказателства:
Съдът отне в полза на Държавата вещественото доказателство
метамфетамин (предмет на престъплението) с нето тегло 4.95 грама -
остатъчното количество след анализ, видно от Протокола за извършена
Физико-химическа експертиза № Х - 595 от 19.10.2022 година на БНТЛ при
ОДМВР - Стара Загора, намираща се на съхранение в отдел „МРР-НОП” към
Централно митническо управление (ЦМУ) – град София съгласно Писмо от
24.10.2022 година, като постанови след влизане в сила на Присъдата
вещественото доказателство да бъде унищожено по надлежния за това ред.
След влизане на Присъдата в сила, препис да се изпрати на ЦМУ,
отдел „МРР-НОП” – град София за изпълнение на основание чл. 96, ал. 2 от
ЗКНВП.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

12

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
13

Съобщи за изтекли лични данни