Решение по дело №229/2020 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 260025
Дата: 16 септември 2020 г. (в сила от 20 октомври 2020 г.)
Съдия: Мария Атанасова Москова
Дело: 20202180200229
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

 

                                             16.09.2020г.                 гр.Царево

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Царевският районен съд                                                           наказателен състав

На девети септември                                                две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                    Председател: Мария Москова

секретар Нели Стоянова,

като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 229/2020г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****” ЕООД с ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: **********, представлявано от управителя В.Д.О.,  срещу Наказателно постановление № ******* год. на Началник Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в Централно управление на  НАП, с което за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 700лв. на основание чл.185 ал.2 изр.2 вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС. В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП, чиято отмяна се иска.

В с.з., за жалбоподателя, редовно призован, представител не се явява.

За въззиваемата страна – НАП-София, редовно призована, представител не се явява.

Съдът като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

На на 08.08.2019 г. в 14:30 часа служителите на НАП – Д.Ж. и Л.Б. извършили проверка в търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС -  ******** , стопанисван „****“ ООД с ЕИК *****. Проверката започнала с контролна покупка на 1 брой ключодържател „рак“ на стойност  16.00 лева, която сума св.Ж. заплатил на в брой продавачката Д. Я., но не им бил издаден касов бон. След като извършили контролната покупка, данъчните служители се  легитимирали и пристъпили към проверка на касова наличност, като отпечатали дневен отчет *** с № ****** г. в 14:10 часа (ФУ е било с 28 минути назад от астрономическото време) от намиращото се в обекта *** марка *******, ** на ФУ: ******* и ****** №******, /л.19/ Разчетената касова наличност била както следва: налични 233,50 лв., в това число 100 лв. служебно въведени. Сумата на фактическата наличност в касата към момента на започване на проверката е била преброена от Д. С. Я. с ЕГН ********** , и била в размер на  160,80 лева, за което продавачката собственоръчно е попълнила и подписала Опис на паричните средства в касата в ТО /л.18/. Така била установена разлика от 72,70 лв. в по- малко в касата (отрицателна). За разликата от 72,70 лв. нямало направени записвания във ФУ (не фигурирали като служебно изведени). Фискалното устройство притежавало функциите служебно въведени/ служебно изведени суми.. Констатациите на данъчните служители били отразени в Протокол за извършена проверка cep. ********* г., съставен на основание чл.110, ал.4, във връзка с чл.50, ал.1 от ДОПК.

При така установеното, Ж. приел, че дружеството не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност на ФУ, чрез операциите "служебно въведени" суми, с което е нарушило  разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС,   за което на 15.08.2019г. съставил срещу дружеството Акт за установяване на административно нарушение с бланков № ******* година. Препис от акта е връчен на управителя на дружеството и е подписан от него с отбелязване, че ще подаде жалба в законоустановения срок /л.11-12/.

В срока и по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН дружеството е подало възражение срещу така съставения Акт за установяване на административно нарушение с бланков № F504695 от 15.08.2019 година, като твърди, че към момента на проверката чрез намиращия се  в обекта ПОС терминал е било осъществено заплащане на извършени  продажби, за които дружеството е издавало касови бележки, и именно поради плащането чрез ПОС терминал, фактическата наличност в касата била по-малка с 72.70 лева, който факт не бил отчете от проверяващите. Към възражението  е приложено копие от отчет от ПОС терминал, отчетен автоматично в 00:53:05 часа на 09.08.2019г. /л.22-24/.

Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на материалите по АНП било издадено и обжалваното НП, в което нарушението е описано по същия начин и е дадена същата правна квалификация – нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС, за което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 700лв. на основание чл. 185  ал.2 изр.2 вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС.

Препис от НП е връчен на дружеството на 25.10.2019г. видно от инкорпорираната в НП разписка/л.910/, а жалбата е депозирана на 31.10.2019г. видно от  клеймото на пощенския плик /л.8/.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, както от гледна точка на срока за обжалване, така и от гледна точка на подателят й, който е активно легитимирано лице с правен интерес да обжалва НП и да инициира съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление са  издадени при спазване на процедурата, предвидена в ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовата разпоредба, която е нарушена. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

От фактическа страна в НП е посочено, че при проверката в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект е констатирано необосновано различие при сравнение на данните от наличното в обекта ФУ и наличните суми в касата на обекта, като разликата от 72.70 лв. на наличната сума в каса е по-малко от данните по направените записи във ФУ  и че тази сума не е регистрирана чрез операцията „служебно изведени“ пари в касата, като от правна страна е посочено, че е нарушена разпоредбата на  чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. При тези факти, дружеството е санкционирано на основание чл.185, ал.2 изр-2 вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ

Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, търговецът е длъжен  извън случаите на продажби да  регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми, т.е. посочената разпоредба изключва случаите на продажба. В настоящия случай се установи безспорно, че  разликата от 72.70 лв.  по-малко е извън случаите на продажба и се дължи на неизвеждане на суми в касата с функцията „служебно изведени суми“, макар фискалното устройство да е разполагало с такава функция.

Що се касае до възражението на жалбоподателя, че разликата от 72.70 лв. по-малко се дължи на продажби, за които са били издавани касови бележки, но сумите по които са били заплатени чрез намиращия се обекта ПОС терминал, поради което фактическата наличност в касата е била по-малко от отчетената касова, то същото е неоснователно по следните съображения:

От автоматичната разпечатка на отчета от ПОС терминал, отчетен автоматично в 00:53:05 часа на 09.08.2019г. е видно, че в обекта за дата 08.08.2019г. е имало извършени плащания чрез ПОС терминал на обща стойност 91.00 лева.

Заплащанията чрез ПОС терминал на извършените в търговски обект продажби обаче се отразяват в дневния отчет на фискалното устройство, работещо в обекта. Видно от разпечатания от фискалното устройство в обекта дневен отчет, в същия няма отразяване на извършено плащане чрез ПОС терминал към момента на проверката - 08.08.2019 г. в 14:10 часа, следователно тези плащания не са били извършени до момента на проверката, а в един по-късен етап. При така установеното се налага извода, че липсата на 72.70 лева в касата  към момента на проверката в 14:10 часа не би могла да се дължи на извършени чрез ПОС терминала заплащания на покупки. Ето защо съдът намира твърдението на търговеца, че разликата от 72.70 лева по-малко в касата се дължи на продажби, заплатени чрез ПОС терминал, за защитна версия с цел да се избегне административно-наказателната отговорност.

Дружеството е наказано на основание чл.185, ал.2 изр.2 вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС, съгласно която на лице, нарушило реда и начина за одобряване на типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява изискванията за дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. , която се явява правилната санкционна норма  с оглед на установените факти и обстоятелства, че разлика от 72.70 лв. по-малко се дължи на неизвеждане на суми в касата с функцията „служебно изведени суми“, макар фискалното устройство да е разполагало с такава функция, поради което случаят спада към тези извън случаите на продажба и установеното нарушение не води до неотразяване на приходи. 

В случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима доколкото няма данни констатираното нарушение да се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с  другите нарушения от този вид, поради което възраженията в тази насока на защитата са неоснователни.

.АНО правилно е определил и административното наказание – имуществена санкция с оглед на факта, че нарушителят е юридическо лице, но  неправилно е определил размера на същата, определяйки я необосновано високо над минималния размер, посочен в закона, а  именно:  в размер на 700 лева. Доколкото по делото няма данни търговецът да е бил наказван с влезли в сила наказателни постановления за други нарушения по ЗДДС, то настоящето нарушение следва да се счита за първо такова. Ето защо съдът намира, че в санкционната част НП следва да бъде изменено, като имуществената санкция следва да бъде намалена на 500 лева,  което наказание е подходящо за постигане на целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН и за осъществяване функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

Въз основа на направено от АНО искане за присъждане на разноски и при този изход на делото, съдът намира, че в полза на АНО  следва да се присъдят разноски в размер на 50.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш И  :

           

ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № ******** год. на Началник Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в Централно управление на  НАП, с което на „*******” ЕООД с ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: *******, представлявано от управителя В.Д.О.,  за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 700лв. на основание чл.185 ал.2 изр.2 вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯ имуществената санкция на 500 /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА *****” ЕООД с ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: *********, представлявано от управителя В.Д.О., ДА ЗАПЛАТИ на *****  сумата в размер на 50.00 /петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: