ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20
гр. гр. София, 24.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Даниела Росенова
Мариета Неделчева
като разгледа докладваното от Веселина П. Вълева Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600019 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава 22-ра от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение от 11.01.2022 г. по НОХД
№ 153/2021 г. по описа на СНС - 21 състав, с което мярката за неотклонение,
прилагана спрямо подсъдимия И. С. Г. е изменена от „Домашен арест” в
„Гаранция в пари” в размер на 8000 лв.
Определението е оспорено с частния протест, в който се сочи, че съдът
не е взел предвид степента на обществената опасност на престъпленията, за
които е внесен обвинителен акт, начина на извършване на престъпленията,
данните за личността на подсъдимия, липсата на доказателства за отпадане на
опасността от укриване и опасността да повлияе на показанията на
свидетелите, които не са разпитани. Твърди се, че опасността подсъдимия Г.
да се укрие и да извърши престъпление е реална и не са налице нови
доказателства, които да навеждат на противния смисъл. Счита се, че
неоснователно се дава превес на личния над обществения интерес, както и че
подс. Г. е лице с висока степен на обществена опасност и не е налице Т.а
изключително важно и същевременно нововъзникнало обстоятелство, което
да налага промяна на вече взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение
„Гаранция в пари“ в размер на 15000 лв.
Съдът, след като се запозна с доводите, изтъкнати в частния протест и
като прецени материалите по делото, намира за установено следното:
Частният протест е подаден в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 270, ал. 2 от
НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е процесуално
допустим.
По отношение на подсъдимия И. С. Г. са повдигнати обвинения с
1
внесен обвинителен акт от страна на Специализирана прокуратура на
05.04.2021 г. за престъпления по чл. 321, ал. 3, алт. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК и чл.
213а, ал. 2, т. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК.
С определение на СНС от 30.08.2020 г. в производство по чл. 64 от
НПК спрямо подсъдимия ИВ. С. Г. е била взета първоначална мярка за
неотклонение „Задържане под стража”. Впоследствие, на 28.06.2021 г. с
протоколно определение по НОХД № 153/2021 г. по описа на СНС – 21
състав, потвърдено с определение от 27.07.2021 г. но АСНС, същата е била
изменена в мярка за неотклонение „Домашен арест”, с прилагане на
електронно наблюдение.
С определение от 02.12.2021 на СНС по реда на чл. 270 от НПК мярката
за неотклонение на подсъдимия Г. е била изменена от „Домашен арест” в
„Гаранция в пари” в размер на 10 000 (десет хиляди) лева. Посочения съдебен
акт е бил изменено с определение на АСНС от 21.12.2021 г. по ВНЧД №
440/2021, като е бил увеличен размера на „Гаранция в пари” на 15000
(петнадесет хиляди) лева. Отмерената гаранция в пари в размер на 15000лв.
не е била внесена от подсъдимия Г., поради което спрямо него продължава да
действа мярката за неотклонение „Домашен арест” с приложение на средства
за електронно наблюдение.
С протестираното определение СНС е изменил мярката за
неотклонение, изпълнявана спрямо подсъдимия И. С. Г. от „Домашен арест” в
„Гаранция в пари” в размер на 8000 лв.
В мотивите към определението си съдът е обсъдил предпоставките по
чл. 63 от НПК, при наличието на които се обосновава задържането на лицето
под стража, респ. изтърпяването на мярката за неотклонение „Домашен
арест”. Според съдебния състав обоснованото предположение за извършените
престъпления от страна на подсъдимия И.Г., за които са му повдигнати
обвинения, не е разколебано. По отношение на двете алтернативно дадени
предпоставки - реална опасност от извършване на престъпление и реална
опасност от укриване, СНС е приел, че не е налице опасност от укриване, тъй
като подсъдимият е с известен постоянен адрес на територията на Република
България. По отношение на реалната опасност от извършване на
престъпление е развил съображения, че същата е с намален интензитет, като е
отчел продължителността на задържането.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с изводите на СНС.
Доказателствата по делото формират обоснованото предположение за
авторството на деянията, за които на подсъдимия И. С. Г. са повдигнати
обвинения.
Правилно СНС е съзрял отсъствие на риск от бягство, тъй като
подсъдимият И.Г. е с установена по делото самоличност, с известен адрес на
територията на Република България и е имал безукорно процесуално
поведение. Междувпрочем, подобна опасност никога не е била
идентифицирана от съдебните състави, разглеждали адекватната форма на
2
процесуална принуда за този подсъдим.
Вярно е и виждането на СНС, че реалната опасност от извършване на
престъпление като изискуема предпоставка за вземане на мярка за
неотклонение и като цел по смисъла на чл. 57 от НПК, по отношение на
подсъдимия И. С. Г. е налице, но е с намалял интензитет, предвид,
продължителността на задържането. Подсъдимият Г. е задържан фактически
от 28.08.2020 г. със заповед за задържане по реда на ЗМВР, а от 30.08.2020 г.
му е взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Впоследствие същата е изменена в „Домашен арест” и до настоящия момент
същата се търпи от подсъдимия, независимо че въззивният съд с определение
от 21.12.2021 г. му е определил мярка за неотклонение „Гаранция в пари” в
размер на 15000лв. С оглед на посоченото, подсъдимият фактически е
задържан от една година и пет месеца.
Настоящият въззивен състав намира, че видът на взетата с оспореното
определение мярка за неотклонение спрямо подсъдимия И. С. Г. и нейният
размер са най-подходящи и биха изпълнили целите на мерките за
неотклонение, визирани в чл. 57 от НПК. Те са съобразени със семейното,
материално положение и имотно състояние на подсъдимия, с обществената
опасност на инкриминираните престъпления и с процесуалното развитие на
наказателното производство. Делото се намира в съдебна фаза и тепърва
предстоят разпити на свидетели.
Предвид изложеното, АСНС намира атакуваното определение за
правилно.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 345 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.01.2022 г. по НОХД №153/2021 Г.
по описа на Специализиран наказателен съд, 21 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3