РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Христина
Цветкова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 706
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от „У.Б.“ АД против П.Д.И., с която е предявен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК
във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 430 от Търговския закон и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът твърди, че на
30.07.2008 г. е сключил с П.Д.И. – кредитополучател и И.Ц.И.– солидарен длъжник
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 72455940, по силата
на който банката й предоставила заем от 90 000 евро със срок и лихва съгласно
погасителен план. Поради неточно изпълнение на длъжника били сключени четири
анекса (последният от 09.11.2015 г.). Въз основа на уговорката в чл. 17.1.
договорът е обявен за предсрочно изискуем на 17.05.2016 г. Твърди, че по гр.дело № 49561/16 г., 34 състав, СРС била
издадена заповед за изпълнение в полза на банката, но ответницата депозирала
възражение. Моли да бъде признато за установено, че П.И. дължи сумата от 51 843
евро, от която: възнаградителна лихва - 3 940,77 евро за периода 10.12.2015 г. –
17.05.2016 г.; лихва върху просрочена главница - 2 184,71 евро за периода
10.12.2015 – 30.08.2016 г.; лихва по т. 2.7 от Анекс № 4 - 42 881.08 евро за
периода 15.11.2015 г. – 17.05.2016 г. както и 2 633,10 евро – неустойка за
просрочена главница и 203,35 евро – неустойка за просрочена договорна лихва за
периода 10.12.2015 г. – 30.08.2016 г. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът П.Д.И.
оспорва предявения иск. Поддържа, че съгласно т. 9. 5 от Анекс № 4 при
неизпълнение на условията по него анексите се прекратяват, а платените лихви
следва да се преизчислят съобразно първоначално уговореното. Отделно от това
твърди, че има разминаване между периодите, по които се претендира дължимостта
на лихвите според исковата молба и тези, записани в заповедта за изпълнение.
Поддържа, че в Анекс № 4 има неяснота относно приложимите правила, касаещи
главницата, лихвите и разноските. В тази връзка се позовава на чл. 147, ал. 2
ЗЗП. Счита, че не следвало да се начислява лихва за периода след настъпилата
предсрочна изискуемост. Претендира нищожност на отделни клаузи от Анекс № 4
като накърняващи добрите нрави. В условията на евентуалност моли да бъде
намален размерът на договорената лихва и неустойка поради прекомерност.
Претендира да се признае, че т. 2. 7 от Анекс № 4 е неравноправна. При
условията на евентуалност поддържа, че не дължи сумата от 42 881,08 евро, тъй като е погасена по давност.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 30.07.2008 г. между „У.Б. АД“
и П.Д.И. – кредитополучател и И.Ц.И.– солидарен длъжник е сключен Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № 72455940, с който на кредитополучателя
е предоставена сумата от 90 000 евро за рефинансиране на съществуващи кредитни
задължения и на текущи нужди. Сумата следвало да бъде върната до 05.08.2033 г.
на равни месечни вноски в размер на 740,89 (главница, лихва и такси). Съгласно
чл. 4.1 от договора страните са уговорили, че годишният лихвен процент върху
редовната главница за кредитите (възнаградителна лихва), изплащани чрез
анюитетни вноски, е в размер на 7,8 пункта. В чл. 4.2 е предвидено, че годишния
лихвен процент върху просрочената главница е сбор между базовия лихвен процент
(4,435 – към датата на сключване на договора) и 5,365 пункта или общо 9,8 %.
Уговорено е, че допълнително е дължима и сумата от 5% годишно върху текущия
дълг за главница, при просрочие на главница и/ или лихви за срока на
просрочието.
Договорът за кредит е допълван и
изменян с Анекс № 1/30.12.2009 г.; Анекс № 2/01.02.2010 г.; Анекс №
3/22.12.2010 г. и Анекс № 4/09.11.2015 г. При сключване на Анекс № 4/09.11.2015
г. страните са заявили, че погасеният размер на кредита е 655, 19 евро; 89
344,81 евро – просрочена главница; 45
299,12 евро – начислена лихва; 8,522% - годишен лихвен процент; 10 евро –
еднократна такса за определяне кредитния риск; 9,8609 % годишен процент на
разходите; 10,02 % - размер на обезщетение за забава При подписването на анекса
са погасени 2 000 евро просрочена лихва и до 15.11.2015 г. е следвало да се
погасят 3 000 евро просрочена лихва. След изпълнение на тези погасявания е трябвало
остатъкът на просрочената лихва в размер на 28 209,38 евро да бъде погасена в
следния ред: 5 000 евро – 30.03.2016 г., 10 000 евро – 30.09.2016 г. и 13
209,38 евро – 30.12.2016 г. Съгласно чл. 11.1.3 от Анекса при неизпълнение на
задълженията в уговорените срокове, установени в договора или погасителния план
на всяка една вноска по кредита, просрочената сума се олихвява за срока на
просрочието с обезщетителна лихва с правно действие и последици на неустойка.
Към анекса е приложен и погасителен план.
На 05.08.2016 г. П.И. е получила
лично нотариална покана № 12236/2016 на Нотариус М.Г., вписана в НК под № 622,
с която банката е обявила кредита в размер на 136 522,32 евро ( 88 551, 43 евро
– главница и 47 970,89 евро – лихва) за предсрочно изискуем.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Установява
се, че на 06.08.2008 г. по сметката на кредитополучателя П. Иванова И. е
постъпила сума в размер на 90 000 евро. За периода 06.08.2008 г. – 31.08.2016
г. са извършвани плащания в следния размер 3012,16 евро – главница; 12815,88
евро – възнаградителна лихва; 2 587,63 евро – лихва за просрочена главница; 10
085,36 евро – погасена наказателна лихва; 0,18 евро – неустойка върху
просрочена лихва; 6,62 евро – неустойка върху просрочена главница; 528,07 евро
– погасена такса за администриране на кредит; 792,11 евро – погасена такса за
поддръжка и обслужване на кредит; 89,34 евро – погасена такса за управление на
кредит. Общият размер на просрочените месечни вноски с настъпил падеж е 5
032,10 евро. От тях: 1091, 31 евро – просрочена и неплатена главница по шест
броя месечни вноски с настъпил падеж за периода 10.12.2015 г. – 10.05.2016 г.;
3940,77 евро по 6 броя месечни вноски с настъпил падеж за периода 10.12.2015 г.
– 10.05.2016 г. и допълнително начислена възнаградителна лихва в размер на
144,92 евро за периода от последния падеж 10.05.2016 г. до датата на предсрочна
изискуемост 17.05.2016 г. За периода 10.12.2015 г. - 10.05.2016 г. вещото лице
е отразило просрочена и неплатена главница в размер на 1091.31 евро по 6 броя
месечни вноски с настъпил падеж. Просрочената и неплатена възнаградителна лихва
била в размер на 3940.77 евро /по 6 броя месечни вноски с настъпил падеж, за
периода 10.12.2015 г. - 10.05.2016 г. и допълнително начислена възнградителна
лихва в размер на 144,92 евро, за периода от последния падеж 10.05.2016 г. до
датата на предсрочна изискуемост 17.05.2016 г. В експертизата е посочено, че
към 31.08.2016 г. банката има вземания следните размери: 88551, 43 евро -
неплатен остатък от главницата, който включва: 1091,33 евро – просрочена
неплатена главница за периода 10.12.2015 г. – 10.05.2016 г. Остатъкът от
главницата – 87 460,10 евро е станал изискуем на 17.05.2016 г. (датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем); неплатената възнаградителна лихва
за периода 10.12.2015 г. - 10.05.2016 г. в размер на 3940.73 евро, /за 6 броя месечни вноски с настъпил падеж/, а за
периода 10.05.2016 г. /последния падеж/ – 17.05.2016 г. /датата на предсрочната
изискуемост/ е начислена допълнителна възнаградителна лихва в размер на 144,92 евро. Неплатената лихва върху
просрочена главница е в размер на 2184,71
евро и тя е изчислена върху просрочените вноски за главница, за периода
10.12.2015 г.-31.08.2016 г. От подписването на Анекс 4/09.11.2015 г. лихвата е
реструктурирана и общият й размер е 42
881,08 евро. За периода 10.12.2015 г. – 31.08.2016 г. неплатената неустойка
върху просрочена и неплатена възнаградителна лихва е 203,35 евро. А за периода 10.12.2015 г. – 31.08.2016 г. неплатената
неустойка върху просрочената и неплатена главница е в размер на 2633,08 евро. Експертът е установил, че
към датата на анекс № 4 - 09.11.2015 г.
е имало начислена, просрочена и изискуема лихва в размер на 45 299,12 евро. На
11.11.2015 г. е платена сума в размер на 2 000 евро, която е отнесена за
частично погасяване на неплатената реструктурирана лихва (45 299,12 евро), в
резултат на което неплатеният остатък е станал 43 299,12 евро. В анекса лихвата
е реструктурирана и за периода 10.11.2015 г. – 30.08.2033 г. е следвало да се
плати на пет вноски както следва: първа вноска от 3 000 евро до 15.11.2015 г.
(постъпило частично плащане от 418,04 евро, останала дължима 2 581,96 евро);
втора вноска от 5 000 евро до 30.03.2016 г. (неплатена); трета вноска от 10 000
евро до 30.09.2016 г.; четвърта вноска от 13 209,38 евро до 30.12.2016 г.; пета
вноска от 12 089,74 евро до 30.08.2033 г. Тъй като на 17.05.2016 г. кредитът е
обявен за предсрочно изискуем останалите вноски също са станали предсрочно
изискуеми и общият размер на неплатения остатък на реструктурираната лихва бил
42 881,08 евро, който е формиран от 35 056,30 евро – лихва за просрочена
главница; 614,24 евро възнаградителна лихва за гратисен период и 4 178,88
евро-възнаградителна лихва. Реструктурираната наказателна лихва за периода
24.11.2011 г. - 27.04.2012 г., която е отложена с анекса, но е останала дължима
е в размер на 1 128.27 евро. Видно от приложение към Допълнително заключение на
съдебно – счетоводна експертиза, че реструктурираната лихва е формирана за
задължения, които са били с падеж за период от 05.07.2011 г. до 07.12.2011 г.,
като част от лихвата върху просрочена главница след 07.12.2011 г. е формирана
върху сумата от 88727,99 евро, т.е. върху остатъка от дълга по договора за
кредит.
Въз основа на заявление от 31.08.2016
г., подадено „У.Б.“ АД е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по
гр.д. № 49561/2016 по описа на СРС, 34 състав, с която въз основа на извлечение
от счетоводна сметка е разпоредено на П.Д. Илева и И.Ц.И.солидарно да заплатят
на кредитора сумата от 88551,43 евро – главница по сключен договор за банков
кредит от 30.07.2008 г. и допълнителни анекси към него, с настъпила на 17.05.2016
г. предсрочна изискуемост, ведно със
законната лихва за периода от 31.08.2016 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 3940,77 евро за периода от 15.11.2016-30.08.2016 г., лихва върху просрочена главница в размер
на 2184,71 евро за периода от 15.11.2015-30.08.2016 г., мораторна лихва в
размер на 42881,08 евро за периода от 15.11.2015-30.08.2016 г, неустойка за
просрочена лихва в размер на 203,34 евро за периода от 15.11.2015 – 30.08.2016
г., неустойка за просрочена главница в размер на 2633,10 евро за периода от
15.11.2015 – 30.08.2016, както и направените по делото разноски. В срока по
чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът П.Д.И. е подала възражение срещу заповедта,
поради което съдът указал на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съобщението за така постановения съдебен акт било надлежно връчено на
заявителя, като искът е предявен в указания срок.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК
е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от
установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, против
която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр. д. № 49561/2016 г. по
описа на СРС, 34 състав, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК.
Основателността на предявения иск
е поставена в зависимост от това въз основа на събраните по делото
доказателства да се установи, че между страните е сключен договор за кредит, по
силата на който за ответника е възникнало задължение да върне предоставената
сума, че е настъпила изискуемост на претендираното вземане, респективно, че е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита като кредитополучателят е уведомен
за това. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест
задължение на ищеца е било да установи посочените обстоятелства. В тежест на
ответника е било да ангажира доказателства във връзка с твърденията си, че
вземането на банката, възникнало по силата на договор за кредит е погасено. С
Определение от 14.08.2017 г. производството по гр.д. № 706/2017 г. по описа на
СГС е прекратено в частта, с която е предявен иск по чл. 422 от ГПК з а сумата
от 88551,43 евро – главница.
Страните в настоящото
производство не спорят, че между тях е сключен Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице № 72455940/30.07.2008, изменен с анекси от Анекс №
1/30.12.2009 г.; Анекс № 2/01.02.2010 г.; Анекс № 3/22.12.2010 г. и Анекс №
4/09.11.2015 г. Спорът между тях е в това какъв е бил размерът на дължимите
суми за лихви и неустойки към датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Не е спорно между страните, а и
се установява от събраните по делото доказателства, че кредитополучателят е
преустановил плащанията си по договора за кредит. Разпоредбата на чл. 432 от
Търговския закон изрично предвижда възможност при неизпълнение на задължения по
договора за банков кредит банката да
може да поиска предсрочно връщане на сумата, ако това е предвидено в договора.
В чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции е предвидена възможност,
когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените
дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката
може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418
от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си
книги. Страните не спорят, че банката е упражнила правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем, като датата на която изявлението на банката е породило
правно действие е 05.08.2016 г. – датата на която то е достигнало до
ответницата От събраните по делото
доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към
датата на настъпване на предсрочната изискуемост неплатените вноски за главница
са били в размер на 88551,43 евро. До датата на настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита дължими са били вноски за възнаградителна лихва по т.
4.1 от договора в общ размер на 3940,73 евро с настъпил падеж за периода
10.12.2015 г. до 10.05.2016 г. При
предсрочна изискуемост на договора за кредит банката не може да претендира заплащане на договорна лихва, тъй като с оглед
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от Търговския закон той може да търси само
сумата по кредита, т.е. предоставената сума (в този смисъл т. 2 от Тълкувателно
решение № 3/2017 на ОСГТК на ВКС). В
конкретния случай, обаче, претенцията на ищеца не обхваща начислена възнаградителна лихва за период, следващ
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 05.08.2016 г. и следователно предявеният иск за тази сума
се явява основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ако длъжникът не изпълни точно
задълженията си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. При настъпване на
предсрочна изискуемост на задължението по кредита, банката има право да иска
връщане на предоставения кредит, както и обезщетение за забава или уговореното
в договора мораторно обезщетение (т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 на
ОСГТК на ВКС). В конкретния случай, увеличената лихва по т. 4.2 от Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице № 7245594/30.07.2008 г. има характер на договорна
неустойка и в този смисъл тя е дължима като санкция за неизпълнение на
договорни задължения. Доколкото по делото не се установява ответницата да е
изпълнила точно и в срок задълженията си, както и доколкото се установява
настъпване на условията за определяне на размера и изискуемостта на вземането
за т.нар. лихва върху просрочена главница. Размерът на задължението за лихва
върху просрочена главница се установява от приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводна експертиза и той е 2184,71
евро за периода от 10.12.2015 - 30.08.2016 г.
Характер на неустойка има и
задължението, поето от П.Д.И., уговорено в чл. 5.8 от Анекс № 4/09.11.2015 г.,
съгласно който при забава в плащанията на уговорените с анекса вноски е дължима
лихва в размер на 10.02 %, изчислена върху просрочената главница или договорна
лихва. Посочените суми са дължими независимо от разпоредбата на чл. 9.5 от
анекса, с който е уговорено, че условията по него прекратяват действието си.
Това е така, тъй като при тълкуване на волята на страните при условията на чл.
20 от Закона за задълженията и договорите, следва да се приеме, че неизпълнението
на уговореното в него има за последица отпадане на по-благоприятните условия на
плащане и преизчисляване на задължението съобразно първоначално уговореното.
Освен тази последица, обаче, неизпълнението е свързано и с възникване на
правото на кредитора да претендира неустойката (обезщетение за забава) по чл. 5.8
от Анекс № 4/09.11.2015 г. Между
страните няма спор, че ответницата е платила сумата от 2000 евро при сключване
на допълнителното споразумение, но е преустановила плащанията по изготвения
погасителен план. Следователно за банката – кредитор е възникнало правото да
претендира уговорената в анекс № 4 неустойка. Размерът на неустойката се
установява от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, а
именно неустойка върху просрочена главница в размер на 2633,08 евро и сумата от 203,35
евро – неустойка върху просрочена възнаградителна лихва за периода от 10.12.2015 г. – 30.08.2016 г.
Претенцията на ищеца за сумата от
42881,08 евро, представляваща просрочена
лихва за периода от 10.12.2015 до 30.08.2016 г. се явява неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява, че с подписване на Анекс №
4/09.11.2015 г. страните по Договор за банков потребителски кредит на физическо
лице № 72455940/30.07.2008 г. са се съгласили, че П.Д.И. дължи сумата от
45299,12 евро, представляваща начислена и просрочена изискуема лихва към
09.11.2015 г. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че тази сума по своята същност представлява реструктурирана
(отложена възнаградителна лихва по т. 4.1. от договора и лихва върху просрочена
главница по т. 4.2 от договора и наказателна лихва по чл. 4.3. Видно от
приложените към допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза
таблици се установява, че се касае за възнаградителна лихва, дължима в периода
от 30.09.2010-07.12.2011 г., а за отложената наказателна лихва по т. 4.3,
изчислена въз основа на целия остатък на главницата по кредита, (а не както е
уговорено в договора само върху текущия дълг, т.е. върху сумите с настъпил
падеж), е за периода от 05.02.2012 – 27.4.2012 г. По делото не са представени
доказателства, че дължимата лихва по т. 4.1., 4.2 и 4.3 от договора е платена.
Не е установено също така, че тази лихва е изчислена съобразно уговореното,
като видно от представените доказателства банката неправилно е определила
размерът й въз основа на целия остатъчен дълг след 07.12.2011 г., а не въз
основа на текущото задължение. Независимо от това, във връзка с направеното от
ответника възражение, вземането за тази лихва в размер на 42881,08 евро е
погасено по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „б“ и „в“ от Закона
за задълженията и договорите вземанията за неустойки и обезщетения по
неизпълнен договор, както и за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Изискуемостта на тези задължения е настъпила на определените от
страните падежни дати, като най-късното задължение е това с падеж 27.04.2012 г.
Следователно давността за всички лихви по чл. 4. 1., 4.2 и 4.3 от договора в
общ размер на 42881,08 евро са погасени към 27.04.2015 г. Действително със
сключения Анекс № 4/09.11.2015 г. страните са констатирали, че това задължение
съществува към 09.11.2015 г. и по своя характер изявлението на ответника
представлява признание. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б „а“ от Закона за
задълженията и договорите с признаване на задължението от длъжника се прекъсва
давността. За да настъпи този ефект на признанието обаче, то трябва да е
направено преди да изтече предвидения в закона срок. В конкретния случай, П.И.
е направила изявление, с което признава вземане, за което давностния срок е
изтекъл и следователно ищецът не може да претендира заплащане на тази сума, тъй
като е загубил правото си на принудителното му събиране. В този смисъл
ответницата е изпълнила задължението си да погаси част от това вземане
съобразно с уговореното в анекса като е заплатила сумата от 2000 лева, като
няма право да претендира връщане на даденото, но за остатъка от задължението за
заплащане на т.нар. реструктурирана лихва, банката е загубила възможността да я
претендира и следователно предявеният иск се явява неоснователен.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски в исковото и в заповедното производството съразмерно с уважената
и непрекратена част от иска в размер на 8497,59
лева, от които 7638,52 лева – разноски в заповедното производство и 859,07 лева
– разноски в исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 3995 лева, представляващи
направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената и прекратената част от
предявения иск.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 430 от Търговския закон и
чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, предявен „У.Б.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. *******против
П.Д.И., ЕГН-**********,***, че П.Д.И.
дължи да заплати на „У.Б.“ АД сумата от 3940,73 евро, представляваща възнаградителна
лихва по т. 4.1. от Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №
72455940/30.07.2008 г. за периода от 10.12.2015 г. до 10.05.2016 г., сумата от 2184,71 евро, представляваща лихва
върху просрочена главница по т. 4.2 от Договор за банков потребителски кредит
на физическо лице № 72455940/30.07.2008 г. за периода от 10.12.2015 г. –
30.08.2016 г., сумата от 2633,08 евро, представляваща
лихва върху просрочена главница по т. 5.8 от Анекс № 4/09.11.2015 г. към
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 72455940/30.07.2008 г.
за периода от 10.12.2015 г. – 30.08.2016 г. и сумата от 203,35 евро, представляваща лихва върху просрочена възнаградителна
лихва по т. 5.8 от Анекс № 4/09.11.2015 г. към Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице № 72455940/30.07.2008 г. за периода от 10.12.2015 г. –
30.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда и
условията на чл. 417 от ГПК по гр.д. № 49561/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, 34 състав като отхвърля
иска за сумата от 42881,08 евро, представляваща лихва по
т. 2.7 от Анекс № 4/09.11.2015 г. за периода от 15.11.2015-17.05.2016 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
П.Д.И., ЕГН-**********,*** да
заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК – *******,
със седалище и адрес на управление ***, пл. *******сумата от 8497,59 лева, представляващи направени
в исковото и заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
„У.Б.“ АД, ЕИК – *******, със
седалище и адрес на управление ***, пл. *******да заплати на П.Д.И., ЕГН-**********,*** сумата от 3995 лева, представляващи направени по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: