РЕШЕНИЕ
№ 10484
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Д. ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110102139 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД срещу Д. Б. С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66864/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав,
а именно: 4961,43лв., представляващи главница, ведно със законната лихва от
06.11.2024г. до изплащане на вземането, 1041,19лв., представляващи договорна
възнаградителна лихва за периода 13.09.2018г.-15.05.2020г., 4067,08лв.,
представляващи обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода 14.09.2018г.-
06.11.2024г.
Ищецът твърди, че на 14.05.2018г. ответникът сключил с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
договор за потребителски кредит № ************, съгласно който кредитодателят се
задължил да предостави на кредитополучателя кредит от 5511,74лв, който бил
преведен по банковата сметка на ответника. Кредитополучателят се задължил да върне
сумата на 24 броя месечни вноски в срок до 15.05.2020г., като общата дължима сума
възлизала на 7047,13лв. и включвала и 1535,39лв. възнаградителна лихва. Ответникът
изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от 14.09.2018г. С приложение от 29.10.2021г. към договор за цесия от
31.08.2018г., кредитодателят прехвърлил на ищеца всички свои вземания по договора
за кредит.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Признава, че между него и „ТБИ банк“ ЕАД е сключен
сочения договор за потребителски кредит, по който сумата е усвоена, но твърди, че
същият е обслужван редовно. Отрича да е уведомен за цесията и да му е връчено
1
приложение № 1 към него. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита,
че дължимостта на възнаградителна лихва и обезщетението за забава почиват на
неравноправни клаузи.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно нормите на чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, с договора за банков кредит банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и
да я върне след изтичане на срока, като заемателят заплаща и лихва по кредита,
уговорена с банката.
По делото не е спорно, а и се установява от представения договор за
потребителски кредит № ************/14.05.2018г., че между „Ти би ай банк“ ЕАД и
ответника е сключен посочения договор за потребителски кредит, по който банка има
качеството на кредитодател, а ответникът на кредитополучател. В чл. 7.1 от договора е
уговорено, че размерът на кредита възлиза на 4500лв. Предвидено е „BANK Живот
Агент“ за сума от 421,20лв. и еднократна такса за оценка на риска от 590,54лв.
Уточнено е, че тази такса е дължима в деня на подписване на договора за кредит,
финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни
вноски според погасителния план. Описано е, че общият размер на кредита възлиза на
5511,74лв. В чл. 6 е посочено, че срокът на договора за кредит е 15.05.2020г. В чл.
7.2.1 е уговорено, че при потребителски кредит за общо ползване средствата по
кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на
договора по сметката на потребителя, открита в „Ти би ай банк“ ЕАД и посочена в чл.
11.2, като кредитът се счита усвоен от потребителя в деня, в който кредитните
средства постъпят по тази сметка. Според чл.7.2.2. в случаите, когато потребителят
пожелае да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта
от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка се
превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател,
респективно по банкова сметка на съответния застрахователен посредник, за което
потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В
чл. 9.1 е посочено, че годишният лихвен процент, с който се олихвява кредитът,
възлиза на 24,80%. Чл. 9.4 гласи, че при просрочие потребителят дължи лихва за
просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на
просрочието, като към момента на сключване на договора законната лихва е в размер
на ОЛП + 10 пункта. В чл. 10 е предвидено, че годишният процент на разходите (ГПР)
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК
начин: ГПР – 43,89%, а общо дължимата сума от потребителя – 7047,13лв. В чл. 11.2 е
посочена банковата сметка и е инкорпориран погасителен план с конкретно посочване
на размер и падеж на всяка вноска.
Представен е рамков договор за продажба на вземания от 31.08.2018г., сключен
между „Ти би ай банк“ ЕАД и ищцовото дружество, с който страните се съгласяват
банката като продавач да прехвърли на другата страна пакет от вземания. На
29.10.2021г. е сключен анекс към договора за цесия, в който са включени и вземанията
2
на банката спрямо ответника по процесния договор за кредит, като с изявление от
29.10.2021г. банката потвърждава прехвърлянето на вземанията. Ищцовото дружество
е упълномощено от банката да уведомява всички длъжници за прехвърлянето на
вземанията. На 23.12.2024г. ищецът е изпратил до ответника уведомление за
извършената цесия /л. 69/, което се е върнало с отбелязване, че не е потърсено.
Ответникът признава, че в хода на производството е узнал за цесията.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от
която се установява, че на 14.05.2018г. по разплащателната сметка на ответника е
отразено постъпването на сума в общ размер от 5511,74лв., като автоматично от нея са
изтеглени 421,20лв. за застрахователна премия и 590,54лв. еднократна такса за оценка
на риска, като реално усвоената сума е 4500лв. Вещото лице разяснява, че от
ответника са извършени три плащания по договора на 23.05.2018г., 10.07.2018г. и
11.09.2018г. в общ размер от 886,23лв., с които са погасени 550,31лв. сборна главница
(от посочените по-горе три компонента) с падежи 15.06.-15.08.2018г., 331,21лв.
договорна лихва с падежи 15.06.-15.08.2018г. и 4,71лв. наказателна лихва. Посочва, че
неплатената сборна главница с падежи 15.09.2018г.-15.05.2020г. възлиза на 4961,42лв.,
а на договорната лихва с падежи 15.09.2018г.-15.05.2020г. на 1204,18лв. Разяснява, че
размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва от датата на
изискуемостта на всяка просрочена вноска до 06.11.2024г. възлиза на 2754,81лв.
От изложеното се налага извод, че между „Ти би ай банк“ ЕАД и ответника по
спора е възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по който
дружеството е кредитодател, а ответникът кредитополучател. Установява се, че по
сметката на ответника е постъпила сумата от 5511,74лв., от която обаче веднага са
удържани 421,20лв. застраховка и 590,54лв. такса за оценка на риска. От това следва,
че реално разполагаемата сума възлиза на 4500лв., като именно този размер следва да
се приеме за главница по договора. Следва да се посочи, че по делото няма събрани
доказателства да е сключен застрахователен договор и по него да е заплатена
застрахователна премия, за да дължи потребителят посочената сума.
По отношение на таксата за оценка на риска, при извършена служебна проверка
съдът намира тази клауза за неравноправна. На първо място, в договора липсва текст, в
който да е описано какво представлява тази такса и за какво се дължи, което я прави
изначално неясна и неразбираема и като такава неравноправна. Но дори да се приеме
от наименованието й, че се дължи за „оценка на риска“ (каквото и да значи това),
съдът намира, че за предварителна оценка платежоспособността на кандидатстващите
за кредит на кредитора не се дължат такси по силата на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. На
последно място, няма данни реално да е извършена каквато и да било услуга от страна
на банката, за да се дължи тази такса. Ето защо, и тази такса е изначално недължима.
С оглед изложеното, съдът намира, че дължимата от кредитополучателят
главница по договора за кредит възлиза на 4500лв.
Както се посочи, в договора е уговорена дължимостта на възнаградителна лихва
и на мораторна такава при забава. Съдът намира, че клаузите, на които почиват тези
вземания, не са неравноправни и нищожни. Договорът за банков кредит е възмезден и
се дължи възнаградителна лихва за ползването на заемните средства, която в случая не
нарушава добрите нрави и нейният размер е ясно и разбираемо посочен. При забава
пък се дължи законната лихва, както предвижда чл. 33, ал. 2 ЗПК.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът дължи по договора сумата
от 4500лв. главница и 1535,39лв. възнаградителна лихва. Установява се, че с
извършените плащания същият е погасил 550,31лв. главница и 331,21лв. договорна
лихва, както и 4,71лв. лихва за забава. От това следва, че остават дължими 3949,69лв.
главница и 1204,18лв. възнаградителна лихва.
3
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията. Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР №
3/21.11.2024г. по тълк. дело № 3/2023г., ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на
паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната
вноска. Разяснено е в мотивите, че давностният срок е 5-годишен за главницата и 3-
годишен за възнаградителните лихви.
От инкорпорирания в договора за кредит погасителен план /чл. 11.2/ се
установява, че падежът на последната погасителна вноска е 15.05.2020г. Заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е
от дата 06.11.2024г. Следователно, всички вземания за възнаградителна лихва са
погасени по давност, тъй като 3-годишният срок за последното от тях е изтекъл преди
06.11.2024г.
Както се посочи, главницата се погасява с 5-годишна давност, течаща от
момента на изискуемостта на всяка вноска. В периода, през който е текла
погасителната давност, е приет специалният Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020г., и за
преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020г., в
сила от 09.04.2020г.) за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на
Република България от 13.03.2020г. /ДВ, бр. 22/2020г./ е обявено извънредно
положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020г.
до 13 април 2020г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020г./ срокът на обявеното с Решение
на Народното събрание от 13 март 2020г. извънредно положение върху цялата
територия на Република България е удължен до 13 май 2020г. Съгласно § 13 от
Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.) сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането
на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Следователно за
времето от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. включително погасителната давност е била
спряна по силата на закона, като това е период от 2 месеца и 7 дни, с който се
удължава погасителната давност. От това следва, че погасени по давност се явяват
вноските за главница с падежи до 15.08.2019г., а тези от 15.09.2019г. до 15.05.2020г. не
са обхванати от погасителната давност, която е прекъсната с подаване на заявлението
на 06.11.2024г.
В самите вноски липсва разграничение каква част от тях са за главница и каква
част за възнаградителна лихва, а са дадени в общ вид. Тези вноски в размер от
293,63лв. включват и таксата за оценка на риска и застраховката, които съдът приема,
че са недължими. При изваждането на тези суми за такса и застраховка в общ размер
от 1011,74лв. излиза, че общо дължимата сума става 6035,39лв., което прави 24
месечни вноски по 251,474лв. В тази сума отново липсва разграничение относно
размер на главница и възнаградителна лихва, поради което съдът намира, че следва да
направи съотношение между 4500лв. (размерът на главницата) и 1535,39лв. (размерът
на възнаградителната лихва), което да бъде умножено по размера на вноската от
251,474лв., за да се установи колко от нея е главница и колко лихва. Прилагайки тази
4
формула, размерът на месечната вноска за главница възлиза на 187,50лв.
Необхванатите от погасителната давност са 9 вноски с падежи 15.09.2019г.-
15.05.2020г., чийто общ размер възлиза на 1687,50лв. Тази сума е дължима от
ответника.
В настоящото производство се претендира и лихва за забава в размер от
4067,08лв. за периода 14.09.2018г.-06.11.2024г. Съгласно чл. 9.4 от договора, при
просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва за
забава, което съответства изискването на чл. 33, ал. 2 ЗПК. Дължимата лихва по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху главницата от 1687,50лв. за периода 06.11.2021г.-06.11.2024г.
(необхванат от 3-годишната погасителна давност) възлиза на 607,46лв., изчислена на
основание чл. 162 ГПК от съда с помощта на общодостъпен интернет калкулатор.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесните
вземания са прехвърлени с договор за цесия от кредитодателя в полза на ищцовото
дружество, като ответникът признава, че в хода на производството е уведомен за
цесия. Това обстоятелства представлява факт, който следва да бъде съобразен по чл.
235, ал. 3 ГПК според константната практика на ВКС. Ето защо, носител на
вземанията към настоящия момент се явява цесионера – ищец в производството.
По изложените съображения, искът за главница следва да бъде уважен до
размер на сумата от 1687,50лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
4961,43лв., искът за мораторна лихва уважен до размер на сумата от 607,46лв. и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 4067,08лв., а искът за
възнаградителна лихва в размер от 1041,19лв. отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер от 251,39лв., от
които следва да му се присъдят 57,29лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 209,75лв. за
държавна такса, 550лв. депозит за експертиза и претендира юрк. възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От общия размер на
разноските – 859,75лв., следва да му се присъдят 195,94лв.
Ответникът не е доказал извършването на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, оф. 4, срещу Д. Б. С., ЕГН: **********, с адрес:
************************************************, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 66864/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 1687,50лв.,
представляващи главница по договор за потребителски кредит №
************/14.05.2018г., сключен с „Ти би ай банк“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия, ведно със законната лихва от 06.11.2024г. до
изплащане на вземането, и 607,46лв., представляващи обезщетение за забава
5
(мораторна лихва) за периода 06.11.2021г.-06.11.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над уважения размер от 1687,50лв. до пълния предявен от
4961,43лв., иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 607,46лв.
до пълния предявен от 4067,08лв. и за периода 14.09.2018г.-05.11.2021г., както и
изцяло иска за възнаградителна лихва в размер от 1041,19лв., дължима за периода
13.09.2018г.-15.05.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 Д. Б. С., ЕГН: **********, с адрес:
******************************************************, да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
оф. 4, сумата от 57,29лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 195,94лв.
– разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6