Решение по дело №2491/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/ и е образувано по жалба на В. Н. В. с [ЕГН] от [населено място], [жк] ,[адрес] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-436-171/12.08.2023г. на началник сектор към ІІ РУ на ОД на МВР – [населено място], с която на лицето е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца.

Релевира се материална незаконосъобразност на атакуваната заповед , понеже жалбоподателят не е давал съгласие друго лице да управлява собственото му превозно средство. Неправоспособното лице противозаконно е отнело личния му автомобил. В. твърди ,че се е опитал да спре автомобила, като в последния момент е измъкнал ключовете от таблото, предотвратявайки опасни последици. В. счита , че няма негова вина и не може да бъде адресат на наложената му ПАМ. Искането към съда е за отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез проц. представител поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът в производството- началникът на сектор към ІІ РУ на ОД на МВР [населено място]- сектор „Пътна полиция“ се представлява от пълномощник, който изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът , след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съдът с нарочно определение се е произнесъл по допустимостта на жалбата / л. 60 от делото/, а при изследване на нейната основателност прецени следното:

На 12.08.2023г. между 20-21 ч. свид. С. Д., младши инспектор-автопатрул при ІІ РУ-Варна, при застъпване на нощна смяна е получил сигнал за автомобил на крайбрежната алея на Варна , който в пешеходната зона е щял да удари дете. На място е възприел на автомобил с две лица , като на пасажерското място е седял собственика на превозното средство , а на шофьорското място - бежанец. Бил е съставен АУАН на собственика на автомобила. Водачът е бил изпробван за употреба на алкохол и уредът е отчел употреба на такъв. Според свидетеля чужденецът е бил леко замаян, миришел на алкохол и е бил повлиян от алкохол.

От разпита на свид. Д. Н. С. се установява ,че през лятото на 2023г. заедно с двете си деца се е разхождал по крайбрежната алея на [населено място]. След завоя до ресторант „Рапонги“ е видял паркиран на велоялеята лек автомобил , [Марка]. Отвътре се е чувала силна музика. Подминавайки автомобила е възприел на предната дясна седалка млад мъж - нисък, набит, със зелени очи. Последният е скочил на мястото на водача , докато жалбоподателят В. е стоял извън превозното средство. Водачът запалил автомобила , изсвирили са гуми и превозното средство тръгнало в посока неговата дъщеря . Чул викове . Автомобилът изгаснал на около метър и половина преди да доближи детето. Свидетелят започнал да успокоява дъщеря си , а минувачи отнели ключовете на автомобила. Извикали полиция. Изчаквайки органи на реда свидетелят е наблюдавал жалбоподателя и водача на превозното средство, които имали неадекватно поведение , като предполага, че е следствие на употребен алкохол.

Според показанията на разпитания свидетел Д. Г. Е. през лятото на 2023 г. , преди залез слънце, е карал велосипеда си по крайбрежната алея на [населено място] , в близост до трета буна. Видял е как една кола връхлита върху две малки момичета , едно от които е било на колело. Свидетелят веднага се намесил, като се протегнал през отворения прозорец на шофьорската врата и е взел ключа на автомобила. Шофьорът на колата бил имигрант, който не знаел български език , а английският му език трудно се разбирал. Навигатор в колата бил жалбоподателят В.. Водачът се държал арогантно , искал да напусне бързо мястото . Извикали са полиция. Докато изчаквали органите на реда , собственикът на автомобила казал, че водачът предната нощ е пренощувал в дома му и са се черпили. Свидетелят е възприел угасване на автомобила в близост но децата , като предполага ,че възможната причина за това е рязкото натискане на спирачка , без да се ползва съединител, което води до изгасване на двигателя. Свидетелят Е е видял туба с вино в колата. Както жалбоподателят, така и водачът са миришели на алкохол.

Видно от материалите по преписката на 12.08.2023г. на неправоспособния водач, управлявал автомобила на В.- Х. Н. , е бил съставен АУАН /л. 3 и 4 от преписката/, въз основа на който на 29.09.2023г е било издадено НП с наложено адм. наказание по чл. 177, ал. 1 т.2 от ЗДвП – глоба от 300 лв./ л. 2/.

На същата дата е била издадена и обжалваната заповед , с която на основание чл. 171, т. 2а б. „а“ от ЗДвП на В. В. е била ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС „ за срок от 6 месеца.

В регистъра на сектор „ Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна В. В. е вписан като собственик“ на конкретизирания в заповедта автомобил.

Представено по делото от ответника извлечение от информационните масиви на ОД на МВР [населено място] сочи, че собственикът на описания в заповедта лек автомобил е адресат на 12 акта по ЗДвП, срещу него има издадени 11 НП по същия закон , от които 10 са влезли в законна сила . С. В. има издадени три предходни заповеди по налагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП.

Приложена към преписката заповед на министъра на вътрешните работи от 02.12.2021г. определя контрол по ЗДвП да се осъществява от областните дирекции на МВР / л. 17-18/, а със заповед от 30.12.2021г.директорът на ОД на МВР-Варна е овластил длъжности лица, които да налагат ПАМ по чл. 171 от ЗДвП, сред които е и издателя на оспорената заповед / л. 19/.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

С оспорената заповед е постановено прекратяване на регистрация на пътно превозно средство. Подобно разпореждане представлява принудителна адм. мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП. Съгласно правилото на чл.172, ал.1 от същия закон принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква “а”, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Приложената към материалите по делото заповед на министъра на вътрешните работи сочи областните дирекции на МВР като служби за контрол по ЗДвП.

Обжалваната в настоящия съдебен процес заповед не изхожда от директора на ОД на МВР [населено място] , а от оправомощено от него с нарочна писмена заповед длъжностно лице и въз основа на законово учредена делегация . Цитираните по-горе заповеди- министерска и на директора на ОД на МВР-Варна сочат на валидно прехвърлено правомощие на издателя на процесния индивидуален адм. акт . В този контекст се налага съждение, че е налице материална , териториална компетентност и такава по степен на издателя на атакуваната заповед по налагане на ПАМ.

Обжалваният по съдебен ред индивидуален адм. акт е обективиран в изискуемата от закона писмена форма – чл. 59 от АПК. Същият съдържа нужните реквизити по посочената правна норма : наименование на акта, наименование на органа ,който го издава, адресат на акта, фактически и правни основания за издаване на акта, разпоредителна част , , пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта. Изискванията за форма основно обслужват целта по доказване съществуването в правния мир на постановено властническо разпореждане и възможността за проверка на неговата законосъобразност чрез изследване на съществуване на посочените в акта юридически факти и тяхната кореспонденция с посочените правни разпоредби, което в настоящия случай е гарантирано.

Не само поради факта, че всеки адм. акт е единство от обстоятелствена и разпоредителна част, а в мотивите на оспорената заповед има подробно идентифициране на автомобила с данни за марка, модел ,рег. номер и собственик , но и с оглед обстоятелството , че в разпореждането на ответника са посочените табелите на превозното средство с информация за неговия регистрационен номер , е ясно кой е автомобила с временно прекратена регистрация.

Подателят на жалбата не релевира неспазване на разписаната административна процедура , а и съдът на констатира подобен порок на протеклото адм. производство .

При изследване съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби съдът се съобрази с актуалната редакция на чл. 171, т. 2а, б.“А“ от ЗДвП към датата на издаване на заповедта , съгласно която се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

Предвидената в правната норма мярка на държавна принуда се реализира спрямо собствениците на МПС , не само когато те не отговарят на нормативно въведените изисквания за управление на МПС, но и когато превозното им средство се управлява от лице , неотговарящо на законовите условия. В. В. е собственик на превозното средство , описано в заповедта , и той може да бъде адресат на ПАМ по чл. 171, т.2а ,б.А“ от ЗДвП .

За упражняване на публичното право на налагане на тази мярка законодателят изисква управление на МПС от собственика или от лица, които не са правоспособни водачи, не притежават свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като са лишени от право да управляват моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството им за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

Цитираният по-горе АУАН , съставен на Х. Н. , е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с материална доказателствена сила, обвързваща съда . В този контекст се доказа , че притежаваният от В. лек автомобил на 12.08.2023г. е бил управляван от неправоспособно лице. Съществуването на този юридически факт обуславя законосъобразност на решението на административния орган по налагане на ПАМ. Нормотворецът задава само обективни признаци като елементи от фактическия състав по упражняване на конкретното публично право , без да въвежда изискване за субективно отношение на водача или собственика на автомобила. Този подход сочи , че законодателят отдава значение само на обективния факт по управление на МПС от неправоспособен водач или собственик , без да интересува от наличието на вина у собственика. В тази връзка възражението на В. в жалбата до съда ,че той няма вина за управление на личния му автомобил от неправоспособно лице , не е валидно основание за отмяна на наложената му ПАМ.

Дори и при изследване наличието на вина , оплакването на В. е лишено от основателност. Две са проявните форми на вина според НК- умисъл и непредпазливост. Събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат за отсъствие на пряк или евентуален умисъл у В. , защото няма данни той да е предвиждал управление на личния му автомобил от неправоспособния Н, като същевременно да е искал или допускал настъпването на тези последици. Отсъствието на умисъл обаче не означава отсъствие на вина. Поведението на В. свидетелства за проявена от същия непредпазливост , тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Понеже не е познавал добре Н, защото скоро са се запознали , той е следвало да бъде бдителен за действията на последния в неговия автомобил, още повече като се отчете младата възраст на Н , която е свързана с необмислени импулсивни прояви. В. е следвало също да бъде в автомобила , заедно с Н , а не отвън , когато ключът на превозното средство е бил на контакт , заради включеното радио.

На следващо място , при внезапното преместване на Н на шофьорското място , В. е успял да седне на предната дясна седалка , но не е извадил ключа от контакта. Това е сторил свидетеля С.. В. не е предприел никакви действия , за да спре автомобила. Това е станало , заради неумението на Н да го управлява, понеже в един момент е натиснал рязко спирачката , без да ползва съединител и това е довело до изгасване на двигателя. Възможна причина за пасивността на В. е употребения от него алкохол. Разпитаните свидетели сочат, че В. е лъхал на алкохол , както и че в автомобила е имало туба с вино. Поредно обяснение за небрежността на жалбоподателя по повод управлението на личния му автомобил е и собственото му поведение като водач на МПС, свидетелстващо за незачитане на правовия ред- срещу В. има съставени 12 акта по ЗДвП , има влезли в сила 10 наказателни постановления и има издадени три предходни заповеди по налагане на ПАМ по чл. 171 от същия закон. Тези факти сочат за трайно установени навици у В. по незачитане правилата за движение по пътищата . Поредното неглежиране на нормативните правила по цитирания нормативен акт и неотчитане на възможните опасности за живота и здравето на участниците в пътното движение има за резултат управление на личния автомобил на жалбоподателя от лице , без нужната правоспособност, като само щастливата случайност да изгасне двигателя на превозното средство е осуетила наранявания на едно от децата на свидетеля С. . В. не е проявил отговорно отношение като собственик на превозно средство, още повече , че автомобилът е бил паркиран върху алея за велосипедисти , на крайбрежната алея на [населено място] , през м. август, когато е активен туристически сезон и мястото е било пълно с плажуващи и разхождащи се лица.

Конкретиката на случая изключва достоверност на тезата на В. за извършена кражба на неговия автомобил . Той излага подобно твърдение единствено, за да обслужи защитната си тезата , като адресат на ПАМ. Довод за неистинността на това твърдение е отсъствието на подадена от В. жалба за кражба на личното му превозно средство.

Срокът на наложена мярка на В. е определен в рамките на предвидения от законодателя по чл.171, т.2а, ал. „а“ от ЗДвП. Тази продължителност обслужва заложената от законодателя цел - осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. С определения срок от ответника по прекратяване регистрацията на превозното средство , с правна последица временна невъзможност за ползване на същото , се обезпечава безопасност на пътния трафик . В тази връзка се постига целения правен резултат на правна норма.

По изложените по-горе съображения съдът счита ,че оспорената заповед , с която е наложена принудителна мярка на В. В. , е законосъобразен индивидуален адм. акт.

При този изход на правния спор съдът дължи произнасяне по искането на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение . Съдебният орган съобрази , че допусна правна помощ на жалбоподателя под формата на процесуално представителство , но след като жалбата на В. се отхвърля , приложима е регулацията на чл. 78 , ал. 7 ГПК във вр. с чл. 144 АПК т.е. В. В. дължи разноски съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска, с изключение на разноските за предоставената му правна помощ. При това нормативно разрешение жалбоподателят дължи юриск възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 24 от НЗПП.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172 и сл. от АПК Административен съд гр. Варна

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Н. В. с [ЕГН] от [населено място], [жк] ,[адрес] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-436-171/12.08.2023г. на началник сектор към ІІ РУ на ОД на МВР – [населено място], с която му е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА В. Н. В. с [ЕГН] от [населено място], [жк] ,[адрес] да заплати на Областна дирекция на МВР [населено място] юриск. възнаграждение в общ размер от 100 / сто / лева.

Съдебното решение не подлежи на обжалване .