РЕШЕНИЕ
гр.София, 05.08.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1194 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД,
съединен с акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
М.К.Б. /известен с псевдоним М. К./ твърди, че на 7.11.2020г. в публичния си
личен профил в социалната мрежа Facebook ответницата М.К. е публикувала текст с неверни,
клеветнически и обидни твърдения, които според ищеца целят да уронят доброто му
име и да настроят общественото мнение в негативен аспект спрямо него. В същия
ден ответницата е направила коментар от публичния си личен профил в социалната мрежа Фейсбук
на страницата на лицето Л.Н.касаещо ищеца. На
следващия ден, 8.11.2020г. ответницата отново чрез публичния си личен профил в социалната мрежа Фейсбук
е разпространила публикация, съдържаща клеветнически и неверни твърдения за
ищеца. Ищецът е цитирал в исковата молба текстовете на трите публикации, но
накратко в публикациите се сочи, че ищецът е тормозел сексуално ответницата,
както и други лица, че ищецът бил гнил отвътре, вечно пиян и дрогиран, както и
че формирал негативно обществено мнение срещу действащото правителство срещу
заплащане. Ищецът оспорва верността на публикуваните от ответницата твърдения.
Твърди, че те накърняват неговия публичен образ на дългогодишен журналист,
наскърбяват го лично, причинили са му дълбок емоционален и физически дискомфорт.
Ищецът загубил договор с телевизия, влошила се работата му, колеги и приятели
са отдръпнали от него, клеветите се отразили негативно в отношенията на ищеца в
семейството му, както и на здравето му. Посочва, че неверните твърдения са
разпространени от ответницата публично в социалната мрежа от личния й профил и
са станали достояние на неопределено широк кръг реципиенти. Ищецът предявява
срещу ответницата иск за заплащане на неимуществени вреди в размер на
26 000лв. ведно със законната лихва от 8.11.2020г. до окончателното
изплащане. Претендира и съдебни разноски.
Ответницата
М.И.К. *** е депозирала отговор на исковата молба, в която оспорва иска.
Твърди, че е изразила лично преживяване и е предала думите на самия ищец.
Изразила е и свое мнение, което не касае лично ищеца. Твърди, че профилът на
ответницата във Фейсбук има личен характер, като
пояснява, че Фейсбук е социална платформа, не
представлява публично достъпна медия, а
публикуваната в нея информация не е предназначена за неограничен кръг
лица и в този смисъл не е публична. Позовава
се на свободата на свободно изразяване на мнение, както и на публичността на
ищеца. Оспорва като недоказани твърдените от ищеца последици за него след
цитираните в исковата молба публикации. Моли съда да отхвърли предявения срещу
нея иск и да й присъди разноските по делото.
Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателства, установи следното:
По делото не
се спори, че на 07.11.2020г. /няма данни в колко часа/ в личния профил на
ответницата във Фейсбук „М.М.К.“, който профил е публичен /видно от обсъдената по-долу съдебна техническа
експертиза/, е публикуван следния текст:
„К. ме
изнудваше за с*кс, за да продължи да излъчва
предаванията си с мен. Твърди, че @******@******@******
и всички
останали плеймейтки, които са му гостували са му се
от плащали с ду**не, за да са в ефир. Поради тази причина вече няма да видите
мои предавания при него, защото аз не ду**м за слава. Ще кажа и още - човек,
който всяка седмица говори от национален ефир за морал - е гнил отвътре, вечно
пиян и дрогиран. Също по темата за морала - лично съм присъствала на телефонни
разговори, в които един от най-големите критици на правителството се уговаря за
срещи с президента. А после се хвали пиян - колко пари му взима и как той създава и
руши имиджи в тази държава. Винаги съм била до болка
честна - дори когато това ми е коствало всеки да се изправи срещу мен. Този път
си мислех да замълча, но дочух, че се случвало с други, затова разказвам.
Повече предавания с К. няма да имам“.
На същата
дата, 7.11.2020г. под публикация на Н.Н./с публичен
профил с наименование N.N./ и под
коментар на тази публикация, направена от ищеца от профила „M.K.“, в 20.30ч. от профила на ответницата е изписан
следния текст, под формата също на коментар:
„M.K. И аз имам какво да кажа по темата за коректността и
морала ти!!! Ти говориш на хората за принципи и морал в национален ефир, а си
вечно пиян и дрогиран. Знаеш ли и аз мислех да си мълча, но ти много прекали!
Ето казвам и ще се постарая да се разчуе - и към мен имаше ултиматуми за секс,
за да продължиш да излъчваш предаванията с мен. Също как твърдеше, че Н., М., Н.и
всички други плеймейтки са ти духали, за да ги
излъчваш. Мога да разкажа и за срещи с президента, в които искаш пари, за да
говориш срещу премиера. Срам ме е даже, че преди да работя с теб ми беше идол
относно журналистика!!!!! “
На 8.11.2020г.
от личния публичен сайт на ответницата е публикуван следния текст:
„Много
момичета ми писаха, за да ми споделят как те също са получавали сексуални
ултиматуми на работното си място или под други форми на властова зависимост.
Всички казват „и какво можем да направим“, „кой ще ни повярва“, „няма смисъл“. Факт
е, че в България за този проблем не се говори и няма общоизвестни, работещи методи
за справяне с него. Поради тази причина ще използвам популярността си, за да се
опитам да прокарам движението #metoo в България. Писах на международната организация и ще
дам всичко от себе си, за да изградим работещ метод за адресиране на проблема у
нас. Засега създавам инстаграм страницата @metoobulgaria И приканвам
всеки, който е имал подобен проблем да споделя. Също - търся си админ за страницата. Някой, който е лично съпричастен с
каузата и иска да се бори за нея. Пишете ми в профила на @metoobulgaria
Сега
накратко ще споделя моята история с К., за да покажа колко сложни могат да са
понякога нещата и да дам пример, че не е срамно да се говори. В проблема със
сексуалното изнудване рядко има доказателства, защото всичко обикновено се
случва в лични разговори. Тук, обаче, това, че съм вечно онлайн се оказа положително.
Без да искам съм позаписала и позапазила доста неща. Публикувам някои смс-си пряко свързани с темата за сексуалните ултиматуми.
Важното тук е, не че К. е имал желания към мен. Това щеше да е нормално, ако
той не беше стигнал до сексуално-работни ултиматуми в тях. Има секс - има
предаване. Няма секс - няма предаване.
Историята:
Присъствах
на рожденият ден на М. Т.. К. също беше там. Започна да ме навива да му бъда
гост в предаването. Казах, че не искам да говоря за личните си драми и че
единственият начин да участвам е като направим сборно предаване на „Маската“ и
„Втори план“. Той се съгласи и направихме социалния експеримент „Богат- Беден“.
Предаването се получи удар в 10тката и М. заговори имам рубрика при него.
Казваше, че той иска да се насочи към политическа журналистика, а аз да застана
на неговото място. Радвах се много. Симпатизирах му безкрайно и му се възхищавах
като на кумир. За мен да се уча от него и да го наследя беше златна възможност.
Не след дълго, обаче, той започна да ми прави комплименти и закачки. Мислех си
— те мъжете така се държат, въобразяваш си. После станаха директни покани. И
някак той все така извърташе нещата, че уж да се видим лично, за да говорим по
работа, а все пиеше и говореше за секс. Започнах да се чувствам зле и да се опитвам
да разгранича нещата. В типично свой стил с дълги, огромни обяснения му разказвах,
че така не се работи и че отношенията не бива да се случват по този начин.
Накрая всичко прерасна в директни ултиматуми и искания. Постоянно ме склоняваше
и убеждаваше, че това е нормално, като ми казваше, че всички преди мен са го
правили. За мен беше избор на ценности - как да говоря за морал от телевизора като
съм стигнала там неморално. Започнах да ходя на срещите с омраза. Той искаше да
са у тях, къщата му се ползваше за офис. На последната ни среща имаше и други
жени - те пиеха, опипваха се и танцуваха - говорим за 6 -7 часа следобеда.
Повръщаше ми се. Той ми казваше ти много закъсня и те се самопоканиха.
Аз не издържах и на поредното притискане му казах някои неща, които мисля за
него. Той е честолюбив и се скарахме. Една от пияните жени там взе да ме обижда
и да ми казва да си тръгна. Аз се разплаках и си тръгнах. Оказа се, че съм си
забравила портмонето. Наложи се да идва СОТ-а, защото те бяха пияни и се заключиха. Това беше, после си мълчах. Казвах си - стига, минало заминало, не с създавай драми. После чух и за други случаи и реших да споделя. “
Под текста е публикувана снимка на жена, вероятно на
ответницата, която държи лист с надпис „#me too, # и аз
също“.
Назначената
по делото съдебно техническа експертиза, след предоставен от ответницата на
18.05.2023г. достъп до публичния й личен профил „М.М.К.“, установява наличието на две публикации направени от този профил –
публикувания коментар под публикацията на Н.Н.от
7.11.2020г. и публикацията от 8.11.2020г. Тези публикации са направени от профила
на М.М.К. и съществуват към момента на
проверката, като вещото лице не е успяло да установи дали има други публикации
, които да са били изтрити или свалени.
За
информация на съда и страните, вещото лице е уточнило, че Фейсбук
е уебсайт, най-голямата безплатна он лайн социална мрежа в света, предлагана на над 110 езика,
вкл. и на български. Към началото на 2023г. Фейсбук
декларира, че има почти 3 милиарда потребители, от които над 2 милиарда
принадлежат на реални хора. Фейсбук дава възможност
за комуникация между потребителите си чрез публикуване на информация. Всеки
потребител получава лично пространство в социалната мрежа, което се нарича
профил. Всеки потребител решава каква информация да въведе за себе си и какви
личности да имат достъп до нея. Под термина приятел/и се разбира потребители,
които могат да виждат всички публикации на профила автоматично и веднага след
публикуването им. Потребителите сами решават дали профилите им ще са достъпни
само от техните приятели или от всеки друг потребител с профил във Фейсбук. Профилите, до които имат достъп всички
потребители, се наричат публични. Съдържанието на профила се определя само от
неговия потребител и само той може да публикува или премахва съдържание.
Съдът
кредитира изцяло заключението. Същото не е оспорено от страните. Въз основа на
него се потвърждава възприетото от съда, че и публикацията от 7.11.2020г. като коментар
под профила на Н.Н.и публикацията на 8.11.2020г са
публикувани от профила на ответницата и тъй като само тя може да публикува от
този профил – тези публикации са публикувани от нея. Тъй като в отговора на
исковата молба ответницата не оспорва вече несъществуващата на профила й
публикация от 7.11.2020г. – не оспорва съществуването на такава публикация, че е
публикувана от нея и от нейния профил, съдът приема, че и тази публикация е
публикувана от нея. Този извод, и с оглед разпоредбата на чл.175 от ГПК, се
установява и от събраните свидетелски показания. Не е безспорно установено коя
от двете публикации от 7.11.2020г. е публикувана първа, но отчитайки правилата
на житейската логика, логиката на развилите се събития и съдържанието на двата
текста, съдът счита, че първа по време е направена публикацията като коментар под
публикацията на Н.Н., а непосредствено след нея и
публикацията на личния профил на ответницата.
Съдът събра
две групи свидетелски показания – двама свидетели, водени от ищеца и една
свидетелка, водена от ответницата.
Св.Надя
Теодосиева, познава ищеца от 2005г., когато е работила като стажант в
предаването „Всяка неделя“, а впоследствие двамата работили заедно по редица
проекти. През 2017г. направили заедно продуцентска фирма, подписали договор с
БТВ. Очаквали в края на 2020г. да приподпишат договора
за работа и през 2021г. Седмица преди очакваното предоговаряне, пиарът на БТВ й
изпратила линк към публикация във Фейсбук на профила
на М.К. с множество въпросителни. Информацията била достъпна, въпреки, че
свидетелката не била „приятелка“ на ответницата. Публикацията била коментирана
от много хора, споделена, препечатана от медии. От БТВ искали обяснения. Не
подписали договор с БТВ – казали им, че за телевизията е важен да се пази имиджа,
в този момент е уронен престижа на К. и те не желаят да вземат страна в този
спор. На следващия ден, ответницата продължила с публикации за социална кампания, обявила се за лице на
българското движение „Me too“ и за
жертва на К.. Коментарите и публикациите продължили, мултиплицирал се ефекта. Това
се отразило както на К., така и на свидетелката. Ищецът се сринал, а все още
имал 2 месеца работен ангажимент към телевизията. Свидетелката го замествала на
всички работни срещи, той отменил интервюта, снимки, затворил се, започнал да
избухва, изпадал в състояния, които не били характерни за него. До тогава
двамата имали прекрасни професионални отношения, ищецът бил педант, работохолик.
Случилото се отразило на личния му живот – хоспитализирали майка му, детето му,
тийнейджър, било обект на подигравки в училище заради баща си, разделил се с
интимната си приятелка, и до днес двамата със свидетелката нямат стабилна
работа, а публикациите продължават да стоят във Фейсбук.
Свидетелката не познава ответницата и не знае какви отношения са имали в ищеца.
Но знае, че ответницата е наясно кой е продуцента, и че К. не е продуцент. Свидетелката обяснява, че К. е била герой в
един от епизодите по БТВ на „Втори план“, който бил излъчен малко преди
публикациите.
Св.Е.И.,
журналист, познава ищеца от 15г. Не познава ответницата лично, но знае, че е
дизайнер, известна е в медиите. Свидетелката си спомня трите публикации на
ответницата, както и че е имало коментари от хиляди хора. Уточнява , че Н.Н.също има много последователи, известна е като дизайнер на
бутици за дрехи, участвала е в реалити предавания.
Публикациите сринали ищеца. Свидетелката го познавала като работохолик , ведър
човек, работила е с него. След публикациите той станал неузнаваем, нервен, подтиснат,
притеснен, спрял да общува с хората и те спрели да го търсят, оплаквал се от
главоболие, безсъние, получавал паник-атаки. Ищецът се притеснявал възрастните му родители
да не разберат, но все пак те научили. Майка му получила хипертонична криза и
ищецът ходел с нея по болници, като това допълнително го смачкало. Свидетелката
посочва, че ищеца имал 15г. дете, което живеело при майка си и , до случая с
ответницата, родителите поддържали добри отношения. Детето разбрало за публикациите от социалните
мрежи, в училище му се подигравали, че баща му е насилник, наркоман, алкохолик.
Детето престанало да ходи на училище. Майката на детето прекратила контактите
между двамата, детето му се разсърдило. Приятелката на ищеца също го напуснала.
Досежно публикацията на 7.11.2020г. свидетелката си
спомня, че тя се появила на телефона й без да я търси. Много нейни познати я питали
какво става. Появили се много коментари. Пояснява, че в поста си Н.Н.се оплаквала, че в предаването К. й задал исторически
въпроси така, че да я изложи. На 8.11.2020г. свидетелката видяла, че
ответницата е пуснала второ съобщение със снимка, на която тя държи надпис „аз
също“, като това съобщение все още съществува. Коментарите за К. били кошмарни
– негативни, мръсни думи. През 2021г. БТВ не подновила договора си с К. и предаването
му спряло. Ищецът спрял да работи, едва от 2-3 месеца има канал в youtube.
Установява, че К. употребява алкохол колкото средностатистически българин. Не
пуши. Сочи, че на шумни партита с него не е била. Виждала
го е на много събития, той се е държал възпитано, виждала го е да пее, да
рецитира стихове. Твърди, че той е добър човек.
Св.М.К.,
майка на ответницата, установява, че дъщеря й и ищеца се познавали отдавна,
като ответницата участвала в много предавания на ищеца, срещали са се с него на
много светски събития. За първи път дъщеря й се срещнала с ищеца на събиране по
случай рождения ден на М. Т. през м.август 2020г. Тогава М. предложил на
ответницата съвместна работа, започнали да комуникират по телефона, със
съобщения. Срещнали се при заснемането на първия епизод на риалити
шоу. Ответницата живяла една седмица при семейство, с което заснемали филма.
След това се върнала в дома на майка си в гр.Раковски и контактували с М. по
телефона във връзка с оформяне на материала. Ответницата била много доволна, споделила
й, че ищеца е добър журналист. След това се видели двамата при заснемане на
анонса за филма. Тъй като след излъчването на филма отзвукът бил много
положителен, дъщеря й и ищеца решили да продължат да работят заедно.
Свидетелката присъствала на три разговора между страните по делото по телефона.
В първия разговор двамата коментирали нови проекти в бъдеще, и по-конкретно да заснемат
нощен живот в Студентски град. При втория разговор ищецът питал дъщеря й как е,
какво прави, казал й, че иска да се видят на четири очи, да пийнат чаша вино.
Тя му отговорила , че не пие алкохол, а той й казал, че с този доматен сок
който пие, става спешна и жалка. При третия разговор отношенията им били почти
обтегнати – ищецът започнал системен тормоз върху ответницата, изразен в
директни и постоянни намеци за секс и ултиматуми към нея. Свидетелката чула
ищеца да казва на дъщеря й: „С какво аз мога да съм по-лош от бившия ти приятел
престъпник, нали знаеш, че да имаш отношение с мен е привилегия“. Свидетелката
е чела чатове между двамата, спомня си, че дъщеря й плачела заради упражнявания
върху нея тормоз. Култова реплика на ищеца била : “Привилегия е да духаш на К.“.
Спомня си, че по време на втория разговор ищецът завалял думите като говорел.
Свидетелката попитала дъщеря си дали той пие. Отговорила й, че пие, винаги е с
чашка в ръка, пие си. Свидетелката попитала дали ищеца взема наркотици. Дъщеря
й отговорила, че взема и че дори е предлагал и на нея. Казал й да си вземе магистралка и да се отпусне. Дъщеря й спряла да си говори с
ищеца, прекратила отношенията си с него. През септември 2020г. ищецът се обидил
на ответницата по телефона и помолил за среща, много настоявал за среща вечерно
време. Въпреки че свидетелката се възпротивила, ответницата решила да отиде.
Имало парти в дома на ищеца. Той я посрещнал с чашка в ръка и категорично й
казал, че ако няма секс с него, няма да има филми. Дъщеря й се обадила на
свидетелката около 22ч., плачела, била разстроена, обяснила й какво е станало.
Ищецът продължил да й звъни, но дъщеря й отказвала категорично да разговаря с
него. Решила да не се занимава повече с това, да преглътне. Последвал поста на Н.Н., плеймейтка в социалните
мрежи, която била възмутена от отношението на К. към нея, който я е излъгал и
злепоставил във филм с него. Тогава ответницата отново преживяла нещата, решила,
че той няма да престане да се отнася по този начин с всяко човешко същество и
казала, че ще опише нещата така както са. Пуснала пост от нейната страница. Тя
имала много последователи, които я питали какво става с проекта, защо няма
друго, ново и тя написала, че ищеца е човек, с който не следва да се работи.
След поста й писали много потърпевши момичета, пострадали от К. по същия начин.
Тя ги питала защо досега не са дали глас. Те й казали че не били известни, страхували
се, не смеели да го споделят публично. Свидетелката уточнява, че за директния
ултиматум на ищеца „Няма секс, няма предавания“ чула от дъщеря си. Лично е чула
ищеца да казва по телефона на дъщеря й, че работи за правителството, че той
сваля, той назначава.
По
делото е представен амбулаторен лист от
11.11.2020г., видно от който при ищеца е установен
тежък депресивен епизод без психотични симптоми. В
анамнезата е отразено, че пациентът се оплаквал от безсъние, високо кръвно
налягане и напрегнатост, предизвикани от силен стрес по повод публикации по
негов адрес във фейсбук и медиите с невярно
съдържание. През м.май е опериран по повод карцином на бъбрека. На 10.11.2020г.
колабирал заради високи стойности на кръвно налягане.
По повод тревожност и нервност приемал деанксит и ципралекс.
Представено
е и удостоверение от консултант терапевт, че в периода 8.11.2020г. –
16.11.2020г. ищецът е посещавал консултативни сесии.
Назначената
по делото съдебна психологическа експертиза установява, че след научаването за
публикациите във фейсбук, ищецът е преживял остър
емоционален стрес, преминал впоследствие в тревожно депресивно състояние. При
извършеното психологическо изследване на 13.10.2022г. вещото лице, клиничен
психолог, е установило, че при ищеца се наблюдава фиксация
върху собственото здравословно физическо и психическо състояние, напрежение,
колебания в настроението, емоционална лабилност, импулсивност на реагирането, свръхценни интерпретации, изместване на модуса на
възприятието и на поведението като цяло. Съществува суициден риск /установено с
Минесотски многофазен личностен въпросник – кратък
вариант/. При изследване с прилагане на личностния въпрос на А.вещото лице е
установило, че тенденция за отдръпване на контакти, емоционална затвореност,
съсредоточаване върху вътрешните психологически проблеми, ограничаване на
общата житейска активност. Измерено е високо невротично ниво, изразяващо се в
емоционална лабилност, потиснатост, безпокойство, тревожност, депресивитет. С Люшер тест е
установено, че ищеца се намира в силно негативно емоционално състояние.
Възприема ситуацията като критична, превратна за съдбата му. Страда от
подтисната превъзбуда, която може да намери пробиви в
импулсивно и недостатъчно контролирано поведение. в общуването с околните
изпитва напрежение, лесно се обижда, проявява раздразнителност. Остава
съсредоточен върху собствените си емоции. Чувства се изолиран и самотен. Намира
се в състояние на постоянен стрес. Понесено тежко разочарование и страхът, че
поставянето на нови цели е лишено от смисъл, предизвикват у него тревога,
усещане за пустота и презрение към самия себе си. Смята, че външни фактори
препятстват неговото развитие.
В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че тревожното депресивно състояние на ищеца не може да се
дължи на психоактивни вещества, нито той е изглеждал на наркоман. Употребата на
алкохол и наркотици не могат да доведат до промяна на личността от такъв тип. Според вещото лице
е възможно и след 2 г. от събитието ищецът да продължава да страда от него.
Публикациите са били тежко травмиращо обстоятелство и са указали влияние върху
неговия живот. Вещото лице не изключва да има и други травмиращи събития, но
това в своята тежест до голяма степен е допринесло за състоянието, в което ищеца
се намира.
Съдът
възприема заключението на вещото лице, същото не е оспорено от страните.
Ищецът е
представил с исковата молба размяна на съобщения с ответницата /не е ясна
конкретната дата/. Ответницата е представила разменени електронни съобщения с други,
трети на спора, лица от 8.11.2020г., електронна кореспонденция между страните
от 27.09. и 28.09.2020г., публикации в електронни издания. Страните не са
оспорили автентичността на тези документи, поради което съдът ще ги съобрази
при решаване на делото.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото не се спори, че ищеца е журналист,
а ответницата, според свидетелите, е дизайнер на дрехи, като видно от профила й
във Фейсбук, тя е активна в социалните медии и има
хиляди приятели /4,6 хиляди според снимката в СТЕ/.
За да бъде основателен предявения иск по
чл.49 от ЗЗД ищецът следва да докаже противоправно
поведение от страна на ответницата – същата да е казала нещо унизително за
честта или достойнството му или е разгласила невярно позорно обстоятелство или му
е приписала престъпление; причинени вреди; причинна връзка между
поведението и вредите.
В исковата молба се твърди, че трите
публикации съдържат обидни и клеветнически твърдения, които са причинили на
ищеца вреди. Преди да установи наличието на вреди за ищеца, съдът следва да
прецени дали публикуването на текстовете от ответницата е противоправно
поведение.
Публикуването в медии е право, гарантирано
в чл.39 от Конституцията – всеки има право да изразява мнение и да го
разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по
друг начин. Защитата на правото на изразяване на мнение е прокламирано и в
чл.10 пар.1 от Европейската конвенция за правата на
човека /ЕКПЧ/, която, като ратифицирана и обнародвана, е част от вътрешното ни
право по силата на чл.5 ал.4 от Конституцията – всеки има право на свобода на
изразяване на мнение. Това право включва свободата да се отстоява мнение, да се
получава и разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и
независимо от границите.
Правото на мнение не е абсолютно право –
то търпи ограничения, посочени както в Конституцията, така и в Конвенцията. В
чл.39 ал.2 от Конституцията е посочено, наред с друго, че правото на изразяване
на мнение не може да се ползва за накърняване на правата и доброто име на
другиго. В чл.10 пар.2 от Конвенцията също се урежда,
че ползването на правата по пар.1, доколкото е
съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури,
условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими
в едно демократично общество за защита на репутацията или на правата на
другите. Според практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/,
ограниченията по пар.2 следва да се тълкуват
ограничително, а обхватът на правата на изразяване на мнение – разширително / Handyside v. the United Kingdom,
7 декември 1976г., § 49; Editions Plon v. France, no. 58148/00, § 42, Lindon, Otchakovsky‑Laurens and July v. France, nos. 21279/02 и 36448/02, § 45/. И това е така, тъй като
правото на изразяване на мнение е основна ценност в едно демократично общество и
средство за малцинствата /вкл. уязвимите групи/, за гражданското общество и за
политическите опоненти да изразяват становища и предизвикват обществени дебати.
Правото да се изразява мнение в интернет и в интернет портали попада в обхвата
на защитата на чл.10 от Конвенцията. В няколко свои решения ЕСПЧ отбелязва : „Интернет
се превърна в едно от основните средства, чрез които хората упражняват правото
си на свобода на изразяване. Той предоставя основни инструменти за участие в
дейности и дискусии, засягащи политически въпроси и въпроси от общ интерес“ /
така по делата Vladimir Kharitonov v. Russia, no. 10795/14, § 33,
23 юни 2020г., и Melike v. Turkey, no. 35786/19, § 44, 15 юни 2021г./. „Като
се има предвид важната роля на интернет за подобряване на достъпа на
обществеността до новини и като цяло за улесняване на разпространението на
информация, функцията на блогърите и
популярните потребители на социалните медии може да бъде приравнена на тази на
„обществен пазител“, доколкото е засегната защитата, предоставена от член 10 / така
в
решение по делото Magyar Helsinki
Bizottság v. Hungary,
no. 18030/11, § 168, 8 ноември 2016г./. В същото
време Съдът отчита, че „наред с тези ползи, могат да възникнат и определени
опасности. Клеветническа и други видове очевидно противозаконна реч,
включително реч на омразата и реч, подбуждаща към насилие, могат да бъдат
разпространени както никога досега, по целия свят, за секунди и понякога
остават постоянно достъпни онлайн / така по делото Delfi AS v. Estonia, no.
64569/09, § 110, 16 юни 2015г./. Рискът от вреда, който
съдържанието и средствата за комуникации в интернет могат за причинят, е
по-висок от този, който съществува при конвенционалната пресата /в този см. пак
там, § 133/. Съдът също отчита, че свободата на словото допуска известна степен
на преувеличение и дори провокация /така по делото Pedersen and Baadsgaard
v. Denmark,
no. 49017/99, § 71/.
Правото на изразяване на мнение може да
бъде ограничено в защита на репутацията или на правата на другите /посочения вече
чл.10 пар.2 от Конвенцията/. Правото на репутация се
включва в правото на личен живот по чл.8 от Конвенцията /така в решение по
делото Chauvy and Others v. France, no. 64915/01, § 70/. При решаване на дела като настоящото,
съдът следва да се опита да постави правилния баланс между двете противоположни
права по чл.8 и по чл.10 от Конвенцията.
В решението по делото Axel Springer AG v. Germany от 07.02.2012г. на
Голямата камара, § 89 и сл., Съдът е посочил релевантните критерии, който
следва да се вземат предвид, при преценка баланса между двете права: а/ публикацията
да допринася за дебат, който е от обществен интерес, б/ колко е известна засегнатата
личност и каква информация е изнесена, в/ предходното поведение на засегнатата
личност, г./ какви методи са ползвани да се получи информацията и дали е
проверена за истинност, д/ съдържанието, формата и последиците от публикацията.
Следва
също да се напомни, че според Европейския съд по правата на човека /напр. в
решението по делото Lingens v. Austria, решение от 8 юли 1986г., §
46 /
когато става дума за клеветнически или обидни изявления, на първо място
те следва да се категоризират като фактически твърдения или като оценъчни
съждения. Фактическите твърдения изискват доказателство за истинността им.
Оценъчните съждения като мнения и коментари се считат за неподлежащи на
доказване, респ. се ползват с по-голяма защита от гледна точка на стандарта и
степента на доказване.
ВКС също е възприел това разбиране,
което поддържа в съдебната практика. Така в решение по гр.д.№ 1376/ 2011 г.,
ВКС, ІVг.о. се посочва, че оценъчните съждения не
могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват коментар на
фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност.
За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения. Тежестта на
доказване на фактическите твърдения пада върху ответната страна.
В решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д.
№ 1486/2011 г. на ВКС, ІV г.о. се приема, че „при спор за причинени вреди от
изнесена от журналист информация, съдът е длъжен да изиска от ищеца да посочи
от кои конкретно изрази и действия на журналиста е засегнат. Съответно в
мотивите към акта си, с който разрешава спора по същество, съдът е длъжен да
посочи кои от тях представляват твърдения за факти и кои – оценка на фактите.
На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да
ангажират отговорността на журналиста само ако позорят адресата и са неверни.
Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не
представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да
ангажират отговорността на журналиста само ако представляват обида. В мотивите
си съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба
действия от журналиста, да разграничи каква част от изнесеното съставлява
твърдение за факт и каква оценка, съответно дали фактите са позорни и неверни и
дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 Конституцията.
Той трябва да посочи конкретно кои действия ангажират отговорността на деликвента и кои са правомерно извършени. Когато журналист
изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва да провери тяхната
достоверност. Това не важи за мненията, тъй като те не могат да бъдат
достоверни или не, правно значение оценките имат само ако са обидни“.
В конкретния случай ищецът твърди, че е
невярно твърдението в публикациите, че той е тормозел ответницата сексуално,
както и други участници в неговите предавания, че ги е изнудвал за сексуални
услуги срещу присъствие в тях, че е бил гнил отвътре, вечно пиян и дрогиран,
както и че е бил в сговор с видни политически личности, които му плащали, за да
формира негативно обществено мнение срещу действащото правителство.
Изразите, които са засегнали ищеца,
могат да се групират в три теми, които съдът ще разгледа и обсъди отделно
- сексуално насилие, състояния и политически
ангажименти.
В коментар на публикация на Н.Н.от 7.11.2020г. ответницата се обръща директно към ищеца и
пише: „и към мен имаше ултиматум за
секс, за да продължиш да излъчваш предаванията с мен. Също така твърдеше, че Н.,
М., Н.и всички други плеймейтки са ти духали, за да
ги излъчваш.“ Публикацията на ответницата от 7.11.2020г., направена в нейния
профил във Фейсбук, започва с изречението „К.ме
изнудваше за секс, за да продължи излъчванията
на предаванията си с мен. Твърди, че Н. Л., Н.Н.,
М. Т. и всички останали плеймейтки, които са му
гостували са му се отплащали с духане , за да са в ефир“. В публикация на
8.11.2020г. ответницата пише, че К. й е поставял сексуално-работни ултиматуми
„Има секс - има предаване. Няма секс - няма предаване“. По-нататък, в
публикацията, след разказа за социалния проект „Богат-беден“, в който е
участвала, ответницата пише, че ищецът е започнал да й прави комплименти, после
станали директни покани. „И някак той все така извърташе нещата, че уж да се
видим лично, за да говорим по работа, а все пиеше и говореше за секс. Започнах
да се чувствам зле и да се опитвам да разгранича нещата. В типично свой стил с
дълги, огромни обяснения му разказвах, че така не се работи и че отношенията не
бива да се случват по този начин. Накрая всичко прерасна в директни ултиматуми
и искания. Постоянно ме склоняваше и убеждаваше, че това е нормално, като ми
казваше, че всички преди мен са го правили“.
И в трите публикации, направени в
социалната медийна платформа Фейсбук, в кратък период
от време, ответницата е твърдяла за осъществен спрямо нея от ищеца сексуален
тормоз, за поставен ултиматум, че ще участва в проектите му срещу секс, както
че и с други жени, които са участвали в проектите му, е осъществявал сексуални контакти.
В случая съдът счита, че в тази част от
публикациите се касае по-скоро за фактически твърдения за
осъществен от ищеца спрямо ответницата сексуален тормоз. Като юридическо
понятие сексуалния тормоз е дефиниран в нашето законодателство в пар.1 т.2 от ДР на Закона за защита от дискриминация - всяко
нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по
друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се създава
враждебна, принизяваща, обидна, унизителна или застрашителна среда и, в
частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него
може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето. Т.е. законът изисква
наличието на поведение от сексуално естество /вкл. и словесно/, това
поведението не трябва да е желано от субекта на поведението и поведението да
създава унизителна среда при условията на зависимост. Преценката на противоправността на поведението следва да бъде от гладната
точка на един разумен средностатистически човек.
Разменените между страните електронни
съобщения /приложени към исковата молба, без дата, л.19-21/ обосновават извод,
че ищецът е имал активно словесно сексуално поведение по отношение на
ответницата, което тя деликатно е отблъсквала, като от написаното от нея може
да се заключи, че не е желаела сексуален контакт с ищеца, че ответницата се е
чувствала неудобно в такава ситуация, когато се объркват служебни и лични
отношения и го е споделила с ищеца, че са имали дотогава три срещи /в контекста
се разбира, че са работни срещи/ , че ищецът я е обидил като й е казал, че тя не
подбира сексуалните си партньори и че няма конкретно основание да му откаже интимност.
От представените от ответницата разменени съобщения, на л.100 – 107, отново се
формира извод, че ответницата се е опитвала да разговаря с ищеца по делови
въпроси, във връзка с тяхна бъдеща работа, докато той й предлага да си вземат
общ офис и да се видят вечерта. Дори само от тези съобщения може да се направи
извод, че ищецът не планира съвместна работа с ответницата, а всъщност желае
физическа интимност с нея. Дали ищецът изрично е заявил „Няма
секс - няма предаване“ не е от значение в случая. Ясна е целта на неговото
поведение спрямо ответницата и то не е да работи с нея по бъдещи проекти. Касае
се за некоректно и непристойно поведение към ответницата, млада жена с явни професионални
планове и амбиции, чиято реализация в случая зависи от ищеца и които той поддържа
и насърчава за своя лична сексуална изгода. От кореспонденцията между страните
не може да се направи извод, че ответницата откликва на поканите на ищеца за
интимна близост, и че желанието за физически контакт е взаимно. Поведението му
спрямо нея не може да се определи на флирт или желание за изграждане на
емоционална връзка, а следва да се определи като сексуален тормоз по време на
работа. Липсват преки доказателства за изречени думи от ищеца „Няма
секс - няма предаване“, но съдът е наясно, че такава комуникация не се е водила
пред свидетели. От приложените от ищеца електронни съобщения на л.19 от делото
става ясно, че ищецът не е демонстрирал сексуалното си желание към ответницата
пред други – тръгнал си е по-рано от работната среща и е чакал ответницата
отвън, за да отидат у дома й /поради това водените от ищеца свидетели , вкл.
св.Е.И., спомената в съобщенията, не знаят какви са били отношенията му с
ответницата, което тяхно твърдение съдът кредитира/. В този случай, изискването
към ответницата да представи преки доказателства за изказаните от ищеца думи
представлява прекалена доказателствена тежест. Доказването
може да се осъществи успешно и чрез индиции /непреки
доказателства/. Обсъдената електронна комуникация, фактът че в крайна сметка
ответницата не е участвала в друго предаване на ищеца, и във връзка с показанията
на св. К., /които съдът внимателно преценява с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК/ обосновават извод, че ищецът е имал противоправно
поведение спрямо ответницата, което следва да се квалифицира като сексуален
тормоз. Липсват преки доказателства ищецът да е имал сексуален контакт с други участнички
в проектите си, но това не е необходимо да се установява за нуждите на
настоящото дело. Това е заявено от него с цел да мотивира ответницата към
сексуален контакт и да придаде нормалност на претенциите му за такъв – щом и
другите го правят и тя може да го направи, и именно в тази светлина текста следва
да се коментира.
По-нататък, използваните в публикациите
думи „гнил отвътре“, „вечно пиян“ и „дрогиран“ е оценъчно съждение. Както вече
бе посочено, оценъчните съждения не се установяват за вярност, те се преценяват
в светлината на свободата на словото. Съдът приема, че ответницата е имала
основание да нарече ищеца с тези думи, въпреки че е налице преувеличение. Сексуалната
злоупотреба е израз на липсата на ценностни качества и морал. Представените от
ответницата съобщения /на л.69 и сл./, неоспорени от ищеца, установяват, че
ответницата е получила информация от други момичета, че ищецът се е държал
непрофесионално и непристойно по време на стаж на момиче и е задавал въпроси от
личния и интимен живот на стажантката, обсъждал е с нея аналния секс и е
засегнал нейния физически недъг, че е молил друго момиче да го запознава с
ученички. Въпреки, че свидетелките Истаткова и
Теодосиева твърдят, че ищецът не пие, от съобщения, изпратени от ищеца е видно,
че той предлага на момиче да пият заедно вино /л.83 и л.84/. Св.К. също
установява, че е чувала ищеца да говори по телефона с ответницата и че той е завалял
думите, когато е говорил. При друг разговор с ответницата свидетелката чула, че
ищецът предлагал на дъщеря й да пийнат
по чаша вино. Ответницата й споделила, че ищецът е все с чаша в ръка и пие,
ползва и наркотици, дори и на нея предлагал, за да се успокои. Следователно
публикациите не съдържат необосновани съждения и думите „гнил отвътре“, „вечно
пиян“ и „дрогиран“ не следва да се приемат за обидни.
В две от публикациите ответницата е
написала, че е присъствала на телефонни разговори, в които ищеца се е уговарял
за срещи с президента, че е искал пари, за да говори срещу премиера. Няма преки
доказателства това да се е случило, а и би се поставила непосилна доказателствена тежест върху ответницата да го установи
пред съда. Приложените към отговора на исковата молба публикации на ищеца в
сайта Лентата, препечатано от сайта Петел – л.110-112, изявленията му по време
на участие в „Лице в Лице“ по БТВ на 17.09.2020г. сочат, че той действително е
критикувал управляващото по това време правителство и министър-председателя му,
критикувал е и протестиращите през 2020г., че са твърде „учтиви“. Внимателният прочит на двете публикации, които
съдържат тази информация, показва, че тя е ползвана, за да обоснове твърдението
на ответницата, че ищеца има дефицит на морални ценности и че, независимо от
известността му, ответницата не желае да работи с него, че е разочарована от
него. Политическата тема не е фокус на трите публикации и не съдържа конкретна
информация, която да се изисква да бъде установена. Основната тема е споделеното преживяване на
сексуален тормоз.
Съдът счита, че споделеното от
ответницата в социалната платформа Фейсбук преживяване е от обществен интерес и поради
това се покрива от защитата на свободата на словото. Съдът приема, че
публикациите са реакция срещу противоправното
поведение на ищеца спрямо ответницата, което тя е решила, че не трябва да
толерира и да премълчава, като тази реакция се появява след публикация на друга
жена, също участвала в предаване на ищеца, Н.Н., която
в пост в социалната мрежа Фейсбук се е оплакала от
негово некоректно поведение. Преди коментара на ответницата, самият ищец е
публикувал коментар, в който в шеговит стил е изразил присмех към амбициите на Н.
/“Просто Н., която непрестанно се притеснява за имиджа си, пропада все повече в
истерията да покаже блясък и интелект едновременно“/. След този коментар на
ищеца, ответницата е публикувала своя коментар, директно насочен към ищеца. Явно
е, че се касае за бърза и емоционална реакция към публикуваното от Н. и коментираното
от ищеца, която е провокирала ответницата да сподели случилото се с нея по
време на работата й с ищеца, а използваните изрази в двете публикации от
7.11.2020г. отразяват начина, по който тя самата възприема сериозността на случилото
се с нея. В този смисъл двете публикации от 7.11.2020г. и следващата ги от
8.11.2020г. засягат въпрос от обществен интерес – сексуалния тормоз. В
публикацията от 8.11.2020г. ответницата вече е формулирала посланието си, че за
сексуалния тормоз на работното място не следва да се мълчи, и го е свързала с
глобалното движение против сексуалното насилие Me too. За яснота на изложението следва
да се напомни обществено известния факт, че Me too е
движение, основано на разказите на различни хора, предимно жени, които споделят
своите истории за сексуален тормоз или нападение. Така, благодарение на него стават
известни истории, които са били премълчани, неразказани или подценени. Движението
довежда до ефективна промяна в нагласите за половете като окуражава много хора,
променя перспективите, води до ново знание, до законодателни и други промени.
На 16.10.2017г. са публикувани над 12 милиона публикации в социалните медийни
платформи Фейбук, Туитър и
други. В тях хората са публикували свои лични истории за това, че са били
подложени на сексуален контакт, тормоз или нападение. За по-малко от два месеца
тези разкази са предизвикали отстраняване за неподходящо поведение на много
влиятелни мъже, заемащи висши позиции в САЩ, законодателни промени, като напр. отпадане
изискването в частния сектор жалбите на работници за упражнено върху тях
сексуално насилие да се разглеждат задължително от арбитражни комисии, създаване
на фонд за безплатна правна защита на материално слаби жени, които са подложени
на сексуално насилие и нападение на работното си място, федералните
законодатели да са лично отговорни в случай на сексуално насилие и др. / Margaret E.
Johnson, Feminist Judgments
& #MeToo, 94 Notre Dame L. Rev. Online
51 (2018), налично на https://scholarship.law.nd.edu/ndlr_online/vol94/iss1/10
/. Според информация от сайта на движението, повечето американци вярват, че
движението е направило отговорността при сексуален тормоз на работното място
по-възможна. Темата за сексуалното насилие е актуална и в България, тя е тема
от обществен интерес и повдига сериозни въпроси.
Публикуването на информацията в трите
публикации е засегнало правото на добра репутация и на личен живот на ищеца. При
този установен конфликт между свободата на словото на ответницата по чл.10 от
Конвенцията и правото на личен живот и чест на ищеца по чл.8 от Конвенцията, следва
да се даде превес на свободата на словото, тъй като публикациите на ответницата
допринасят за разискване на въпроси от обществен интерес – съществуваща
дискриминация между половете в България, липса на толерантност, сексуалното
насилие и/ или сексуалния тормоз.
Въпреки, че ищеца не е обществена фигура /тъй като не заема обществена или
публична позиция/, характерът на професионалната му дейност на дългогодишен
журналист, със собствено предаване и постоянни публични прояви, обосновават
приближаването му до публична личност, която трябва да приема по-широки граници
на допустима критика. Освен това, самият ищец демонстрира поведение да не зачита
правото на личен живот. В представената към отговора на исковата молба
публикация „К. призна два опита за изнасилване“ ищецът е разкрил публично в
Интернет моменти от личния си живот, а в своята работа като журналист провокира
хората, с които работи, да му споделят интимни случки или преживявания от
техния личен живот / в този см. публикациите на л.113-115, л.69-75, л.20/. При
липсата на чувствителност и уважение към личния живот на останалите, при
публично разкриване на подробности от своя личен живот, ищецът не би могъл да има
основателно очакване правата му на неприкосновеност на личния живот да бъдат
ефективно защитени /така в цитираното решение по делото Axel Springer AG v. Germany,
§ 101/.
Съдът не установи противоправно
поведение на ответницата по отношение на трите публикации. Ищецът е претърпял
вреди на репутацията си от тях, но тези вреди са следствие на собственото му противоправно поведение спрямо ответницата. Искът следва да
се отхвърли.
При този изход на делото, на ищеца не се
следват разноски.
Ответницата не е претендирала разноски в
отговора на исковата молба. Едва в писмени бележки, депозирани след приключване
на делото, нейният процесуален представител е направил искане за присъждане на
разноски и е представил списък по чл.80 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба
на ч.80 от ГПК, списъкът с разноски се представя най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция. До 20.06.2023г. такъв списък не е
представен, нито е заявено искане за присъждане на разноски / в който случай
съдът би присъдил тези разноски, за които има доказателства по делото да са сторени/.
След като не е направено в срок, това искане не може да се зачете от съда. Съдът
не присъжда разноски в полза на ответницата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу М.И.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл.45 вр. чл.86
от ЗЗД, за заплащане на сумата 26 000лв., ведно със законната лихва от
8.11.2020г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за търпени
неимуществени вреди от три публикации в публичния личен профил на ответницата в
социалната мрежа Фейсбук от 7.11.2020г. и от
8.11.2020г., които съдържат неверни, клеветнически и обидни твърдения и целят
да уронят доброто име на ищеца и да настроят общественото мнение в негативен
аспект спрямо него, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: