Присъда по дело №222/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 1
Дата: 14 януари 2022 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Петранка Стоянова Жекова
Дело: 20212300200222
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 септември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 1
гр. Ямбол, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петранка Ст. Жекова
СъдебниПепа Господинова Георгиева

заседатели:Станка Николова Пантова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
и прокурора Ж. П. Ил.
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Наказателно дело от общ
характер № 20212300200222 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата СВ. К. ИВ. - родена на **********г. в гр.
Ямбол, жителка и живуща в с. **********, обл. Ямбол, б., б.г., н., със с.о., н.,
ЕГН **********

ЗА ВИНОВНА в това, че в периода от неустановена дата до
**********г. в с. **********, обл. Ямбол, ул. "**********" № **е държала
три археологически обекта по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за културното
наследство, представляващи движими културни ценности, които не са
идентифицирани и регистрирани по съответния ред на чл.107 от Закона за
културното наследство, чл.8-19 и чл.20-23 от Наредба № Н-3/03.12.2009г. за
реда за извършване на идентификация и водене на регистър на движими
1
културни ценности и в изпълнение на задължение, произтичащо от
разпоредбата на чл.4, ал.1-3 от същата наредба, а именно: един брой османска
монета 20 пари на султан Махмуд II /1785-1839г./ аверс: тугра във венец;
реверс; текст на арабски във венец, монетарница Константинопол, на
стойност 26 лева; един брой монета анонимен византийски фолис /IX-XIв./
аверс, Иисус Христос, прав, насреща, в лява ръка държи евангелие, реверс-
тристъпален кръст около него надпис „is hs basile basile", монетарница
Константинопол, на стойност 70 лева и един брой късно средновековен
бронзов пръстен, деформиран, на стойност 20 лева, поради което на
основание чл.278, ал.6, пр.1 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.Б НК Я ОСЪЖДА на
ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по
настоящ адрес в село **********, обл. Ямбол с периодичност два пъти
седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.55 ал.3 от НК НЕ НАЛАГА предвиденото в закона
наказание Глоба.

ПРИЗНАВА подсъдимата СВ. К. ИВ., с установена по делото
самоличност,
ЗА ВИНОВНА и в това, че за периода от **********г. до **********г.
предложила за отчуждаване чрез публикуване на обяви в сайт за продажби
www.olx.bg, за общата сума от 40 лева на два броя културни ценности, които
не са идентифицирани и регистрирани по глава VI, Раздел II от закона за
културното наследство и Наредба Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности
/обн.ДВ бр. 101/18.12.2009г./, както следва: един брой монета анонимен
византийски фолис /IX-XIв./ аверс, Иисус Христос, прав, насреща, в лява ръка
държи евангелие, реверс- тристъпален кръст около него надпис „is hs basile
basile", монетарница Константинопол, на стойност 70 лева и един брой късно
средновековен бронзов пръстен, деформиран, на стойност 20 лева, поради
което на основание чл.278а, ал.1, пр.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК Я ОСЪЖДА на
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното
наказание Лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане
2
на присъдата в сила.
На основание чл.55 ал.3 от НК НЕ НАЛАГА предвиденото в закона
наказание Глоба.

На основание чл.23, ал.1 НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимата СВ. К. ИВ.
ОБЩО НАКАЗАНИЕ в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на определеното
общо наказание Лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.

ОТНЕМА в полза на Държавата предмета на престъплението - един
брой османска монета 20 пари на султан Махмуд II /1785-1839г./ аверс: тугра
във венец; реверс; текст на арабски във венец, монетарница Константинопол;
един брой монета анонимен византийски фолис /IX-XIв./ аверс, Иисус
Христос, прав, насреща, в лява ръка държи евангелие, реверс- тристъпален
кръст около него надпис „is hs basile basile", монетарница Константинопол и
един брой късно средновековен бронзов пръстен, деформиран, а останалите
веществени доказателства, приложени по делото, да бъдат ВЪРНАТИ на
подсъдимата след влизане в сила на присъдата.

ОСЪЖДА подсъдимата да заплати направените по делото разноски в
размер на 201, 60 лева в приход на Републиканския бюджет по сметката на
ОД на МВР - Ямбол.

Присъдата ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране в 15-дневен
срок от днес пред Апелативен съд - Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3
4

Съдържание на мотивите


Мотиви на присъда № 1 от 14.01.2022г.по нохд № 222/ 2021г.по описа на ОС- Ямбол:
Окръжна прокуратура- Ямбол е предявила обвинение против подс. СВ. К. ИВ. от
с.**********, обл.Ямбол за престъпление по чл.278, ал.6 НК, затова че в това, че в периода
от неустановена дата до **********г. в с. **********, обл. Ямбол, ул. "**********" №** е
държала три археологически обекта по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за културното
наследство, представляващи движими културни ценности, които не са идентифицирани и
регистрирани по съответния ред на чл.107 от Закона за културното наследство, чл.8-19 и
чл.20-23 от Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на
регистър на движими културни ценности и в изпълнение на задължение, произтичащо от 1
разпоредбата на чл.4, ал.1-3 от същата наредба, а именно: един брой османска монета 20
пари на султан Махмуд II /1785-1839г./ аверс: тугра във венец; реверс; текст на арабски във
венец, монетарница Константинопол, на стойност 26 лева; един брой монета анонимен
византийски фолис /IX-XIв./ аверс, Иисус Христос, прав, насреща, в лява ръка държи
евангелие, реверстристъпален кръст около него надпис „is hs basile basile", монетарница
Константинопол, на стойност 70 лева и един брой късно средновековен бронзов пръстен,
деформиран, на стойност 20 лева.
Предявено й е обвинение и за престъпление по чл.278а, ал.1, пр.1 от НК, затова че за
периода от **********г. до **********г. предложила за отчуждаване чрез публикуване на
обяви в сайт за продажби www.olx.bg, за общата сума от 40 лева на два броя културни
ценности, които не са идентифицирани и регистрирани по глава VI, Раздел II от закона за
културното наследство и Наредба Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация
и за водене на регистъра на движими културни ценности /обн.ДВ бр. 101/18.12.2009г./, както
следва: един брой монета анонимен византийски фолис /IX-XIв./ аверс, Иисус Христос,
прав, насреща, в лява ръка държи евангелие, реверс- тристъпален кръст около него надпис
„is hs basile basile", монетарница Константинопол, на стойност 70 лева и един брой късно
средновековен бронзов пръстен, деформиран, на стойност 20лв.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол поддържа
обвиненията така както са предявени като счита, че същите са доказани от обективна и от
субективна страна. Прави се анализ на събраните доказателства и се стига до извод, че
същите обосновават съставомерността на изпълнителните деяния и авторството им. Пледира
се подсъдимата да бъде призната за виновна по предявените й обвинения и да й бъдат
наложени наказания при превес на смегчаващите вината обстоятелства, като на основание
чл.23 НК се определи общо наказание за двете деяния. Прокурорът счита, че с общо
наказание 1 година лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК , както и наказание
глоба в минималния размер в пълна степен биха се постигнали целите на наказанието.
Подсъдимата е нередовно призована, тъй като същата е напуснала страната след
привличането й в качеството на обвиняема и местоживеенето й в чужбина е неизвестно. На
това основание делото е разгледано в отсъствието на подсъдимата при условията на чл.269,
ал.3, т.4, буква "а" НПК, като е прието, че отсъствието й няма да попречи за разкриването на
обективната истина по делото. На същата е назначен служебен защитник адв.Г. от АК-
Ямбол. Чрез защитника си пледира за доказаност на обвиненията и се прави искане за
налагане на наказания при значителен превес на смегчаващите вината обстоятелства. Иска
се за двете престъпления да бъдат определени наказания в минималния размер, като на
основание чл.23, ал.1 НК след определяне на общо наказание за двете деяния същото да
бъде отложено за изтърпяване на основание чл.66, ал.1 НК.
Съдът за да постанови присъдата си приема за установена следната фактическата
обстановка:
Подсъдимата е родена на **********г.в гр.Ямбол, със с.о. е, не работи и не е
осъждана.
1
Подс.И. живее в с.********** , обл.Ямбол, ул."**********" №**. Същата държала в
дома си една османска монета 20 пари на султан Махмуд II /1785-1839г./ аверс: тугра във
венец; реверс; текст на арабски във венец, монетарница Константинопол, една монета
анонимен византийски фолис /IX-XIв./ аверс, Исус Христос, прав, насреща, в лява ръка
държи евангелие, реверстристъпален кръст около него надпис „is hs basile basile",
монетарница Константинопол и един средновековен деформиран бронзов пръстен. На
**********г.се регистрирала в сайта за продажби "ОЛХ", поддържан от "Наспърс
Класифайдс България" ЕООД и обявила за продажба с обява № ********* пръстена за цена
от 25 лева и с обява № ********* - монетата за цена от 15лева. В обявите подсъдимата
посочила телефон, адрес за връзка и ай пи адреса.
Към този период св.Ив. Р. Ив. е работел като началник сектор "Тежки престъпления"
към ОДМВР- гр.Ямбол, направление "Културно- исторически ценности". Част от
задълженията на служителите в този отдел е да наблюдават подобни обяви, тъй като чрез
тях се продават нерегистрирани културни и археологически обекти. В изпълнение на
задълженията си св.И. на **********г.около 8,30часа се обадил на посочения в обявите
телефонен номер ********** и разговарял с лице представило се за С.. След установяване
самоличността и адреса на подсъдимата, около 14 часа същия ден св.И. заедно с колеги от
РУ- гр.Елхово посетили дома на подсъдимата в с.**********, обяснили й за повода на
посещението и същата признала, че тя е пуснала обявите за продажба на монетата и
пръстена. С протокол за доброволно предаване от **********г.подсъдимата И. предала
бронзов пръстен, бронзова византийска монета, сребърна монета от 1597г. полско-
литовска, монета от 100 драхми 1992г., монета от 2 лева 1925г., сребърна монета от 1912г.
Англия, медна монета от Османската империя 1808г. В протокола подсъдимата е отразила,
че пръстена е намерен от нея в землището на с.**********, а монетите й са наследство.
Предадените обекти са приложени по делото като веществени доказателства, след оглед и
фотографиране.
От заключението на изготвената оценителна археологическо- нумизматична
експертиза от вещото лице С.Б. е видно, че от предадените вещи три от тях са
археологически обекти и движими културни ценности по смисъла на чл.6, 7 и 10 от Закона
за културното наследство, а именно:
-османска монета 20 пари на султан Махмуд II /1785-1839г./ аверс: тугра във венец;
реверс; текст на арабски във венец, монетарница Константинопол, на стойност 26 лева;
-монета анонимен византийски фолис /IX-XIв./ аверс, Иисус Христос, прав, насреща,
в лява ръка държи евангелие, реверстристъпален кръст около него надпис „is hs basile
basile", монетарница Константинопол, на стойност 70 лева и
-средновековен бронзов пръстен, деформиран, на стойност 20 лева. Общата стойност
на археологическите обекти е 116лв. Останалите предадени от подсъдимата вещи имат
историческа, но не и археологическа ценност.
Предметите представляващи археологически обекти и движими културни ценности не са
били регистрирани от подсъдимата по реда на Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за
извършване на идентификация и водене на регистър на движими културни ценности.
Съгласно чл.4, ал.3 от посочената наредба движимите археологически обекти подлежат на
задължителна идентификация, а на основание ал.5 това може да стори всяко физическо лице
собственик на колекция. Подсъдимата като собственик на археологически обекти на
основание чл.10 от наредбата е следвало да подаде заявление по образец до директора на
регионален или национален исторически музей, с което да поиска същите да бъдат
идентифицирани като приложи и декларация за произхода на обектите и способа на
придобиването им. Посочената наредба е отменена на 2.03.2021г., от когато влиза в сила
нова Наредба № 1 от 16.02.2021г., в която е предвидено същото задължение на
2
собствениците за идентификация и регистрация на обектите представляващи движими
културни и археологически ценности.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията свидетеля
И. дадени на съдебното следствие, както и показанията на свидетеля дадени на досъдебното
производство и приобщени по делото чрез прочитане на основание чл. 281, ал.2, в.с ал.1, т.1
НПК, от заключението на оценителна археологическо- нумизматична експертиза от вещото
лице С.Б., от приложените писмени доказателства- протокол за доброволно предаване, от
протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум, копие от обяви № *********
и ********* и справка от "Наспърс Класифайдс България" ЕООД и справка за съдимост на
подсъдимата.
Авторството на двете деяния е безспорно доказано от показанията на св. И.И., който
в качеството си на началник сектор "Тежки престъпления" към ОД МВР- Ямбол,
направление "Културно- исторически ценности" е разкрил самоличността на подсъдимата
по обявите за продажба на вещите предмет на престъплението, а след това и посетил дома
на същата и изготвил протокол за доброволно предаване на процесните обекти
представляващи движими археологически паметници на културата. Съдът кредитира
напълно показанията на свидетеля, тъй като същите са обективни и кореспондират с
останалите събрани доказателства- протокол за доброволно предаване и направените обяви
за продажба от страна на подсъдимата, както и със заключението на археологично-
нумизматичната експертиза. Св.И. не познава подсъдимата, поради което е и
незаинтерисован от изхода на делото и се приема, че пресъздава обективно и вярно
възприетото и установеното.
Съдът кредитира напълно заключението на археологично- нумизматичната
експертиза, тъй като същото е обективно и компетентно и изготвено от вещо лице
специалист в областта на археологията и историята.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимата СВ. К. ИВ. с деянието си е осъществила както от обективна така и от
субективна страна състава на престъпление по чл.278, ал.6 НК, тъй като в периода от
неустановена дата до **********г. в с. **********, обл. Ямбол, ул. "**********" № **е
държала три археологически обекта по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за културното
наследство, представляващи движими културни ценности, които не са идентифицирани и
регистрирани по съответния ред на чл.107 от Закона за културното наследство, чл.8-19 и
чл.20-23 от Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на
регистър на движими културни ценности и в изпълнение на задължение, произтичащо от 1
разпоредбата на чл.4, ал.1-3 от същата наредба, а именно: един брой османска монета 20
пари на султан Махмуд II /1785-1839г./ аверс: тугра във венец; реверс; текст на арабски във
венец, монетарница Константинопол, на стойност 26 лева; един брой монета анонимен
византийски фолис /IX-XIв./ аверс, Иисус Христос, прав, насреща, в лява ръка държи
евангелие, реверстристъпален кръст около него надпис „is hs basile basile", монетарница
Константинопол, на стойност 70 лева и един брой късно средновековен бронзов пръстен,
деформиран, на стойност 20 лева.
Изпълнителното деяние се осъществява чрез упражняването на фактическа власт
върху предметите, представляващи археологически обекти, които са поставени под особен
режим на защита от държавата и подлежат на идентификация и регистриране по установен
за това ред. Регулираните с нормативните актове обществени отношения са от публичен
характер и са с императивно значение спрямо адресатите на правните норми. Предадените
от подсъдимата с протокол за доброволно предаване три предмета представляват културни
ценности, тъй като притежават белезите на археологически обекти по смисъла на чл.146 от
ЗКН. Същите подлежат на регистрация по Наредба № Н-3/2009 г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, но не са били
3
регистрирани и идентифицирани по реда на раздел II, чл.8-19, раздел III, чл.20-23 от
Наредба № Н-3/2009 г. към момента на предаването им. Същите са държани от подсъдимата
в дома й в с.**********. Държането представлява квалифициран случай на фактическо
вещно укривателство на незаконно придобит археологически обект. Установена е
фактическа власт върху тези вещи, без да е необходимо нейното демонстриране, време и
цел на държането. Обстоятелството как са открити тези вещи е ирелевантно. Налице са
всички обективни признаци от престъплението по чл. 278, ал.6, пр.1 НК осъществено от
подсъдимата.
Престъплението е извършено умишлено, при форма на вината- пряк умисъл. Подс.И.
е съзнавала, че държи археологически обекти, упражнявайки трайна и непрекъсната
фактическа власт върху тях. Аргументи в тази насока са изложени по-горе. Знаела е и е
съзнавала, че тези обекти не са идентифицирани и регистрирани по Наредба № Н-3/
3.12.2009г. За наличието на умисъла съдът се позовава и на Решение № 59/13 н. д. № 9/13-II
н. о., според което фактът на държане до голяма степен обективира умисъла на дееца и е
достатъчен за съставомерността на деянието.
Подсъдимата СВ. К. ИВ. е осъществила от обективна така и от субективна страна и
състава на престъпление по чл.278а, ал.1, пр.1 от НК, затова че за периода от **********г.
до **********г. предложила за отчуждаване чрез публикуване на обяви в сайт за продажби
www.olx.bg, за общата сума от 40 лева на два броя културни ценности, които не са
идентифицирани и регистрирани по глава VI, Раздел II от закона за културното наследство и
Наредба Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра
на движими културни ценности /обн.ДВ бр. 101/18.12.2009г./, както следва: един брой
монета анонимен византийски фолис /IX-XIв./ аверс, Иисус Христос, прав, насреща, в лява
ръка държи евангелие, реверс- тристъпален кръст около него надпис „is hs basile basile",
монетарница Константинопол, на стойност 70 лева и един брой късно средновековен
бронзов пръстен, деформиран, на стойност 20лв.
От обективна страна подсъдимата в периода от 15 до ********** г. в сайта "ОЛХ "
предлагала за отчуждаване /предложила за продажба за обща сума от 40лв. два обекта
културни ценности по смисъла на чл.146 от ЗКН, които не са идентифицирани и
регистрирани по съответният ред - посочен по- горе в Наредба № Н-3/2009 г., а именно:
един брой монета анонимен византийски фолис /IX-XIв./ аверс, Иисус Христос, прав,
насреща, в лява ръка държи евангелие, реверс- тристъпален кръст около него надпис „is hs
basile basile", монетарница Константинопол, на стойност 70 лева и един брой късно
средновековен бронзов пръстен, деформиран, на стойност 20лв., явяващи се археологически
материал и представляващи движима културна ценност по смисъла на Закона за културното
наследство.
Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, свързани с реда
на управление в различни области, а конкретен обект на престъплението по чл.278а, ал.1,
пр.1 от НК са обществените отношения, свързани с опазването и закрилата на културното
наследство на Република България. Правната регламентация на тези обществени отношения
е въведена в ЗКН и подзаконовите актове по неговото прилагане в това число и Наредба №
Н-3/09 г. на министъра на културата, където са предвидени правата и задълженията на
гражданите, юридическите лица, държавните и общински органи и институции за
изпълнението на поставената законова цел. Извършените дейности в нарушение на
законовата уредба или в отклонение от нея са незаконни и подлежат на санкциониране.
Изпълнителното деяние се изразява в предлагане за отчуждаване на културна ценност, която
не е идентифицирана и регистрирана по предвидения нормативен ред. Деянието се
извършва чрез действие – в конкретния случай – с публикуването на процесните две обяви
за продажба на монетата и пръстена в сайта "ОЛХ " с ясно посочени предмети и цена, като
по делото е установено, че обявите са публикувани именно от подсъдимата И. чрез нейния
4
мобилен телефон, като тя е посочила адрес и телефон за връзка. Предмет на престъплението
е културна ценност, която не е регистрирана и идентифицирана по съответния ред. Редът за
регистрация на вещите е указан в Наредба № Н- 3/ 3.12.2009г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена от
Министерство на културата. Съгласно посочените разпоредби всяко физическо или
юридическо лице може да поиска от съответния по тематичен обхват музей идентификация
на притежавана от него движима вещ, като подаде заявление по образец, като вписването в
регистъра се извършва служебно въз основа на разпореждане на директора на музея,
извършил идентификацията на колекция, която е собственост на физическо или юридическо
лице. С оглед на изложеното съдът още веднъж прави извода, че инкриминираните вещи
представляват годен предмет на престъплението по чл.278а , ал.1, пр.1 от НК, като същите
не са регистрирани и идентифицирани по посочения по-горе ред.
От субективна страна и това деяние е извършено от подсъдимата при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала тяхното настъпване. Това е така, защото в съзнанието й са били
формирани представи, че процесната монета и пръстен представляват културна ценност и че
не е регистрирала и идентифицирала същите по предвидения в закона ред, като е съзнавала
също така, че публикувайки процесните обяви, предлага инкриминираните вещи за
продажба.
При определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимата съдът взе
предвид следното:
За извършеното от подсъдимата И. престъпление по чл. 278, ал.6 от НК са
предвидени две кумулативни наказания лишаване от свобода до 4 години и глоба от 2 000
до 10 000лева. При индивидуализацията на наказанието съдът прецени като смекчаващи
отговорността обстоятелства добрите характеристични данни на подсъдимата, чистото й
съдебно минало, малкото количество и ниската стойност на държаните движими
археологически културни ценности, обстоятелството, че е оказала съдействие на органите на
досъдебното производство при установяването на инкриминираните вещи. При преценката
на всички обстоятелства, относими към индивидуализацията на наказанието и неговия
размер, съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства. След преценка на
изложеното съдът прие, че смегчаващите отговорността обстоятелства са многобройни,
както и че и най- лекото предвидено в закона наказание, за това престъпление се явява
несъразмерно тежко с оглед самото деяние и най- вече с оглед личността на подсъдимата.
На това основание счете, че са налице основания за приложение разпоредбата на чл.55, ал.1,
т.2, буква "б" от НК и определи на подсъдимата наказание пробация при следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, включваща явяване и
подписване на лицето пред пробационен служител два пъти седмично за срок от шест
месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не наложи по-лекото наказание, което законът
предвижда наред с наказанието лишаване от свобода - глоба, като прецени, че това
наказание отговаря изцяло на целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
При определяне размера на наказанието се съобрази практическата липса на
отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, като съдът прие, че и минимално
предвиденият размер на наказанието пробация – шест месеца, би изпълнило в пълна степен
целите на наказанието.
За второто извършено от подсъдимата И. престъпление по чл. 278а, ал.1, пр.1 от НК
са предвидени също две кумулативни наказания лишаване от свобода от 1 до 6 години и
глоба от 1 000 до 20 000лева. При индивидуализацията и на това наказание се отчетоха
наличните смегчаващи вината обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на
5
подсъдимата, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина на досъдебното
производство, ниската стойност на предложените предмети за продажба, както и
минималното им количество. От изложеното съдът счита, че са налице многобройни
смегчаващи вината обстоятелства, като налагането дори на най- лекото наказание би се
оказало несъразмерно тежко, с оглед деянието и личността на подсъдимата. На това
основание счете, че са налице основания за приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от
НК и наложи на подсъдимата наказание под предвидения законов минимум от година
лишаване от свобода, като я осъди на 6 месеца лишаване от свобода.
Съдът счита, че са налице условията за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 НК,
поради което отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок
от 3 години. С прилагането на института на условното осъждане биха се постигнали в
пълна степен целите както на индивидуалната така и на генералната превенция.
На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не наложи по-лекото наказание глоба, което
законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, като прецени, че това
наказание отговаря изцяло на целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Относно приложението на чл.23, ал.1 от НК:
Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, за престъпления извършени в условията
на реална или идеална съвкупност, т.е. когато едно лице извърши няколко престъпления
преди да е имало влязло в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи
наказание за всяко престъпление отделно, налага най- тежкото от тях.
Съобразявайки се с посочената разпоредба съдът счита, че са налице условията за
определяне на общо наказание по отношение на двете деяния и двете наложени наказания. В
случая по- тежкото наказание е това наложено за престъплението по чл.278а, ал.1 от НК и
поради това определи на подсъдимата И. общо наказание 6 месеца лишаване от свобода.
По съображенията изложени по- горе счита, че са налице условията на чл.66, ал.1 от
НК и поради това отложи изтърпяването на общото наказание за изпитателен срок от 3
години, считано от влизане на присъдата в сила.
С така определеното наказание биха се постигнали в пълна степен целите на
наказанието визирани в чл.36 НК.
На основание чл.278, ал.7 от НК съдът отне в полза на държавата предмета на
престъплението, а именно: - един брой османска монета 20 пари на султан Махмуд II /1785-
1839г./ аверс: тугра във венец; реверс; текст на арабски във венец, монетарница
Константинопол; един брой монета анонимен византийски фолис /IX-XIв./ аверс, Иисус
Христос, прав, насреща, в лява ръка държи евангелие, реверс- тристъпален кръст около него
надпис „is hs basile basile", монетарница Константинопол и един брой късно средновековен
бронзов пръстен, деформиран, а останалите веществени доказателства, приложени по
делото, разпореди да бъдат върнати на подсъдимата след влизане в сила на присъдата, тъй
като не са предмет на престъплението.
При горния изход на делото и в предвид разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК осъди
подсъдимата да заплати направените по делото разноски в размер на 201,60лв. по сметката
на Републиканския бюджет- ОД на МВР Ямбол.
По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.


Окръжен съдия:

6
Съобщи за изтекли лични данни