Р Е Ш
Е Н И Е № 171
гр.Стара Загора, 15.06.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІII състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова,
като разгледа докладваното от съдия Манолов
административно дело №59 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на И.Н.И. ***, против Заповед № 8245з-10/09.01.2020г.
на Началник на Второ районно управление – Стара Загора, с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест
месеца. В жалбата се сочи, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, тъй
като приетата от наказващият орган фактическа обстановка е вътрешно
противоречива, като не е взет под внимание основания нормативен акт, регламентиращ
дейността на служителите на МВР, а именно ЗМВР. Поради това се твърди, че се е
стигнало до наличие на противоречие
между приетите факти и формирания правен извод, което е довело до неправилно
приложение на материалния закон. Сочи се, че от изложеното в оспорената заповед
не става ясно кое е правилото, т.е. конкретната разпоредба от МВР, което
жалбоподателят не е спазил. Обосновава се, че посочената в заповедта законова
норма на чл.165 и сл. от ЗМВР има множество алинеи и точки, като непосочването на
конкретната разпоредба прави неясна волята на наказващия орган. Излагат се
съображения, че при създалата се ситуация жалбоподателят е действал
законосъобразно с оглед констатираното от него нарушение на ЗДвП и
предотвратяване на бягството на нарушителя, чрез отнемане на контактния ключ на
автомобила му. Твърди се също, че наказващият орган е вменил нарушение на точка
15 от Етичния кодекс, а от приетата в заповедта фактическа обстановка ставало
ясно, че действията на жалбоподателя са
в насока констатиране на административно нарушение и осуетяване на опит на
нарушителя да избяга. В заключение се сочи, че извън вниманието на наказващия
орган са останали разпоредбите на т.83 и т.85 от Етичния кодекс, които въвеждат
задължение на служителя на полицията да не прикрива правонарушението и още
повече, ако стане свидетел на подобно, да предприеме нужното за неговото
предотвратяване. В конкретния случай жалбоподателят твърди, че действията,
които е предприел са именно в насока на установяване на правонарушение, имащо
административен характер. Моли се съда да отмени оспорената заповед като
неправилна и незаконосъобразна.
Ответникът, Началник
на Второ районно управление – Стара Загора, представляван от юрисконсулт М. А..,
оспорва жалбата като излага съображения, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, като изцяло съобразена с материалния закон и събраните
доказателства в дисциплинарната преписка. Поради това моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Видно от приложената към
материалите по делото кадрова справка, към 10.12.2019г. И.Н.И. заема длъжността
разузнавач V ст. в група „Противодействие на криминалната престъпност –
линейна“ на сектор „Криминална полиция“ към Второ РУ – Стара Загора при ОД на
МВР Стара Загора.
На 10.10.2019г. е изготвена
Справка рег.№8245р-14433/10.10.2019г. от Началник група „ПКП-Л“ старши инспектор
Д.Т. до Началника на Второ районно управление –
Стара Загора при ОД на МВР, в която е посочено, че при извършена проверка и събраните
в тази връзка материали, са налице данни за допуснато нарушение на служебната
дисциплина от страна на инспектор И.Н.И., а именно по чл.200, ал.1, т.5 от ЗМВР
– превишаване на правомощия и по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР – нарушаване на
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, в частност т.15,
т.20, т.31 и т.93 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Със справката е предложено да се образува дисциплинарно производство по чл.205,
ал.2 от ЗМВР срещу И.Н.И. за изясняване на постъпилите данни и установяване
налице ли е нарушение на служебната дисциплина от служителя.
Със Заповед УРИ
8245з-495/16.10.2019г. Началник на Второ районно управление – Стара Загора е
разпоредено извършването на проверка по дисциплинарно производство по реда на
чл.205, ал.2 от ЗМВР, касаещо действията на полицейски служител – инспектор И.Н.И.,
във връзка с участието му в инцидент на 13.09.2019г., около 18:30 часа, в
гр.Стара Загора на бул.Цар Симеон Велики – западно от кръстовището на с
ул.Димчо Стаев.
На 12.12.2019г. е изготвена
Справка от назначената със Заповед УРИ 8245з-495/16.10.2019г. Началник на Второ
районно управление – Стара Загора комисия, за наличието на основание за
реализиране на дисциплинарна отговорност след проверка за извършено
дисциплинарно нарушение. При извършената проверка е установено следното:
На 13.09.2019г., около
20:30ч. в гр.Стара Загора, по бул.Цар Симеон Велики, посока изток се движи лек
автомобил Фолксваген „Голф“ с peг.№ ***, управляван от инспектор И.Н.И. -
разузнавач в група ПКП - Линейна на сектор КП към Второ РУ - Стара Загора. По
същото време и на същото място, в същата посока се движи лек автомобил БМВ с peг***,
управляван от лицето Х.Н.К. от Чирпан. С него в автомобила пътуват лицата Р.Г.М.
от гр.Чирпан – на предна дясна седалка и Т.Д.Х.от гр.Чирпан на задна седалка.
На около 300м. преди кръстовището с ул.„Димчо Стаев“, водачът Х.К.предприема
маневра пристрояване от лява в дясна пътна лента. Тази маневра е възприета от
инспектор И.И., като отнемане на предимството му. В района на кръстовището на
бул. „Цар Симеон Велики“ и ул. „Димчо Стаев“, което е регулирано с работеща
светофарна уредба, водачът К. спира на червен сигнал на светофара. В съседната
на него пътна лента от дясно спира инспектор И.И., като през отворения прозорец
на автомобила си устно отправя забележка към водача относно шофирането му, на
която забележка някои от лицата, които се намират в автомобила БМВ му отговарят
също устно. Подразнен от това поведение, инспектор Н. слиза от автомобила си,
отива до шофьорската врата на автомобила БМВ, отваря я и влиза в словесна
разправа с водача К.. В своите писмени сведения инспектор И.И. заявява, че се е
легитимирал като полицейски служител, чрез представяне на служебна карта и
личен знак на водача Х.К.и е поискал да му представи документи за проверка. В
сведенията дадени от Х.К.заявява, че инспектор И. не се е легитимирал, че е
полицейски служител, а идвайки до него го е попитал какво иска и го е ударил с
ръка в лицето през прозореца, след което отворил вратата на автомобила и е
започнал да нанася удари с ръце и крака. Стоейки вътре в автомобила К. се е
защитавал от ударите на И.. Тази верися се потвърждава и от писмените сведения
на пътуващите в автомобила БМВ – Т.Г.Х.и Р.Г.М.. В подкрепа на тази версия са и
сведенията, дадени от свидетеля на инцидента М,Ж,.Д,от гр.Стара Загора, който
управлявайки мотоциклета си, преминава покрай мястото на инцидента заедно с
пътуващата с него Д.И.В. от гр.Стара Загора, като двамата възприемат ситуацията
като упражняване на необосновано насилие от страна на инспектор И.Н. спрямо водача
на лекия автомобил БМВ – Х.К.. В близост до мястото на инцидента се е намирал и
Е.М.Д.от с.Нова махала, който като пешеходец е преминавал оттам. След намесата
на тези свидетели, агресивното поведение на И.И. е прекратено, и когато всички
започват да го питат, защо е нападнал водача на автомобила БМВ, инспектор И. се
легитимира като полицейски служител със служебна карта и личен знак. Отивайки
към мястото на инцидента, свидетеля Е.Д.е подал сигнал на тел.112, малко след
което на място пристига автопатрул на Второ РУ - Стара Загора в
състав мл.инспектор Д.Д.С.и мл.инспектор Г.С.Г.- старши полицай в група OOP на
сектор ОП. Служителите на автопатрула установяват самоличността на всички лица
(свидетели и участници в инцидента) и ги отвеждат във Второ РУ - Стара Загора
за изясняване, на случая. Има изготвен фотоалбум, визуализиращ състоянието на
служителя И., от който ясно се вижда скъсване на блузата на служителя в
областта на врата. По случая е образувано ДП №349зм-222/2019г. по описа на ОД
на МВР Стара Загора, което впоследствие е преобразувано в следствено дело
№97/2019г. на ОСлО при ОП – Стара Загора. От представените материали от
следственото дело се установява, че инспектор И.Н.И. е получил телесни
увреждания, описани е съдебно медицинска експертиза №249/2019г., както следва:
кръвонасядане в областта на дясната ключица; кръвонасяване и охлузвания в
областта на лява раменна става, лява мишница, лява предмишница, лява гръдна
половина, дясна колянна става и двете подбедрици. На лицето Х.Н.К., съгласно
съдебномедицинска експертиза №250/2019г. уврежданията са следните: травматичен
оток на главата, изразяващ се в леко изразен подкожен оток в тиловата област,
кръвонасяване в областта на лява ребрена дъга и охлузване на лява предмишница.
Дисциплинарно разследващият
орган е анализирал събраните в производството гласни доказателства, като е
приел за безспорно установено следното: На 13.09.2019 г., около 20:30 ч. в гр.Стара
Загора, инспектор И.Н.И. извършва действия за спиране на лек автомобил БМВ с peг.
№ СТ 3359 ВР, управляван от лицето Х.К.. По тялото на Х.К.и И.И. има
травматични следи от наранявания, получени по време на инцидента. Свидетелите,
пристигнали на мястото на произшествието са възприели поведението на служителя И.И.
като арогантно и заплашително спрямо Х.К.. И.И. е предприел действия да
предотврати напускането на произшествието от К., целейки да се изчака
пристигането на служители от пътна полиция, като за целта е взел контактния
ключ от автомобила на водача и го е прибрал в джоба си. Относно твърдяното от Х.К.умишлено
и безпричинно нанасяне на удари от служителя И.И. комисията не приема същото за
доказано по несъмнен начин. Действително двамата приятели на К. споменават
удари, и заключението на съдебно-медицинската експертиза сочи травми, но
механизма на тяхното получаване може да бъде получен както по начина описан от К.,
така и при физическото съприкосновение между двамата, при опита на И.И. да
вземе ключа от автомобила и последвалото вземане на ключа от К.. Нанесени
травми по тялото на И.И. се описват и в неговата съдебно-медицинска експертиза
и се подкрепят от снимковия материал. За да приеме това заключение комисията
съобразила възможната заинтересованост на част от свидетелите, поради
приятелските им отношения с водача, и невъзможността на друга част от свидетелите
да посочат дали и какви удари са си нанесли И. и К.. По тези съображения
комисията е приела, че служителят И.Н.И. не е нарушил нормите точка 20
„Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример
с поведението си“, точка 31„ Държавният служител зачита и спазва правата и основните
свободи на всички граждани в съответствие с действащото българско
законодателство и международните договори, по които Република България е страна“
и точка 93 „Държавният служител зачита правото на живот на всеки човек, като
използва физическа сила, помощни средства или оръжие само в предвидените от
закона случаи и предели“ от Етичен кодекс за поведение на държавните служители
в МВР. Според дисциплинарноразследващият орган, с отнемането на ключа от водача
Х.К., обаче служителя И. дори и да е целял осигуряване на присъствието му до
пристигането на служители, които имат право да констатират нарушения по ЗДвП е
извършил действие, което не е сред правомощията на службите за контрол, които
са регламентирани в чл.165 от ЗДвП. За да осигури присъствието на виновното
според него лице е следвало да се ползва правомощията дадени му от законите,
като ги съобрази с тежестта на извършеното нарушение. Отнемането на ключа
освен, че не е сред законовите възможности за осигуряване на лицето до
пристигането на компетентните органи, не е и съразмерно на необходимостта от
присъствие на виновния водач, който е можел да бъде призован последствие и
административнонаказателната отговорност спрямо него реализирана. С това си
действие според комисията И.Н.И. е нарушил точка 15 от Етичен кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, а именно „Държавният служител
съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“. С оглед
на така приетото комисията е направила предложение до административнонаказващия
орган за извършеното нарушение на основание чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичен кодекс за
поведение на държавните, служители в МВР във връзка с чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР за нарушаване на точка 15 от Етичен кодекс за поведение на държавните
служители в МВР - „Държавният служител съобразява законността на действията,
които възнамерява да предприеме“, на инспектор И.Н.И. - разузнавач V ст. в
група „Противодействие на криминалната престъпност – линейна“ на сектор
„Криминална полиция“ към Второ РУ - Стара Загора при ОДМВР- Стара Загора да
бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“.
Справката е връчена на И. на
16.12.2019г. срещу подпис. На 18.12.2018г. е постъпило възражение от И. срещу
справката до дисциплинарнонаказващия орган. Във възражението си служителят е
посочил, че не е нарушил точка 15 от Етичен кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, а именно „Държавният служител съобразява законността на
действията, които възнамерява да предприеме“. Според възражението, действията
на служителя преди, по време и непосредствено след инцидента на 13.09.2019г. са
били напълно законни и съобразени с правомощията му, заложени в ЗМВР. Служителят
е посочил, че съгласно чл.64 ал.2 от ЗМВР „При невъзможност да се издадат
писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто
смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят“. След неговото легитимиране
като полицейски служител и даденото от него разпореждане към водача на лек автомобил
„БМВ“ с peг*** Х.Н.К. да излезе от автомобила и да изчака идването на служители
от сектор „ПП“, той не само не се подчинил (за което е длъжен по закон), а
започнал да нанася удари на И. с цел противозаконно да му попречи да изпълни
задълженията си по закон. Това негово поведение осъществявало според И. и
състав на престъпление (чл.270, ал.1 от НК). Във възражението си И. е посочил
също, че съгласно чл.67 от ЗМВР „Полицейските органи предотвратяват, пресичат,
разкриват и разследват престъпления“, като той е изпълнил задълженията си по чл.66
от ЗМВР и чл.85 от ЗМВР, а именно: при установяване на условия и причини за
извършването на престъпления и друга нарушения на обществения ред полицейските
органи вземат мерки за отстраняването им, като при изпълнение на служебните си
задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни
средства само когато това е абсолютно необходимо при: противодействие или отказ
да се изпълни законно разпореждане; задържане на правонарушител, който не се
подчинява или оказва съпротива на полицейски орган. Предвид тези разпоредби И.
счита, че е изпълнил служебните си задължения законосъобразно и без превишаване
на правата си, зачитайки правото на живот на всеки човек, като е използвал
физическа сила, помощни средства или оръжие само в предвидените от закона
случай и предели, което е констатирано и от дисциплинарната комисия. Досежно констатацията на комисията, че е извършил
действие, което не е сред правомощията на службите за контрол, които са
регламентирани в чл.165 от ЗДвП, И. сочи, че не е действал като служител на
сектор „ПП“, а като полицейски орган, който предотвратява извършване на
престъпление и ако не е бил взел ключа от автомобила на К. и му бил позволил да
потегли, е щял да наруши ЗМВР и в частност цитираните по-горе разпоредби.
С оспорената Заповед №8245з-10/09.01.2020г.
Началникът на Второ районно управление – гр.Стара Загора, на основание чл.194,
ал.2, т.4, вр. чл.200, ал.1, т.12, чл.197, ал.1, т.3 и чл.204, т.4 от ЗМВР е
наложил на инспектор И.Н.И. – разузнавач V ст. в група „Противодействие на
криминалната престъпност – линейна“ на сектор „Криминална полиция“ към Второ
районно управление – гр.Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора, дисциплинарно
наказание „порицание” за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 10.01.2020г.
От фактическа страна дисциплинарно
наказващия орган се е мотивирал с обстоятелството, че след извършена проверка
по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР, образувана със заповед УРИ: 8245з-495/16.10.2019г.
и приключила със справка УРИ: 8245р-17775/12.12.2019г. е констатирано, че има
данни за извършено дисциплинарно нарушение. От представените материали по
проверката дисциплинарнонаказващия орган е установил следното: На 13.09.2019г.
около 20.30ч. в гр.Стара Загора, инспектор И.И. се е движил със собствения си
лек автомобил Фолксваген „Голф“ е peг. № *** по бул. „Цар Симеон Велики“,
посока запад – изток. На около 300м. преди кръстовището с ул. „Димчо Стаев“,
лек автомобил БМВ, с peг.№ ***, управляван от Х.Н.К. от гр.Чирпан,
предприемайки маневра, пресича пътя на автомобила, управляван от инспектор И.,
с което според него е създал предпоставка за ПТП. Поради това нарушение на
правилата за движение инспектор И. предприема действия по спирането и
установяване на водача, и след като се легитимира със служебната си карта му
разпорежда да угаси двигателя и да остане на място до пристигането на служители
от пътна полиция, които да вземат отношение по случая. Тъй като възниква
разногласие между инспектор И. и водача, при което последния прави опит да
потегли, И. взема контактния ключ на автомобила, като угася двигателя, с което
цели да принуди водача да изчака на място пристигането на компетентните органи.
С отнемането на ключа от водача Х.К., служителят И.Н. дори и да е целял
осигуряване на присъствието му до пристигането на компетентните органи, които
имат правомощия да констатират нарушения по ЗДвП, е извършил действие, което не
е сред правомощията на органите на МВР регламентирани в ЗМВР, нито в службите
за контрол, които са регламентирани в чл.165 и сл. от ЗДвП. Според
дисциплинарнонаказващия орган, като е взел контактния ключ на автомобила на
13.09.2019г. в гр.Стара Загора, инспектор И.И. е нарушил точка 15 от Етичен
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно „Държавният
служител съобразява законността на действията, който възнамерява да предприеме“,
за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл.194,
ал.2, т.4, вр. чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР – „порицание“. След запознаването с
обяснението на инспектор И. peг.№ 8245р-18082/18.12.2019г., озаглавено
възражение, дисциплинарнонаказващият орган е преценил, че същото е
неоснователно, тъй като служителят счита, че е действал в условията на чл.66 и
чл.85 от ЗМВР, но и двете правни норми уреждат действия на служители при
извършване на престъпления, нарушения на обществения ред и използване на
физическа сила, които са неотносими към предполагаемото нарушение на правилата
за движение по пътищата от лицето Х.Н.К..
По делото са приети
като доказателства материалите от извършеното дисциплинарно производство.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от лице с правен
интерес, за което административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си
и изхожда от материално компетентен орган по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР.
Няма спор, че Началника на Второ районно управление – Стара Загора при ОД на
МВР Стара Загора е служител на ръководна длъжност и в правомощието му е
налагането на дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР. Административният
акт е издаден в предписаната от закона форма, като съдържа всички реквизити,
посочени в нормата на чл.210, ал.1
от ЗМВР.
При
постановяването на административният акт не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е
образувано със заповед на Началник на Второ районно управление – Стара Загора,
макар издаването на такава да не е задължително по силата на чл.208 от ЗМВР.
Жалбоподателят е запознат със заповедта и обобщената справка, дадена му е
възможност да участва в производството и да представи доказателства, с което е
спазена нормата на чл.207, ал.8 ЗМВР, а в съответствие с изискването на чл.207, ал.10 ЗМВР на служителя са представени всички установени от дисциплинарно разследващия
орган факти и доказателства, отразени в обобщената справка и същият е поканен
да даде допълнителни възражения или обяснения. Дисциплинарното производство
приключва в срок със становище за наличието на основания за реализиране на
дисциплинарната отговорност на жалбоподателя (чл.207, ал.
12 от ЗМВР). Справката на дисциплинарно – разследващата комисия до Началник
на Второ районно управление – Стара Загора е изготвена на 12.12.2019г. и
изпратена заедно с всички материали на дисциплинарно наказващия орган на тази
дата, поради което и съгласно правилото на чл.196, ал.1
във връзка с ал.2 от ЗМВР,
нарушението следва да се счита за открито на последната дата. Заповедта, с
която е наложено дисциплинарно наказание е издадена на 09.01.2020г. Ето защо
настоящият състав приема, че дисциплинарното наказание е наложено в установения
в чл.195, ал.2
от ЗМВР двумесечен срок от откриване на нарушението. В съответствие
с изискванията на чл.206, ал.1
от ЗМВР И. е поканен да даде писмени обяснения и възражения във
връзка с вмененото му нарушение, като преди това му е осигурена възможност да
се запознае с всички, събрани в хода на дисциплинарното производство
доказателства, включително с констатациите на дисциплинарната комисия, изразени
в обобщената справка. В съответствие с нормата на чл.206, ал.4
от ЗМВР наказанието е наложено след събиране и оценка на всички
релевантни доказателства. В обобщение съдът намира, че при издаване на
оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на производствените
правила, които да са основание за отмяната й.
При
преценка за съответствие на оспорения административен акт с материалния закон
съдът намира следното:
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице установените от
дисциплинарно - наказващия орган релевантни юридически факти (изложени като
мотиви в акта), доколкото същите запълват състава на посоченото в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание нарушение и правилното определяне на вида и
размера на наложената дисциплинарна санкция.
Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.2 от ЗМВР дисциплинарните
нарушения са: неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията
на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на
МВР и на преките ръководители (т.1); неизпълнение на служебните задължения
(т.2);. неспазване на служебните правомощия (т.3); неспазване на правилата на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (т.4). За последното
от посочените нарушения ЗМВР, съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.12 от
този закон, се предвижда дисциплинарно наказание „порицание“. Същото по вид
наказание се предвижда и за неспазване на служебните правомощия, като съгласно
чл.200, ал.1, т.5 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага при превишаването
им.
В разглеждания случай от
множеството извършени от полицейския служител действия при възникналата на
13.09.2019г., около 20:30 часа, в гр.Стара Загора, по бул.Цар Симеон Велики,
пред кръстовището с ул.Димчо Стаев, ситуация, административнонаказващия орган е
приел за незаконосъобразно само едно от тях – вземане на контактния ключ на
автомобила на Х.Н. от служителят И., като е квалифицирал това негово деяние
като нарушение на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, а именно неспазване на правилата
на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – точка 15 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – държавният служител съобразява законността
на действията, които възнамерява да предприеме. С оглед на така приетото е
наложил предвиденото в чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. Но в мотивната част на
оспорената заповед дисциплинарнонаказващият орган е посочил, че наказаното лице
е извършило действие, което не е сред правомощията органите на МВР,
регламентирани в ЗМВР.
Правомощията
на полицейските органи са регламентирани в раздел I на глава V от ЗМВР, като
изземването на вещ – в случая контактен ключ на автомобила на Х.К., по описания
в заповедта начин от полицейския служител И.Н.И., очевидно не е сред тези
правомощия. Т.е. в случая И. е осъществил действия, които само частично отговарят
на неговата служебна компетентност като полицейски служител. В качеството си на
такъв той е имал правомощия да осигури присъствието на нарушилия разпоредбите
на ЗДвП водач К. до пристигане на компетентните органи, но с отнемане на
контактния ключ на автомобила, е изпълнил тези си правомощия извън
законоустановения обем, следователно е ги превишил. Както беше посочено
превишаването на правомощията е нарушение, което е различно от неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, за каквото нарушение на И. е понесъл дисциплинарна отговорност.
В случая деянието на И., извършено чрез отнемане на контактния ключ е следвало
да бъде квалифицирано като нарушение по чл.194, ал.2, т.3, вр. чл.200, ал.1,
т.5 от ЗМВР. Действително за извършването на което и да е от двете
нарушения – вмененото и действително извършеното, е предвидено едно и също дисциплинарно
наказание – „порицание“, но неправилната правна квалификация е нарушение, което
е съществено с оглед строго формалния характер на дисциплинарното производство
и правилното организиране на защитата на наказаното лице. Тази неправилна правна квалификация на извършеното дисциплинарно
нарушение е основание за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна,
поради неправилно приложение на материалния закон.
Освен
гореизложеното съдът намира, че извършеното деяние от полицейския служител –
вземане на контактен ключ на автомобила, с цел да осигури присъствието на
нарушилия разпоредбите на ЗДвП водач К., до пристигане на компетентните органи,
не се субсумира изцяло с вменената като нарушена точка 15 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР. Съгласно този текст държавният
служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме,
а текста на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР визира като дисциплинарно нарушение
неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР. Конкретните правила за етично поведение на държавния служител
са посочени в глава II от Кодекса за етично поведение, а посочената разпоредба
се намира в глава I „Общи положения“ от кодекса. Същата вменява твърде общи и
неизчерпателни задължения към служителите на МВР, като според настоящия състав тази
разпоредба не би могла да намери самостоятелно приложение при вменяване на
нарушения, свързани с неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, без да са посочени и други конкретни разпоредби на
този кодекс, които да са нарушени. Не без значение е и обстоятелството, че тази
норма визира законността на действия на държавния служител, които същият
възнамерява да предприеме, докато в случая такива действия вече са предприети.
С оглед всичко гореизложено съдът счита, че подадената
от И.Н.И. жалба се явява основателна и оспорената заповед, като издадена в
нарушение на материалният закон, следва да се отмени.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.Н.И. *** Заповед №8245з-10/09.01.2020г. на Началник на Второ районно
управление – Стара Загора, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „порицание” за срок от шест месец, като незаконосъобразна.
На
основание чл.211, изр.3-то от ЗМВР решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
СЪДИЯ: