Разпореждане по дело №138/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе,взе предвид:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.

Образувано е по исковата молба на ДП”. С. И В. - С.,ЕИК **,представлявано от гл.директор В. Б.В.,насочена срещу „. О. със седалище и адрес на управление в Г.С.,ЕИК **,представлявано от управителя А. П. В. и срещу А. П. В. с адрес:с.Л.,О. П.,ул.”. К.№ *.В първоначалната искова молба твърденията са за продадени от ищеца на ответното търговско дружество материали по посочени в нея фактури: № *16/15.09.2005 г. – за 14 112.53 лв. с ДДС, № *17/15.09.2005 г. за 15 100.58 лв. с ДДС и № *18/31.05.2005 г. – за 21 043.16 лв. с ДДС или на обща стойност 53 760.78 лв. с ДДС,които фактури са подписани от управителя на дружеството А. П. В. като получател на стоката;за частично плащане по някои от фактурите,но и за незаплатена в крайна сметка по тях от страна на ответника сума в общ размер на 50 256,27 лв. с ДДС.Твърди се и че вземането е признато от ответника с писмо от 22.04.2008 г. /молба за потвърждение –л.21 по делото/,както и че сумите са били дължими към момента на издаване на пл.документи,както и че с писмо от 29.04.2009 г. с изх.№ 494 и връчена на 04.01.2010 г. нотариална покана по реда на чл.47 ал.5 ГПК, ответникът е поканен доброволно да заплати дължимата сума,но че до предявяване на ИМ не е сторил това и не е погасил задължението .

Твърди се и че по реда на заповедното производство по ГПК, е образувано Г.д.№ 665 по описа за 2010 г. при Районен съд - Г.С., като в полза на ищеца ДП „. С. и В. има издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 100 000 /сто хиляди/ лв. срещу солидарните длъжници „. О. и А. П. В.,като заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е подадено на 08.03.2010 г..В определения от ГПК срок,длъжниците са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК съгласно Разпореждане № 2399/ 2010 г. по посоченото дело, съдържащо указание за предявяване па установителен иск относно съществуване на вземането на ищеца срещу двамата длъжници.

С тези твърдения в така посочената ИМ, ищецът е обосновал правен интерес от предявяване на установителния иск,като се иска с решението съдът да установи съществуването на вземането на ищеца от ответника „. О. в размер на 78 794.33 лв.,от което главница в размер на 50 256.27 лв.,представляваща цената на продадените и неплатени стоки по трите ф-ри,28 538.06 лв. мораторна лихва по чл.86 ЗЗД върху дължимите суми по ф-рите /от тази сума 8 531.57 лв. по първата ф-ра,9 128.88 лв. по втората и 10 877.61 лв. по третата/,както се претендират и законна лихва до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение .

С молба,депозирана по реда на чл.129 ал.2 ГПК,ищецът е направил изменение в следния смисъл :моли искът да се счита предявен за установяване на вземането му в размер на 100 000 лв. по запис на заповед,издаден в негова полза на 19.08.2005 г. от „.О. Г.С.,като задължението е авалирано от А. П. В.;че записът на заповед е предявен за плащане на 11.07.2006 г. и до момента задължението по него не е погасено;че в полза на ищеца са издадени Заповед за изпълнение / № 1527/11.06.2010 г./ на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.Г.д.№ 665/2010 г. по описа на РС-С. и изпълнителен лист за сумата 100 000 лв. срещу солидарните длъжници “Е. “О. Г.С. и А. П. В..С тази молба моли искът да се счита предявен срещу тях,като в тази вр. е заявен следният петитум: съдът да постанови решение,с което да установи съществуване на вземането на ищеца от солидарните длъжници”.О. Г.С. и А. П. В. в размер на 100 000 лв.по запис на заповед ,въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение и изп.лист по делото на РС-С.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 08.03.2010 г. /от заявлението по заповедното производство/ до окончателното й изплащане.И с нея се претендират разноски по делото,вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба се поддържа изцяло в производството чрез юрисконсулт П. Д..Отново се сочи,че вземането произтича от записа на заповед от 19.08.2005 г.,авалиран от ответника - ФЛ,както и че е налице каузална сделка между ищеца и ответното ТД,в обезпечение на която е издаден записа на заповед.Между тях са съществували търговски отношения,сумите по фактурите по делото не са изцяло платени /има частични плащания,посочени в първата ИМ/ и във вр. с тези сделки е издаден записа на заповед – като обезпечение.Тъй като ФЛ също се е задължило по обезпечението като авалист,изразеното становище във връзка и със заявеното искане,е за солидарна отговорност на двамата ответници.Сочи се и че плащане не е извършено.

На ответника ЮЛ – О.”.,със седалище и адрес на управление в Г.С.,книжата по делото,вкл. и призовката за о.с.з.,са връчвани по реда на чл. 50 ал.2 ГПК .Отговор не е подаден,становище по делото не е изразено,доказателства не са представени,доказателствени искания не са направени.

Ответникът ФЛ- А. П. В.,на когото книжата по делото,вкл. и призовката за о.с.з., са редовно връчвани,също не е подал отговор,не е изразил становище,не е представил доказателства,не е направил доказателствени искания.

След обсъждане на твърденията на ищеца и в двете ИМ и след преценка на представените от него доказателства и на събраните такива по делото /приложено е копие от заповедното производство/,се установява следната фактическа обстановка:

Със заявление по чл.417 ГПК от 08.03.2010 г. /депозирано първоначално пред СфРС и впоследствие образуваното по него дело е изпратено по подсъдност на РС-С./, от ищцовото държавно предприятие със седалище в Г.С. е инициирано заповедно производство,по което е образувано ч.Г.д.№ 665/2010 г. /това е № на делото по описа на РС-С./.Заявеното основание за издаване на заповед за изпълнение е запис на заповед,издаден на 19.08.2005 г. в Г.С.,надлежно предявен за изплащане на 11.07.2006 г..По делото на районният съд на 11.06.2010 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ,с която е разпоредено длъжниците „. О. Г.С.,представлявано от управителя А. П. В., и А. П. В. от с.Л.,О. П.,да заплатят солидарно на заявителя-кредитор сумата 100 000 /сто хиляди/ лева, дължими по запис на заповед,издаден на 19.08.2005 г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 08.03.2010 г. /датата на подаване на заявлението в СфРС/ до окончателното изплащане на задължението,както и 3 450 лв.направени разноски по делото,от които 2000 лв. държавна такса и 1450 лв.юрисконсултско възнаграждение.Посочено е,че вземането произтича от издадения на 19.08.2005 г.запис на заповед,с който длъжникът-издател – „. О.,се е задължил безусловно и неотменяемо да заплати на поемателя /заявителят в заповедното производство/ или на негова заповед сумата 100 000 лв. при предявяване,като записът е предявен за плащане на 11.07.2006 г..Посочено е и че длъжникът А. П. В. е авалирал задължението при условията,при които е поето,поради което дължи пълна солидарна поръчителска отговорност за вземането заедно с издателя.В това производство е прието още,че се касае за пълно неизпълнение на безусловно задължение за плащане в размер на 100 000 лв.,което подлежи на изпълнение като ликвидно и изискуемо поради неплащането на сумата на падежа.Прието е и че на основание чл.86 ал.1 ЗЗД,длъжниците дължат солидарно заплащане и на законната лихва върху главницата от завеждането на делото /по зап.пр./ до изплащането на сумата,както и солидарно заплащане на направените разноски за ДТ и за юр.възнаграждение в посочения в заповедта за изпълнение размер.

След връчването на заповедта за изпълнение ведно с покана за доброволно изп. /на търговското дружество – ответник по настоящата ИМ,връчването е по реда на чл.50 ал.2 ГПК,а на ответника – ФЛ - по реда на чл.46 във вр. с чл.45 ГПК/, от ответниците-солидарни длъжници,представлявани от А. П. В., е постъпило писмено възражение на основание чл.414 ГПК,в което се сочи,че “не дължа – в ед.ч.- изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение….,тъй като в цитираната ЗЗ има неизпълнени задължения и от страна на кредитора”.

След като районният съд е приел редовно връчване на съобщенията и редовно депозирано възражение ,е изготвил и съобщил на заявителя-сега ищец,разпореждане с № 2300/28.09.2010 г. ,в срока по което разпореждане и в срока по чл.415 ал.1 ГПК, от последния е депозирана ИМ по настоящото дело.Поради спазването на този срок,тя се явява допустима.

По частното производство е представен в оригинал запис на заповед,в който е посочено място на издаване,дата на издаване /19.08.2005 г./, издателят – А. П. В. в качеството на управител на „. О. Г.С.,авалиран от същото лице –А. П. В..С този запис на заповед издателят чрез управителя си А. В. ,се е задължил неотменимо,безусловно и без протест,срещу представянето му ,да плати на предявяване сумата 100 000 лв. на поемателя ДП”. С. и В. Г.С.,представлявано от гл.директор или на негова заповед,като е посочен и адреса,на който е платима сумата.На другата страна на записа на заповед се съдържа декларация на А. П. В. ,според която на 11.07.2006 г. записът на заповед му е бил предявен и той го е приел без протест .

От доказателствата по делото съдът счита за установено и че: между ищцовото държавно предприятие и ответното ТД „. О. Г.С. с управител А. П. В.,през 2005 /и 2006 г./ са съществували търговски отношения по доставка на стоки /тръби и поцинкована ламарина/,по които доставки ищецът е бил доставчик / продавач,изпълнител/ ,а ответникът – получател /купувач/ .За тези доставки са съставени фактурите,представени по делото и от тях е видно,че МОЛ е управителя А. П. В.,че са подписани от /за получател;че общото задължение по тях е в размер на 53 760.78 лв. с ДДС.

Ищецът твърди,че е извършено частично плащане /по първата от посочените ф-ри/,след което размерът на неплатеното задължение общо е 50 256.27 лв..За такава сума по размер има и потвърждение от ответното ТД по повод молба за потвърждение,изпратена му от ищеца на 05.03.2008 г. и получена от него чрез управителя на 22.04.2008 г. /л.21 по делото/.

След преценка на фактическата установеност,съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск на основание чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК,в производството по който иск ищецът /взискател по частното производство/ следва да докаже факта,от който произтича вземането му,а ответникът /длъжник/ - възраженията си срещу вземането. В конкретния случай основанието за издаване на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК,вземането по която е предмет на настоящото производство,е издаден от ответника –ТД /надлежно представляван от управителя А. П. В./,в полза на ищеца запис на заповед на 19.08.2005 г.,авалиран /обезпечен/ от същото лице – А. П. В..Затова най-напред съдът следва да извърши проверка дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.Това означава проверка дали процесният запис на заповед съдържа задължителните съгласно чл.535 ТЗ реквизити на записа на заповед.Актът трябва да съдържа наименованието “запис на заповед” в текста на документа;безусловно обещание да се плати определена сума пари;падеж;място на плащане;името на лицето,на което или на заповедта на което трябва да се плати,дата и място на издаването и подпис на издателя.

С оглед посоченото по-горе относно съдържанието на процесния запис на заповед,съдът счита,че съдържанието му отговаря на законовите изисквания за редовност.Посочено е,че записът е платим на предявяване и предявяване е извършено на 11.07.2006 г. според декларацията на издателя й. А щом е така,документът е запис на заповед и е редовен от външна страна ,от което пък следва,че е и основание за плащане.

Тъй като в първоначалната по това дело ИМ и в становището на пълномощника му в хода на процеса има твърдения и за каузални правоотношения между страните,то съдът трябва да изследва и тях.От представените писмени доказателства /ф-ри,покани във вр. с тях,кореспонденция – писмо и потвърждение/ ,съдът прави извод,че между страните са възникнали облигационни отношения по договори за доставка на стоки – ответното ТД е получило тези стоки и не е изпълнило докрай задължението си да заплати тяхната стойност.За обезпечаване на тези му парични задължения, е издаден процесния запис на заповед ,който,щом е редовен документ от вида на посочения,представлява основание за плащане.

Съдът счита,че ответникът –ФЛ е солидарно задължен с ответника – ТД.А. П. В. - в качеството на управител на „. О. Г.С. ,което дружество е издател на записа на заповед,е подписал същата и в отделно качеството ,в което е обезпечил изпълнението по него – чрез авалирането му,поради което отговорността му при неизпълнение е солидарна.Затова установителният иск следва да се уважи солидарно и срещу двамата ответници.

Тъй като първоначалната ИМ е изправена по реда на чл.129 ал.2 ГПК и в настоящото производство е предявен установителен иск във вр. с частното заповедно производство,в което лихва за минало време /мораторна лихва/ не е претендирана,твърденията и респ.искането за установяване дължимост и на мораторна лихва в общ размер на 28 538.06 лв.за периоди от време,посочени в справки по чл.366 ГПК,не се поддържат.Затова произнасяне и по такъв установителен иск не се дължи.

Вярно е,че всички посочени горе изводи съдът прави на основание твърденията на ищеца и въз основа на представените от негова страна доказателства,но друго не може и да бъде при липса на становище на ответниците /ТД и ФЛ /по предявения положителен установителен иск,при липса на възражения,оспорвания,твърдения и доводи в противоположна посока,при липса на доказателства и на доказателствени искания от тяхна страна. Такива не са представени и направени в подкрепа на възражението по частното заповедно производство – ако бяха посочени задължения и на ищеца към ответника -ТД /по вид и основание/,ако бяха представени доказателства за тяхното неизпълнение,съдът би имал основание да прави преценка и на други твърдения и доводи и на други доказателства,както и правни изводи и въз основа на тях. При липсата им, прави такива само по твърденията и доказателствата на ищеца. Ответниците нямат възражение и доказателства и относно размера на сумата по записа на заповед,относно плащане /ако има такова – пълно или частично/,затова съдът следва да уважи установителния иск за цялата сума по записа на заповед.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК,ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца и разноски в размер на 2 000.00 лева – за ДТ и 1 450.00 лева за юрисконсултско възнаграждение или общо разноски в размер на 3 450.00 лева.

Водим от изложеното и на посочените основания съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „. О. със седалище и адрес на управление в Г.С.,бул.”Б.” № ,ДЗИ,. 3,ЕИК **,представлявано от управителя А. П. В. и по отношение на А. П. В. ,ЕГН *,с. Л.,О. П.,ул.”. К. № *, че дължат солидарно на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „. С. И В. ,ЕИК **,със седалище и адрес на управление Г.С.,ул.”. Б. № *,представлявано от гл.д-р В. Б. В.,сумата от 100 000 /сто хиляди / лева,представляваща неизпълнено солидарно задължение по запис на заповед от 19.08.2005 г.,ведно със законна лихва върху тази сума от 08.03.2010 г. до окончателното й изплащане ,както и сумата 3450.00 /:три хиляди четиристотин и петдесет/ лева разноски по частното изпълнително производство,от които 2000 .00 /две хиляди/ лева ДТ и 1450.00 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение,въз основа на който запис на заповед е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1652/11.06.2010 г. по ч.Г.д.№ 665/2010 г. по описа на РС-С..

ОСЪЖДА „. О. Г.С.,бул.”Б.” № *,ДЗИ,. 3, ЕИК ***,представлявано от управителя А. П. В. и А. П. В. ,ЕГН *,с.Л.,О. П.,ул.”. К. № *, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „. С. И В. ,ЕИК ** ,Г.С.,ул.”. Б. № *,разноски по делото в общ размер на 3 450.00 /три хиляди четиристотин и петдесет/ лева,от които 2000.00 лева за ДТ и 1 450.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: