№ 56
гр. Варна, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Ил. Хр. Н.
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Наказателно дело за
възобновяване № 20213000600433 по описа за 2021 година
и за де се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Г. Г. Н. за проверка по реда на
възобновяването на влязла в сила присъда №11/10.08.2021г година по НОХД
№132/2021г., по описа на Районен съд – Кубрат и ВНОХД №246/2021г.,
заедно с постановеното въззивно решение №104/17.11.2021г. от Окръжен съд
– Разград.
В искането се сочат основанията по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.3
от НПК, като се заявява необходимост от възобновяване и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или решаване на делото
по същество, чрез налагане на наказание пробация.
В съдебното заседание пред настоящия състав претенцията се поддържа
от адв.С., преупълномощен от адв. Д.. Заявява се нужда от отмяна на
постановените съдебни актове и връщане на делото на съответната районна
прокуратура за прецизиране на обвинението. Претендира се неправилност в
осъждането за две отделни престъпления, с оглед критерия за това
1
разграничение, а именно възрастта на пострадалата.
Представителят на АП – Варна намира, че искането е неоснователно,
деянието продължено и при липса на необходимост за възобновяване на
приключилото наказателно производство.
Варненският апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши
проверка по изложените в искането за възобновяване оплаквания, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С присъда №11/10.08.2021г. по НОХД №132/2021 година по описа на
Районен съд - Кубрат, Г. Г. Н. е признат за виновен за извършени две
престъпления: по чл.191, ал.3, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК; съответно и по
чл.191, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК, като по реда на чл.23 от НК му е било
определено общо наказание за изтърпяване в размер на четири месеца
лишаване от свобода, търпими при общ режим.
С въззивна жалба присъдата е била оспорена, а с решение
№104/17.11.2021г., състав на ОС – Разград я е потвърдил изцяло, поради
което същата е влязла в сила.
Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице по
чл.420, ал.2 от НПК, срещу влязъл в сила съдебен акт по чл.419, ал.1 от НПК
и в срока, съобразно 421, ал.3 от НПК. Разгледано по същество се преценява
като частично основателно, по следните съображения:
Производството пред първата и въззивната инстанция е протекло по
реда на чл.371, т.2 от НПК, при което осъденият Н. е признал изцяло фактите,
такива каквито са отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт със
съгласие да не се събират доказателства за тях. С оглед на това е получил
привилегията за определяне на санкция при условията на чл.58а, вр. чл.55 от
НК. Не се намират недостатъци при определянето на специфичната
процедура, по която делото е протекло. Тя е била съобразена с признанието,
доказателствата и задължителните указания на ВКС в тази насока-ТР 1/2009г.
по т.д1/2008г. на ОСНК.
Н. е бил предаден на съд с повдигнато обвинение за две престъпления:
по чл.191, ал.3, вр. ал.2 от НК и по чл.191, ал.2 от НК.
С постановление от 22.06.2021г., Н. е бил привлечен в качеството му на
обвиняем и спрямо него е определена мярка за неотклонение „подписка“.
2
Актът на разследващия орган е бил предявен на обвиняемия, в присъствието
на защитник – адв. Христов. Извършен е разпит по време, на който са дадени
обяснения. Извършените процесуално следствени действие отговарят на
критериите за законосъобразност. Правата на страните са били охранени, не
са били допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на
доказателствата.
Изготвеният обвинителен акт отговаря на изискванията на чл.246 от
НПК. Посочени са съществените елементи, относно време, място, начин на
извършване, пострадалото лице, данни за личността на обвиняемия,
обстоятелствата по чл.54 от НК. Същият е позволил яснота по параметрите на
обвинението, респективно осъществяване на пълноценна защита по
обвинителните факти. Неговото съдържание кореспондира и със
задължителните постановки на ТР 2/2002г. по т.д 2/2002г. на ОСНК.
В кориците по делото обаче се открива съществен недостатък в друга
насока. Обвинителният акт, първоинстанционната присъда и въззивното
решение, с което тя е потвърдена поддържат тезата за извършени от Н. две
отделни престъпления/също така и по отношение на Йорданка Стефанова/.
Погледът към теорията и практиката показва неправилност на този извод.
Две или повече отделни престъпления, биха били налице, тогава когато
всяко едно от тях е осъществено в изпълнение на отделни решения, при
различия на време и място, преследващи различни цели и накърняващи
различни обекти на защита. В случая засегнати са обществените отношения,
които обезпечават правилното развитие на младежите, тяхното съзряване и
правилна адаптация към социалната среда. Т.е накърнените обществени
отношения са едни и същи, а не различни, както би трябвало да е, когато
извършените престъпления са повече от едно. Както в теорията, така и в
съдебната практика се приема, че престъплението по чл.191 от НК е
продължено по първата алинея, резултатно по ал.2 и ал.3. Това ще рече,
довършеност на деянието с осъществяване на още първото улесняване или
склоняване. Тази резултатност пък навежда на извода за хипотезата на чл.26
от НК. Такава в случая е налице, защото отделните действия, извършени от
осъдения, осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление/тези по ал.3 и ал.2 на чл.191 от НК/, извършени са през
непродължителен период, при неизменност на формата на вината и
3
обстановката, при което всяко следващо се явява, както от обективна така и
от субективна страна продължение на предшестващите прояви, и с оглед на
непрекъснато възобновяващо се решение за тяхното извършване. Деянията
засягат един и същ обект и водят до количествено увеличение на един и същи
резултат. Безспорно доказано е, че в периода от 29.05.2018г. до 15.04.2021г.,
като пълнолетно лице и в съучастие като съизвършител с Йорданка
Стефанова, Г.Н. е улеснил непълнолетно лице от мъжки пол/неговия син/ и
лице от женски пол, да заживеят съпружески без да имат сключен граждански
брак/л.45;47;49;51;56;57 от ДП; л.20 от НОХД 132/2021г./. Първоначалното
обстоятелство, за липсата на навършени 14 години, а в по-късен момент 16 г.
спрямо лицето от женски пол, е взет предвид от законодателя при
определянето на по-тежката укоримост на наказанието по ал.3 спрямо тази по
ал.2, но това в никакъв случай не означава, че се касае за различни
престъпления. И именно защото всяко едно от действията на Георгиев със
своята довършеност/предвид резултатността/ осъществява поотделно един
или различни състави на едно и също престъпление, при наличие и на другите
изисквания на чл.26 от НК, то е налице хипотезата на продължавано
престъпление, което следва да се квалифицира по по-тежкия от тях предвид
разпоредбата на чл.26, ал.3 от НК. Този правен извод изключва
приложимостта на правилата за съвкупността, по арг. и от чл.26, ал.1, изр.1-
во. Инстанциите по фактите са допуснали съществено нарушение на
материалния закон, приемайки правната квалификация на държавното
обвинение. Това е довело и до осъждането на Георгиев за две престъпления,
макар то да е само едно. Като не са отстранили тези пропуски двете съдебни
инстанции са допуснали съществени нарушения на закона по см. на чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК, които следва да бъдат отстранени.
Налице са основанията на процесуалния закон за възобновяване на
наказателното дело. На основание чл.425, ал.1, т.4, вр. чл.354, ал.2, т.2 от
НПК въззивното решение следва да се измени, тъй като основанията за това
са в полза на Георгиев - вместо две престъпления, квалификацията следва да
съдържа само едно – това по чл.191, ал.3, вр. 2 от НК, предвид разпоредбата
на чл.26, ал.3 от НК. Осъденият Н. следва да бъде частично оправдан по
обвинението за извършено престъпление чл.191, ал.2, вр. чл.26, вр. чл.20, ал.2
от НК. Съответно да се отмени приложението на чл.23, ал.1 от НК.
Наложеното наказание не съдържа признаците на явна несправедливост.
4
Санкцията е била индивидуализирана при условията на чл.58а, ал.4, вр. чл.55,
ал.1, т.1 от НК, с оглед наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и извод, че и най-лекото наказание се оказва несъразмерно
тежко. Предвид изложените вече по-горе правни изводи за наличие на
продължавано престъпление, то следва да се квалифицира с оглед на по-
тежкия резултат, като се вземат предвид значението на квалифициращите
обстоятелства за цялостната престъпна дейност. Определеното наказание от
четири месеца, което граничи с минималния размер лишаване от свобода би
постигнало целите по чл.36 от НК, въздействайки възпитателно и
предупредително върху дееца и обществото. То държи сметка за личната
степен на обществена опасност и тази на извършеното деяние. В искането се
заявява желание за замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация.
Това обаче е в разрез на направените по-горе правни изводи, както и предвид
налично предходно осъждане, за което не е нестъпила реабилитация, макар
чрез искането и изложеното в съдебно заседание да се сочи друго. Н. е бил
осъждан за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. чл.1 от НК. За него е настъпила
реабилитация по чл.86, ал.1, т.1 НК. Налице е и друго осъждане на лишаване
от свобода от осем месеца, отложено по чл.66 от НК, с изпитателен срок от
три години. Присъдата е влязла в сила на 08.11.2013г. За това осъждане се
прилагат правилата на чл.88а от НК, по арг. от 86, ал.2. Реабилитацията и по
това осъждане би настъпила след последователното изтичане на изпитателния
срок , т.е 08.11.2016г. и срока по чл.88а, ал.3, вр. ал.1 от НК, вр. чл.82, ал.1,
т.4 от НК, който в случая е пет години, т.е 08.11.2021г. и само ако в този
период лицето не е извършило ново умишлено престъпление, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода. Само че деянието по чл.191 е
извършено на 29.05.2018г., т.е преди да настъпи пълната реабилитация по
чл.88а от НК, която в случая няма и как да настъпи, с оглед извършеното
ново престъпление.
Допуснатите нарушения на закона, довело и до нарушение на
процесуалните правила са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
НПК и са основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на
наказателното дело. Същевременно обаче тези нарушения могат да бъдат
отстранени в настоящото производство по реда на чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК
чрез изменение на въззивното решение и присъдата на РС - Кубрат, тъй като
основанията са в полза на осъдения.
5
С оглед на изложеното и на основание чл. 419, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2,
вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 424, ал. 1 и чл. 425, ал.
1, т. 4 НПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 246/2021 г. на Окръжен
съд - Разград.
ИЗМЕНЯ решение №104/17.11.2021г., постановено по ВНОХД №
246/2021 г. на Окръжен съд - Разград, като
ОТМЕНЯ присъда № 11/10.08.2021г., постановена по НОХД №
132/2021г. на Районен съд – Кубрат в частта, в която Г. Г. Н. е признат за
виновен по обвинението по чл.191, ал.2, вр. чл.26, вр. чл.20, ал.2 от НК и е
осъден на наказание пробация, както и относно приложението на чл. 23, ал. 1
от НК .
ОПРАВДАВА Г. Г. Н. по обвинението по чл.191, ал.2, вр. чл.26, вр.
чл.20, ал.2 от НК.
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършените от Г. Г. Н. деяния в престъпление
по чл.191, ал.3, вр. ал.2, вр. чл.26, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което да изтърпи
наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца, при общ режим.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104/17.11.2021г. по ВНОХД № 246/2021
г. на Окръжен съд – Разград в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6