МОТИВИ:
Съдебното
производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда
обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.Несебър от 12.12.2018г. против
подсъдимия К.Д.К. с ЕГН **********, ЗА ТОВА, ЧЕ
На
08.09.2018 год., около 12.10 часа, в КК Слънчев бряг, общ.Несебър, от стая ...в
хотел „Т.Б.", при условията на опасен рецидив, чрез използване на
техническо средство - електронна карта, отнел чужди движими вещи, както следва:
1 бр. преносим компютър марка и модел „DELL LATITUDE
Е
6530, Serial CW1Q3H1", на стойност 440,06 лева
/четиристотин и четиридесет лева и шест стотинки/; 1 чифт обувки марка „Томи
Хилфигер", на стойност 75,69 лева /седемдесет и пет лева и шестдесет и
девет стотинки/; 1 бр. мъжки ръчен часовник марка „JACQUES LEMANS" с кръгъл циферблат, с кафява кожена верижка на
стойност 488,96 лева /четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и шест
стотинки/; 1 бр. мобилен телефон марка и модел „NOKIA Е5"
на стойност 97,79 лева /деветдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки/;
сумата от 400,00 лева /четиристотин/ полски злоти, равняващи се на 181,60 лева
/сто осемдесет и един и шестдесет стотинки/; сумата от 200,00 /двеста/ лв. и
сумата от 300,00 /триста/ евро, равняващи се на 586,75 /петстотин осемдесет и шест
лева и седемдесет и пет стотинки/, всички вещи на обща стойност 2070,85 лева
/две хиляди и седемдесет лева и осемдесет и пет стотинки/, от владението на В.П.С.
(WOJCIECH PAWEL SAMSEL), роден на ***
год. в Полша, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, предл.
второ, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „б" от НК.
Представителят на Районна прокуратура – гр.Несебър
в съдебно заседание излага аргументи, установяващи фактическата обстановка при
извършване на престъпното деяние от подсъдимия и доказващи както от обективна,
така и от субективна страна последното. Относно правната квалификация на същото,
прокурорът сочи, че не са налице
достатъчно доказателства, които да обосноват повдигнатото на подсъдимия
обвинение за извършване на престъплението при условията на опасен рецидив, като
се позовава на изготвената и приета по делото справка за съдимост на същия. В
тази връзка заявява, че са изтекли пет години от изтърпяване на наложените на
подсъдимия наказания, поради което се позовава на разпоредбата на чл.30 от НК и
счита, че извършеното от К. деяние не следва да се квалифицира, като такова при
условията на опасен рецидив. Предвид на това пледира за признаване на
подсъдимия К. за виновен в извършването на престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Пледира за реализация на наказателната отговорност спрямо подсъдимия при
условията на чл.58а, ал.1 във връзка с чл.373, ал.2 от НК, като предлага на
същия да бъде наложено наказание – дванадесет месеца лишаване от свобода”,
което да бъде намалено с една трета до осем месеца лишаване от свобода, при
„строг” режим на изтърпяване. По отношение взетата спрямо подсъдимия мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, представителят на обвинението предлага
същата да бъде потвърдена.
Защитникът
на подс.К. също пледира за признаване на неговият подзащитен в извършване на
престъпление по чл.194, ал.1 от НК, като му бъде определено наказание при
условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно – шест месеца лишаване от свобода, което
да бъде намалено с 1/3 съгласно визираната разпоредба.
Подсъдимият К., в производство по чл.370 и сл. от НПК, признава изцяло вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират нови доказателства за
тези факти, освен събраните такива в хода на досъдебното производство. Изразява
съжаление за стореното, както и желание да не допуска повече подобни прояви в
живота си.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И
СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият
К.Д.К. е с начално образование. Женен е. Осъждан. Понастоящем е в Затвора - гр.Бургас
с мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
На
07.09.2018г., подсъдимият К.Д.К. посетил нощен бар, находящ се в близост до
хотел „Бургас”, к.к Слънчев бряг. Там, в компанията на непознати чуждестранни
туристи, употребил голямо количество алкохол и наркотични вещества - пико. В
бара подсъдимият останал до около шест часа на 08.09.2018г.
На
08.09.2018г., К.К. се намирал в района на хотел „Т.Б.”, к.к Слънчев бряг.
Състоянието му било силно повлияно от приема на алкохол и наркотични вещества,
като К. се разхождал без обувки, без блуза -облечен само с къси панталони и без
никакви пари в себе си. Преминавайки покрай хотел „Т.Б.”, К. решил да влезе в
хотела и при възможност да открадне пари или някакви вещи от стаите на
почиващите там туристи. В изпълнение на взетото решение, подсъдимият К.
заобиколил централния вход на хотела, където имало портиер и през забравена в
отворено положение врата откъм плажа, влязъл във вътрешния двор, минал покрай
външния басейн и влязъл във фоайето на хотела. Огледал се, отправил се към
вътрешния басейн на хотела, след което отишъл в района на лоби-бара. След това
се качил по стълбите на първия етаж, като в коридора се разминал с две
камериерки на хотела, една от които била свид.Анушка Матеева Иванова. Подсъдимият
К. се насочил към друга част на коридора, където видял, че има оставена количка
на камериерките. Прегледал количката, като установил, че най-отгоре има
оставена чип- карта за достъп до стаите. Взел в ръка картата и се насочил към
стая №113. Отворил вратата, но видял, че стаята е празна и в нея няма никакви
вещи. Затворил вратата на стаята и бързо се насочил към стаята №101, в която
бил настанен пострадалият В.П.С. и семейството му. Отключил стаята чрез
картата, върнал се до количката, оставил отгоре използваната карта и взел
табела с надпис „Моля не ме безпокойте”. Върнал се до стая №101, закачил
табелата от външната страна на дръжката на вратата, влязъл в стаята и затворил
вратата. Започнал да отваря всички чекмеджета в стаята, за да търси вещи, които
може да открадне и след това да продаде. В едно от чекмеджетата на нощното
шкафче намерил портфейл, в който установил, че има 400 полски злоти, 200 лева и
300 евро. Извадил парите от портфейла, прибрал ги в джоба на панталона си, а
портфейла върнал в чекмеджето. В друго чекмедже намерил и взел мъжки ръчен
часовник с кафява кожена каишка с кръгъл циферблат, марка „ Jacques
Lemans" и мобилен телефон марка „Нокиа Е5". На масичка, в стаята подсъдимият
К. забелязал преносим компютър марка „DELL LATITUDE". В близост до него
намерил чантата на компютъра, която взел, отворил я и сложил в нея компютъра,
мобилния телефон и часовника и се отправил към вратата на стаята. До вратата
видял чифт обувки марка „Томи Хилфигер", бели на цвят, които обул на
краката си. Излязъл от стаята, като в лявата си ръка носел чантата с
откраднатите вещи и се придвижил по коридора към изхода на хотела. Пред стая
№106, подсъдимият К. спрял, навел се и завързал връзките на обувките.
Разпитан в хода на разследването, подсъдимият признава
вината си и дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение.
В хода на разследването била
е назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза от заключението на която е видно, че стойността на
вещтите предмет на престъплението са общо в размер на 1102,50 лева /хиляда сто и два лева и петдесет стотинки/.
Изготвена е била и техническа експертиза на 1 бр.
оптичен носител CD-R
“Verbatim”, съдържащ видеофайлове от системата за видеоконтрол в хотел “Т.Б.” в КК Слънчев бряг.
До приключване на делото пред първоинстанционния
съд, част от вещтите предмет на престъплението по делото – 1 бр. преносим компютър марка и модел „DELL LATITUDE Е
6530, Serial
CW1Q3H1", ведно със зарядно
устройство и чанта за лаптоп марка „НР”, както и 1 чифт
обувки марка „Томи Хилфигер", са били върнати на собственика им, чрез упълномощено лице.
Гореизложеното
се подкрепя изцяло от материалите по ДП № 304 ЗМ-1769/2018г.
по
описа на РУ-Несебър при ОДМВР Бургас, приети, като доказателства по делото.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С
оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка, съдът намери,
че на инкриминираната дата – 08.09.2018г., подсъдимият К., е осъществил
фактическия състав на престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1,
т.4, предл. второ, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „б" от НК. Съдът прие, че деянието е извършено умишлено, при
форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Съдът счете, че
изложената и възприета от съда фактическа обстановка се потвърждава по
категоричен и безспорен начин от материалите по досъдебното производство, както
и от самопризнанията на подсъдимия пред съда, които кореспондират с целия
събран по делото доказателствен материал.
Съдът
не възприе становището на прокурора и на защитата, че подсъдимият следва да
бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.194, ал.1 от НК,
тъй като видно от повдигнатото на К. обвинение, същият е извършил престъпното
деяние чрез използването на техническо средство – електронна карта, което
квалифицира същото като престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК, за което му е
повдигнато обвинение. По отношение повдигнатото на К. обвинение за извършване
на престъплението при условията на опасен рецидив, съдът съобрази приетата по
делото справка за съдимост на подсъдимия, видно от която същият е осъден по
НОХД № 1272/2014г. на РС-Сливен на основание споразумение, влязло в сила на
12.08.2014г. Предвид на това, съдът прие, че не са налице основания за приложение
разпоредбата на чл.30 от НК, тъй като не са изтекли пет години от последното
осъждане на подсъдимия К..
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
При
отмерване размера на предвидената в чл.196, ал.1, т.2 от НК санкция за
подсъдимия К., съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на
извършеното от него престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя
наказание – лишаване от свобода от три до петнадесет години и разновидността на
формата на вината – “пряк умисъл”. Наред с това, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на личността на дееца – многократните му осъждания, за
някои от които е изтърпявал ефективно наложеното му наказание – лишаване от
свобода. От друга страна съдът взе предвид сравнително младата му възраст, направените
от него самопризнания, оказаното от него съдействие за разкриване на
престъплението и изразеното съжаление за стореното. Също така, съдът взе
предвид и стойността на вещите, предмет на престъплението, както и че част от
същите са били върнати на собственика им.
Като
взе предвид гореизложеното и като съобрази императивната разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, съдът прие, че са налице условията по ал.1-3 на чл.58а от НК. Предвид на това, съдът наложи на подсъдимия К. наказание – ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в Затвор. На
основание чл.59, ал.1 от НК, съдът приспадна времето, през което подсъдимият е
бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от
26.09.2018г.
Съдът намери,
че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на степента
на обществена опасност на извършеното от К. престъпление
като деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия като личност и
напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане
целите на специалната и генералната превенция, залегнали в разпоредбата на
чл.36 от НК.
Накрая
съдът се произнесе по въпроса за направените в хода на досъдебното и съдебното производството
разноски, които с оглед изхода по делото, възложи в тежест на подсъдимия.
При
постановяване на мотивите, настоящият съдебен състав констатира, че са били
налице основания за приложение разпоредбата на чл.30 от НК по отношение на
подсъдимия К., макар и на различни от изложените от прокурора основания. С
оглед на това същият следваше да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. второ, вр.
чл.194, ал.1 от НК и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на
престъплението при условията на опасен рецидив. Мотивите за това са следните:
Решаващото при
рецидива е извършването на престъпление, след като деецът е осъден с влязъл в
сила съдебен акт и то на наказание – лишаване
от свобода. Няма да има опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.б от НК, ако
едното или двете осъждания са за престъпление от частен характер или макар да
са от общ характер са за непредпазливи деяния; ако едното или двете наказания са по-леки от лишаване от свобода.
Няма да има опасен рецидив и ако от изтърпяването на предходното осъждане са
изтекли повече от пет години, като за приложението на чл.29, ал.1, б.”б” от НК
е необходимо петте години да не са
изтекли по отношение на наказанията, наложени и по двете предходни осъждания.
Видно от
справката за съдимост на подсъдимия К., от последното му осъждане по НОХД №
1272/2014г. на РС-Сливен /в сила от 12.08.2014г./ до датата на инкриминираното
деяние – 08.09.2018г., не са били изтекли пет години, съгласно изискването на
чл.30, ал.1 от НК. Наложеното на подсъдимия наказание по последното му осъждане
обаче не е било лишаване от свобода,
а пробация. С оглед на това, не са били налице основания за повдигане обвинение
на подсъдимия К. за извършване на квалифицирана кражба при условията на опасен
рецидив, тъй като от последното му осъждане по НОХД № 576/2011г. на РС-Сливен,
по което му е било наложено ефективно наказание лишаване от свобода, изтърпяно
на 06.06.2012г., са били изминали пет години, съгласно изискването на чл.30,
ал.1 от НК. Предвид гореизложеното, подсъдимият следваше да бъде признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.196, ал.1, т.2 от НК и оправдан.
Пак при
постановяване на мотивите, настоящият съдебен състав констатира, че незаконосъобразно
е постановил подсъдимият да изтърпи наложеното му наказание при първоначален
„строг” режим, тъй като не са били налице нито едно от основанията на чл.57,
ал.1, т.2 от ЗИНСЗ за това. Не е било налице и основанието на ал.2 от
визираната разпоредба, тъй като, както бе посочено по-горе, подсъдимият е
съдействал на разследващите органи за разкриването на престъплението. Предвид
гореизложеното на същият следваше да се определи „общ” режим на изтърпяване на
наложеното му наказание.
МОТИВИРАН
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: