№ 384
гр. Плевен, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Д. Н. Б.
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20234400500620 по описа за 2023 година
С решение № 691/ 17.05.2023г. ,постановено по гр.д.№ 5521/ 2022г.,
Плевенски районен съд ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН предявения от П. Д. П. с ЕГН ********** от гр.С., ж.к.Д. * бл.*
вх.* ап.* представляван от адв.А. С. от САК против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С. 1715 район Витоша
ж.к.Малинова долина ул.Рачо П. Казанджията №4-6 иск с правно основание
чл.124 ГПК да бъде признато за установено, че П. Д. П. с ЕГН ********** НЕ
ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С. сумата от 11725 лева към 14.03.2022г. дължима по два
договора за кредит от 04.05.2007г., сключени между „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и П. Д. П. и прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД с договор за цесия, поради ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ.
Това решение е съобщено на П. Д. П. на 06.06.2023г. с оглед на което срокът
за неговото въззивно обжалване изтича на 20.06.2023г.
На 19.06.2023г. по електронен път е постъпила в деловодството на ПлРС
въззивна жалба от П. Д. П.,чрез пълномощника му адв. А. С. срещу решение
№ 691/ 17.05.2023г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК , срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт , от надлежна страна по делото чрез неговия
упълномощен адвокат ,внесена е и дължимата д.т. за въззивно обжалване, има
необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК ,поради което жалбата е
1
редовна и следва да бъде допусната за разглеждане в о.с.з. ,което съдът
насрочва за 12.10.2023г. от 10.00ч.
В срока за отговор по чл. 263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от страна на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,чрез пълномощника
адв.А. к. според която въззивната жалба е допустима , но е неоснователна.
Както с въззивната жалба ,така и с писмения отговор не се представят нови
писмени доказателства и не се иска събирането на нови доказателства.
Плевенски окръжен съд, като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268
от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно с наведените в жалбата
оплаквания ,намира ,че Плевенски районен съд е постановил едно валидно и
допустимо , а по съществото на спора и правилно решение,което не страда от
сочените във въззивната жалба пороци, поради което следва да бъде
потвърдено,макар и с някои разлики по отношение на приетата от РС-Плевен
фактическа обстановка ,което обаче не се отразява върху правилността на
крайния извод на първоинстанционния съд .В т.вр. ще бъдат изложени само
някои допълнителни съображения и пояснения относно възприетата
фактическа обстановка по делото , както и по отношение на приложението на
материалния закон към тази правилно установена фактическа обстановка.
Фактическата обстановка по делото е следната :
- Сключени са били на една и съща дата- 04.05.2007г. два договора за
кредитна карта между ОББ- АД като кредитор и П. Д. П. като
кредитополучател,всеки от които с кредитен лимит от 4000лв.,като е
предвидено ,че срокът на всеки от двата договора е до изтичане на срока на
валидност на кредитната карта,която валидност пък е две години и изтича в
края на отпечатания върху нея срок. В същите договори е предвидено
автоматично продължаване на срока на договора за още две години ,ако
преди изтичане на срока на предходната карта ,картодържателят не уведоми
изрично банката ,че не желае картата да бъде подновена. С оглед на тези
клаузи от договорите и доколкото няма данни по делото кога точно са били
издадени двете кредитни карти , според съда има основание да се приеме ,че
срокът на действие на всеки от двата договора за кредитна карта е изтекъл
най-късно през м.05.2011г. / ако приемем ,че първоначалният двугодишен
срок е бил автоматично продължен с две години /.
След изтичане на този срок , непогасеното задължение по всяка от двете
кредитни карти става изцяло изискуемо, дори без да е необходимо да се
обявява предсрочна изискуемост на задължението , което Банката - кредитор
е сторила с представената по делото нотариална покана до П. Д. П.,която му е
била връчена на 27.06.2017г. чрез нотариус и. Н. с рег. № *** на нот.камара.
Именно след м.05.2011г. , когато изтича срокът на действие на двата договора
за кредитна карта / ако условно се приеме ,че те са били продължени с още
две години след изтичане на първоначалният им двугодишен срок /, започва
да тече петгодишната погасителна давност за вземанията по двете кредитни
карти и изтича м.05.2016г.
2
- в т.вр. следва да се посочи ,че изпращането и връчването на посочената по-
горе нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземанията по двете кредитни карти нито прекъсва започналата да тече
давност , нито пък поставя началото на петгодишната погасителна давност
спрямо вземанията по тези кредитни карти.
- образуването на заповедните производства за издаване на заповеди за
изпълнение за вземанията по всяка от двете кредитни карти ,което е станало
съответно с подаване на заявление по което е било образувано ч. гр. д. №
66979/ 2014 г. на СРС и ч. гр.д.№ 10735/ 2016г. на СРС поначало прекъсва
давността , но тъй като и двете заявления са били отхвърлени с определения
на СРС ,които пък са били потвърдени с определения на СГС съответно от
07.08.2015 г. и от 26.09.2016г. , а заедно с това кредиторът не е предявил
установителен иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на
своите вземания ,претендирани по двете заповедни производства, то
съгласно чл.116,б.“б“ от ЗЗД давността не следва да се смета за прекъсната.
В т.см. въззивната инстанция приема ,че посочената петгодишна давност по
отношение на вземанията по двете кредитни карти е изтекла през
м.05.2016г.
- извършената на 31.01.2018г. с договор за прехвърляне на парични вземания
, сключен между ОББ АД и „ЕОС Матрикс „ ЕООД , цесия на вземанията на
банката –кредитор произтичащи от двата договора за кредитни карти също
така не е действие ,което може да прекъсва погасителната давност, още
повече ,че тя според съда вече е изтекла към датата на сключване на договора
за цесия.
- на 19.07.2019г. , обаче, е бил подписан протокол от проведена среща на
която са присъствали П. Д. П. ,заедно с упълномощеният от него адвокат А.С.
/на протокола вляво под текста му са положени два подписа за които не е
спорно ,че единият е на самият П. П. ,а вторият на пълномощника му / на
която среща П. П. е признал изрично съществуването на задължения по
договор за кредитна карта от 04.05.2007г. ,сключен между Пл.П. и ОББ АД
,както и че задължението му е в общ размер на 11 724,89 лв. към 19.07.2019г.
,като длъжникът изрично е изразил воля че желае да разсрочи изпълнението
на задължението си по следния начин : „ще бъде изготвено СПР с две вноски
,които ще се направят до септември ,през август една част и останалата през
септември с отстъпка и ще се внесе 9500лв“. Макар в началото на този
протокол да се сочи един договор за кредитна карта ,то по-надолу изрично
вече е упоменато ,че се касае за изплащане на задължение по две кредитни
карти .
Това изявление на П. П. представлява изрично признание на вземането на
кредитора по двете кредитни карти , от длъжника ,което съдържа
достатъчна индивидуализация на вземането ,както по основание така и по
размер /посочен е размерът на вземането общо по двете кредитни карти ,
което е било предмет на договор за цесия / и тъй като това признание е
направено след като вече е изтекла погасителната давност спрямо него ,то
придобива характер на отказ от изтеклата погасителна давност по
3
смисъла на чл. 113 от ЗЗД .По аргумент за противното , отказ от
погасителна давност след като тя е изтекла, не е недействителен.
По своята същност волеизявлението на длъжника от 19.07.2019г. за
удължаване на договора до м. септември 2019г. е признание на дълга, което е
направено след изтичането на давността, като с него се изменя и
съдържанието на стария дълг , чрез предоговаряне на падежа и
вноските,които ще бъдат направени.
Със същото волеизявление извънсъдебно е направен и отказ от изтеклата
вече погасителна давност, защото длъжникът се е отказал от последиците на
погасителната давност. Погасителната давност представлява период от време,
през който Кредиторът на едно задължение е бездействал, поради което се е
погасило правото му да търси защита за упражняването на това му право по
принудителен ред. Погасяването на правото на Кредитора обаче не настъпва
със самото изтичане на времето, предвидено в закона, през което той е
бездействал. Необходимо е Длъжникът да направи волеизявление, с което да
се позове за изтеклата погасителна давност, като това изявление следва да се
направи пред съд или съдебен изпълнител. Другата възможност на длъжника
,обаче е да се откаже от изтекла в негова полза погасителна давност с
едностранно волеизявление. Може да бъде извършен частичен или пълен
отказ от давностния срок. Отказът се различава от признанието, по това, че
признанието има действие от извършването му и предполага неизтекла
погасителна давност, а отказът може да се извърши само след като
давността е изтекла. Признаването на дълга води до прекъсване на давността
– арг. от 116, б. „а“ ЗЗД, но това волеизявление има действие занапред, а една
вече изтекла погасителна давност не може да бъде прекъсната. Подобно
волеизявление би могло да има характера на отказ от изтекла давност, който е
допустим per argumentum a contrario от чл. 113 ЗЗД in fine.[19].
Невъзможността да се прекъсва изтекла давност се подкрепя и от мотивите
на ТР № 4 от 2019 г. от 14.10.2022 г. по тълк. д. № 4 от 2019 г. ОСГТК на
ВКС, където е посочено, че признаването следва да бъде направено, след като
е започнала да тече погасителната давност и преди нейното изтичане. Едно
вземане винаги може да бъде признато, включително след изтичане на
давностния срок. По аргумент за по-силното основание от чл.118 ЗЗД, щом
длъжникът може да изпълни и след изтичането на давността и това да доведе
до погасяване на кредиторовото вземане, той би могъл да стори и по-малкото
– да признае вземането, т.е. своето задължение. Това признание
представлява всъщност отказ от позоваване на вече изтекла давност.
В т.см. съдът съобрази и съдебната практика – решение № 65/ 03.06.2011г.
на ВКС по т.д.№ 600/ 2010г. І т.о., както и решение № 186/ 19.06.2013г. на
ВКС по гр.д.№ 927/ 2012г. ІV г.о.
Що се отнася до развитите едва с въззивната жалба съображения за това, че
бланката на „ЕОС Матрикс „ ЕООД ,наречена протокол за проведена среща
била общ формуляр ,който е предварително съставен и който представлявал
нелоялна търговска практика и поставял клиентите в заблуждение,както и че
отразеното в тази бланка било в противоречие с нормата на чл. 143, ал.2 т. 2 ,
4
т.10, т.17 ,т. 19 и т. 20 от Закона за защита на потребителите ,то на първо
място следва да се има предвид, че защитата,която дава нормата на чл. 143 от
ЗЗС касае неравноправни клаузи в договор, сключван с потребител, докато в
случая се касае не за договор , а за едностранно изявление на длъжника с
което се признава задължението му по двата договора и по този начин се
прави отказ от изтеклата погасителна давност . Вярно е ,че чл. 44 от ЗЗД
предвижда ,че правилата за договорите намират съответно приложение към
едностранните волеизявления в случаите ,когато законът допуска те да
пораждат ,изменят или прекратяват права и задължения. В случая, обаче
съдът намира ,че изявлението на П. П. за признаване на задълженията му по
двете кредитни карти не покрива нито една от алтернативно посочените от
жалбоподателя хипотези на нормата на чл. 143 от ЗП.
Не е налице хипотезата на т. 2 на чл. 143,ал.2 от ЗЗП тъй като не се
изключват или ограничават права на потребителя, а се упражнява една
изрично предвидена от закона / чл. 113 от ЗЗД / възможност за отказ от
изтекла погасителна давност ,чието упражняване зависи изцяло от длъжника.
Не е налице и хипотезата на т. 10 – налагане на потребителя на клаузи с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора
/ респ. преди да направи едностранното изявление за признаване на дълга
/,тъй като по делото е безспорно ,че преди подписване на протокола за
проведена среща на 19.07.2019г. с който длъжникът е признал дълга след
изтичане на погасителната давност и по този начин се е отказал от изтеклата
давност, е била проведена и друга среща – на 18.06.2019г. на която е участвал
упълномощения за това адвокат А. С.,т.е. длъжникът е имал представа каква
е целта на провежданите срещи и дори специално е упълномощил адвокат
,който да го представлява на тях . В т.вр. следва да се посочи ,че макар и в
протокола от 18.06.2019г. да е посочен договор за кредитна карта от
23.04.2014г. /а не сключените договори от 04.05.2007г. /, то никоя от
страните не е твърдяла ,че между тях съществуват някакви други договорни
отношения , произтичащи от други договори за кредитни карти освен
процесните два договора от 04.05.2007г.
В никакъв случай не е налице и хипотезата на т.17 на чл. 143, ал.2 от
ЗЗП,доколкото с въпросното едностранно изявление за признаване на дълга
,длъжникът по никакъв начин не е бил лишен нито от правото си на иск /
какъвто отрицателен установителен иск е предявен и като допустим е бил и
разгледан по същество / , нито е предвидено някакво ограничаване средствата
за доказване , нито пък разместване на доказателствената тежест във вреда на
длъжника.
Едностранното изявление на длъжника за признаване на дълга не включва
също така и някакви сложни и неясни уговорки ,които да съставляват пречка
за длъжника да прецени икономическите последици от това негово изявление
, а съвсем ясно и категорично му позволяват да прецени какви са последиците
от извършеното признаване на дълга след изтекла погасителна давност.
Освен това, дори условно да се приеме ,че има неравноправност на клауза в
това едностранно изявление или пък ,че във въпросния протокол е отразена
5
нова договореност между страните за продължаване срока на договора , то
следва да се съобрази нормата на чл. 146 от ЗЗП според която
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално . В случая е очевидно ,че клаузата съдържаща признание на
дълга в точно определен размер и с точно определен ангажимент за
погасяването му е индивидуално уговорена с длъжника в резултат на
индивидуално проведена с него и в присъствието на неговия пълномощник
среща на която очевидно са били обсъдени параметрите на задължението по
двата договора за кредитни карти , уточнен и общият размер на задължението
и е постигнато съгласие докога то ще бъде погасено чрез плащане . В т.см.
дори условно да се приеме че има неравноправни клаузи ,то те не са нищожни
по смисъла на чл. 146 ,ал.1 от ЗЗП.
В резюме, съдът приема ,че в конкретния случай има валиден отказ от
изтеклата погасителна давност по отношение на цедираните вземания по
двете кредитни карти ,които вземания са определени по размер,не само в
числов вид , но вкл.и чрез препратката към договора за цесия с „ЕОС
Матрикс „ в които общият размер на прехвърлените вземания е равен именно
на 11 724,89 лв. / 5847,28 лв. + 5 877,61 лв./,който общ размер е посочен в
протокола за проведената среща от 19.07.2019г. , като тук влизат главница
,лихви и разноски, които са посочени в приложението към договора за
цесия,за който длъжникът също така изрично е заявил ,че е уведомен в
посочения протокол за среща от 19.07.2019г. /.По този начин ,след отказа от
изтеклата погасителна давност започва да тече нова петгодишна погасителна
давност за признатото вземане ,която отново е прекъсната с предявяване на
отрицателния установителен иск на 03.05.2022г.
Поради тези съображения ,следва обжалваното решение да бъде
потвърдено . Поради изложеното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 691/ 17.05.2023г.,постановено
по гр.д.№ 5521/ 2022г. на Плевенски районен съд.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6