№ 520
гр. Разград, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20213330101240 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК.
Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград“ЕАД, с която молят
съда да приеме за установено по отношение на ответника, че е налице вземане
в размер на 111.98лв. главница за потребена топлинна енергия за периода от
30.11.2019г.-24.08.2020г. за обект, находящ се в гр.***, ведно със законната
лихва от 16.03.2021г. до окончателното й изплащане и сумата от 10.63лв.
мораторна лихва за периода от 31.12.2019 г. до 15.03.2021г. и разноските по
двете производства. Твърди, че е доставял на ответника топлинна енергия за
битови нужди, която ответникът не е заплатил. Ищецът е продавал (доставял)
на ответника топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация - Разград" АД на потребители за битови нужди (ОУ),
одобрени от КЕВР и по цени, определени от КЕВР, в жилище - етажна
собственост с централно топлоснабдяване.
Ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща в определените
срокове цената на потребената топлинна енергия в сграда етажна
собственост. За времето от 30.11.2019 г. до 24.08.2020 г. е потребил топлинна
енергия на стойност 111,98 лв., за адрес:гр. ***, която не е заплатил.
1
Това наложило ищецът да подаде заявление по чл.410 ГПК, по което е
образувано ЧГД 580/2021 г. на РРС. По делото е издадена Заповед за
изпълнение №395/17.03.21г., по която длъжникът е възразил, че не дължи. На
заявителя е предоставен срок за предявяване иск за установяване
дължимостта на претендираните суми, факт, който обосновава настоящата
искова претенция.
Ответницата КР. Б. ЛЮБ. оспорва иска като твърди, че молбата за
присъединяване към топлопреносната мрежа е подадена от домоуправителя, а
не от нея. Между нея и ищеца няма сключен договор. Подала е декларация,
че не обитава имота и не ползва услугите на дружеството, тъй като живее на
друг адрес. От първи до четвърти етаж всички имоти са изключени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна, следното: На 25.11.1994г. ответницата е
депозирала молба до дружеството ищец, с която иска да бъде включена като
редовен абонат за ползване на централно топлоснабдяване на обект на ***.
Впоследствие ответницата е преустановила ползването на топлинна енергия,
като в отчета на топлинния счетоводител е записано „затапени тръби,
необитаем“.
Претенцията на ищеца е за отдадена топлинна енергия, отнесена като загуба
сградна инсталация за отоплителен сезон 2019/2020г. по шест фактури на
обща стойност 111.98лв., а лихвата е в размер на 10.63лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира
исковете за допустими. Разгледани по същество същите се явяват
основателни.
Съгласно пар.1 т.42 ДРЗЕ, потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлоприносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. А съгласно
чл.153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение в имотите си, а
2
съгласно ал.6 клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топалоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
Следователно потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия като ползва топлоснабден имот по силата на вещно право
или на облигационно право на ползване. Между потребителя и дружеството
възниква облигационно правоотношение на продажба на топлинна енергия
при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя. Откриването на партида установява наличието на
облигационни отношения между страните, въпреки че тези отношения се
презюмират от закона. Ответницата не оспорва факта, че е собственик на
имота, а само че не го ползва и не потребява топлинна енергия.
Топлоснабдяването в ЕС не е прекратено, поради което ответницата от дължи
доставените количества топлинна енергия /загуба сградна инсталация/.
Тъй като ответницата не е изпълнила точно в темпорално отношение своята
насрещна парична престация, тя е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това
обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл.86
ал.1 ЗЗД върху главницата. В чл. 32 ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят-
купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Ответницата не твърди и не е установено да е заявила надлежно възражения
срещу начисленията и отчетите съгласно чл.32 ал.3 от Общите условия в 45-
дневен срок след периода, за който се отнасят. Поради изложеното, следва да
се приеме, че ищецът е доставил посочените количества топлоенергия на
ответницата по отношение на процесния имот, отразени във фактурите, което
ангажира договорната му отговорност.
Ищецът претендира разноски от заповедното /от 25лв./ и исковото
производства /от 175лв.-държ.такса и юк.възнаграждение/, като представя
списък.
Претендираното юк.възнаграждение е в минимален размер, съобразен с
материялния интерес и фактическата и правна сложност на делото и следва да
3
бъде уважен.
Предвид основателността на иска, ищецът има право на разноски в пълен
размер.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на КР. Б. ЛЮБ. от гр.Разград, ЕГН
**********, че дължи на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК ********* сумата
от 111.98лв./сто и единадесет лева и деветдесет и осем стотинки/, начислена
загуба сградна инсталация за периода 30.11.19г.-24.08.20г. за обект-ап.13 в
гр.*** и сумата от 10.63лв. /десет лева и шестдесет и три стотинки/
обезщетение за забава за периода 31.12.19г.-15.03.21г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.03.2021г., за които е издадена заповед
за изпълнение №395/17.03.21г. по ч.гр.д.№580/21г. на РРС.
ОСЪЖДА КР. Б. ЛЮБ. да заплати на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК
********* сумата от 175лв./сто седемдесет и пет лева/ съдебни разноски и
сумата 25лв./двадесет и пет лева/ разноски по заповедното производство –
ч.гр.д. № 580/2021г. по описа на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4