Решение по дело №22/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 205
Дата: 12 март 2021 г. (в сила от 1 октомври 2021 г.)
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20207150700022
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

           РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

             205/12.3.2021г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК,  II състав в открито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първата година в състав:

 

СЪДИЯ        :    ГЕОРГИ ПЕТРОВ

СЕКРЕТАР  :    АНТОАНЕТА МЕТАНОВА

 

разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело  №22 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава ХІ от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

 

2. Образувано е по искова молба на К.Д.И. ЕГН:**********, в момента в Затвора Пазарджик, да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му заплати сумата от 50 000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени в периода 15.03.2019г. до 18.03.2019г., неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на това, че на 15.03.2019г. е бил лишен от адекватен лекарски преглед и помощ и оставен с болки в стомаха и остри киселини, които продължили три дни, както и че по отношение на него е било проявено грубо отношение при извършен обиск на същата дата.

 

3. Ищеца твърди, че в периода 09.10.2015г. до 27.06.2019г. се е намирал в Затвора Бобов дол, обл. Кюстендил. На 15.03.2019г. имал силни болки и остри болки, повръщал и стомахът го болял. Няколко пъти молил дежурния охранител да извика лекар от медицинския център на Затвора, но той отказвал и се държал грубо с него. След настойчиви молби, дежурният извикал д-р В., който го прегледал. По време на прегледа, при разговора с  д-р В., който се провеждал през „капандура“ на вратата на постоянно заключеното помещението в зоната с повишена сигурност в което обитавал И., дежурния Ников опитал да затвори „капандурата“, на което И. се възпротивил, понеже разговора с д-р В. не бил приключил. И. поставил ръката си в „капандурата“ между касата и прозореца за да възпрепятства нейното затваряне и обяснил на дежурния Ников, че разговора още не е приключил. Дежурния Ников, въпреки това, продължавал да опитва да затвори „капандурата“ на вратата, като по този начин силно притиснал ръката на И.. Ищеца отново помолил да довърши разговора си с д-р В., да не бъде лишаван от лекарски преглед и дежурния Ников да не се държи унизително и обидно с него. Дежурния Ников продължил да се държи по същия начин. Поради болките които изпитвал, ищеца отдръпнал ръката си от „капандурата“, а д-р В. си тръгнал без да бъде завършен прегледа. След това настъпил инцидент с И. - друг лишен от свобода, който си разрязал ръката с бръснарско ножче. На виковете на И. се отзовал дежурния офицер, като наредил двамата с И. да бъдат обискирани, се опитвал да оправдае и защити своя подчинен Ников. Това било още по обидно за И..

 

4. Ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с посочен съдебен адрес ***, Областна служба „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния представител юрк. Ч. в депозиран писмен отговор е на становище, че исковите претенции на И. са недоказани фактически и неоснователни по същество. Сочи се, че ищеца търпи своята присъда при условия, не по различни от условията при които са поставени останалите затворници, като всички те в изпълнение на съответно наложена санкция са лишени от свобода, но не и от други права и интереси в местата за лишаване от свобода. Според ответника, не може да се приеме, че престоят в условията на затвора биха провокирали, твърдените от ищеца неимуществени вреди.

Иска се претенцията за парично обезщетение на И. да бъде отхвърлено.

 

5. Участвалият по делото прокурор Димитрова, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че твърденията на ищеца  не са доказани от фактическа страна, респективно исковете не са основателни по отношение на претендирания размер.

 

II. За фактите :

 

6. В хода на съдебното производство, се представиха :

- Протокол за претърсване и обиск от 15.03.2019г., съставен от мл. инспектор Борислав Ников, служител в Затвора Бобов дол, относно претърсване и обиск осъществени по отношение на лишения от свобода Ж.И.;

- Епикриза от 05.04.2019г., изготвена от Началник отделение в Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода към затвора в Ловеч, относно К.И., постъпил на лечение на 29.03.2019г. Диагнозата е : личностно разстройство, неуточнено;

- Справки за правното положение на лишения от свобода К.И. ;

- Медицинска справка от Медицински център към Затвора Бобов дол(л.102), в която е посочено, че лишения от свобода И. е лекуван симптоматично при предявени оплаквания. И. е бил предвиден за конвой на 01.03.02019г. за консултация с гастроентеролог и ортопед. В тази насока, към справката е приложено копие от конвойна книга;

- Писмо от 02.05.2019г.(л.126), от Омбудсман на Република България, в което е посочено, че при извършена проверка е установено, че И. е бил на лечение в Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода към затвора в Ловеч, но е отказал да подпише информирано съгласие за лечение, поради което предстои да бъде върнат в Затвора Бобов дол ;

- Жалби до Българския Хелзинкски комитет от И. от 25.08.2020г.;

- Справки за доходите на И. от Затвора Пазарджик ;

- Писмо от Началника на Затвора Бобов дол от 09.10.2020г.(л.154), в което е посочено, че при извършена справка на записванията в медицинския журнал за периода 11.03.2019г. – 21.03.2019г. е установено, че няма отразени медицински прегледи на лишените от свобода Ж.И. и К.И.. Медицинския фелдшер В. към затвора е уточнил, че ако са били извършвани прегледи извън медицинския център е възможно да не са отразени в журнала. Указано е също така, че в Затвора Бобов дол не се съхраняват оригинали или копия на подадени от И. жалба. Приложено е копие от медицинския журнал и копие от Дневник за предложения, сигнали, жалби и молби в Затвора Бобов дол;

- Писмо от 12.10.2020г. на Началник затвора Пазарджик, към което са приложени копия от медицинската документация и актуалния здравен картон на лишения от свобода И.;

- Жалба от И. до Началник Отдел „медицински“ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в която са развити оплаквания относно процесния инцидент на 15.03.2019г.

 

7. В съдебно заседание на 08.01.2021 г., ищеца И. се отказа от допуснатия до разпит свидетел И..

Други доказателства не бяха представени в хода на съдебното производство.

 

III. За правото :

 

8. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Каза се, главната искова претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора Бобов дол, към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща разбира се и осигуряване на условията  за опазване на тяхното здраве, упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус е административна по своето естество.

При това положение, възведените в обстоятелствената част на исковата  молба твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието на И. в Затвора Бобов дол в периода от 15.03.2019г. до 18.03.2019г., определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция, именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

 

9. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съответно, според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 93, ал. 1 от ЗИНЗС,  обискът на лишените от свобода не може да се извършва по начин, унижаващ тяхното достойнство.

Съобразно чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние.

В чл. 134, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че директорът на медицинския център има право на неограничен достъп до наказателните килии и другите места за изолирано настаняване на лишените от свобода.

Съобразно чл. 143, ал. 2 от ЗИНЗС, болните с температура, с травми или други спешни състояния се приемат от лекар незабавно по всяко време.

 

11. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налага да се приеме, че твърдения от И. инцидент на 28.02.2019г., не се установи да е действително настъпил, кака както е описан от ищеца. Не се установи нему, противоправно да е била отказвана необходима медицинска помощ или преглед от медик към Затвора Бобов дол, нито пък да е бил претърсван или обискиран в нарушение на изискванията на закона.

Впрочем, И. сам твърди, че при направено искане от негова страна, медицинския фелдшер В. го е посетил и са провели разговор относно неговите здравословни оплаквания. Както се посочи, според чл. 134, ал. 2 от ЗИНЗС, директорът на медицинския център има право на неограничен достъп до наказателните килии и другите места за изолирано настаняване на лишените от свобода. По делото не се посочиха и не се събраха доказателства, които да налагат извод, че инспектор Ников, или друг служител от администрацията на Затвора Бобов дол е нарушил това изискване на закана и е препятствал достъпа на медицинския фелдшер В. до лишения от свобода И..

Представените по делото медицински документи и здравен картон на И., съдържат достатъчно данни, че по отношение на него е оказвана необходимата медицинска грижа и внимание.

 

12. Тези констатации и съображения налагат да се приеме, че исковата претенция на И. остана недоказана по основание и размер. Тя ще следва да бъде отхвърлена изцяло.

За пълнота на изложението, следва да се добави, че правилото възведено в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, не променя в никаква степен възприетият вече извод. Според въпросния нормативен текст, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Презумпцията очевидно налага, при доказано нарушение или нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС като проявен юридически факт или факти, да се приеме за несъмнено настъпил и факта на претърпени от ищеца, като последица от тях неимуществени вреди, без да е необходимо те да бъдат нарочно доказвани. В случая каза се, не се установи извършването на твърдените от ищеца нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, поради което презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС не може да бъде приложена.

Ето защо, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на К.Д.И. ЕГН:**********, в момента в Затвора Пазарджик, да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му заплати сумата от 50 000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени в периода 15.03.2019г. до 18.03.2019г., неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на това, че на 15.03.2019г. е бил лишен от адекватен лекарски преглед и помощ и оставен с болки в стомаха и остри киселини, които продължили три дни, както и че по отношение на него е било проявено грубо отношение при извършен обиск на същата дата.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред троен състав на Административен съд Пазарджик в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

Административен съдия :/п/

 

РЕШЕНИЕ №697/01.10.2021 Г. ПО АД №540/2021 Г. ПО ОПИСА НА АС-ПАЗАРДЖИК, ХI СЪСТАВ

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 205/12.03.2021 г., постановено по адм. дело по адм. д. № 22/2020 г. описа на Административен съд гр. Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.