№ 225
гр. Варна, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело №
20213100900786 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по гл.XXXII /Търговски спорове/ на ГПК.
Производството образуването по искова молба на МАРК 2 ЕООД, ЕИК *********,
София срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, Варна, с искане за осъждане
на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 191 952.05 лева, дължими
от ответника като цена за произведена и доставена, но неплатена електроенергия за
м.10.2018г. както и сумата от 56 892.44 лева, обезщетение за забавено изпълнение на
посочената главница, за периода от 16.12.2018г. до предявяване на иска на 17.11.2021г.,
ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба на 17.11.2021г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 7 075.28 лева, дължими от ответника
като цена за произведена и доставена, но незаплатена електроенергия за м.11.2018г. както и
2 097.12 лева, представляващи обезщетение за забавено изпълнение плащането на
главницата, считано от 16.12.2018г. до предявяване на иска ведно със законна лихва от този
момент до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените по
делото разноски. В исковата молба ищецът излага, че е производител на електрическа
енергия от възобновяем енергоизточник – вятър като произведената от собствената му ВяЕЦ
ел.енергия се продава по регулирани от КЕВР цени, на ответното дружество Енерго про
Продажби АД съгласно договор за изкупуване на ел.енергия №177/30.08.2011г., сключен
между ищеца и Е.ОН България Продажби АД /сега преименувано/, по преференциални
цени. Твърди се, че вятърната централа е присъединена към ел.мрежа на Енерго про Мрежи
АД въз основа на Договор за присъединяване на обект на независим производител на
ел.енергия ДУА-119/11.02.2008-3010-ВГ-14.02.2008-ВГ-4027-18.06.2009 от 27.07.2009г.,
сключен с Е.ОН България Мрежи АД /преименувано/. Твърди се, че въз основа на договора
за изкупуване, ЗЕВИ и Наредба №1/14.03.2017г., ответникът изкупува произведената от
ищеца ел.енергия въз основа на издадени от ищеца фактури, на преференциална цена,
определена от КЕВР с решение №Ц-018 от 20.06.2011г.
Твърди се, че за м.10.2018г. ищецът е произвел и доставил на ответното дружество
1
978,096 МВч електроенергия, за която е издадена фактура №128/31.10.2018г. на стойност от
19 079.29 лева с ДДС като продажната цена за количеството 83,243 е 191 лева/МВч
/преференциална цена по т.7 на решение Ц-18 на КЕВР/. За тези количества централата на
ищеца е работила под 2250 часа и не е надхвърлила прага от 1 907 КВч нетно специфично
производство на ел.енергия /НСП/ от инсталиран 1 КВч мощност. Твърди се, че тази
фактура е била заплатена от ответника изцяло.
Твърди се, че през същия месец ВяЕЦ е произвела 894,853 МВч ел.енергия, за която
ищецът е издал фактура №130/12.11.2018г., на стойност 13 148.26 лева с ДДС, за която
продажната цена за това количество е 12,24 лева /цена за излишък на балансиращия пазар/,
за който период ВяЕЦ е работила над прага от 1 907 КВч, но без да е достигнала 2250
ефективни часа на работа и без да е достигнала прага от 2 139 КВч НСП от 1 КВч
инсталирана мощност. Твърди се, че тази фактура също е заплатена от ответника.
Ищецът твърди, че през целия месец 10.2018г. централата му е работила под 2250
часа и без да надхвърля прага от 2 139 КВч НСП за 1 КВч мощност. Поради това, през
м.11.2018г., когато централата е достигнала 2 139 КВч НСП, ищецът е издал дебитно
известие №131/31.10.2018г. към фактура №130/2018г., на стойност 191 952.05 лева с ДДС, с
което е извършил корекция на продажната цена до размера на преференциалната такава,
дължима по т.2.7 от решение СП-1 /при цена от 191 лева/МВч/ за количеството ел.енергия,
произведено през м.10.2018г. преди достигане на 2 139 КВч НСП от 1 КВч инсталирана
мощност, в размер на 894, 853 МВч. За тази сума се твърди, че не е заплатена от ответника,
въпреки връченото му дебитно известие. Поради това се претендира и обезщетение за
забавено плащане върху главницата, считано от 16.12.2018г.
По отношение на втория период – м.11.2018г., ищецът твърди, че е произвел и
доставил на ответника ел.енергия в размер на 33,147 МВч, произведена след достигане
границата от 1 907 КВч НСП, но преди достигане до 2139 КВч НСП за 1 КВч инсталирана
мощност както и преди достигане на 2250 ефективни годишна часа, за която е издадена
фактура №132/30.11.2018г. на обща стойност от 7 597.30 лева с ДДС, при продажна цена за
произведеното количество от 191 лева/МВч /преференциална цена по т.7 от решение Ц-18/.
Твърди се, че към момента ответникът е заплатил само част от сумата в размер на 522.02
лева с ДДС по фактура №132 като е налице незаплатен остатък от 7 075.28 лева. Върху тази
разлика ищецът твърди, че се дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на
2 097.12 лева, считано от 16.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба.
Твърди се, че ответникът никога не е оспорвал произведеното количество ел.енергия,
обективирано във фактури №№128, 130, 132 и деб.известие №131. Твърди се, че към
момента на сключване на договора приложимата съгл.чл.16 от същия преференциална цена
е определена от КЕВР с решение Ц-18, приложима за период от 12 години, т.е. и за
процесния период. В исковата молба ищецът посочва точно начина на определяне на цената
с решение Ц-18, въз основа на въведен с предходно решение №010/2011г. на КЕВР критерий
– наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на
работа на ветровите генератори – до и над 2 250 годишни часа. Въз основа на това са били
определени две различни преференциални цени, които са приложими според работата на
конкретната централа през периода, съответно по т.7 от решението – 191 лева/МВч – за
централи до 2250 часа, по т.8 за централи над 2250 часа - 173.06 лева/МВч. Твърди се, че
поради това ответникът е заплащал на ищеца две преференциални цени, съответно до и над
2250 годишни часа на работа, съобразно писмо на ДКЕВР от 2008г., намерило израз и в
договора за изкупуване.
Ищецът твърди, че съгласно чл.31, ал.5 ЗЕВИ /2011г./ цената на изкупуване не се
изменя за срока на договора. С изменение на същата разпоредба на закона от 2014г. е
въведено ограничение за изкупуваната по преференциални цени електроенергия, а именно
до размера на НСПЕ, а за количествата над този размер - по цени за излишък на
2
балансиращия пазар. /цит. е определение в пар.1, т.29 от ЗЕВИ/ В пар.17 от ПЗР на ЗЕ е
предвиден срок до 31.07.2015г., в който ДКЕВР да приеме стойността на НСПЕ, въз основа
на което са определени преференциалните цени в съответните решения на органа. В
изпълнение на горното е постановено решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, в което се
определя НСПЕ на вятърни централи, съответно до 2250 часа и за такива, които имат над
2250 годишни ефективни часа на работа. /т.3.3.7/ Поради това ищецът твърди, че ответното
дружество следва да изкупува произведеното количество ел.енергия по т.7 и т.8 от решение
Ц-18 в зависимост от часовете ефективна работа на единица инсталирана мощност, т.е. при
заплащане на две преференциални цени по цит.решение на КЕВР. Твърди се, че с решение
на ВАС посоченото решение №СП-1/2015г., в част по т.2.7 и т.2.8 е отменено. Въз основа на
горното КЕВР е приела следващо решение СП-1/15.10.2020г., с което е определена същата
стойност на НСПЕ както в отменената част на предходно решение №СП-1/2015г. Твърди се,
че към момента са висящи спорове по жалби срещу второто решение №СП-1/2020г. От
горното ищецът прави довод, че при обявяване нищожността или отмяната на решенията на
КЕВР, тези актове ще породят ретроактивното си действие и посочените от ответника
стойности на НСПЕ не могат да имат действие между страните.
Твърди се, че въпреки редовното обективиране на задълженията в издадени от ищеца
фактури, изпращането и получаването им от ответника, надлежното им осчетоводяване,
последните не са изплатени от последния. Позовава се на уговорен срок от 15 дни от
получаване на фактурата за извършване на плащанията съгласно в чл.22 от договора за
изкупуване. Твърди се, че за отказа от плащане ответникът се позовава на превратно
тълкуване на закона и единствено на изразената позиция на НЕК, която не е относима в
отношенията между съдоговорителите. Поради отмяната, решенията в т.2.7 и т.2.8 от
решение СП-1/2015г. не съществуват в правния мир и съдът не може да се позовава на
същите. Същевременно, договорът между страните е действал и е обвързвал същите, поради
което ответното дружество дължи заплащане на произведеното количество ел.енергия.
Твърди се, че поради обжалването им решения СП-1/2020г. и СП-2/2020г. на КЕВР не са
влезли в сила, поради което и не следва да бъдат прилагани. Ищецът прави довод, че при
несъобразяване резултата от обжалването им, постановеният от съда акт би бил недопустим
съгласно ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС. /цит.допуснати до касация решения на АС-
Варна/ Решението си по същество ищецът обосновава именно в раздел 5.5.2 от исковата
молба с приложението на две преференциални цени според заработените ефективни часове
от централата. Ако съдът все пак реши, че решенията на КЕВР от 2020г.се ползват с
предварителна изпълняемост, то според ищеца следва да упражни косвен контрол за
законосъобразността им съгласно чл.17, ал.2 ГПК. Излагат се съображения в тази връзка в
т.5.6.5 от ИМ. Поддържа се искането за осъждане на ответника да заплати дължимите
главници както и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва,
конкретно индивидуализирани по период и размер.
В определение рег.№1737/23.12.2021г./л.65 по делото/ съдът е извършил проверка за
редовност на исковата молба и като констатирал такава извършил размяна на книжата
между страните.
В срока за отговор е постъпило становище на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, чрез
адв.Агл.Т., за неоснователност на исковете. Ответното дружество не оспорва, че ищецът е
производител на ел.енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ, присъединен към ел.мрежа;
наличието на договор за присъединяване от 27.07.2009г.; че ответникът е задължен да
изкупува произведената от ищеца ел.енергия при условията на чл.31 ЗЕВИ като част от
енергията се заплаща на преференциална цена, а др.част – по цена за излишък; че НЕК е
задължен като общ.доставчик да изкупува от ответника като краен снабдител, количествата
ел.енергия, закупени по реда на чл.31 ЗЕВИ. Не се оспорва наличието на договор за
изкупуване на ел.енергия от 30.08.2012г.; не се оспорва, че през м.10.2018г.
електроцентралата на ищеца е достигнала НСПЕ от 1907 КВч при работа до 2250 часа; не се
3
спори относно произведеното количество електроенергия до НСПЕ от 1907 КВч и
заплащането му от ответника; не се спори относно количеството на произведена ел.енергия
след достигане на НСП от 1907 КВч и заплащането му по цена за излишък на балансиращия
пазар; не се спори, че през м.10.2018г. централата на ищеца е надминала 2250 ефективни
часа на работа; не се спори и за произведеното през м.11.2018г. количество ел.енергия над
НСПЕ от 1907 КВч.; че цялото количество ел.енергия е било изкупувано на преференциална
цена до изменението на ЗЕВИ от 01.01.2014г.; всички в раздел III от отговора /л.70/.
Твърди се, че исковете на ищеца са неоснователи поради приетото изменение на
чл.31, ал.5 ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г. с въвеждането на нов критерий НСПЕ, до който
количеството произведена ел.енергия се изкупува на преференциални цени. Ответникът се
позовава на приетото решение СП-1/31.07.2015г., в изпълнение на законовата делегация.
Поддържа, че произведената над посочените количества ел.енергия в цит.решение СП-1, се
изкупува по цена на излишък. Твърди се, че със заместващите отмененото от ВАК решение
СП-1/2015г., решения СП-1/2020г. и СП-2/2020г., КЕВР е установила размер на НСП,
идентично с установените в т.2.7 и т.2.8 в решение СП-1/2015г., считано от 31.07.2015г.
Твърди се, че приложимата преференциална цена е 191 лева/МВч, определена в т.7 на
решение Ц-18/20.06.2011г., за която стойността на НСПЕ е установена с решение СП-
1/15.10.2020г. в размер на 1907 КВч от 1 КВ инсталирана мощност. Твърди се, че решението
от 2020г. е влязло в сила, тъй като е било потвърдено с решение на ВАК по адм.дело
№7587/2021г.
Исковете са неоснователни поради противоречието им с разпоредбата на чл.31, ал.5
ЗЕВИ, влязлото в сила решение СП-1/2020г. на КЕВР и чл.16 от договора за изкупуване.
Поддържа се, че количествата произведена и доставена ел.енергия над НСП от 1907 КВч
следва да бъде заплащане по цена за излишък. Твърди, че ответникът е уведомил
своевременно ищеца за отказа на НЕК да изкупи количеството ел.енергия, произведено в
процесния период на преференциална цена. Поради това, произведените над 1907 КВч
количества енергия следва да бъдат изкупени по цена за излишък както съответно и тези над
2139 КВч. Ответникът цитира постановената по сходни казуси съдебна практика на ВКС и
съдилищата в гр.Варна. /цит./ Позовава се на групата производители на ел.енергия от АИ, в
която сам се е определил ищецът, работещи до 2250 годишни часа. НСП, използвано от
КЕВР при утвърждаване на преференциална цена по т.7 от решение Ц-18/20.06.11г. е 1907
КВч, същото и в диспозитива на влязло в сила решение СП-1/15.10.2020г. Изкупуването на
останалото количество ел.енергия по цени за излишък е уредено с императивни правни
норми и не подлежи на договаряне. Твърди се, че посоченият административен акт–
решение СП-1/2020г. е валиден и стабилизиран, който следва да бъде приложен от съда при
решаване на спора. В този смисъл се оспорва твърдението на ищеца, че актът не е влязъл в
сила. По отношение на СП-2/2020г. ответникът твърди, че същото е неотносимо към
предмета на спора.
Считат, че не е налице основание за прилагане на косвен контрол за
законосъобразност на АА съгласно чл.17, ал.2 ГПК, с оглед характера на избраната от ищеца
искова защита. Твърди се, че ответникът е изпълнил точно задълженията си по договора и
ЗЕВИ. Поради неоснователност на иска за реално изпълнение на договора, ответникът счита
за неоснователен акцесорния иск за мораторната лихва.
В отговора е направено обосновано искане за привличане на трето лице помагач на
ответника НЕК ЕАД, София, на основание чл.94 ЗЕ и чл.219 ГПК.
С определение рег.№57/11.01.2022г. съдът е конституирал НЕК ЕАД като страна в
процеса – трето лице помагач на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД.
Съгласно становище на третото лице вх.№3094/08.02.2022г., предявените искове са
неоснователни. Претендира се отхвърлянето им. Излагат се сходни на аргументите на
ответното дружество.
4
С допълнителна искова молба ищецът поддържа предявените искове. В отговор на
възраженията на ответника, ищецът отново сочи ясната клауза на чл.16, ал.4 от договора за
изкупуване и определената там цена при достигане на 2250 пълни ефективни часа на работа,
от 173.06 лева/МВч за следващите пълни часове работа до края на годината, т.е. до
31.12.2018г. Оспорват се правните съображения на ответника. Твърди се, че същият е
следвало да защити правата, установени вече между страните, вкл. тези по изкупуване на
произведената ел.енергия, в съдебен спор с НЕК, а не безусловно да възприема тезата на
обществения доставчик за невъзможност за плащане на две преференциални цени за една
централа. В противовес на ответника, ищецът твърди, че спрямо процесната централа
приложение намират както т.7, така и т.8 от Решение Ц-18/2011г. за една и съща ВяЕЦ, за
съответно до и над 2250 часа. Ищецът твърди, че с решение по адм.дело №14112/2018г. на
ВАС е даден отговор на въпроса за приложението на две преференциални цени в подкрепа
на тезата на ищеца. Поддържа наличието на открит преюдициален към спора въпрос
относно налице ли е валиден и законосъобразен адм.акт, който да определя стойността на
НСП. Излагат се подробно аргументи по същество на исковете. Изразява се становище
относно предложените от ответника безспорни обстоятелства по делото. /вж.6 от ДИМ/
Ищецът поддържа, че към момента липсва определена стойност на НСП. Поддържа се
искането по чл.17, ал.2 ГПК за произнасяне на съда по реда на косвения контрол за
законосъобразност на адм.актове, по валидността на решение СП1-2020г. на КЕВР.
С допълнителен отговор ответникът чрез адв.Т. поддържа отговора и изразява
становище по оплакванията за незаконосъобразност на решение СП- 1/2020г. Поддържа, че
това решение е валидно и законосъобразно. Поддържа, че същото няма ретроактивно
действие и няма преюдициално значение за правния спор.Ответникът се обосновава с
предварителната изпълняемост на адм.акт и характера на иска, при който се преценяват
обстоятелствата към момента на неизпълнението – т.е. съгласно т.7 от решение №Ц-18 и
т.2.7 от решение СП-1/2015г. Цитира се актуална съдебна практика на ВКС по сходен казус.
Претендира се отхвърляне на исковете ведно с присъждане разноските на страната за
производството.
В съдебно заседание исковете се поддържат чрез пълномощника на ищеца адв.П..
Ответното дружество, представлявано от адв.И., поддържа отговора и
неоснователността на исковете.
Третото лице помагач не изпраща представител, но с писмено становище поддържа
неоснователност на исковете.
Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства,
ценени в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235 ГПК, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
С определение №435/21.03.2022г. по т.дело №786/2022г. на ВОС съдът е възприел
правната квалификация на спора, поставен за разглеждане, по чл.79 ЗЗД, чл.31 ЗЕВИ и чл.86
ЗЗД; разпределил е доказателствена тежест между страните и обявил приетите за безспорни
и неподлежащи на доказване факти и обстоятелства. В открито заседание страните не са
въвели нови твърдения, доводи и възражения; не оспорват доклада на спора; не претендират
събиране на доказателства.
Очертаният спор е правен такъв, поради което с оглед и на безспорната фактология,
съдът преминава към преценка по същество без да изброява приобщените писмени
доказателства, обективирани в протоколно определение от 17.05.2022г.
Не се спори че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем източник –
ВяЕЦ; ответникът е краен снабдител на ел.енергия и титуляр на лиценз за краен снабдител с
ел.енергия; ответникът е задължен да изкупува съгласно чл.31 ЗЕВИ произведената от
централата на ищеца ел.енергия, част от която на преференциална цена, а останалата – по
5
цена за излишък на балансиращия пазар; НЕК ЕАД е обществен доставчик и титуляр на
лицензия за извършване на дейността общ.доставчик, издадена от ДКЕВР; съгласно чл.94
ЗЕ, НЕК е длъжен да изкупува от ответника количествата ел.енергия от ВИ, които крайният
снабдител е закупил от производители на лицензионната му територия; наличие на валиден
договор за изкупуване на ел.енергия от ВИ /възобновяем източник/ с ищеца рег.№177 от
30.08.2011г.; количеството произведена ел.енергия през м.10.2018г. от 83,243 МВч е
заплатена по преференциална цени от 191 лева/МВч по фактура №128/31.10.18г. и не е
предмет на претенцията; не се спори за количеството ел.енергия 894, 853 МВч, произведено
след достигане на НСП от 1907 КВч като е платено от ответника по цени за излишък,
определени от ЕСО ЕАД; не се спори относно количеството произведена ел.енергия през
м.11.2018г., платено от ответника съгласно цената на ЕСО ЕАД, по ф.132/2018г.; че до
достигане на НСП ищецът е продавал ел.енергия по преференц.цена от 191 лева/МВч
съгласно т.7 от решение Ц-18/2011г. на КЕВР; изкупените количества ответникът е продал
на НЕК ЕАД съгласно чл.94 ЗЕ; НСП, въз основа на което е определена преференциална
цена по т.7 от решение Ц-18 е 1907 КВч, установено с отм.решение СП-1/2015г. на КЕВР.
На страните е указано, че ищецът следва да установи всички факти, обосноваващи
приложимост на твърдяната преференциална цена по отношение произведеното и доставено
през м.10 и м.11.2018г. количество ел. енергия от възобновяем източник – вятър както и
размера на тази преференциална цена; допуснатата забава при плащане на задължението;
обстоятелствата във връзка с претендирания косвен контрол за законосъобразност на
решение СП -1 от 2020г. както и всички положителни факти от значение за уважаване на
иска за изпълнение на договорното задължение.
По отношение на ответника съдът е указал, че в негова тежест е установяване точно
и в срок изпълнение на задълженията по договора за изкупуване на ел.енергия
№177/30.08.2011г. както и фактите, изключващи приложимост на претендираната от ищеца
преференциална цена за количествата над НСП; стабилитета на решение СП-1/2020г.;
липсата на относимост на СП-2/2020г. както и всички обстоятелства, от които черпи
изгодни правни последици.
Съгласно чл.1, ал.3 от договора за изкупуване, купувачът се задължава да изкупува
цялото количество активна ел.енергия, с изключение на тази, предназначена за
балансиращия пазар и за собствени нужди на собственика. Съгласно чл.16 от договора,
ел.енергията, произведена от централата на ищеца се изкупува от купувача Е.ОН България
Продажби АД /преим./ по определената от ДКЕВР преференциална цена, в съотв. с
разпоредбите на пар.7, ал.2 от ПЗР на ЗЕВИ. Цената не се изменя за срока на договора,
който съгласно чл.2 от договора е 12 години. Съгласно същата клауза на чл.16 от договора за
изкупуване, цената, по която производителят ще продава на купувача ел.енергия е
определена с решение №Ц-18 от 20.06.2011г. в размер на 191 лева/МВч без ДДС. Съгласно
ал.4, при достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове на работа на ел.централа
ВяЕЦ Храброво 3, за следващите пълни ефективни часове на работа до края на календарната
година, цената е 173.06 лева/ВМч без ДДС.
Съгласно чл.22 от договора е уговорен срок от 15 дни след получаване на фактурата
от купувача, за изплащане на закупеното количество ел.енергия по банкова сметка на
производителя. Съгласно чл.21 от договора за изкупуване, производителят е длъжен да
предостави фактура на купувача за продаваното количество ел.енергия за текущия месец до
пето число на следващия месец. Съгласно чл.24 от договора за изкупуване, купувачът
заплаща на производителя при забавено плащане, обезщетение в размер на законната лихва,
изчислена на годишна база от 360 дни, върху дължимата сума, от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на производителя/купувача.
Страните не спорят, че в случая, за произведените през м.10 и м.11.2018г. от ВяЕЦ
Храброво 3, ел.енергия са издадени по уговорения в договора начин първични счетоводни
6
документи като издадените фактури, дебитни известия са достигнали до ответното
дружество. Последното не спори относно обективираните в тези документи количества
ел.енергия. Не се спори относно изчисляването на цената за излишък на балансиращия
пазар, която е реално заплатената за част от произведената енергия както и за
претендираната преференциална цена като начин на изчисляване. По делото са приобщени
фактура №128/31.10.2018г., фактура №130/12.11.2018г., фактура №132/30.11.2018г. и
дебитно известие №131/30.11.2018г. към фактура №130.
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл.79 ЗЗД вр. чл.327 ТЗ и чл.31 ЗЕВИ, чл.86 ЗЗД. Между страните са възникнали
валидни правоотношения по договор за изкупуване на електрическа енергия от 30.08.2011г.
Към момента на сключване на договора цената, по която производителят продава на
купувача произведената ел. енергия е тази по Решение № Ц -18 от 20.06.2011г. на ДКЕВР,
т.7.
На основание чл.31, ал.5 ЗЕВИ същата е дължима до достигане на размера на нетното
специфично производство на електрическа енергия, определено в Решение СП-
1/31.07.2015г. на ДКЕВР, т.2.7. Произведената през процесния период ел. енергия е изкупена
от ответника, издаденото от ищеца дебитно известие и фактура за процесния период са
получени от ответника, като стойността на ел. енергията над НСП е заплатена по цени за
излишък на балансиращия пазар. Между страните е разменена кореспонденция досежно
начина на изчисляване стойността на произведената енергия и относно прилагането на
Решение №СП -1/31.07.2015г., по което е изразено становище и от третото лице помагач
"НЕК"ЕАД. Изкупените количества електрическа енергия от процесните ВяЕЦ са продадени
на "НЕК"ЕАД, в изпълнение на задълженията по чл.94 ЗЕ и са получени от обществения
доставчик.
Спорът между страните е дали произведеното количество ел.енергия над НСПЕ от
1907 Квч, определено с т.2.7 от решение СП-1/2015г., следва да бъде заплатено по
преференциалната цена от 191 лева по т.7 на Ц-18/2011г., евентуално по т.8 от същото, или
по цената за излишък на балансиращия пазар.
Съгласно чл.16 от договора за изкупуване, цената за изкупуване на ел. енергията е
регулирана и определена от КЕВР с Решение Ц-18/2011г. Преференциалната цена,
приложима към договорите за изкупуване през процесния период, е определена
първоначално с Решение Ц-10/30.03.2011г., в което критерият за определяне на
количеството ел. енергия, изкупувана по преференциални цени е наличният ресурс на
първичния енергиен източник /в случая – вятър/ при пълни ефективни часове на работа на
ветровите генератори – до 2 250 годишни часа и над 2 250 годишни часа. Съгласно
приетото от ДКЕВР Решение Ц-18, в същото са определени преференциални цени на
ел.енергия, произведена от ветрови електрически централи, при които се прилага специален
критерий - наличен ресурс на първичния енергиен източник - при пълни ефективни часове
на работа на ветровите генератори, съответно до и над 2250 годишни ефективни часове
работа. Считано от 01.07.2011г. между страните по договорите за изкупуване на ел.енергия
се прилагат съответно цена от 191.00 лв/МВтч за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа, и за ВяЕЦ,
работещи над 2250 часа – 173.06 лв./МВтч. Приложимото към процесната централа решение
на КЕВР относно цената на изкупуване на произведеното количество ел.енергия е изрично
посочено в чл.16, ал.3 от договора /л.29/.
Не се спори, че с влизане в сила на ЗЕВИ по тази цена е изкупувано цялото
количество ел.енергия. Това е било практика между страните до влизане в сила на
изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ от 01.01.2014г., съгласно което крайният снабдител има
задължение да изкупува произведената енергия по преференциална цена за количествата до
размера на определената средногодишна продължителност на работа, определена от
енергийния регулатор за конкретния производител, а за надхвърлящите произведени
7
количества – по утвърдени цени за крайните снабдители. Считано от 24.07.2015г. е
извършена промяна в разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, съгласно която крайният
снабдител има задължение да изкупува произведената енергия по преференциална цена за
количествата до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на
което са определени преференциални цени в съответните решение на КЕВР, а за
количествата, надхвърлящи нетното специфично производство – по цени за излишък на
балансиращия пазар. Въведеният нов критерий „нетно специфично производство на
електрическа енергия" /НСПЕ/ е дефиниран в §1, т.29 от ДР ЗЕВИ като средногодишното
производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението
на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди.
КЕВР е длъжна да приеме решение, с което да установи НСП на ел.енергия /§17 от ПЗР на
ЗИД на ЗЕ/.
С Решение СП-1/31.07.2015г. са определени различните стойности на НСП, в
съгласие с които се прилагат определените преференциални цени в съответните решения на
Комисията, приети до влизане на ЗИД ЗЕВИ – 24.07.2015г., като е приложен критерий за
диференциация – до и над 2 250 годишни часове работа на ветровите генератори. Така в
решението е прието, че НСП за ел.енергия, въз основа на които са определени
преференциалните цени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011г. на КЕВР е в размер на 1 907
kWh, при определена цена – 191.00 лв./MWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи до 2 250 часа
/т.2.7/ и 2 139 kWh, при определена цена – 173.06 лв./MWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи над
2 250 часа /т.2.8/.
С цит.разпоредба на ЗЕВИ е въведена промяна на регламентацията на пазара на
произведената от възобновяем източник ел.енергия като се ограничава преференциално
изкупуваното производство не само като цена, но и като обем с въвеждането на праг –
"нетно специфично производство" /НСП/, до който крайният снабдител е задължен за
изкупи ел. енергията по преференциална цена, а съответно остатъкът от производството се
изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар. В Решение № СП-1 от 31.07.2015г.
КЕВР е запазила разграничението според годишни часове работа като посочва различни
обеми на НСП за централи, работещи до и над 2250 часа годишно, въз основа на същия
определящ според регулатора специфичен критерий за този вид производители по т.2 -
наличен ресурс на първичния енергиен източник. Решението на ДКЕВР определя
преференциална цена за продажба на електрическа енергия, произведена от вятърни
централи, съобразявайки средната годишна производителност на ветровите генератори и
размера на инвестиционните разходи. Този критерий от своя страна зависи от прогнозните
пълни ефективни годишни часове на тяхната работа, които се определят на база прогнозно
количество ел. енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана мощност
на ветровата централа. Въз основа на горните показатели в решението се определят два вида
преференциални цени за ел. енергията, произведена от ветрови генератори – за ветрови
генератори с пълни ефективни годишни на работа до 2 250 часа и за такива с пълни
ефективни годишни часове на работа над 2 250 часа. Страните не спорят, че процесната
ел.централа /Храброво 3/ е работила в категорията енергиен обект по т.7 на решение Ц-
18/2011г., т.е. в категорията централи работещи до 2 250 часа, при преференциална цена
съгласно решението от 191 лева/МВтч, а по т.8 – за централи работещи над 2 250 часа – при
цена от 173.06 лева/МВтч.
Ищецът поддържа, че има право на две последователни преференциални цени, т.е.
право на преференциална цена и след достигане на капацитета от 2250 часа в рамките на
календарната година. Самият производител е определил, че наличния ресурс на първичния
енергиен източник за неговия вид централа по прогнозни данни е да работи до 2 250 часа на
номинална мощност. При това положение съгласно пар.7, ал.1 ЗЕВИ, за ВяЕЦ на ищеца,
преференциалната цена за изкупуване на произведената ел. енергия е 191 лв. /МWh /без
ДДС/ съгласно т.7 от Решение № Ц-18/2011 г. на КЕВР за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа.
8
Тази цена е същата и съгласно т.2.7 на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.
Независимо от липсата на уговорка в договора, че при промяна на преференциалната
цена от компетентен орган, променената цена се прилага между страните без да е
необходимо подписване на допълнително споразумение, доколкото цените са
административно регулирани от държавен орган и тъй като изменението се дължи на
законова разпоредба – чл.31, ал.5 ЗЕВИ, приложима е именно регулацията относно този
елемент от смесения фактически състав, а не договорната свобода между страните и
уговореното в чл.16 от договора. След влизане в сила на изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ,
договорите за продажба на ел. енергия, сключени между страните са изменени по силата на
императивна разпоредба на закона и издаденото на осн. пар.17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ в
изпълнение на закона Решение № СП -1/31.07.2015г. на КЕВР, в частта относно
подлежащото на изкупуване количество ел. енергия и цената за това изкупуване, посочена в
чл.16 от договорите. Поради това, дори при постигната между страните договореност, че
след достигане на 2 250 пълни ефективни годишни часове на работа на ел. централата, за
следващите пълни ефективни часове на работа до края на календарната година,
произведената ел. енергия се изкупува по втора преференциална цена, тя не намира
приложение, тъй като противоречи на въведеното с изменението на закона ограничение.
Целта на изменение на закона е да се постигне баланс между разходите на обществения
доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в определените
преференциални цени по начин, който изключва възможността от неоснователно
обогатяване на последните.
Изхождайки от фактическата установеност по делото, че през месец октомври 2018г.
ВяЕЦ на ищеца е достигнала нетното си специфично производство от 1907 КWh при цена от
191 лв. /МWh, но без да достига 2250 годишни часа на работа и без да е достигнала прага от
2 139 КВч НСПЕ за 1 КВ инсталирана мощност. През този месец октомври централата на
ищеца е произвела 978.096 МВч като 83.243 от тях са произведени преди достигане НСПЕ
от 1907 КВч – това е обективирано в издадената от ищеца фактура №128/2018г. с посочена
единична преференциална цена за това количество по т.7 от решение Ц-18/2011г. Не се
спори, че тази преференция е заплатена. Остатъкът от 894.853 МВч е произведеното
количество над НСП от 1907 КВч и за него се дължи и е заплатена цена за излишък на
балансиращия пазар от общ 12.2443 лева/МВч – фактура №130/2018г. През този месец
централата е надхвърлила НСП от 1907 КВч но без да достигне 2250 часа работа. Не се
спори, че тези две фактури са заплатени от ответника. Не се спори, че през м.11.2018г.
централата на ищеца е достигнала НСПЕ от 2139 КВч от 1 КВ инсталирана мощност, което е
дало основание на ищеца да издаде дебитно известие 131 към фактура №130, за заплащане
на втора преференциална цена от 191 952.05 лева – по т.7 от решение Ц-18, т.е.цена за
количеството, произведено през м.10.2018г. преди достигане на пределния праг от 2139 КВч
от инсталирана мощност, които са 894.853 ВМч. През месец ноември централата на ищеца е
произвела 33.147 ВМч електроенергия след достигане на НСПЕ от 1907 кВч но преди
достигане на прага от 2139 кВч НСПЕ и преди достигане на 2250 ефективни часове на
работа за годината. За количеството е издадена фактура 132/2018г. за сумата от 7 597.30
лева, от които ответникът е заплатил 522.02 лева. Остатъкът от 7 075.28 лева не се дължат
на ищеца по преференциална цена съгласно т.7 от решение Ц-18 /от 191 лева/МВч/.
Страните не спорят относно количествата произведена енергия, нейното
обективиране в издадените от ищеца фактури и дебитно известие към фактура 130/2018г.; не
спорят относно заплатената част от произведеното количество по преференциална и по цена
за излишък на балансиращия пазар. Спорът е именно относно произведените и заплатени по
ниската цена за излишък количества от 894.853 МВч - за м.10.2018г. и 33.147 МВч – за
м.11.2018г.
Съдът споделя доводите на ответника и третото лице -помагач, че тези количества
9
следва да бъдат заплатени по цена за излишък на балансиращия пазар и доколкото не се
спори, че такава цена е била реално заплатена на ищеца, предявените искове са
неоснователни изцяло.
На основание чл.31, ал.5 ЗЕВИ, в процесния период преференциалната цена е била
дължима до достигане на размера на НСПЕ, определен с решение №СП 1/31.07.2015г. на
ДКЕВР, а за количествата, надхвърлящи размера на НСП, се дължи цена по излишък на
балансиращия пазар. Съгласно чл.35 от договора за изкупуване, промяната в законовата
регламентация и конкретно цитираната разпоредба от ЗЕВИ е предвидено като основание за
автоматичното му изменение. Този извод е в сила и предвид предоставената на КЕВР
компетентност при определяне и регулиране на цени на изкупуване, което ограничава
свободата на страните при договаряне конкретно на този компонент. Пазарните отношения
и договорната свобода в тези отношения са ограничени от законодателя в обществен
интерес.
С решение №3312/04.03.2020г. по адм.дело 5284/2018г. на ВАС, Четвърто отделение,
е потвърдено решение по адм.дело №8493/2015г. на АССГ, с което е отменено решение СП-
1/2015г. на КЕВР, именно в частите по т.2.7 и т.2.8 за определяне на НСП. Тъй като КЕВР е
законово задължена да извърши ново установяване на конкретен размер НСПЕ, в
изпълнение на тази законова делегация е прието решение СП-1/2020г., в което е установено,
че считано от 31.07.2015г. НСП за обекти с характеристиките на процесния /Храброво 3/,
възлиза на 1907 кВЧ по цена от 191 лева/МВ без ДДС. Прието е и решение СП-2/2020г., в
което е установено, считано от същата дата, НСП в размер на 2139 кВч, въз основа на
решение Ц-18/2011г., за цена в размер на 173.06 лева/МВч за ВяЕЦ, работещи над 2250 часа.
С последващите решения СП-1/15.10.2020г. и решение СП-2/15.10.2020г. на КЕВР са
определени идентични на т.2.7 и т.2.8 от отмененото решение СП1/2015г., размери на НСПЕ
за ВяЕц, работещи до и над 2250 часа. Тези обстоятелства следва да бъдат взети предвид от
съда съгласно чл.235, ал.3 ГПК като в тази връзка съдът дължи и произнасяне по искането
на ищеца за осъществяване на косвен контрол за законосъобразност на адм.актове по реда
на чл.17, ал.2 ГПК. Съгласно пар.17 ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ /ДВ, бр.56/2015г./ за Комисията
съществува задължение да приеме решение, с което да установи НСПЕ за съответната
категория енергийни обекти, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на комисията, приети до влизане в сила на ЗЕВИ. Обстоятелството, че
в съответните части е отменено окончателно решение СП-1/2015г. е породило задължение за
КЕВР да установи отново НСПЕ за преференциални цени по решение Ц-18/2011г. на КЕВР
за двете категории енергийни обекти, за които се отнасят отменените разпоредби. Поради
това, постановените решения СП-1/2020г. и СП-2/2020г. са валидни административни
актове, постановени от административен орган, легитимиран от закона за определяне на
НСП са всички категории енергийни обекти, за които е предвидено изкупуване по
преференциална цена на произведената ел.енергия от ВИ.
Спорният въпрос е дали централата на ищеца, след изменението на ЗЕВИ и приемане
на съответните решения на КЕВР за определяне на НСП, е възможно да прилага два прага
на НСПЕ като обектът попадне последователно през една календарна година в две ценови
категории, определени с решенията на КЕВР.
На основание разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, в процесното правоотношение
преференциална цена е дължима до достигане размера на НСПЕ, определено вече в решение
СП-1/15.10.2020г. /след отмяната на решението от 2015г./. Въз основа на същото, считано от
31.07.2015г., действието му обхваща и процесния период /2018г./. Поради това, обвързващо
за страните действие има и определеното в това решение НСПЕ от 1907 кВч, въз основа на
което е определена преференциална цена за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа по т.7 от решение
№Ц-018/2011г. В конкретния случай, произведената ел.енергия до НСП от 1907 кВч следва
да бъде закупена на преференциална цена от 191 лева/МВ, а останалото количество – по
10
цена за излишък. Доколкото в доклада на спора съдът е приел, че заплатените количества по
преференциална цена и по цена за излишък не са спорни, предявените искове се явяват
неоснователни. Ищецът не е съумял да установи, че спрямо оперираната от него ВяЕЦ е
приложима и втора преференциална цена или такава и за количеството над НСП от 1907
кВч.
От друга страна, настоящият състав намира за неоснователни доводите за
необходимост от спиране на производството до приключване на адм.спор относно
законосъобразността на решение СП - 1/2020г., на основание чл.229, т.4 ГПК. Аргумент за
това е предварителната изпълняемост на индивидуалните административни актове на КЕВР,
съобразно императивната разпоредба на чл.13, ал.9 от ЗЕ. Искането за спиране изпълнението
на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на решения, с
които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензи и решения за
отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи. /реш.по к.т.дело
№1184/2020г. на ВКС, Първо т.о.; определение по ч.к.т.дело №2114/2020г. на Второ т.о./ В
съдебната практика се приема еднозначно, че обжалване на адм.акт е ирелевантно за
междувременно регулираните с акта субективни права, поради което и не е предпоставка за
спиране на производството по гр.дело на основание чл.229, т.4 ГПК.
Неоснователно съдът намира и искането за упражняване на косвен контрол за
законосъобразност на адм.акт съгласно чл.17 ГПК. За да се осъществи този контрол е
необходимо преди всичко поставеният въпрос да е от преюдициално значение за
разрешаване на гражданско-правния спор и адм.акт да се противопоставя на страна по
делото, която не е била участник в адм.производство по издаването и обжалването му.
Отмяната на решение СП-1/2020г. в съответната част не може да доведе до отпадане на
законодателно заложените прагове за заплащане на количествата ел.енергия на
преференциална цена. Решенията, с които са обявени НСП имат декларативен, а не
конститутивен характер и подлежат на предварително изпълнение с оглед кръга обществени
отношения, които регулират. Предвид действието на оспорения адм.акт и претендираните
права на ищеца, осъществени в периода 2018г., следва да се приеме, че липсва връзка на
преюдициалност между факта на проверка действителността на решение СП-1/2020г. и СП-
2/2020г., тъй като към процесния период тези актове са породили своето правно действие и
последици. /определение на ВКС по ч.т.дело №1628/2019г./
Отмяната на решение СП-1/2015г. и възможната отмяна на последващите решения на
КЕВР, вкл. СП-1/2020г., не би дало отговор на предявения иск и поставения с него правен
въпрос. Ако не са налице заместващите решения на КЕВР, подлежащи на предварително
изпълнение, то това също би означавало, че с обратна сила е заличен юридическия факт, на
който ищецът основава претенцията си за заплащане на преференциална цена въз основа на
два различни прага на НСПЕ.
Поради изложеното, законовата регламентация към настоящия спор, създадената
обилна и еднопосочна съдебна практика, настоящият състав намира, че ответникът е
изпълнил договорните си задължения точно, съобразно чл.16, ал.3 вр.чл.35 от договора и
чл.31, ал.5 ЗЕВИ, заплащайки една преференциална цена до достигане на НСПЕ от 1907
кВч, а за остатъка – цена за излишък на балансиращия пазар, по отношение процесната
централа, попадаща в категорията на работещи до 2250 часа. Законодателят е предвидил
изкупуване на преференциална цена да достигане на една средна годишна норма на
произведена електроенергия. Съобразно конкретния източник на производство, отделните
производители могат да достигнат обемите на НСП преди да са достигнали максималните
часове работа за годината, за отделната група, в която попадат. В тези случаи те са
ограничени от законовия праг съгласно чл.31, ал.5 ЗЕВИ поради изричното препращане към
решенията на регулаторния орган за определяне на преференциални цени. При определянето
им съгласно чл.24, ал.1, т.4 ЗЕ, КЕВР е длъжна да осигури баланс между интересите на
11
енергийните предприятия и клиентите, доколкото на осн.-чл.6, т.2 ЗЕВИ, разходите от
задълженията за закупуване на преференциална цена се разпределят между всички крайни
клиенти. Преминаването от една преференциална цена последователно към друга такава би
довело до поемане на неадекватно висока финансова тежест от потребителите на
електроенергия. Чрез предвидените в договорите прогнозни резултати, разпределени по
месеци, произведеното количество се отнася към определена група производители, а в
случая не се спори, че изначално и до момента на претенцията, производителят сам се е
определил в категорията до 2250 часа работа. Съобразно мотивите към законопроекта за
изменение на чл.31/5/ от ЗЕВИ, замяната на понятието „средногодишна продължителност на
работа“ с „нетно специфично производство на ел.енергия“, цели да създаде условия по
преференциални цени да бъдат изкупувани само онези количества, които осигуряват приход
на производителите от възобновяем източник, съответстващ на заложената норма на
възвращаемост в определените преференциални цени със съответните решения на КЕВР.
Целта е постигане на баланс между разходите на обществения доставчик и нормата на
възвращаемост на производителите, която цел изключва възможността за неоснователно
обогатяване на последните. Принадлежността на централата към определена тарифна група
се извършва въз основа на един прогнозен критерий за пълни ефективни годишни часове на
работа. Този критерий определя средната годишна производителност на ВяЕЦ. Последното
според мотивите към решение Ц-13/2006г. на ДКЕВР, е обвързано от изследване потенциала
на вятъра като според съответния потенциал в мястото, където е ситуирана централата, се
формират две ветрови зони: зона с пълни ефективни годиши часове на работа на ветровите
генератори до 2250 часа и съответно зона над 2250 часа на работа. Соченият прогнозен
характер на пълните ефективни годишни часове на работа се потвърждава и от чл.19а, ал.3
НРЦЕЕ, в която е предвиден специален критерий при определяне на преференциална цена
за ел.енергия, произведена от ВяЕЦ – наличен ресурс на първичния енергиен източник при
пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори до 2250 и над 2250
часа. Разделението по този критерий е продължило и в последващите решения на
Комисията, в това число и решение Ц-10/2011г. и решение Ц-18/2011г.
Въз основа на изложеното, предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло,
вкл. акцесорните искове за лихви като разноски за производството съобразно този извод се
следват на ответното дружество.
По делото ответникът представя списък по чл.80 ГПК, договор за правна помощ,
фактура и платежно нареждане за кредитен превод, за установяване предпоставките по чл.78
ГПК и т.1 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Поради направено от насрещната страна
възражение за прекомерност, на основание чл.78, ал.5 ГПК съдът дължи разглеждане на
същото. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. и при преценка липса
на фактическа сложност по спора, съдът намира, че дължимото на ответника
възнаграждение не следва да бъде намалявано поради прекомерност, поради следното:
Претендирания по договора за правна помощ размер и изплатеното съобразно платежното
нареждане възнаграждение не съответства по размер на обективираното в списъка по чл.80
ГПК. Съдът възприема като отправено до съда окончателно изявление по чл.78 ГПК именно
списъка, представен в последното заседание по спора. В него е предвидено плащане на
възнагарждение в размер на 7812 левас ДДС, който при съответни изчисления съдът намира,
че не надхвърля минимума по Наредбата. Съдът отчита и обстоятелството, че предмет на
спора са били обективно кумулативно съединени искове, чийто общ размер е основание за
изчисляване на адв.хонорар. С оглед на горното не следва да бъде уважено искането за
редуциране на същия. За останалата част от възнаграждението, обективирано по договора за
правна помощ съдът намира, че същото не е предмет на претенцията за разноските
доколкото не е включено в списъка по чл.80 ГПК, т.е. не представлява част от изявлението
на страната до съда относно разноските.
Воден от горното, съдът
12
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от МАРК 2 ЕООД, ЕИК *********, София срещу „Енерго –
Про Продажби“ АД, ЕИК *********, Варна, искове за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумите: 191 952.05 лева, дължими от ответника като преференциална
цена за произведена и доставена, но неплатена електроенергия за м.10.2018г. както и сумата
от 56 892.44 лева, обезщетение за забавено изпълнение върху посочената главница, за
периода от 16.12.2018г. до предявяване на иска на 17.11.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба на 17.11.2021г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 7 075.28 лева, дължими от ответника като
преференциална цена за произведена и доставена, но незаплатена електроенергия за
м.11.2018г. както и 2 097.12 лева, обезщетение за забавено изпълнение върху главницата,
считано от 16.12.2018г. до предявяване на иска, ведно със законна лихва от този момент до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.79 ЗЗД вр.чл.31, ал.5 ЗЕВИ.
ОСЪЖДА МАРК 2 ЕООД, ЕИК *********, София да заплати на „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, Варна, сторените по делото разноски до размера на 7812
лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника НЕК ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред ВнАС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13