Р Е
Ш Е Н И Е
№ 496/05.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесета година в
състав :
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
№353/2020г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.268, ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК)
Образувано е по жалба на „Р*** “ ЕООД,
гр.Монтана, ЕИК * , подадена чрез управителя Д.Х., против Решение за оставяне
на жалба без разглеждане №26/17.02.2020г. на Директора на ТД на НАП Велико
Търново, с което на основание чл.267, ал.2, т.6 във вр. с чл.243 от ДОПК е
оставена без разглеждане жалба вх.№С190012-000-0058180/06.02.2020г., която е
подадена от оспорващия срещу действия на публичен изпълнител при ТД на НАП
Велико Търново, който са обективирани в Съобщение
изх.№С190012-162-0003391/16.12.2019г. по изп.дело №12110000516/2011г. В жалбата
се развиват доводи за незаконосъобразност на оспореният административен акт и
се иска да бъде отменен. По същество на спора, оспорващия не взема становище.
Ответника, чрез пълномощника си
юрисконсулт Д*** , оспорва жалбата и моли да бъде потвърден оспореният
административен акт като претендира присъждане на разноски по делото, като
доводи в подкрепа на законосъобразността на оспорения административен акт
развива и в писмено становище.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на оспорения административен
акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в предвидения от закона срок, от надлежно легитимирано лице имащо
правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
оспореното Решение за оставяне на жалба без разглеждане №26/17.02.2020г. на
Директора на ТД на НАП Велико Търново, на основание чл.267, ал.2, т.6 във вр. с
чл.243 от ДОПК е оставена без разглеждане жалба
вх.№С190012-000-0058180/06.02.2020г., която е подадена от оспорващия срещу
действия на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, който са
обективирани в Съобщение изх.№С190012-162-0003391/16.12.2019г. по изп.дело
№12110000516/2011г. Административния
орган е мотивирал издаването на оспорения административен акт, с коийо е приел,
че жалбата е недопустима, с обстоятелството, че „Р*** “ ЕООД, гр.Монтана не е
трето лице, което има самостоятелни права върху веща предмет на принудително
изпълнение, тоест за него не е налице правен интерес от обжалването на
действията на публичния изпълнител.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.266, ал.1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват
от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната
териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, а съгласно чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК, решаващият орган в
14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение, с което
може да остави жалбата без разглеждане, когато
подателят няма интерес от обжалването на действията на органа на принудителното
изпълнение или когато оттегли жалбата, тоест в случая е
налице компетентност на органа, който е издал оспорения административен акт.
Оспорения административен акт е
издаден в предвидената писмена форма и съдържа необходимите реквизити, като са
посочени и фактически и правни основания, който са мотивирали издаването му. Не
се установява при издаването на административния акт да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от
категорията на съществените и да налагат неговата отмяна.
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че оспорения административен акт е незаконосъобразен. Това е така, тъй
като съгласно разпоредбата на чл.261, ал.1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват
от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната
териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Безспорно в случая оспорващия
няма качеството на длъжник, тъй като изпълнителното производство не е
образувано по отношение на него и действието на публичния изпълнител не е
насочено към събиране на публични средства, които са дължими от него по силата
на годно изпълнително основание. Законосъобразно в оспорения административен
акт е прието, че оспорващия няма и качеството на трето лице със самостоятелни
права върху веща и за него липсва правен интерес от оспорването, тъй като както
пред административния орган така и пред настоящата съдебна инстанция не се
ангажираха годни доказателства, които да обосноват извода, че оспорващия има
самостоятелни права върху веща, респективно, че за него е налице правен интерес
от оспорването. Законодателя изрично е очертал с разпоредбата на чл.261, ал.1
от ДОПК, кръга на лицата, които са активно легитимирани да оспорват действията
на публичния изпълнител, като при липсата на годни доказателства, които да
установяват активната легитимация на оспорващия, следва да се приеме, че
законосъобразно компетентния административен орган е оставил жалбата му без
разглеждане като недопустима. Следва да се посочи, че оспорващия е имал
възможност да упражни надлежно правата си и да установи по надлежния исков ред,
че има права върху веща, която е обект на действия на публично изпълнение, но
предвид липсата на такива доказателства по делото не може да се приеме, че
активната му легитимация да оспори действията на публичния изпълнител е налице.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспореният
административен акт на основанията по
чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, съгласно приложимите
материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответника юрисконсулт Д*** за присъждане разноски по водене на
съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, оспорващия следва да бъде осъден да заплатят в полза на ТД на НАП Велико Търново разноски по делото изразяващите се в разноски за юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство осъществено от юрисконсулт Д*** , което на
основание чл.78, ал.8 от Гражданско процесуален кодекс във връзка с чл.144 от АПК, следва да бъде определено в размер на 100 лева или общо разноски в размер
на 100 лева.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспореното Решение за оставяне на
жалба без разглеждане №26/17.02.2020г. на Директора на ТД на НАП Велико
Търново, с което на основание чл.267, ал.2, т.6 във вр. с чл.243 от ДОПК е
оставена без разглеждане жалба вх.№С190012-000-0058180/06.02.2020г., която е
подадена от оспорващия срещу действия на публичен изпълнител при ТД на НАП
Велико Търново, който са обективирани в Съобщение
изх.№С190012-162-0003391/16.12.2019г. по изп.дело №12110000516/2011г. е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, предвид което на основание чл.172 ал.2 и
чл.143, ал.4 от АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Р*** “ ЕООД, гр.Монтана, ЕИК * , подадена
чрез управителя Д.Х., против Решение за оставяне на жалба без разглеждане
№26/17.02.2020г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което на основание
чл.267, ал.2, т.6 във вр. с чл.243 от ДОПК е оставена без разглеждане жалба
вх.№С190012-000-0058180/06.02.2020г., която е подадена от оспорващия срещу
действия на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, който са
обективирани в Съобщение изх.№С190012-162-0003391/16.12.2019г. по изп.дело
№12110000516/2011г..
ОСЪЖДА „Р*** “ ЕООД, гр.Монтана, ЕИК * да заплати
на ТД на НАП Великов
Търново разноски по воденото
съдебно производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: