РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Девня, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И.ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20233120200124 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на „РИВИ“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Провадия, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“№80,
представлявано от Р.П. П. против Електронен фиш № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на въззивника
за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
Въззивникът намира атакувания ел. фиш за неправилен,
необоснован и незаконосъобразен и претендира неговата отмяна. Подробни
аргументи за това излага в писмено становище като най – общо твърди, че
вмененото му нарушение не е доказано по безспорен начин, материално –
правната разпоредба не е приложена правилно и в хода на администвативно –
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, накърнили правото му на защита. Отделно от това счита, че за
вмененото му нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП законодателят не е
предвидил възможност за издаване на електронен фиш.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща
представител. Чрез редовно упълномощен проц. представител представя
писмено становище, в което излага аргументите си за незаконосъобразност на
обжалвания електронен фиш.
Въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура", чрез
1
процесуален представител, който участва и в с.з., оспорват жалбата. Молят
обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Представят писмени бележки.
РП – Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за
участие в делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.03.2021 г. в 16, 34 часа с устройство № 10072 - елемент от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП,
намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока намаляващ километър, в
Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
било установено /заснето/ нарушение с ППС – влекач „***“ *** с рег. №
*****, с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 44 000, за което изцяло не
била заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ според
категорията на ППС, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването.
На 03.02.2023 г. е издаден обжалвания електронен фиш №
**********, който бил връчен на въззивника на 09.05.2023 г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на писмените доказателства, приложени към АНП и допълнително
представени от АНО, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени
в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу
подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не на посочените
в нея основания, а поради следното:
На първо място съдът ще отбележи, че споделя възражението на
въззивника, че за вмененото му нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП не е
предвидена възможност за издаване на електронен фиш. В разпоредбата на
чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение може да се издава
само при нарушение по чл. 179 ал. 3, установено и заснето от електронната
система по чл. 167а ал. 3 . Това идва да рече, че за нарушения, извън това по
чл. 179 ал. 3 от ЗДвП не може да се издава ел. фиш, т. е., че законодателят
действително е предвидил възможност да се издава електронен фиш само и
2
единствено за нарушения по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП. Вярно е, че в редица
разпоредби на същия закон се съдържа противоречие на това правило. /така
например в чл. 167а ал. 4 или чл. 189ж ал. 7 от ЗДвП/. Дали това е пропуск на
законодателя съдът не може да гадае, но така или иначе нормата на чл. 189ж
ал. 1 от ЗДвП е безкрайно ясна, същата е санкционна и не може да се тълкува
разширително. При буквално тълкуване на разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от
ЗДвП следва, че не може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП.
Санкционните норми на чл. 179 ал. 3 и на чл. 179 ал. 3б от закона са различни
– те са с различен субект и с различно съдържание. Нормата на чл. чл. 179 ал.
3 от ЗДвП е със субект водач на ППС, за което е дължима, но не е заплатена
таксата по чл. 10 ал. 1 т. 1 от ЗДвП , а санкционната норма на чл. 179 ал. 3б от
ЗДвП е със субект собственик на ППС от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП ,
за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10 ал. 1 т.
2 от ЗП . В нормата на чл. 167а ал. 2 т. 2 от ЗДвП е предвидена възможност за
установяване на нарушенията по чл. 179 ал. 3 - 3в използват технически
средства или системи. В т. 8 на същата разпоредба е предвидено правомощие
на определени от Председателя на УС на А“ПИ“ длъжностни лица да връчват
електронни фишове за нарушения по 3 чл. 179 ал. 3 - 3в. Но никъде в закона
не е предвидена възможност за издаване на ел. фиш за нарушение по чл. 179
ал. 3б от ЗДвП, каквото е процесното. Процедурата, уредена в чл. 189е
обхваща и деянията, които се наказват по реда на чл. 179 ал.3б от ЗДвП , но
само когато за нарушението е съставен акт за установяване на
административно нарушение, какъвто не е настоящия случай. Същото
становище е застъпено вече и в Решение №1448/30.10.2023 г. на
Административен съд – Варна, постановено по КНАХД №2071/2023 г.
На следващо място, настоящия съдебен състав счита, че в
производството по издаване на ел. фиш са приложими сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. Това е така, защото:
С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г./ и създаването на
новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП бе въведена възможност за
установяване на някои видове административни нарушения по този закон и
ангажиране на административно - наказателна отговорност за тях по
опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за
пътищата - чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Същевременно според т. 1 от Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на
Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния
касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на
Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и
с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани
правомощията на административно - наказващия орган. За тези срокове съдът
следи служебно. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна
3
приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за
установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга
специална уредба. При липса на специална правна уредба относно сроковете
за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране
отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН,
сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН са приложими и в производствата по
издаването на електронен фиш. Макар законово регламентираните
изисквания за форма, съдържание и процедура за съставяне на актовете за
установяване на административни нарушения и за издаването на наказателни
постановления да са неприложими по отношение на електронните фишове за
налагане на глоба за нарушения, установени с автоматизирани технически
средства или системи, сроковете по чл. 34 ал.1 от ЗАНН следва да бъдат
прилагани в производствата по чл. 189 ал. 4 и сл. от ЗДвП, доколкото
електронният фиш по своето правно действие представлява акт едновременно
с установителни /като АУАН/ и със санкционни /като НП/ функции. На първо
място, предвид целената от законодателя бързина и оперативност на
производството, следва да се приеме, че електронният фиш следва да се
издаде в тримесечен срок от откриване на нарушителя. След изтичане на този
срок тази възможност се преклудира, поради изтичане на определения в чл.
34 ал. 1 от ЗАНН давностен срок. Освен това, нормата на чл. 34 ал. 1 от
ЗАНН, която регламентира давностни срокове, следва да се прилага еднакво
за всички лица. Противното би означавало да се даде неограничено
правомощие на АНО за времево издаване на електронните фишове, в което
няма правна логика. В този смисъл, не може нарушителите, санкционирани с
електронен фиш, да бъдат третирани различно спрямо нарушителите, които
са санкционирани с наказателно постановление. Стриктното и еднакво
прилагане на правилата на административното правораздаване не предоставя
възможност срокът за образуване на АНП за едно и също административно
нарушение да зависи от начина на установяването му - физически от
полицейски служител чрез съставяне на АУАН, или по електронен път чрез
издаване на ЕФ, при което в първия случай срокът да е 3-месечен,
респективно - 1- годишен, и пропускането му да води до преклудиране на
възможността за административно наказване на нарушението, а във втория
случая срокът да е минимум 3 години - т.е. до момента на изтичане на
давността за преследване на нарушението, което санкционира фишът.
Противното тълкуване създава неоправдана асиметрия в правното положение
на наказаните лица, което е недопустимо в производство с наказателен по
естеството си характер. Приемането за електронния фиш на последици
различни от установените за наказателното постановление, би означавало
различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в
зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или
констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е
нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона.
4
Допълнителен аргумент в тази насока е фактът, че ЕФ се издава в една
ускорена процедура и има за цел по-бързо реализиране на административно -
наказателната отговорност в сравнение с общия случай на АУАН и НП,
именно с оглед елиминирането на човешкия фактор в това производство.
Ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил
противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие
на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на
отговорността на нарушителя. Поради изложеното и при наличната
законодателна уредба следва да се приеме, че срокът за издаване на ЕФ е този
по чл. 34 ал. 2 от ЗАНН - три месеца от откриване на нарушителя или една
година от извършване на нарушението.
Тук следва да се посочи, че липсва необходимостта от посочване на
физическия издател на фиша, който единствено обработва записана
информация, т.е. автоматизираността на процедурата, при която програма
сама генерира фиша игнорира необходимостта длъжностно лице да се
подписва като издател. Вярно е също така, че чл. 189 ал. 4 от ЗДвП не
предвижда като реквизит „дата на съставяне“ на фиша, а единствено
посочване датата на нарушението, което съдът намира за неправилен
законодателен подход, тъй като датата на издаването му е важна, доколкото
същата има значение за преценка спазването на сроковете по чл. 34 ал. 1 от
ЗАНН. Вероятната причина за липса на реквизит „дата на издаване“ в
електронния фиш е предвиждането същият да се издава в деня на
установяване на нарушението, което обаче не се прави в практиката, а няма и
разпоредба в закона, от която да се изведе такова задължение на наказващия
орган. Проблемът за приложението на чл. 34 от ЗАНН произтича именно от
отсъствието на дата на издаване на електронния фиш в одобрения от
министъра на вътрешните работи образец. Процесният електронен фиш е
съставен изцяло по този образец, както и всеки друг електронен фиш. В тях
няма дата, на която те са съставени. Единствената дата, която се съдържа е
датата на нарушението. За да се прецени дали са изтекли давностни срокове, е
задължително да бъде установена датата на издаване на електронния фиш,
като в случая от справката от „АИС АНД“ се вижда, че датата на издаване
/подписване/ е 03.02.2023 г. Съпоставена с датата на установяване на
нарушението, в това число и авторството му – 21.03.2021 г. е видно, че
процесния ел. фиш не е издаден в рамките на преклузивния 3 месечен срок по
чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, считано от заснемане на нарушението, от който момент
следва да се счита за открит и нарушителя – собственик на МПС, доколкото в
случая няма регистриран ползвател. Нещо повече процесния ел. фиш не е
издаден и в рамките на шест месечен срок по ал. 2 на чл. 34 от ЗАНН, считано
от съставянето на АУАН /какъвто в случая не се съставя/, респ. от
установяване на нарушението чрез неговото заснемане. Съгласно цитираната
разпоредба в случай на неиздаване на наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта, административно наказателното
производство е следвало да се прекрати.
5
Изтичането на преклузивните срокове по ЗАНН винаги е
самостоятелно процесуално основание за отмяна на издаденото НП, респ. ел.
фиш дори без да се обсъжда въпроса по същество, макар и в настоящия
случай да намира извършеното нарушение и неговия автор за безспорно
установени, доколкото безспорно се установява, че за регистрирания час на
нарушението няма подадена тол декларация, предвид липсата на регистриран
в системата ползвател на процесното МПС и безспорно установения факт, че
въззивникът е негов собственик и за същото няма вписан ползвател.
Така застъпеното становище по никакъв начин не противоречи на
приетото в Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г., постановено по тълк.
дело №1/2013 г., където преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН изобщо не
са обсъждани.
И на последно място, в цитираното вече Решение №1448/30.10.2023
г. на Административен съд – Варна, постановено по КНАХД №2071/2023 г. е
прието, че санкционната разпоредба на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП не съответства
на разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси
от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
/Директива 1999/62/ЕО/ заради нарушение на изискването за
пропорционалност, поради което същата следва да се остави без приложение.
В решението са изложени изключително подробни и последователни мотиви
относно приложението на Директивата, като са посочени приложими
Решения на Съдът на ЕС, които мотиви настоящия съдебен състав напълно
споделя и не счита за необходимо да пресъздава части от цитираното съдебно
решение в съдебния си акт. Достатъчно е само да се отбележи, че цитирания
текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите членки
установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи. Съгласно цитираната от АС – Варна практиката на
съда на Европейския съюз чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се
тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за
пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда
налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. В случая санкцията
по чл. 179 ал. Зб ЗДвП е абсолютно определена, т. е. фиксирана от
законодателя и не предвижда възможност за преценка от страна на съда на
конкретните факти и тежестта на нарушението не е възможно тълкуване на
националния закон по начин, съответен на Директивата, поради което и
единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на
Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е
непропорционалната национална санкционна уредба - да бъде оставена без
приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на
правото на Съюза резултат.
Поради гореизложените съображения обжалвания електронен фиш
6
подлежи на отмяна от съда като изцяло незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН в тежест
на ответната страна следва да бъдат възложени направените от въззивника
разноски. Въззивникът претендира и доказва реално извършени разноски в
размер на 400 лева за договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение. Възражението на ответната страна за неговата прекомерност
се преценява като неоснователно, доколкото се претендира адвокатско
възнаграждение съобразено с нормата на чл. 18 ал. 1 от Наредбата за
минималния размер на адвокатските възнаграждения размер, предвид липсата
на процесуално представителство по делото и неговата фактическа и правна
сложност.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 пр. 3 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който „РИВИ“ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Провадия, ул. „Св. Св.
Кирил и Методий“№80, представлявано от Р.П. П. за нарушение по чл. 102
ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б
вр. чл. 187а ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 лева.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" - София да заплати на
„РИВИ“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Провадия, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“№80, представлявано от Р.П. П.
сумата от 400 лева /четиристотин лв., 00 ст./, представляващи направени по
делото разноски, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред
Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7