РЕШЕНИЕ
гр. София,......05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІ „А” въззивен
състав, в публичното заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 7426 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.12.2018г., постановено по гр. дело № 9768
по описа за 2016г. на СРС, 119 с-в, е осъдено „К.” ООД да заплати на „А.Т.” ООД,
сумата общо 3 377. 87 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане и е отхвърлен предявения от „К.” ООД срещу „А.Т.”
ООД, насрещен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата общо
11 000 лв. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът
по първоначалния иск и ищец по насрещния иск „К.” ООД, който в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК е подал въззивна жалба, в която излага съображения за
неправилност и необоснованост на съдебното решение. Въззивникът поддържа, че изпълнителят
е неизправна страна по процесния договор от 14.05.2014г., при проявена груба
небрежност, тъй като е длъжен да посочва всички технически неизправности на
камиона, което не е направено от последния. Сочи, че не е бил уведомен за
недостатъците на композицията от влекач и ремарке, поради което два пъти е бил
тежко санкциониран в Германия, поради принудителни ремонти. Твърди, че влекачът
и ремаркето представляват едно функционално цяло и безопасността на движението
им зависи и от двете. Моли съда да отмени решението и да отхвърли предявения срещу
него иск, като уважи предявения насрещен иск.
Въззиваемият „А.Т.“ ООД е подал отговор
в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който твърди, че
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Твърди, че е
изпълнил задълженията си по договора за сервизно обслужване, като е извършил
двата процесни ремонта, съобразно фактури №№ 395/01.09.2015г. и
448/11.11.2015г., предмет на първоначалния иск. Поддържа, че задължението за
текущо обслужване на автомобилите е предпоставено от уведомяване от страна на
възложителя за проблемите при експлоатация на автомобила – т. 1.4 от договора. Сочи,
че установените от немските власти недостатъци по влекача и ремаркето, както и
извършените ремонти по товарната композиция в тази връзка, не са в причинно - следствена връзка с извършения от него ремонт,
отделно не са му били възложени. Твърди, че съгласно заключението на приетата САТЕ,
недостатъците, отстранени от него, не могат да предизикват неизправностите,
описани в протоколите, издадени от германските компетентни органи и отстранени
от трети лица. Сочи, че първият ремонт е извършен от него преди заминаване на
превозното средство за Федерална Република Германия, а вторият е бил извършен
след връщането му, като вторият ремонт е бил извършен по отношение на
ремаркето, което физически не е доставяно за ремонт. Моли съда да потвърди
изцяло решението, с присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
По първоначално предявения иск с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
Ищецът твърди, че е кредитор на
ответника по вземане за заплащане на възнаграждение за извършени авторемонтни
услуги на МПС – товарен автомобил с рег. № ********, по договор за извършване
на сервизни услуги от 14.05.2014г., съгласно фактури № 395/01.09.2015г. на
стойност 222 лв. с ДДС и № 448/11.11.2015г. на стойност 3155. 87 лв. с ДДС.
Фактурите са осчетоводени от ответното дружество, съгласно заключението на
приетата ССчЕ.
По делото е установено от приетите
писмени и гласни доказателства, че извършеният от ищеца ремонт по фактура №
395/01.09.2015г. касае демонтаж/монтаж помпа кабина и ремонт на помпа на
товарен автомобил с рег. № ********.
На 02.10.2015г., при извършване на
крайпътна техническа проверка в Германия, са установени технически
неизправности на ремарке с рег. № ******, описани в протокол № *********, както
и технически неизправности в автомобил с рег. № ********, които са отстранени
на 09.10.2015г. в сервиз в Германия.
През м. ноември ищецът е извършил следните
ремонтни дейности на товарен автомобил с рег. № ******** на обща стойност 3155.
87 лв. с ДДС, съгласно фактура № 448/11.11.2015г.: конзоли кабина – смяна
конзоли – казан стъкломиещо-смяна казанче; боядисване и смяна стъпенка, смяна
мека връзка, мека връзка изпускателна система; стъкло ляв стоп, клинове
стопове, смяна клинове, диагностика и ремонт Adblue
система, помпа Adblue, клапан Adblue, смяна клапан и помпа, регенерация каталитично
гърне, масло ДВГ 10W40, антифриз и
консумативи.
На 16.11.2015г., след проверка в
Германия, са установени следните неизправности – спирачки АБС ремарке, VA ремарке нередовно, Глава на щанга – ударена;
амортизатор ос 1 и 2 и други, описани в констативен протокол.
Вещото лице дава констатации, че
извършените ремонтни дейности по процесните фактури №№ 395/01.09.2015г. и
448/11.11.2015г., не фигурират в протоколите и фактурите за ремонт, извършени в
Германия, както и че недостатъците, отстранени от ищцовото дружество по
процесните две фактури, не могат да причинят неизправностите, описани в
протоколите и фактурите на извършените в Германия ремонти. Налице са идентични
неизправности на ремаркето, отразени в двата протокола от проверките в
Германия.
При така
наведените от страните фактически твърдения, настоящият съдебен състав счита,
че между страните е налице сключен договор за изработка от 14.05.2014г., по който за ищеца е възникнало задължения
да извърши уговорената работа – сервизни услуги, съобразно поръчката в срок,
без отклонение от нея и без недостатъци и да я предаде на възложителя, а за
ответника – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното
възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 288 ТЗ.
Законът
задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането
като правно действие представлява фактическо получаване на изработеното и
признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице,
когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или
мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с
договора. Именно за да може да се даде на приемането значението на
одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако
не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена,
както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция.
В случая по отношение на двата извършени
ремонти на товарния автомобил, не се твърди и доказва, да са направени
възражения от поръчващия ответник за наличие на некачествено изпълнение. Нещо
повече, процесните две фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника,
поради което, съгласно трайната съдебна практика, този факт презюмира приемане
на работата. Поради това доводите в
жалбата в тази връзка са изцяло неоснователни.
Предвид изложеното, първоначално
предявения иск е основателен и доказан.
По насрещния иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, предявен за сумата общо 11 000 лв, представляваща стойността на
извършените в Германия ремонтни дейности на процесния товарен автомобил:
Съгласно уточнение на исковата молба,
допуснато във въззивното производство, общият размер на иска е в размер на
сумата 10 998. 45 лв. С оглед изложеното, в частта за разликата над сумата
10 998. 45 лв. до разгледания размер от 11 000 лв, СРС се е
произнесъл по непредявен иск и решението в посочената част следва да бъде
обезсилено и производството – прекратено.
Жалбата в частта досежно насрещния иск за
сумата общо 10 998. 45 лв. е неоснователна и недоказана.
Настоящият съдебен състав счита, че претенцията
за претърпени вреди, представляващи стойността на извършени ремонтни дейности в
Германия, вследствие договорно неизпълнение на ответника по насрещния иск, е
изцяло недоказана. По делото не е доказано поведение на ответника по насрещния
иск, което да е в причинно следствена връзка с претендираните разходи.
Неоснователни са поддържаните в жалбата
доводи, че е налице лошо изпълнение на договора от 14.05.2014г., който касае
цялата композиция – ремарке и влекач, за цялостно текущо обслужване, при което
да се неутрализират всички предпоставки камионът да бъде спиран от движение в
ЕС поради неизправности. Извършеният от ответника по насрещния иск ремонт по
фактура от 01.09.2015г. касае повреди, за които въобще не са съставени
протоколи в ФРГермания, а при повторното пътуване в ФРГермания след първия
ремонт са установени неизправности, някои повторно, като повторно установените
неизправности касаят ремаркето. Съгласно показанията на свидетелите Цветков и
Соколов, поправка на ремаркето въобще не е била възлагана от „К.“ ООД.
Основателни са доводите на пълномощника
на „А.Т.“ ООД, че задължението му за текущо обслужване и ремонт на автомобили
на ответната страна обхваща посочените от възложителя при подаване на
автомобила проблеми при експлоатацията му, по арг. от т.1. 4 от договора и в
съответствие и с показанията на разпитаните свидетели. Поради изложеното,
ищецът по насрещния иск, следва да докаже пълно и главно, че при втория ремонт,
извършен на 11.11.2015г., изрично е възложил отстраняване на повредите,
констатирани в РГермания при първото пътуване. Такова доказване липсва по
делото.
Отделно е основателно и възражението на
ответника по насрещния иск, че съгласно заключението на САТЕ, в двата
констативни протокола се дублират основно неизправности по отношение на ремарке
№ С6627 ЕК, което не е влизало в сервиза за ремонт.
Извън всичко изложено, с оглед горните
изводи за липса на направени възражения от възложителя за извършения ремонт,
изцяло недоказана се явява активната материалноправна легитимация по насрещния
иск да претендира на основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД разходи, свързани с поправка
на недостатъците.
При достигане на едни и същи правни
изводи, на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в допустимата част.
По разноските: При този изход на правния
спор, предмет на настоящото съдебно производство, в полза на въззиваемото
дружество следва да се присъдят претендираните и доказани разноски в размер на сумата
400 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СГС.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение от
12.12.2018г., постановено по гр. дело № 9768 по описа за 2016г. на СРС, 119 с-в
в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „К.” ООД срещу „А.Т.” ООД, насрещен
иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за разликата над сумата 10 998. 45 лв.
до разгледания размер от 11 000 лв., като процесуално недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение от
12.12.2018г., постановено по гр. дело № 9768 по описа за 2016г. на СРС, 119 с-в
в останалата част.
ОСЪЖДА
„К.”
ООД, ЕИК ******* да заплати на „А.Т.” ООД, ЕИК *******, сумата 400 лв, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.