Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 02.11.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на девети октомври през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, т. д. № 32 по описа за 2016 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Д.Р.И. срещу З. „Б.И.“
АД обективно съединени искове с правна квалификация чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. с § 22 от ПЗР на КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 130000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди по
повод ПТП възникнало на 24,09,2015год., както и за сума в размер на
1 443,80лв.- обезщетение за
имуществени вреди /разходи за лечение- уточнителна молба от 08,04,2016год. /,
ведно със законна лихва за забава върху посочените суми от датата на
увреждането -24,09,2015год. до окончателното погасяване на вземането.
Излагат се доводи, че на 24,09,2015год, около
19:40 часа, на главен път I-6, на
разклон за с. Г., между л.а. „Опел“, с рег.№ ********, управляван от А.Д.С., и
товарен автомобил „Мицубиши“, с рег.№ ********, управляван от П.Г.П., е
настъпило ПТП, вследствие на което на ищеца са причинени имуществени и
неимуществени вреди, описани в ИМ. Поддържа се ПТП да е настъпило по вина и на
двамата водачи. Образувано е ДП № 1141/2015год. по описа на РУП- гр. Сливен,
неприключило към датата на исковата молба. Поддържа се деликтната отговорност
на виновния водач да е застрахована при ответното дружество по застраховки Гражданска
отговорност, валидна към датата на застрахователното събитие, поради което за
пострадалия е възникнало право да претендира обезщетение пряко от
застрахователя на деликвента.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответното дружество – З. „Б.И.“ АД, в указания законоустановен срок за
отговор по реда на чл.367-373 от ГПК излага становище за
недопустимост на производството поради неспазване на процедурата по чл.432, ал.1 от КЗ вр. с чл.380 от КЗ. При условията на евентуалност оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на
застрахователно правоотношение, с което се покрива гражданската отговорност на
делинквента към датата на застрахователното
събитие. Оспорва наличието на деликт- виновно противоправно деяние, във връзка с което да са
настъпили твърдените увреждания. При условията на евентуалност релевира
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който е нарушил -чл.137а,
ал.1 от ЗДВП, като е пътувал без предпазен обезопасителен колан. Твърди да
е налице независимо съпричиняване на
твърдените увреждания от водачите на двете участвали МПС-та. Оспорва размера на претендираното обезщетение като завишен и
несъобразен с изискването на чл.52 от ЗЗД.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства - влязло в
сила на 09.11.2016год. споразумение по НОХД №1450/2016год., на районен съд
гр.Сливен, е видно, че подсъдимият П.Г.П. е признат за виновен в това, че на 24.09.2015г. на път І-6, на
0.5км. от с.Г., общ.Сливен, при управление на МПС- товарен автомобил, Мицубиши
Л 200, с рег.№******** нарушил правилата за движение-чл.27, т.2 от ЗДВП и чл.47
от ЗДВП и по непредпазливост причинил средни
телесни повреди на повече от едно лице, сред които и Д.Р.И. -престъпление по
чл.343, ал.3, б."а", вр.ал.1, вр.чл. 342, ал.1 от НК.
На основание чл.190, ал.2, вр.чл.161 от ГПК, съдът
приема за установено между страните наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за
МПС Мицубиши, със срок на застрахователно покритие към датата на събитието.В
този смисъл и отразеното в констативен протокол от 24,09,2015год., в който е
отразена констатция на длъжностното лице за участник 2 товарен автомобил
Мицубиши, Застрахователна полица при
ЗК„Бул И.“, със срок на валидно
застрахователно покритие до 03,02,2016год. –чл.189, ал.2 от ЗДВП/ДВ,
бр.37/2015год./
От изслушаното по делото заключение на
съдебно-авто-техническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда,
което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява механизма на ПТП, а именно на 24,09,2015год.
е настъпило ПТП на път І-6, в Т-образно кръстовището с път преминаващ над път І-6, в тъмната част
от денонощието при добра видимост. Лек автомобил „Опел“ се движил по пътя с
посока от с.Г. към път І-6, като в същото време товарен автомобил Мицубиши се е
движил по посочения път, приближавайки процесното кръстовище от ляво на дясно
за посоката на лек автомобил „Опел“. Водачът на товарен автомобил без да
намалява скоростта си е навлязъл в процесното кръстовище и навлизайки в пътната
лента, по която се е движил лек автомобил Опел се е реализирало ПТП. Скоростта на
движение на лек автомобил Опел е била около 91км.ч. Товарен автомобил Мицубиши
се е движил със скорост от около 40км.ч. Съдът не кредитира заключението на
автотехническата експертиза, в частта касаеща причината за реализиране на ПТП,
а именно субективните действия на водача на лек автомобил „Опел“, тъй като с
оглед одобреното споразумение по НОХД на Районен съд Сливен, задължително за
настоящия съд се сочи на осъществено противоправно деяние от страна на водача
на товарен автомобил Мицубиши.
От изслушаното заключение на съдебно-медицИ.ка
експертиза неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че пострадалия е
получил следните травматични увреждания:
-счупване
на дясна бедрена кост средна трета с разместване на фрагментите, причинило на
пострадалия трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни, при обичаен възстановителен период от 7-8 месеца;
-многофрагментарно счупване на 2,3 и 4 дланни
кости на дясна ръка, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията
на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни с обичаен възстановителен период,
/без усложнения/ от 2-3 месеца;
-счупване на 3 и 4 дланни кости на лява ръка
причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за
срок по –дълъг от 30 дни около 2 месеца;
-контузия на главата и мозъчно
сътресение-лекостепенно от типа на зашеметеност, охлузвания на лицето и
разкъсно-контузни рани на горния клепач в дясно, теменната област на главата,
пунктиформена рана на дясната предмишница причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Проведено е спрямо
пострадалия комплексно лечение в
болнични и амбулаторно-домашни условия. По спешност е хоспитализиран
диагностициран и на 24.09.15г. под местна анестезия десен долен крайник е
поставен на директна екстензия, поставени са гипсови шини на двете ръце. На
28.09.16г. е извършено кръвно наместване на счупването на дясна бедрена кост и
е поставена метална фиксация с плака и винтове. На 30.09.15г. е извършено кръвно наместване на счупените II
и III дланни кости с по 2 Киршнерови игли и по два
серклажа, поставена е гипсова
шина. На лявата ръка е поставена гипсова имобилизация за период от 30
дни. От 11.12.15г.-18.12.15г. ищецът е провел рехабилитация в болнични условия
по повод болки, хипотрофия и ограничени движения на десен долен крайник. Поради
възникнало усложнение-костно възпаление /хронично рецидивиращ остеомиелит/ в
областта на счупването на дясна бедрена кост, с фистулни ходове и гноевидна
секреция е бил хоспитализиран и опериран на 09.02.16г.-в УМБАЛ„Пирогов".
Поради рефрактура на дясна бедрена костна на 29.06.16г. е опериран като е
отстранен остеосинтезния материал на дясна бедрена кост, като и
извършена автоостеопластика и метална
фиксация с плака и винтове. На 22.11.16г. е извършено оперативно
лечение-коригирана е фрактурата на III дланна кост в дясно и фиксирана с Киршнерови игли.
Активното лечение е протекло в рамките 1г. и 2м., като и понастоящем
състоянието не е напълно стабилизирано. Изложено е становище, че поради
възникналите усложнения - хроничен фистулозен рецидивиращ остеомиелит на дясна
бедрена кост, ограничена подвижност в дясна тазобедрена става, дясна коленна
става, скъсяване на десен долен крайник с 2см. и флексионни контрактури на
пръстите II-V на дясната ръка с нарушен захват се налага
извод оздравителния процес да не е приключил.
Извършените разходи за лечение, за които са представени доказателства
по делото са в пряка причинно -следствена връзка с ПТП.
В съдебно заседание проведено на 22.05.2017год.
вещото лице по СМЕ излага становище, с оглед констатираните увреждания ищецът
да е бил без поставен предпазен колан. Ползването на обезопасителен колан би предотвратило травматичното
увреждане-фрактура на дясна бедрена кост. Към момента на извършване на личен
преглед на пострадалия през април 2017год. се констатира фистулен ход от външна
страна в областта на оперативния белег на бедрена кост, със слаба секреция.
Констатирано е ново счупване на мястото на първоначалната фрактура, което е в резултат
на рецидивиращия възпалителен процес на костта получен като усложнение на
травмата. Възпалителния процес не е приключил, движи се с помощни средства,
десен крайник е скъсен с 2 см., налице е контрактура в коленната става с
ограничена подвижност-сгъването е 90градуса при норма 135 градуса.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Ц.И., които следва да бъдат ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Приложени са фактура №14551/28.09.2015год. за сума 1350лв.
и фискални бонове за сума от 5,35лв, 73,55лв, 10,00лв, 4,90лв. и 1,10лв., за
извършени разходи в периода от 28,09,2015год. до 12,10,2015год.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал и съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът разглеждащ гражданско правните последици от деянието е обвързан от това дали е налице противоправно деяние, виновно извършено от дееца. С оглед приложеното по делото споразумение по НОХД №1450/2016год., на районен съд гр.Сливен, настоящия състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008
г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по
т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС
83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че
претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 75000,00лв. При
определяне на същите, съдът съобрази характера
на причинените физически увреждания- счупване на
дясна бедрена кост средна трета с разместване на фрагментите, причинило на
пострадалия трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни, при обичаен възстановителен период от 7-8 месеца, който при
ищеца е продължен поради настъпилите усложнения-възпалителен процес на костта и
неприключил към момента на приключване на съдебното дирене по делото,
многофрагментарно счупване на 2,3 и 4 дланни кости на дясна ръка, причинило на
пострадалия трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок
около 2-3 месеца; счупване на 3 и 4 дланни кости на лява ръка причинило на
пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок около
2 месеца; контузия на главата и мозъчно сътресение-лекостепенно от типа на зашеметеност, охлузвания на лицето и разкъсно-контузни рани на
горния клепач в дясно, теменната област на главата, пунктиформена рана на
дясната предмишница причинили на пострадалия временно разстройство на
З.равето неопасно за живота. Съдът
съобрази проведените до момента шест на брой оперативни интервенции,
обстоятелството, че за период от около 1
година и 7месеца след ПТП пострадалия все още ползва помощни средства,
възрастта на ищеца - 28г. към датата на
ПТП /активна, трудоспособна възраст, при
която всяко ограничение в движението само по себе си е от естество да доведе до
негативни изживявания/, установената инвалидизация поради скъсяване на десен
долен крайник с два см., ограниченията
в движенията на колянната
става/90градуса от 135гр.-норма/, констатираната накуцваща походка,
невъзможния захват с дясна ръка, което състояние безспорно налагат необходимост
от чужда помощ за лицето и към момента, невъзможността да се обоснове извод с
категоричност дали възстановителния процес ще приключи благоприятно за пострадалия,
очакваните в бъдеще болки и дискомофорт при натоварване на крайника и промени
във времето, както и последиците в психологичен план /при всички случаи
участието в ПТП е свързано с негативни последици в психо-емоционален план,
които се установяват и от ангажираните гласни доказателства/.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на
ГО за релевирания период съгласно чл.266, ал.1, т.1, б."а" от КЗ/отм./, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа
на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира
за неоснователно релевираното възражение от ответника за независимо
съпричиняване, поради нарушение на правилата за движение от страна на водача на
лек автомобил Опел, тъй като дори да се установи такова, то с оглед
обстоятелството, че на осн.53 от ЗЗ. деликвентите отговарят солидарно, то
застрахователя обезпечаващ гражданската отговорност на всеки от тях дължи
спрямо увреденото лице обезщетение за всички вреди, независимо от съотношението
на отговорността между всеки от причинителите на вредата.
Основателно
е възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставяне на
обезопасителен колан –нарушение на чл.137а от ЗДВП. При ползването на предпазен
колан пострадалия не би получил фрактурата на бедрена кост. Така установеното
съпричиняване, доколкото е относимо към по-значимите травматични увреди, съдът
определя на 20%, което следва да бъде съобразено или дължимото обезщетение е в
размер на 60000,00лв.
Като законна
последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна
лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По
претенцията за имуществени вреди:
Исковата
претенция съдът намира за основателна. Видно от приложените доказателства по
делото от страна на ищеца са извършени разходи за медицИ.ки иЗ.елия и лечение в
общ размер от 1443,80лв., в периода от 28,09,2015год. до 12,10,2015год., които
съгласно заключението на СМЕ са в пряка причинно -следствена връзка с
увреждането, поради което и подлежащи на обезщетяване.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗ.:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗ.,
поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва. Същата
е дължима от датата на деликта -24,09,2015год. до окончателното изплащане на
сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на осн.чл.84, ал.3
от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ /отм./.
Върху претенцията за обезщетение за имуществени вреди се дължи законна лихва от
датата на извършването на съответните разходи-28,09,2015год. до изплащане на
вземането.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и
разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер
на иска следва да се присъдят общо в размер на 2618,75лв., от които 2457,75лв.-
държавна такса и 161,00лв. от общо 350,00лв.-бюджетни разноски за СЕ.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. К. се дължи адв.хонорар, определен по чл.7, ал.2
от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения и съобразно
уважената част от иска, който съдът определя на 2469,26лв.-2057,72лв.
-съобразно уважената част от исковата претенция от общия размер 4473,31лв.,
върху който с оглед представените доказателства за регистрация по ЗДДС се
начислява ДДС в размер на 20% или 411,54лв.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 2423,85лв., от общо
4573,31лв., от които 100,00лв.- в.л. и 4473,31лв.-адв.възнаграждение./Възражението
по чл.78, ал.5 от ГПК релевирано от
ищеца е основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
извършени процесуални действия, бр. проведени с.з. и съобразно цената на
исковата претенция определя възнаграждение по чл.7, ал.2 от НМРАВ от
4473,31лв./
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД„Б.И.“АД, с ЕИК: ******, с адрес на управление:***
да заплати на Д. Р. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес:***0 на осн.чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 60000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на
24,09,2015год. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума от 24,09,2015год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 60000лв.
до пълния предявен размер от 130000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗД„Б.И.“АД, с ЕИК: ******, с адрес на управление:***
да заплати на Д. Р. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес:***0 на осн.чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 1443,80лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на
24,09,2015год. ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума
от 28,09,2015год. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва
преди 28,09,2015год.
ОСЪЖДА ЗД„Б.И.“АД, с ЕИК: ******, с адрес на управление:***
да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 2618,75лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД„Б.И.“АД, с ЕИК: ******, с адрес на управление:***
да заплати на адв.П.К., на осн.чл.38,
ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 2469,26лв.-адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Р. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес:***0 да заплати на ЗД„Б.И.“АД, с ЕИК: ******,
с адрес на управление:*** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК, сума в размер на 2423,85лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: