Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №47
гр. ВРАЦА,17.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд,гражданско отделение, в
публичното заседание на 17.01.2020г., в състав:
Председател:Пенка Т.П.
в присъствието на:
прокурора секретар М.Костадинова
като разгледа докладваното от съдия П.П.
гр. дело
N` 384 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на В.П.Т. *** против Прокуратурата на Република
България София ,с която е предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 предл.2,
вр. с чл.4 от ЗОДОВ,вр. с чл.52 ЗЗД за при-съждане на сумата 80 000 лв.,представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 1600 лв.,намалена в хода на
делото на 1000 лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди,произтичащи от
незаконно повдигнато обвинение от органите на ДП в извършване на умишлено
убийство по чл.115 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.с ал.1 НК,станало на 08.08.2012г. в
гр.Враца,кв.*** на лицето А.Г.В. по ДП № 1606/2012г. по описа на ОД на
МВР-Враца,като образуваното наказателно производство е прекратено с Постановление на ВрОП от
30.6.2014г.,в частта за горното престъпление поради това,че деянието не е
извършено от него,както и повдигнатото му обвинение от органите на ДП по същото
наказателно производство за извършено престъпление по чл.294 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК за времето от 08.08.2012г. до 10.08.2012г.,като образуваното наказателно
производство е прекратено в частта му за това престъпление с постановление на
ВрОП от 04.12.2015г., поради това, че деянието не е престъпление,заедно със
законната лихва върху посочените суми,считано от 28.06.2016г. до окончателното
им из-плащане.Претендират се и разноските в производството.
Поддържа се в
исковата молба,че с постановление от 01.05.2013г.по ДП № 1606/2012г.на ОД МВР
Враца ищецът е бил привлечен като обвиняем ,и му било повдигнато обвинение от разследващ
полицай за извършено престъпление по чл.115 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК,за
това,че на 08.08.2012г.в гр.Враца,кв.***,в съучастие с Р.А.В./съпруга/,като
съизвършител умишлено е умъртвил А.В./негов тъст и баща на Р.В./.С
постановление от същата дата по ДП № 164/2012г.на ОП Враца ищецът бил задържан
за срок от 72 часа.По искане на ВрОП с определение от 02.05.2013г.по ч.н.д.№
195/2013г.на ВрОС на осн.чл.64 ал.4 предл.1 НПК на ищеца била взета мярка за
неотклонение“задържане под стража“.Определението на ВрОС било потвърдено от САС
с определение от 14.05.2013г. по внчд№ 462/2013г.С постановление от 08.07.2013г.
по ДП № 164/2012г. на ВрОП на наблюдаващия прокурор на осн.чл.63 ал.6 вр.ал.3 НПК
наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ била изменена и
заменена с по лека – „парична гаранция в р-р на 2000 лв.“,внесена от ищеца,и
той освободен от ареста.Без да е извършил цитираното по-горе престъпление според
изложеното в исковата молба ищецът престоял в ареста 69 денонощия.
На
23.07.2013г.с постановление по ДП № 63/2013г.по описа на ОД МВР Враца на ищеца
било повдигнато обвинение за извършване на същото престъпление,но като помагач
на извършителите Р.В. и К.В..С постановление на прокурор от ВрОП от
30.06.2014г.по ДП № 164/2012г.наказателното производство против ищеца било
прекратено.Постановлението било получено от ищеца на 02.07.2014г.Със същото
била отменена и мярката му за неотклонение „парична гаранция” и мярката „забрана
да напуска пределите на страната”.
С постановление
от 22.04.2014г.на разследващ полицай при РУП Враца на ищеца било повдигнато
ново обвинение за извършено престъпление по чл.294 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК,и
същият привлечен в качеството на обвиняем по същото.През м.юли 2014г.ВрОП
внесла в ОС Враца обвинителен акт против Р.В., К.В. и ищеца.С присъда от
04.02.2015г.по н.о.х.д.№ 322/2014г. ,ВрОС признал и тримата подсъдими за
виновни по повдигнтите им обвинения, и им наложил наказания,като ищецът бил
признат за виновен в това,че за времето от 08.08.2012г.до 10.08.2012г. в
гр.Враца,кв.***,при условията на продължавано престъпление е спомогнал на К.В.,извършил,
в съучастие с Р.В. на престъпление по чл.116 ал.1 т.3, т.6 предл.3 вр.чл.115
вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК,да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване,без
да са се споразумявали предварително/преди да извърши
престъплението/,като на осн.чл.294 ал.1,чл.26 и 54 НК ищецът бил осъден на две
години лишаване от свобода,като изтърпяването било отложено за срок от 4 години
от влизане на присъдата в сила.С решение от 03.11.2015г.по внохд №
304/2015г.,САС отменил присъдата на ВрОС,и върнал делото за ново разглеждане на
прокурор от ВрОП,поради допуснати съществени процесуални нарушения.С
постановление от 04.12.2015г.по ДП № 164/2012г.прокурор от ВрОП прекратил
наказателното произвдство против ищеца за извършено от него престъпление по
чл.294 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК,предвид разп.на чл.294 ал.3 НК,изключваща
наказуемостта на деянието между съпрузи и близки роднини.
Излага се в исковата
молба,че през цялото време на наказателното преследване ищецат е поддържал
становище че е невинен,и,че не е извършил повдиганите му обвинения,като за последното
повдигнато му обвинение още в началото било ясно,че същото е несъстоятелно/несъставомерно/,
предвид разп.на чл.294 ал.3 НК.
В резултат на
действията на органите по разследването и прокуратурата ищецът претърпял вреди,които
продължава да търпи и към настоящия момент – болки и страдания,изразяващи се в
изпадане в продължително нервно и стресово състояние,изнервяне,нарушаване на
съня,събуждане през нощта.Тези болки и страдания ищецът търпял както в
ареста,така и по-късно в домашни условия.Ищецът имал болки в главата,плачел без
причина,не можел да се храни редовно,отслабнал.Чувствал се унизен.Подронени
били авторитета и доброто му име.Ищецът се отчуждил и затворил в себе
си.Притеснявал се,че хората го гледали предубедено и мислят за убиец.Допълнително
ищецът се притеснявал и за съпругата си.Двамата изпитвали значителни финансови
затруднения.Отделно от това ищецът изпитвал безпокойство и отчаяние и във
връзка с публикувани материали в някои медии,свързани с участието му в
извършване на престъпленията.Според ищеца рязко се влошило здравословното му
състояние.Още в първите дни на ареста се затруднило дишането му от силен
задух,изпаднал в нервни кризи.Обострило се кожното му заболяване.Появил се и захарен
диабет.Претърпените неимуществени вреди ищецът оценява на 80000 лв.В резултат
на действията на органите на ответника ищецът претърпял и имуществени вреди в
размер на 1000 лв.,представляващи платени адвокатски възнаграждения във връзка
с водените наказателни производства.В настоящето производство претендира
обезщетение на основание чл.2 ал.1 т.3 предл.2 ЗОДОВ от ответника за
претърпените неимуществени вреди/80000 лв./ и имуществени такива в размер на 1000
лв.
С исковата
молба са представени цитираните в нея наказателни постановления.Представена е
справка за теглен на 28.04.2016г.кредит,трудова характеристика на
ищеца,медицинска справка от 13.05.2013г.относно здравословното състояние на
задържаното лице – ищеца,ЕР от 23.05.2017г., 03.04.2018г.и 27.01.12г.относно
заболяванията на ищеца,етапна епикриза от 10.05.2017г.,издадена от ЦКВЗ
Враца,епикризи от 10.06.2019г.и 08.11.2017г.от същия център,амбулаторни листа
от 21.03.2018г.,24.02.2017г./2 бр./,протокол на медицинска комисия от
08.03.2017г.,епикриза от 01.03.2012г.Приложено е също свидетелство за съдимост
на ищеца,4 бр./стр.113-116/ извадки от медийни материали.
След извършена
проверка по чл.129 ал.1 и чл.130 ГПК вр. с чл.127 и чл.128 ГПК,съдът е приел,че
предявената искова молба е редовна,а предявеният иск -процесуално допустим,при
което е извършена размяна на книжата по същата съгласно чл.131 ГПК,като копие
от нея и приложенията към нея са връчени на ответника.
В срока за
отговор ответникът е подал такъв,с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Поддържа ,че в тежест на ищеца е да установи наличието на
претърпени неимуществени и имуществени вреди,които към момента не са доказвали
с представените писмени доказателства.Посочва се,че ако са търпени вреди,те не
произтичат единствено от действията на органите на прокуратурата,а и на други
лица,в случая двете лица спрямо които е поддържано обвинение за извършено
убийство.Освен това, независимо,че по предявеното против ищеца обвинение за
престъпление по чл.294 НК е било прието,че съгласно чл.294 ал.3 НК неговата
наказуемост е изключена,неговото поведение в периода 08.08.2012г. до 10.08.
2012г.установено от фактическата обстановка по наказателното производство,дава
основание приложение да намери разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ.
Между страните
не се спори относно изложените в исковата молба твърдения за образувано
наказателно производство, прив-личането на ищеца като обвиняем,внасянето на
съответен обви-нителен акт,разглеждането му,постановяването на съответна присъда,връщане
на наказателното производство от страна въззивната инстанция за разглеждане
пред прокуратурата, прекратяването на наказателното производството спрямо ищеца
с акт на съответната прокуратура.
Спори се относно
настъпването на описаните в исковата молба неимуществени и имуществени
вреди,относно техния размер,както и наличието на причинна връзка между
евентуалните вреди и действията на органите на ответника.
Съобразно
разпоредбата на чл.153 ГПК,на доказване подлежат всички посочени спорни
факти,като тежестта за установяване на същите се носи от ищеца,който следва да
докаже описаните в исковата молба вреди,да докаже наличието на
причинно-следствена връзка между вредите и неправомерните действия на ответната
прокуратура по повдигане и поддържане на обвиненията срещу него.
Ответната ПРБ
следва да установи,че търпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди не
са пряк и непосредствен резултат от повдигнатите обвинения.
По делото са
събирани писмени и гласни доказателства.Назначени са и изслушани две медицински
и една психологична експертиза.
Установява се
от приложените по делото писмени доказателства,че с постановление от
01.05.2013г.по ДП № 1606/2012г.на ОД МВР Враца ищецът е привлечен като
обвиняем и му било повдигнато обвинение
от разследващ полицай за извършено престъпление по чл.115 ал.1 вр.чл.20 ал.2
вр.ал.1 НК,за това,че на 08.08.2012г.в гр.Враца,кв.***,в съучастие с Р.А.В./съпруга/,като
съизвършител умишлено е умъртвил А.В./негов тъст и баща на Р.В./.С
постановление от същата дата по ДП № 164/2012г.на ОП Враца ищецът е задържан за
срок от 72 часа.По искане на ВрОП с определение от 02.05.2013г.по ч.н.д.№
195/2013г.на ВрОС на осн.чл.64 ал.4 предл.1 НПК на ищеца е взета мярка за
неотклонение“задържане под стража“.Определението на ВрОС е потвърдено от САС с
определение от 14.05.2013г. по внчд№ 462/2013г.С постановление от 08.07.2013г.
по ДП № 164/2012г. на ВрОП на наблюдаващия прокурор на осн.чл.63 ал.6 вр.ал.3 НПК наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ е изменена и
заменена с по лека – „парична гаранция в р-р на 2000 лв.“,внесена от ищеца,и
той освободен от ареста,където престоял 69 денонощия.
На
23.07.2013г.с постановление по ДП № 63/2013г.по описа на ОД МВР Враца на ищеца
било е повдигнато обвинение за извършване на същото престъпление,но като
помагач на извършителите Р.В. и К.В..С постановление на прокурор от ВрОП от
30.06.2014г.по ДП № 164/2012г.наказателното производство против ищеца е
прекратено.Постановлението е получено от ищеца на 02.07.2014г.Със същото е
отменена и мярката му за неотклонение „парична гаранция” и мярката „забрана да
напуска пределите на страната”.
С постановление
от 22.04.2014г.на разследващ полицай при РУП Враца на ищеца е повдигнато ново
обвинение за извършено престъпление по чл.294 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК,и същият
привлечен в качеството на обвиняем по същото.През м.юли 2014г.ВрОП внесла в ОС
Враца обвинителен акт против Р.В., К.В. и ищеца.С присъда от 04.02.2015г.по
н.о.х.д.№ 322/2014г. ,ВрОС признал и тримата подсъдими за виновни по
повдигнтите им обвинения, и им наложил наказания,като ищецът бил признат за
виновен в това,че за времето от 08.08.2012г.до 10.08.2012г. в гр.Враца,кв.***,при
условията на продължавано престъпление е спомогнал на К.В.,извършил в съучастие
с Р.В. престъпление по чл.116 ал.1 т.3 т.6 предл.3 вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2
вр.ал.1 НК,да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване,без да са се
споразумявали предварително/преди да извърши престъплението/,като на осн.чл.294
ал.1,чл.26 и 54 НК ищецът е осъден на две години лишаване от свобода,като
изтърпяването е отложено за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила.С
решение от 03.11.2015г.по внохд № 304/2015г.,САС отменил присъдата на ВрОС ,и
върнал делото за ново разглеждане на прокурор от ВрОП,поради допуснати
съществени процесуални нарушения.С постановление от 04.12.2015г. по ДП №
164/2012г.прокурор от ВрОП прекратил наказателното произвдство против ищеца за
извършено от него престъпление по чл.294 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК,предвид разп.на
чл.294 ал.3 НК,изключваща наказуемостта на деянието между съпрузи и близки
роднини.
От
назначената по делото дерматологична експертиза,неоспорена от страните,която се
възприема и от съда, се установява,че ищецът страда от заболяване
Псориазис, което
съществува от над 20 години. Провеждал е редовно лечение - амбулаторно и
стационарно, и през годините е бил в състояние на подобряване и влошаване,
защото това заболяване е с хроничен рецидивиращ характер, сезонно протичане, влошаващо
се през есенно-зимния период, свързано с по-студеното време и по-малкото
слънцегреене.През всичките тези години лицето е провеждало съответно лечение за
псориазис при дертамотолози, и е бил в състояния на пълна ремисия, или липса на
кожни обриви.Според в.л.по данни на ищеца през 2013г. заболяването е довело до
изостряне по повод психотравма.Според в.л.при един псориазис обривите обхващат
тяло, крайници, глава ,и са с червени петна, които се подобряват от проведено
лечение. През 2017г. ищецът е взет на диспансерен учет в Кожен диспансер. Това заболяване според в.л.изисква
непрекъснато продължително лечение, външно локално, със съответен вид мазила,
както и с определени лекарства, което трябва да се поддържа, защото ще се
получи изостряне. Стресовото състояние може да доведе по поява или до влошаване
на псориазиса. Заболяването е хронично, рецидивиращо,и зимата и есента то
започва да се изостря. Ищецът страда и от второ кожно заболяване "дерматит" - то не е свързано с
психотравма, но то може да се появи на фона на псориатични изменения на тяло и
крайници, тъй като кожата вече е увредена,и той е алергично инфекциозен, а
ищецът страда и от астма и ако астмата е от алергичен тип, той може много често
да заболее от това заболяване "дерматит", като това заболяване е
първо "алергичен дерматит", а после прераства в "дерматитис
супорлатива", която е по-тежката форма на "алергичния дерматит",
заради което има също пролежаване в кожния диспансер.Преди задържането му според
в.л.ищецът е бил в състояние на ремисия,
като не е имал обриви, но след задържането през 2013г. състоянието му
значително се влошава, което е възможно при стресово състояние.
Според заключенията на в.лица по
допуснатата белодробна медицинска експертиза д-р.Б.В. и С.В., ищецът страда от
заболяването бронхиална астма и алергичен ринит още от преди задържането му в ареста,
има доказани алергии.Според в.лица всяко едно задържане, всеки един стрес
влошава всякакво хронично зобаляване. При ищеца заболяването е умерено тежко и
след ареста той си остава в същата форма на заболяване. Ищецът има астма с
умерено тежко протичане, на фона на провеждано лечение астмата има добра
прогноза, но с правилно лечение пациентите имат нормална социална
адаптация.Според в.лица ищецът има още много придружаващи болести, освен
астмата,като високо кръвно, диабет, псориазис, артрозна болест, дискова херния.Според
в.лица астмата винаги може да прави пристъпи, а ищецът е запознат какво
поведение да има по време на пристъп, и той преодолява тези пристъпи, и си продължава
с поддържащото лечение.Всяко психическо състояние може да промени състоянието,
но астмата има по принцип добра прогноза при правилно лечение.
От приложените писмени доказателства и
от заключенията на двете експертизи се установява,че ищецът страда и от
заболяване „захарен диабет“,придобито след излизането му от ареста.
По делото е назначена и изслушана и
съдебно психологична експертиза,която неоспорена от страните се възприема и от
съда.От заключението и се установява,че през периода от повдигане на първото
обвинение до прекратяване на наказателното производство ищецът е преживял силно
нервно напрежение с различно проявление,безспокойство и тревожност,което се е отразило
негативно на цялостното му психологично и здравословно състояние.Силното нервно
напрежение има комплексен характер според в.л.Наказателното преследване е
повлияло негативно върху неговия авторитет ,и е нанесло морални страдания и
вреди.Ищецът е емоциално нестабилен в периода,често плаче.Наблюдават се периоди
на емоционална и социална отчужденост,затвореност в себе си,накърнено достойнство
и авторитет,нарушение на съня,храненето,главоболие,сърцебиене.Стресовото
състояние е създало психически дисбаланс.Към настоящия момент според в.л.няма
показатели за наличие на стрес,наблюдава се нормализиране на психологичното
състояние на ищеца.Налице е посттравматично безспокойство от
психотравмата.Липсва форма на депресия.Личността на ищеца е с изградена
устойчиа ценностна система и морални критерии,очакваща възмездие за несправедливостта.
По делото са събирани и гласни
доказателства.
Свидетелката Р.А.В. - съпруга на ищеца
заявява,че съпругът и бил задържан на 01.05.2013г.Тя също била задържана за
убийство на нейния баща. Това било
най-лошото в живота им, тъй като не били виновни.Ищецът стоял задържан повече
от два месеца, което им се сторило години задържане.
И съпруга и, и тя много тежко понесли
задържането. В ареста нямали контакти двамата, само като отивала до тоалетна
минавала покрай неговата килия, и го виждала.Като задържали свидетелката тя много плакала и
после заспала. По някое време чула, че
някой кашля и вика: "помощ, помощ" ,и по гласа разпознала, че това е
мъжът и ,и помолила надзирателите да му окажат помощ, тъй като той страда от
астма, да му дадат вода или помпичка. Тогава там извикали лекар,и за момента му
оказали помощ.Свидетелката споделя,че ищецът го пуснали след два месеца и нещо
задържане, а тя останала в ареста. След това той идвал при нея. При свижданията
ищецът плачел и казвал, че ще умре, а свидетелката го успокоявала. След като
освободили свидетелката,тя се прибрала в къщи,но трагедията според нея
продължила – изпитвали срам от хората какво ще кажат. Много хора ги познавали.
Много негативи получили - упреци, отбягване, срамували се, въпреки че не били
виновни. Нито спели, нито се хранели. Ищецът вървял из стаята и плачел.Отслабнал,
не се хранел, не можел да стои на едно място, непрекъснато плачел.Ищецът
работел във "В и К". Имал отпуска,която ползвал, после започнал работа,
а колегите му като знаели, че не го е извършил това нещо, се държали добре с
него, но той нямал самочувствие.
Свидетелката също споделя,че изнемогвали
за пари, нямали средства.Ищецът теглил пари от Банки - за прехрана, за адвокати,
защото делата продължили. Задлъжняли ,и понастоящем още не били изплатили тези
пари. Ищецът много се променил в сравнение както бил преди. Въобще не можели да
разговарят нормално, срамували се.
Пресата пишела неверни работи, телевизиите
гърмели. Когато го задържали ищецът имал астма, но след излизането му от ареста,
астмата му се обострила, а от самия стрес получил и диабет, като до този момент
той нямал диабет, получил също и обрив по краката. Все още имал обриви по
краката. Сега малко се била нормализирала захарта на ищеца, но и сега
продължава да пие лекарства.
Св.В.А.Л. е първа братовчедка на свид.Р.А..
Тя е от ***, там живее, но поддържа връзка със семейството на ищеца, близки са.
Разбрала, че ищецът бил обвинен за убийството от друг братовчед ,и се почудила,
като знаела, че той не е способен на такива неща. Знае, че бил задържан ищеца.След
като го пуснали от ареста, тук във Враца дошла и го видяла . Той плачел
постоянно, притеснявал се.Обяснявал, че нищо не е извършил, и свидетелката била
сигурна ,доколкото го познавала, че той е невинен. Той бил много зле, с
предишния В. нямал нищо общо.Бил изплашен, психически разстроен, не бил на себе
си, не бил адекватен. Бил отслабнал,прежълтял, бил много зле и притеснен.В ареста
той се тормозел и за съпругата си.
На свидетелката не е известно преди
задържането му, ищецът дали е бил болен, но след ареста бил стресиран, викал,
тропал. Оплаквал се, че не може да спи, даже и сега, явява му се преживяното,
не може да го преодолее ,и свидетелката не вярва, че ще го преодолее това нещо
докато е жив.
Не знае кой се е грижел за ищеца, докато
съпругата му е била в ареста, но свидетелката идвала от време на време ,и го
виждала как ходи по улиците, как се срамува, защото хората го гледали направо
като убиец. Ищецът се оплаквал на свидетелката за много неща,вкл.и за болести.
Като излязъл от ареста,според
свидетелката ищецът не бил на себе си. Преди ареста семейството било много
добре финансово,но след това теглили
много заеми, като знае, че има един голям заем от 20 хил.лв. и отделно има и
други по-малки, защото като започнали дела трябвали пари.
Свидетелката знае също,че ищецът работел
във "В и К", и, че е бил добър работник. Щом там хората са продължили
да го държат на работа, значи му имали доверение, въпреки, че е бил обвинен за
убийство. Ищецът бил с авторитет в работата си, но изведнъж авторитетът му се
сринал и той страдал от това.
Във вестниците и по телевизията имало
публикации за това задържане и обвинение.
Свид.Я.Ю.О. – колега на ищеца от 2011г.,
като и сега продължават да работят заедно. До преди ареста познава ищеца като
работлив, спокоен, сериозен човек.
Разбрали, че е задържан и, че е обвинен
в убийство някъде 2012г., или 2013г., като за свидетеля това било доста странно.
Като го пуснали от ареста,ищецът не
отишъл веднага на работа, но свидетелаят го видял на улицата, и видял, че е отслабнал
поне с 10 кг. После ищецът бил разпределен на работа на друго място, явно за да
може да се адаптира - там мястото било по-изолирано, на смяна бил сам, и това
било заради това, че ищецът бил много притеснен. Той бил дългогодишен служител
във "В и К" и почти всеки го познавали.
Когато свидетелят видял ищеца след като
бил пуснат от ареста, той бил видимо притеснен, умислен.Плакал пред свидетеля,
което е доста притеснително да се види, както и пред други колеги е плакал. Той
плакал и му се оплакал от този факт на задържането му, че е обвинен за
убийство.
Свидетелят не е сигурен, че и към
настоящия момент ищецът се е отърсил от целия този стрес, който е преживял.
Свидетелят знае,че ищецът има кожно заболяване, което директно се вижда. Не
знае дали го има от преди задържането. Знае, че и към този момент го има това
заболяване. Мисли, че има и повишена кръвна захар, но не знае какви лекарства
употребява. Не знае и това заболяване кога е придобито. Чувал е от ищеца, че
има кръвна захар. Не знае дали употребява инсулин. Чул е, че ищецът има и астма,
но също не може да каже кога е придобито това заболяване. След излизането от
ареста знае, че ищецът вземал болнични за заболяванията си.
При така изяснената фактическа
обстановка,настоящият състав намира предявения иск за доказан по основание.Правното
основание на предявеният иск е чл.2 ал.1
т.3 предл.2-ро от ЗОДОВ.
Фактическият
състав на посоченана разпоредба предвижда отговорност на държавата за вреди,
причинени на гражданите от органите на прокуратурата в резултат на обвинение за
извършване на престъпления,когато образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от ли-цето или извършеното
деяние не е престъпление.
Основанието за ангажиране на отговорността на
държавата при тази хипотеза е обективния факт, че спрямо лицето е било
образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на
обвиняем,като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК,
предадено е на съд,а в последствие по отношение на него то е било прекратено.Това
е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно,
независимо, дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в
съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган.По
ЗОДОВ неза-коносъобразността се разглежда на плоскостта на крайния ре-зултат от
наказателното производство.
Отговорността на държавата е обективна и
безвиновна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са
причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на
съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато
формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство
– за-конен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия
състав на чл.2,ал.1, т.3,предл.2-ро ЗОДОВ, обосноваващи приз-ната по съответния
ред незаконност на действията на правоза-щитните органи: повдигане на незаконно
обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи
действия,като предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия задържане,и
други следствени действия, в последствие - съдебната фаза на производството
пред различните съдебни инстанции и най-накрая ,в случая, прекратяване на това
производство от страна на прокуратурата по отношение на всички повдигани спрямо
ищеца обвинения.
От тези
факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника.Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение след-ва да се предяви срещу органа, от чиито
незаконни актове и дей-ствия са причинени вредите.
Отговорност в случая носи
Прокуратурата, по чието раз-пореждане е образувано наказателното производство/а/
и която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на
разследването, проучвала и проверявала всички материали по де-лото, давала е указания
по разследването /чл. 196 ал. 1 НПК/, подготвила и внесла обвинителен акт срещу
ищеца/по второто обвинение/ като първоначалното повдигнатото му обвинение е
поддържано до приключване на съдебната фаза на процеса.
В контекста на
гореизложеното,няма основание,в случая да намери приложение разпоредбата на
чл.5 от ЗОДОВ и ответната прокуратура да бъде освободена от отговорност,тъй
като не се установи,нито увреждането да е причинено по изключителна вина на
пострадалия,нито пък пострадалият виновно да е причинил ув-реждането.
Колкото до факта на причинените
на ищеца неимуществени вреди /като отделен елемент от фактическия състав на
отго-ворността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно, че висящото и без-резултатно
наказателно производство всякога води до негативни преживявания, свързани с
психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки
и познати. В този смисъл,свидетелските показания са от значение повече за
размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната връзка
между тях и воденото производство.
Още повече, че в подобни случаи негативните
преживявания се презюмират от закона с оглед на презумпцията за невиновност и
конституционно защитените основни човешки права като напр. чест и достойнство
на личността, право на лична свобода.
Безспорно ищецът е изживял негативни емоции,
съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и
непосредствена последица от повдигнатите и обвинения.
Между
страните се спори относно настъпването на описаните в исковата молба
неимуществени вреди, относно техния раз-мер,както и наличието на причинна
връзка между претендираните вреди и действията на органите на ответника.
В конкретния случай спрямо ищеца е
повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по чл.116 вр.чл.115 НК,
приложена му е най-тежката мярка за неотклонение - "Задържане под стража",
а след това и следваща - "подписка".Наложена
му е и ограничителна мярка да не напуска пределите на страната. Наказателното
преследване по предявеното обвинение за извършено престъпление по чл.115 НК по
отношение на него е продължило от 01.05.2013г. до 30.06.2014г.,когато е
прекратено.Повдигнато му е ново обвинение за участие в престъплението като
помагач,а в по късен етап му е повдигнато и трето обвинение – по чл.294 ал.1 НК,продължило до 04.12.2015г.,когато е
прекратено с Постановление на прокурор на ОП-Враца или наказателното
преследване против ищеца е продължило около
две години и 7 месеца.
Неспазването на разумен срок в наказателно производство с
привлечен обвиняем увеличава вредните последици за ищеца, но в степен, която
следва да бъде подложена на конкретна преценка. В настоящия случай досъдебната
фаза на наказателното производство е приключила в разумен срок. От образуването
на досъдебното производство до прекратяването му по отношение на него са
изминали,както се посочи, около три години, което е един разумен срок,предвид
степента на тежест на престъплението по което се е движило обвинението.
От събраните по делото гласни доказателства се устано-вява, че преди започване на наказателното
производство ищецът е бил общителен,спокоен и уравновесен човек. След
повдигане обаче на наказателното обвинение той изпаднал в стресово /шоково/
състояние, което е довело до нежелани емоционални прояви на страх, вътрешно
напрежение, затваряне в себе си, несигурност, отчаяние.От доказателствата по
делото се установява,че предприетите спрямо ищеца действия по разследване за
извършено от негова страна на тежко престъпление са се отразили негативно и
върху здравословното му състояние.В такава насока са представените в това
производство епикризи,показанията на разпитаните свидетели на които съдът дава
вяра и заключенията на двете медицински експертизи.Негативно отражение действията
на ответника дали и върху психичното му здраве – видно от заключението на
психологическата експертиза.
От показанията на разпитаните свидетели и извадки от
вестници, се установява и, че предприетото спрямо ищеца нака-зателното
преследване за извършено тежко престъпление - убий-ство, е било разгласено в
медиите, а от тук и в обществото, при което хората се отдръпнали от него, а той
е преживял това тежко.
След анализ на събраните доказателства,
поотделно и в тяхната пълнота, съдът приема, че като пряка и непосредствена
последица от посочените действия на органите на прокуратурата ищецът е
претърпял неимуществени вреди, при което фактическият състав на чл.2 ал.1 т.3
предл. 2-ро от ЗОДОВ е налице и тези вреди подлежат на репариране.
Изискването на чл.52 ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди е свързано с преценка на конкретните и
обективно съществуващи при всеки от-делен случай обстоятелства, свързани с
вида, характера, интен-зитета и продължителността на увреждането, съпоставени
със със-тоянието на ищеца преди него. В трайната съдебна практика на ВКС,
са конкретизирани някои от релевантните
обстоятелства за определяне размера на обезщетението при исковете по чл.2 ал.1,
т.3 ЗОДОВ, а именно - тежестта на
повдигнатото обвинение; продължителността на наказателното производство,
включващо разследването в досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната; вида на взетата мярка за неотклонение и други наложени на ищеца
ограничения във връзка с наказателното производство; личността на увредения,включително
притежавания служебен и обществен авторитет;настъпили промени в отношенията в
семейството; допълнително настъпили обстоятелства, които са се отразили на
репутацията на лицето;всички негативни отражения в резултат на воденото
наказателно производство, включително върху душевното и здравословното състояние
на лицето,извън неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди, свързани
със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство.
В съответствие с приетото по-горе и дадените задължителни
указания на съдилищата в ППВС № 4/1968г. и ППВС №4/1961г. на Върховния съд -
неизгубили значението си по отношение прилагане на критериите, по които следва
да се определят обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено
увреждане,определени в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД с понятието "справедливост",
съдът в решаващия си състав, намира, че необходима и достатъчна за репариране
на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 40 000 лв., която
следва да се присъди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от 28.06.2016г.,така,както е била поискана. Искът до пълния размер на претендираната като
обезщетение сума от 80 000 лв., съдът счита прекомерен и несъобразен със
събраните по делото доказателства,при което ще следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Основателен се явява и обективно съединения иск за
претърпени имуществени вреди,който предвид изложеното следва да се уважи в пълен
размер за 1000 лв.,представляващи платено адвокатско възнаграждение във връзка
с наказателното преследване съгласно представените договори за правна помощ в
тази насока.
При
този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски
по компенсация в размер на 653 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. ***, да заплати на В.П.Т., с ЕГН **********,
адрес: *** сумата 40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство с
обвинение за извършено престъпление по чл.115 вр.чл. 20,ал.2 от НК, прекратено
с влязло в сила постановление на ОП - Враца от 30.06.2014г.,както и в резултат
на воденото срещу него наказателно производство с обвинение за извършено
претъпление по чл.294 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК,прекратено с постановление на ОП
Враца на 04.12.2015г. и сумата 1000 лв.,представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на същите действия на прокуратурата, ведно
със законната лихва върху присъдените главници, считано от 28.06.2016г., до
окончателното им изпла-щане.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата
му част над 40 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв., като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да
заплати по сметка на Окръжен съд-Враца сумата 1640 лв. държавна такса върху
уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред САС в двуседмичен срок от съобщението му до страните.
Окръжен
съдия: