Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр. София 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и осми март две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело №
13833 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано след изпращане
по подсъдност на търг. дело № 137/2018 г. от Софийския окръжен съд. Предмет на делото
са искове с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 от ЗЗД,
предявени като частични.
Ищците
М.Ц.К., А.Г.З., Я.Г.А., Т.Г.И. и В.Г.А. излагат, че на 08.08.2015 г. в с.
Лехчево, обл. Монтана, водачът на МПС В.С.Х.при управление на л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № *******нарушил правилата за движение и при настъпило вследствие
на това ПТП виновно причинил смъртта на пешеходката Р.Ц.К.– 61 годишна, сестра
на ищците. Ищците твърдят, че имали постоянна, трайна и дълбока емоционална
връзка с пострадалата, чиято внезапна смърт им причинила неописуема мъка,
душевни болки и страдания, остра стресова реакция и душевно разстройство. За
автомобила, при управлението на който било реализирано ПТП, имало валидна
застраховка „гражданска отговорност“ по полица № BG/02/115001914687,
валидна от 22.07.2015 г.
до 07.02.2016 г., сключена с ответника застрахователно дружество „Б.И.“ АД гр.
София като застраховател. На основание изложените обстоятелства, ищците правят
искане до съда да осъди ответника З. „Б.и.“ АД да заплати на всеки от ищците
обезщетение в размер на 100 000 лева за твърдените от тях неимуществени
вреди, настъпили вследствие смъртта на Р.Ц.К.при ПТП на 08.08.2015 г.
Ответникът
З. „Б.и.“ АД *** оспорва исковете. Оспорва наличието на трайна и дълбока
емоционална връзка между пострадалата и ищците, според задължителното тълкуване
на закона с т.р. № 1-2016-ОСНГТК на ВКС. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Съдът
като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази следното:
По
делото е безспорно установено, че на 08.08.2015 г. в с. Лехчево, обл. Монтана, В.С.Х.управлявал
л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *******със скорост от 47 км/ч по ул. „Георги
Димитров“ (САТЕ л. 77). Пострадалата Р.Ц.К.предприела пресичане на улицата,
когато автомобилът бил на около 75 метра от мястото на пресичане (САТЕ л. 83). Водачът
възприел пресичащата пешеходка, когато автомобилът бил на около 29 метра от
нея, и предприел аварийно спиране, но не успял да предотврати удара. Вследствие
удара на МПС пострадалата получила множество травматични увреждания:
черепно-мозъчна травма, закрита коремна травма, травма на крайниците, оток на
мозъка с вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор на черепа СМЕ л.
66-67). Вследствие получените увреждания, на 12.08.2015 г. пострадалата
починала. От автотехническата експертиза и приложените към нея снимки на
произшествието се установява, че водачът на лекия автомобил е имал възможност
своевременно да забележи пресичащата пешеходка и да избегне произшествието чрез
своевременно намаляване на скоростта или спиране. Вещото лице е констатирало,
че водачът е реагирал едва на 29 метра преди мястото на пресичане на
пешеходката, с което се е поставил в невъзможност да избегне произшествието.
Тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, безспорно
установяват настъпването на смъртта на пострадалата К.на 12.08.2015 г.
вследствие получени от нея травматични увреждания при ПТП на 08.08.2015 г.,
виновно причинено от водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *******В.С.Х.. При
преценка на тези обстоятелства, съдът е обвързан и със задължителността,
съгласно чл. 300 от ГПК на влязла в сила присъда от 09.10.2018 г. по НОХ дело №
175/2018 г. на Окръжния съд Монтана, относно извършването на деянието, неговата
противоправност и вината на осъдения (л. 58).
Виновното
причиняване на смъртта на пострадалата от В.С.Х.при управление на МПС, за което
е сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ е застрахователно
събитие по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на КЗ (отм.) и е основание за покриване
отговорността на застрахования по договор за застраховка „гражданска отговорност“,
съгласно чл. 223 от КЗ (отм.). От представеното извлечение от Гаранционен фонд
се установява, че за лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******към датата
на произшествието е била в си за застраховка „гражданска отговорност“, сключена
със застрахователна полица № BG/02/115001914687, сключена със застраховател З. „Б.и.“ АД ***. Това обуславя задължението на
ответника да заплати обезщетение при виновно причинени вреди от водача на
автомобила, за който е сключена застраховката „гражданска отговорност“.
Ищците по предявените искове за
неимуществени вреди са братя и сестри на пострадалата Р.Ц.К.. Те спадат към най-близкия
семеен кръг на пострадалото лице, като връзките помежду им се характеризират с
обич, доверие и емоционална близост. Въпреки това, за обезщетяване на тази
категория близки роднини следва да се докаже, от една страна действителна силна
привързаност между пострадалата и нейните братя и сестри приживе, а от друга
страна изпитването на такива морални страдания от смъртта на пострадалата,
които да надхвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка (ТР
1-2018-ОСНГТК).
От показанията на свидетелите К., Т.и
В.(л. 100-101) се установява, че между пострадалата и ищците са били установени
изключително близки отношения. Ищците и пострадалата са живели заедно в с.
Лехчево през целия си живот. Тъй като пострадалата е нямала свое семейство и не
е живяла в отделно домакинство, тя е живяла в домовете на своите братя и сестри
през дълги периоди от време, оказвала им е различна помощ, била е подпомагана
от тях, като отношенията им се характеризирали с взаимна грижа и привързаност.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че съвместният живот в малко
населено място допълнително създава отношения на близост, взаимно доверие и
чувство на сигурност в помощта, която близките роднини биха могли да получат
един от друг. Загубата на пострадалата им сестра е предизвикала у ищците силни
чувства на тъга и болка, според показанията на свидетелите. Поради тези
обстоятелства съдът приема, че са налице основания за обезщетяване на ищците за
претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалата К.при
ПТП.
При преценка на размера на
обезщетението съдът следва да вземе предвид както обстоятелствата по
причиняване на смъртта на пострадалата, така и степента на родство и близостта
между нея и ищците. Съобразно тези обстоятелства и при прилагане на критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съдът определя сумата от 5 000 лева като справедлив
размер на обезщетение за всеки от ищците. Исковете с правно основание чл. 226
от КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 от ЗЗД са основателни до този размер.
Исковете са неоснователни в
предявения размер над сумата от 5000 лева. Налице е съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. Тя е предприела пресичане, без
да изпълни задължението си по чл. 32 ал. 2 от Закона за движението по пътищата
да се съобрази с разстоянието до приближаващото се МПС, което би забелязала на този
участък от пътя, по това време на денонощието – 8 август около 20.30 ч. (мотиви
към присъда л. 59). Следва да се отчете също,че макар и близки с пострадалата,
не се установи близост до степен да разчитат на нея за ежедневни нужди и помощ.
Напротив, установява се, от показанията на свидетелите, че тя е била
безработна, подпомагана от близките си и е живяла при тях като близък роднина.
Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че определяне на по-висок
размер на обезщетенията би противоречил на принципа на справедливостта,
прогласен в чл. 52 от ГПК. Поради това, исковете с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 от ЗЗД следва да се отхвърлят над сумите от 5000
лева до пълните предявени размери от 100 000 лева за всеки ищец.
Ответникът в отговора на исковата
молба е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
главница и лихва. Възражението е неоснователно за главницата, тъй като
разпоредбата на чл. 197 от КЗ (отм.) предвижда погасяване с петгодишна
погасителна давност на права, произтичащи от договор за застраховка „гражданска
отговорност“. Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност и в
частта относно законната лихва. Вземането за обезщетение за забава в размер на
законната лихва се погасява с тригодишна давност, съгласно чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, която не е изтекла към датата на подаване на исковата молба.
На
осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38 ал. 2 от ЗА, ответникът следва да
заплати на адвокатско дружество „Ч., Петкова и Иванова“ адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА, по четирите обективно съединени иска в
общ размер 677,76 лева. Ответникът следва да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 800 лева върху уважената част от исковете,
както и сумата от 19.20 лева съдебни разноски според уважената част от
исковете. В полза на ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като по
делото няма доказателства за направени разноски.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда
застрахователно дружество „Б.И.“ АД гр. София ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:*** да заплати на М.Ц.К. ЕГН **********, А.Г.З. ЕГН **********, Я.Г.А.
ЕГН **********, Т.Г.И. ЕГН ********** и В.Г.А. ЕГН **********, всички с адрес: ***,
сумите от 5000 лева на всеки ищец, обезщетения за неимуществени вреди,
настъпили при смъртта на Р.Ц.К.на 12.08.2015 г. вследствие пътнотранспортно
произшествие на 08.08.2015 г. в с. Лехчево обл. Монтана, виновно причинено от В.С.Х.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 12.08.2015 г. до окончателното
изплащане.
Отхвърля
предявените от М.Ц.К., А.Г.З., Я.Г.А., Т.Г.И.
и В.Г.А. срещу З. „Б.и.“ АД *** искове с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.)
във вр. с чл. 45 от ЗЗД над сумите от 5000 лева до пълните предявени размери от
100 000 лева като неоснователни.
Осъжда
З. „Б.и.“ АД *** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 800 лева върху уважената част от исковете, както и сумата от 19.20
лева съдебни разноски според уважената част от исковете.
Осъжда
З. „Б.и.“ АД *** да заплати на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА, по четирите обективно съединени иска в
общ размер 677,76 лева.
В
полза на З. „Б.и.“ АД *** разноски не се присъждат.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: