П Р О Т О К О Л
№ 367/24.4.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Наказателно
отделение
На двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНИЧКА СЛАВКОВА
Секретар Д. ВЪЛЧЕВА
Прокурор Б.МИХАЙЛОВА
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Славкова
ЧНД
№ 440 по
описа за 2019 г.
На именното повикване в 15.00 часа се явиха:
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Х.И.А. – явява се лично, като се води от Затвора – Варна.
ЗА ЗАТВОРА – Варна – явява се Началника на затвора-Йордан Йорданов.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
НАЧ. НА ЗАТВОРА: Да се даде ход на делото.
Л.СВ.А. - Заявил съм че искам защитник, но не желая. Сам ще се защитавам.
Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от личното досие на осъденото лице и приложените към делото писмени документи.
Съдът докладва постъпили документи по делото, а именно такива по чл.439А от НПК, както и актуална справка за изтърпяното наказание, като остатъка към днешна дата е 7 месеца и 15 дни.
ПРОКУРОРЪТ: Считам молбата за допустима, но неоснователна, няма да соча доказателства.
НАЧ. НА ЗАТВОРА: Няма да соча други доказателства.Намирам молбата за допустима и основателна.
Л.СВ. А.:Поддържам молбата си.
Съдът, предвид поведението на страните намира, че делото е изяснено и дава ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че подадената молба от Х.И.А. е неоснователна. Аргументите ми за това са следните:
Установява се, че осъдения А. до момента два пъти е освобождаван условно предсрочно, като веднъж този благоприятен за него институт е бил прилаган по ЧНД№1556/2008 г. на ВОС с остатък шест месеца и седем дни, и следващия път по ЧНД№285/2011 г. на ВОС, по което е допуснато УПО за срок от 1 година, 5 месеца и 14 дни. Настоящото престъпление, за което молителя търпи наказание, е осъществено на практика след предходно УПО, още преди да е изтекъл изпитателния срок по второто УПО, когато той е извършил престъплението, за което търпи определеното му наказание. В рамките на изпълнение на настоящото наказание, същото е било прекъснато по здравословни причини за 2 месеца, считано от 16.10.2014 г., а през този период е извършил престъпление на 24.11.2014 г. в гр. Велико Търново, за което му е било образувано съответното ДП, което последствие е прекратено с постановление на прокурор от РП-Велико Търново, но не защото въпросното деяние не съставлява престъпление въобще, а защото не съставлява престъпление от ОХ с правна квалификация по чл.196 от НК, за което лицето е било конституирано като обвиняем. Отразено е в подробното постановление на прокурора, че това престъпление от 24.11.2014 г. съставлява такова по чл.216, ал.4 от НК.
Също така влизането само по себе си чрез взлом в чуждо жилище разкрива още едно престъпление от частен характер, каквото е по чл.170, ал.1 от НК.
Тези негативни факти в досието на молителя, по което той търпи настоящото престъпление, изключват извода за наличието на категорични и убедителни доказателства за това, че е налице положителна промяна в неговия начин на мислене и в поведението му, още по-малко, че се касае за една окончателна и необратима промяна, поради което смятам, че спрямо него следва да продължи изпълнението на наказанието в условията на пенитенциарното заведение, където той се намира към настоящия момент и не са налице в тяхната съвкупност предпоставките, позволяващи поредното му УПО.
НАЧ. НА ЗАТВОРА – Считам молбата за допустима и основателна. Спрямо лишеният от свобода в цялост е приложена прогресивната система във връзка с изпълнението на присъдата и на този етап можем да счетем, че целите на наказанието са постигнати и затова предлагаме, ако бъде постановено условно предсрочно освобождаване, да бъде наложена мярка за пробационен надзор „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ в рамките на изпитателния срок.
Л.СВ.А. – Искам да бъда предсрочно освободен. Моля да уважите молбата ми. Нямам какво да добавя към молбата си.
Този път ми дойде прекалено много престоя в затвора и считам, че като изляза повече няма да се занимавам с глупости. За 2008 г. не съм нарушил пробационната мярка. Дадоха ми документ дори, че съм я изтърпял.
Това дело през 2014 г. което беше образувано, ми го прекратиха поради липса на доказателства.
От 5 години работя в затвора – в началото като хигиенист, а след това в кухнята.
Съдът, след като съобрази становището на страните, изразено в днешно с.з., приложените към делото писмени доказателства и затворническото досие на осъдения, включително и приложените към молбата на същия, инициираща настоящото производство по чл.70, ал.1 от НК, намира за установено следното:
Л.св.Х.И.А. е постъпил в затвора на 04.05.2012 г., като първоначално е изтърпявал остатък от наказание, по наложено му с определение на РС –Варна по ЧНД№917/2009 г. за срок от 1 година, 5 месеца и 14 дни, с правно основание чл.70, ал.7 от НК, а в последствие е започнал да търпи присъда на РС-Разград след групиране на наказания по реда на чл. 25 от НК, определено по съвкупност на 6 години Лишаване от свобода, увеличено на основание чл.24 от НК с 2 години и 3 месеца, или общо 8 години и 3 месеца Лишаване от свобода, с начало на наказанието - 04.12.2013 г.
Към настоящият момент се установява следното:
При първоначалното си постъпване в затвора първоначалната оценка на риска от рецидив, изготвена през 2014 г. е регистрирала повишаване на стойностите от 60 на 64 точки, последствие в годините са извършвани неколкократно нови оценки на риска от рецидив, като в последните години тя е намалявала осезаемо- от 61 т. до 49т./актуална оценка/. Положителните промени, констатирани за времето от 2014 до 2019г са в областите касаещи трудова заетост, начин на живот, обкръжение и междуличностни проблеми, макар и да са оставали зони на дефицит – отношение към правонарушението и умение за мислене.
В хода на корекционната работа актуалната оценка на риск следва положителната насока и е 49 точки, като промените са настъпили именно в проблемните зони – отношение към правонарушението и умение за мислене. С оглед характера на деянията, за които е бил осъден лишеният от свобода, риска от вреди остава среден за обществото, но така или иначе това е един статичен показател, който не може практически да бъде променен. В останалите показатели, обаче, бележи занижаване и към настоящия момент е нисък. Насочена е корекционна работа с него към повишаване на степента на личностова зрялост и социална компетентност.
Отделно от това, А. е работел - постъпвайки в затвора в самото начало като „хигиенист столова“, в последствие като „работник кухня“. От 2014 г. до 2019 г. е имал общо на брой 17 поощрения. По отношение на дисциплинарните наказания – посочени са общо 4, но те са заличени, тъй като последното е наложено със заповед от 14.02.2018 г. – „писмено предупреждение“ , като съобразно чл. 109 ал.1 от ЗИНЗС, лишения от свобода следва да се счита за ненаказван.
По отношение на изпълнение на плана на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС - същият е насочен към включване на лишения от свобода в дейности по дейности за осмисляне престоя на лишаване от свобода, като се отчитат позитивни промени в неговите нагласи и се констатира, че той си е поставил социално значими цели, мотивирайки се да ги реализира по някакъв начин извън условията на затвора.
По отношение на личността му се констатира, че той до момента е изпълнявал възложените трудови задачи, отговорен е към задълженията си, добронамерен, кооперативен и с взаимодействие с администрацията на затвора, а също и с останалите лишени от свобода, неконфликтен и коректен в поведението си. Забелязана е повишена в значителна степен лична отговорност към действия, преценки и решения, мотивиран е. Видно от данните по досието е, че полага труд, като си дава сметка и за бъдещите трудности, които ще срещне в условията извън затвора.
Според ИСДВР лишеният от свобода показва тенденция на поведението, доказваща настъпили положителни промени в нагласите и целите и се отчита сериозна мотивация и желание за промяна. Крайното решение, изложено в писмен вид от началника на затвора, е също положително със становище, идентично с изразеното и в днешното заседание, молбата да бъде уважена, като се съгласява с изводите на затворната администрация по отношение на положителните промени при пенитенциарното третиране на лицето.
От прокурорът се изтъкват обстоятелства във връзка с предходни осъждания на лицето, както и че вече се е възползвал от института на условно предсрочно освобождаване. Съдът счита, че тези обстоятелства не могат да дадат негативно отражение, както и да имат самостоятелно основание в противовес на фактическите обстоятелства във връзка с изпълнението на присъдата на осъденото лице, по които се дължи преценка. Съобразно действащите по българското законодателство принципи на прогресивната система, наложеното наказание не е веднъж завинаги определено както във времево отношение, така и по съдържание. След като се отчете една определена част от наказанието- изискуемата по закон две трети от наложеното наказание за осъждане, което е опасен рецидив, като задължителна предпоставка от утвърждаване стабилността на съдебния акт, то останалото- дадени от осъдения доказателства за поправянето му, е „ в неговите ръце“. С други думи, в случая на преценка подлежат обстоятелства, от които да се съди до трайна промяна в неговите нагласи и мироглед, след началото на изпълнение на наказанието. Поради това е и въведената възможност за прилагане на института на чл. 70 ал.1 от НК за всяко едно отделно осъждане, доколкото следва да се преценяват обстоятелствата относно конкретния престой в затвора и поведението на осъдения по време на изтърпяване на конкретното наказание. Като израз на горния принцип в пенитенциарното право е и задължението на съда да изследва обстоятелствата, сочещи на положителна промяна и неизчерпателно изброени в чл. 439 А ал.1 от НПК, а именно – добро поведение, участие в трудови, образователни, квалификационни дейности, програми или други прояви. Те се установяват чрез доказателствата, също неизчерпателно изброени в чл. 439 А ал.2 от НПК - оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план по чл. 156 от ЗИНЗС, всякакви други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Но - предходни негови прояви, поведение, резултати от корекционна работа при престой в затвора, но не по настоящето осъждане, не са обстоятелства от кръга на подлежащите на преценка в това производство.
По отношение на образувано досъдебно наказателно производство, по повод обвинение за извършено от лишения от свобода деяние през 2014 г. – същото е прекратено от прокурор, поради липса на доказателства за престъпление от общ характер, съображения за наличие на доброволен отказ, както и се счита, че може да се повдигне обвинение само по частен ред. Като се съобрази и принципното положение на чл.16 от НПК, съдът счита, че при липса на осъдителен акт от съдебен орган, не може да се правят отрицателни изводи за личността на осъдения за това.
За да се приложи разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, след представяне на необходимите доказателства и тяхната оценка, следва да се направи положителен извод за наличието на дадени от осъденото лице доказателства за поправянето му. Изложените по- горе, съдържащи се в писмените документи по делото и ценени от съда като данни за поправянето на осъденото лице са доказателствената основа, за да счете, че у молителя е настъпила промяна – както в неговото съзнание, така и поведение, тя е достатъчно ясна и стабилна, и се проявява през продължителен период от време. Осъденото лице работи, с изплащаното му възнаграждение изплаща дължима издръжка на децата си, награждаван е 17 пъти, със заличени наказания. С добри отзиви от преките му ръководители, изпълнителен, отговорен и организира, с ясно изразена воля да позитивно развитие в личностен план и изразява трайно поведение на съобразяване с правилата на обществото. Корекционната работа е постигнала резултати, изпълнението на плана на присъдата сочи за постигнати желани позитивни резултати. Изброеното по-горе показва трайна тенденция и промяна в цялостните нагласи на осъденото лице и че ще остане такава и в реалната социално-икономическа среда и в неговото обкръжение, след освобождаването му от мястото за лишаване от свобода. Остатъкът е, след изтърпяни всичко 7 години, 7 месеца и 22 дни е седем месеца и 6 дни. Поради това и следва да се уважи искането на лишения от свобода и да се приложи института на условно предсрочно освобождаване за остатъка от неизтърпяната част от наказанието.
Съдът счита, че следва да бъде наложена мярка за пробационен надзор в рамките на остатъка на присъдата, съобразно доклада на пробационната служба, за осъществяване на превантивен контрол, като по делото е приложена и писмена декларация за актуален адрес на лицето, след неговото освобождаване.
С оглед всичко изложено и съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА Х.И.А., ЕГН **********,*** УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО от изтърпяване на останалата част от наложеното с Протокол от 14.05.2013 г. по ЧНД№268/2013 г. по описа на Районен съд-Разград наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем години и три месеца, считано от влизане в сила на определението.
УСТАНОВЯВА изпитателен срок равен на
неизтърпяната част на наказанието и в размер на седем месеца и шест дни, считано
от 03.05.2019 г.
ПОСТАНОВЯВА пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок седем месеца и шест дни.
Определението може да се обжалва от осъдения или протестира от прокурора в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна.
Протоколът е написан
в съдебно заседание, което приключи в 15.15 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕКРЕТАР: