№ 1012
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110215502 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Д.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр. Шумен, пл. „О.“ №***, представлявано от управителя С.Н.Т. срещу
наказателно постановление №786278-F776841/29.08.2024 г., издадено от Р.П.С.-
изпълнителен директор на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на основание
чл. 118 от Закона за хазарта /ЗХ/ на дружеството- жалбоподател е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 10а,
ал. 3 от ЗХ.
В депозираната жалба се твърди липсата на извършено административно
нарушение. Счита се, че са били допуснати съществени процесуални нарушения, а в
условията на евентуалност са релевирани доводи за маловажност на процесния случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното НП като
неправилно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв.
М.Г. от САК, с пълномощно по делото, която поддържа жалбата и изложените в нея
съображения. Навеждат се и допълнителни съображения в подкрепа на доводите от
въззивната жалба.
Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк. К.Г., с
приложено по делото пълномощно. В пледоарията си по същество моли за потвърждаване
на постановлението като пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на
неизпълненото правно задължение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи.
Отправено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговото
потвърждение като съображенията на съда за това са следните:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, поради което съдът намира, че
същата е процесуално допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна:
„Д.” ООД, ЕИК 207404339е организатор на хазартни игри в игрални
зали съгласно чл.4, ал.1, т.1 от Закон за хазарта (ЗХ) и по силата на издадено
удостоверение - лиценз с № 000030-10518/20.12.2023г., продължено с решение
№ *********/08.01.2024г. на Изпълнителния Директор на НАП.
На 02.07.2024г. в 13:30 часа от свидетеля Т. Х. Л.- инспектор по приходите в НАП-
ЦУ, е била извършена административна проверка спрямо дружеството „Д.” ООД,
стопанисващо игрална зала, намираща се в гр. С., ул. „П.К. Яворов“ ***. В резултат от
проверяващия екип бил съставен Протокол за извършена проверка №0005683/02.07.2024г., в
който са отразени направените от екипа на НАП констатации.
Съгласно чл.10а, ал.1, т.3 от ЗХ в срок до 31 март на всяка текуща година, била
дължима от организаторите на хазартни игри задължителна годишна вноска за социално
отговорно поведение.
Дружеството „Д.” ООД, не заплатило въпросната задължителна годишна вноска за
социално отговорно поведение срока по чл.10а, ал.3 от ЗХ, а именно до 31.03.2024г. за
текущата 2024г. Установено било, че с Платежно нареждане от 09.04.2024г. посочената
годишна вноска била заплатена от жалбоподателя извън посочения в закона срок.
С оглед констатациите от проведената проверка по случая, свидетелят Л.- инспектор
по приходите в ЦУ на НАП и в присъствието на свидетелите К.К.И. и ДД.А.К., съставила
акт за установяване на нарушение /АУАН /серия AN № F 776841/04.07.2024г. Същият е
2
редовно връчен срещу подпис на упълномощено лице на 04.07.2023 г.
На 07.10.2024г. , в преклузивния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН наказаното лице
подало до издаващия орган, писмено възражение по съставения АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното обжалвано
наказателно постановление №786278-F776841/29.08.2024 г., издадено от Р.П.С.-
изпълнителен директор на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на основание
чл. 118 от Закона за хазарта /ЗХ/ на дружеството- жалбоподател е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 10а,
ал. 3 от ЗХ.
Препис от оспореното НП е връчен на 10.09.2024 г. на упълномощен представител
на търговеца, видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата,
инициирала производството пред Районен съд Ямбол, от където е изпрано по компетентност
на настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез
наказващия орган на 24.09.2024 г., видно от поставения печат върху същата и от
приобщените по делото доказателства.
Съдът констатира, че словесното описание на нарушенията и възприетата за тях
правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на проведения
непосредствен разпит на свидетеля Т. Л., при който съдът не констатира противоречия с
установените в акта фактически положения. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля, които са логични, последователни и вътрешно балансирани и кореспондират по
еднопосочен начин с приложените по делото писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, което обезпредметява подробното аналитично обсъждане на
инкорпорирания по делото, по реда на чл. 283 НПК, доказателствен материал.
От цялостния анализ на приобщения по делото доказателствен материал за този
съдебен състав не съществува съмнение относно факта на неизпълненото правно
задължение, времето, мястото, неговия механизъм и отговорното за констатираното
противоправно бездействие на юридическото лице.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени
процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
3
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност съгласно чл. 90 от ЗХ.
На следващо място, съдът служебно констатира, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими
реквизити. В атакуваното НП административнонаказващия орган в достатъчна степен е
посочил времето, мястото и механизма на твърдяното нарушение, както и обстоятелства,
при които същото е намерило проявление в обективната действителност, с което правото на
защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.
В изследвания случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок, както и обжалваното наказателното
постановление. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата отговорност на
жалбоподателя от формална страна. Вмененото в отговорност на санкционирания правен
субект административно нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо
формирането на обосновано мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои
доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на закона. Съдът
намира, че нарушената материалноправна норма е посочена правилно.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно
постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на жалбоподателя „Д.” ООД е ангажирана за
неизпълнено правно задължение по чл. 10а, ал. 3 ЗХ, като на основание чл. 118 ЗХ му е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева.
По делото безспорно е установено, че жалбоподателят „Д.” ООД, като организатор
на хазартни игри по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗХ в игрална зала, находяща се в гр. С., ул.
„П.К. Яворов“ ***, като притежател на удостоверение - лиценз с № 000030-
10518/20.12.2023г., продължено с решение № *********/08.01.2024г. на Изпълнителния
Директор на НАП, не е изпълнил законосъобразно вмененото му задължение да направи
годишна вноска за социално отговорно поведение за 2024 г. в размер на 5 000,00 лева в срок
до 31.03.2024 г., като с посоченото бездействие дружеството на 01.04.2024 г. в гр. София
закономерно е осъществило съставът на чл. 10а, ал. 3 ЗХ. Разпоредбата на закона предвижда
в срок до 31 март на текущата година, а организаторите на хазартни игри, получили лиценз
след тази дата, в 30-дневен срок от датата на получаване на лиценза, да направят годишни
вноски за социално отговорно поведение за всеки издаден лиценз за игрално казино в
4
размер на 5 000,00 лева (разпоредба, актуална към датата на извършване на
административното нарушение- 01.04.2024г.). От доказателствата е видно, че лицензът на
дружеството-жалбоподател е бил издаден преди 31.03.2024 г., поради което се установява
задължение да направи изискуемата вноска за текущата 2024 г. най-късно до посочената
дата- 31.03.2024г. Видно от приобщеното към доказателствената съвкупност платежно
нареждане дружеството е изпълнило това свое задължение на 09.04.2024г.- 9 дни след
законоустановения срок.
Осъщественото нарушение е формално, без да е необходимо да е настъпил
административно-наказателен съствавомерен резултат.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е обективна,
безвиновна, субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана от съда.
Разпоредбата на чл. 118 от Закона за хазарта предвижда, че „Който не спази
сроковете за изпълнение на задълженията си или извърши, или допусне извършването на
друго нарушение на разпоредбите на този закон, извън случаите по чл. 96 - 117, се наказва с
глоба в размер от 500 до 2000 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание.“. Съдът намира, че в контекста на изложеното,
правилно наказващият орган е приложил общата санкционна разпоредбата на чл. 118 ЗХ.
Установява се, че е налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта и нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.
В конкретния случай административнонаказващият орган добросъвестното е
обсъдил обуславящите отговорността обстоятелства и обосновано е наложил санкция от 1
000,00 лв. в законоустановения минимум, като липсва юридическа възможност за нейното
редуциране.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за наличието на маловажен
случай. С оглед събраните в хода на съдебното следствие доказателства, не може да се
приеме наличието на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите
случаи на нарушения от същия вид, за да се приеме, че е налице маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Извършеното на 09.04.2024 г. плащане, съдът намира, че следва да
бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, но същото не може да се
приеме като изключително такова, като се има предвид, че "Д." ООД притежава лиценз за
организиране на хазартни игри от предходната 2023 г. и знае за вмененото му задължение по
чл. 10а, ал. 3 от Закона за хазарта. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН “маловажен
случай” е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
5
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй
като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е
необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи
обстоятелства”, които да редуцират степента на обществена вредност на деянието
съпоставима с нарушенията от същия вид. Поради изложеното, визираното противоправно
бездействие предполага ефективно противодействие с оглед реализацията на легитимните
цели на санкцията по чл. 12 ЗАНН, доколкото същото не разкрива значителни отлики
спрямо типичните нарушения по чл. 10а. ал. 3 ЗХ. Наличието на закъснение от 9 дни,
липсата на други нарушения на ЗХ и подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане, установени с влезли в сила НП, както и отсъствието на други несъставомерни
вредни последици са отчетени от наказващия орган при индивидуализацията на санкцията в
минимален размер, като сами по себе си посочените обстоятелства не мотивират извод за
маловажност на извършеното нарушение.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно, издадено при правилно тълкуване на материалния закон и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на въззиваемата страна, с оглед изхода
на делото, следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на сумата от
80 лева. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за
изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №786278-F776841/29.08.2024
г., издадено от Р.П.С.- изпълнителен директор на Национална агенция за приходите /НАП/, с
което на основание чл. 118 от Закона за хазарта /ЗХ/ на „Д.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр. Шумен, пл. „О.“ №***, представлявано от управителя
С.Н.Т., е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева за
6
неизпълнено правно задължение по чл. 10а, ал. 3 от ЗХ, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН, търговско дружество
„Д.” ООД, ЕИК ********* да заплати н а Национална агенция за приходите разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7