№ 1672
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНД
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от ЯНД Административно наказателно дело №
20221110210115 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. М. М., ЕГН: ********** срещу наказателно
постановление (НП) № 21-4332-026875/01.01.2022г. издадено от началник на
сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1,
т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени съответно
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на
чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на
10,00 лева – за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалвания
акт. Твърди се, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, а именно – посочено е, че същите не
съдържат задължителните реквизити съгласно чл. 57 от ЗАНН (бланкетно, без
да са посочено конкретно липсващи такива), отделно от това не били
посочени конкретно обстоятелствата, при което е извършено
1
административното нарушение, от една страна не била описана фактическата
обстановка, а друга – налице било противоречие в изложената такава (в
АУАН и а НП били посочени МПС с различен регистрационен номер, в
самото НП били посочени като марка и модел две различни превозни
средства, в АУАН и в НП – било посочено различно място на извършване на
нарушението). Иска от съда да отмени обжалваният акт. Претендира
разноски.
В съдебното заседание, жалбоподателят М. М., редовно уведомен, не се
явява, представлява се от адв. М.а. Същата поддържа жалбата по изложените
в нея съображения. Настоява за отмяна на обжалвания акт. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна – Началник група към отдел „Пътна полиция“,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 15.12.2021г. около 00:20 часа, жалбоподателят М. М. М. управлявал
лек автомобил марка „А“, модел „1“ с рег. № ********* в гр. София, по ул.
„Пернишко шосе“ с посока на движение от м. „Черния кос“ към с. Владая. По
същото време служебните си задължения на КПП Владая изпълнявал св. И. П.
– мл. автоконтрольор при ОПП. Той и колегата му ПЦ спрели на КПП Владая
водача за проверка. При същата се установило, че водачът не използва
обезопасителен колан, с което е оборудван автомобилът. Същият не
представил на проверяващите и контролния талон към СУМПС.
С оглед констатираните нарушения на М. М. М. е съставен АУАН серия
АВ с бл. № 177009 от 15.12.2021г. Актосъставителят квалифицирал
нарушенията по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление № 22-4332-026875/04.01.2022г. издадено от началник на група
в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни
наказания, както следва „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл.
137А, ал. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение по чл. 100,
2
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля И. П., справка от ОПП-СДВР, справка
картон на водача, справка за МПС, заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.,
заповед № 8121К-13318/23.10.2019г.
Анализирайки събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП
фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото
доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по
делото. В този смисъл основното доказателствено средство се явяват
показанията на свид. И. П., които еднопосочно се подкрепят от събраните по
делото писмени доказателства, приобщени от съда по реда на чл. 283 НПК
като следва да се посочи, че така установените факти не се оспорват от
жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при
допуснати нарушения на процесуалните правила. С натрупване последните се
явяват съществени и водят до неяснота /т. е. до реално неразбиране/ на
административнонаказателното обвинение:
На първо място допусната е грешка при изписване на регистрационния
номер на управлявания от водача лек автомобил – в АУАН е посочен рег. №
3
*********, а в обстоятелствената част на наказателното постановление
*********. Отделно от това в съдържанието на последното са посочени два
различни леки автомобила – лек автомобил марка „Ф“, модел „О“ с рег. №
********* в началото (при посочване какво МПС е управлявал водачът) и лек
автомобил марка „А“, модел „1“ с рег. № ***** (при описанието на
обстоятелствата).
И ако посочените несъответствия биха могли да бъдат квлифицирани
като „техническа грешка“, то не така стоят нещата с посочване на мястото на
извършване на нарушението. В АУАН е посочено, че водачът се е движел по
ул. „Пернишко шосе“ с посока на движение от м. Черния кос към с. Владая, в
НП от своя страна е посочено, че същият е управлявал лек автомобил марка
„Ф“, модел „О“ с рег. № ********* в гр. София, по ул. „Без име“.
Обстоятелствената част на НП повтаря посоченото в АУАН. Проблем, в
частност противоречие, съдът вижда не в изложеното несъответствие (което
само по себе си на би затруднило разбирането на
административнонаказателното обвинение), а в посочване на мястото на
проверката – от една страна твърди се, че същата е извършена на КПП
Владая, от друга – че водачът се е движел по ул. „Пернишко шосе“. Следва да
се посочи, че така описаната улица се намира в с. Владая, и ако приемем, че
посоката на движение на автомобила е описаната в АУАН от м. Черния кос
към с. Владая, то КПП Владая се намира преди ул. „Пернишко шосе“ – срещу
пункта е отклонението за с. Владая, което води по ул. „Войнишко въстание“
към ул. „Приплат“, отклонение на която е ул. „Пернишко шосе“. Т. е.
логически невъзможно е при извършената проверка на КПП Владая органите
на реда да се установили, че водачът е извършил посочените нарушения,
движейки се по ул. „Пернишко шосе“ в описаната посока (доколкото
преминавайки покрай КПП, той все още не е бил достигнал посоченото
място, на което се твърди да са извършени нарушенията).
Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, АУАН трябва да
съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. Изискване за
изрично посочване на датата и мястото на нарушението, предвид
изключителното значение на тези обстоятелства за индивидуализацията на
нарушението, законодателят е въвел и като изискване за АНО при издаване на
НП – чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Липсата на който и да е елемент от
индивидуализацията на нарушението – в случая дата или пък място на
4
извършване, е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
Така изброените по-горе нарушения (в процедурата по съставяне на
АУАН и издаване на НП) разгледани поотделно не са съществени (доколкото
място все пак е посочено), но в съвкупността си водят до неяснота на
обвинението и ограничават правото на защита на наказаното лице, в частност
препятстват възможността му да разбере, в какво точно се състои то.
Последното поставя пречка да бъде установено по несъмнен начин
извършването на нарушението и вината на дееца. Именно поради това и в
конкретния случай нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН се явява неприложима.
При този изход на спора, право на разноски има жалбоподателят. Такива
се установяват направени в размер на 400,00 лева за адвокатско
възнаграждение, които следва да бъдат присъдени в пълен размер.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-026875/04.01.2022г.
издадено от началник на група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
М. М. М., ЕГН: ********** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП са наложени административни наказания, както следва „глоба“ в размер
на 50,00 лева за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на
10,00 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на М. М. М., ЕГН: ********** сумата от
400,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6