Решение по дело №29/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗаК.на за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния К.декс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на директор на РИОСВ – Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт Е.Г., против Решение № 375/04.12.2023г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 2059/2023г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 58/13.09.2023г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и води, гр. Шумен, с което на основание чл. 34н, ал. 1, т. 2 от ЗаК.на за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6 от 26.03.1999г. за реда и начина на измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници на „А.и Ко“ АД, ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят изразява несъгласието си с решаващия мотив на районния съд за неправилно определяне на реквизита дата на извършване на нарушението, като излага аргументи, че тя в случая съвпада с датата на извършване на проверката. По тези съображения и с оглед безспорната установеност на неизпълнението, приписано на дружеството, се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Претендират се и разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, „А.и Ко“ АД, ***, депозира писмено възражение посредством адвокат К.Р. от Адвокатска колегия – Шумен, в което излага доводи за неоснователност на оспорването. В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат Р., който поддържа изложените аргументи за законосъобразност на съдебното решение.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 22.05.2023г. била извършена комплексна проверка от страна на служители на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Шумен на предприятие за производство на калциеви греси, търговия с горива и масла, находящо се на адрес: гр. Шумен, ул. „Д-р Цветан Зангов“ № 2, собственост на „А.и Ко“ АД.

По време на проверката било установено, че за нуждите на дейността си дружеството експлоатира Изпускащо устройство на парен котел ПКГ-0. 7 с мощност 0. 8 MW, работещ на природен газ и Изпускащо устройство към инсталация за пречистване на отработено масло със селективен разтворител.

По изисканите и представени от дружеството документи било установено, че последни собствени измервания от гореописаните източници на емисии били проведени на 22.07.2019г. като след тази дата не бил правен емисионен контрол – собствени периодични измервания /СПИ/ на концентрациите на вредни вещества в отпадъчните газове, формирани от изпускащо устройство на парен котел ПКГ-0. 7 с мощност 0. 8 MW, работещ на природен газ и изпускащо устройство към Инсталация за пречистване на отработено масло със селективен разтворител, инсталирани в производствен цех в гр. Шумен, ул. „Д-р Цветан Зангов“ № 2. Същото е било потвърдено и от присъстващия по време на проверката представител на дружеството.

Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол №СА-11 от 22.05.2023г.

С писмо изх. №ОА-1610/23.05.2023г. до дружеството била изпратена покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Във връзка с констатираното нарушение на 05.06.2023г. на дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №ЗК-01, като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е била нарушена разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6 от 26.03.1999г. за реда и начина на измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници.

Актът е бил връчен на упълномощен представител на дружеството, който го е подписал, като е изложил, че ще представят писмени възражения по акта. Впоследствие дружеството не се е възползвало от законното си право и в срока по чл. 44 от ЗАНН не са били депозирани възражения.

Въз основа на така съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка и съобразявайки приобщените доказателства съдът приел, че дружеството е юридическо лице - собственик на неподвижен източник, съгласно легалното определение, дадено в т. 7 на § 1 от Допълнителните разпоредби към Наредба № 1 от 27.06.2005г. за норми за допустими емисии на вредни вещества изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, което осъществява дейности с източници на емисии в атмосферния въздух в Производствена база, намираща се в гр. Шумен, „Д-р Цветан Зангов“ № 2, при което е било длъжно да извърши собствени периодични измервания на концентрациите на вредни вещества в отпадъчните газове, формирани от изпускащо устройство на парен котел ПКГ – 0. 7 с мощност 0. 8 MW, работещ на природен газ и изпускащо устройство към Инсталация за пречистване на отработено масло със селективен разтворител, инсталирани в производствен цех по начина, определен с чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6 от 26.03.1999г. за реда и начина на измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, а именно не по-малко от един път в рамките на две последователни календарни години. От наличните данни съдебният състав установил, че последните собствени измервания на горепосочените източници на емисии са били проведени на 22.07.2019г., като последващите измервания е следвало да бъдат извършени в периода от 01.01.2021г. до 31.12.2022г. Такива не били осъществени не само в рамките на този срок, но и към датата на извършване на проверката - 22.05.2023г., поради което съдът заключил, че дружеството-жалбоподател с това си бездействие е осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6 от 26.03.1999г. за реда и начина на измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници. Независимо от това, съдебният състав констатирал, че контролните органи са допуснати съществено процесуално нарушение при съставяне на акта и при издаване на НП, посочвайки некоректно датата на извършване на простъпката. Съдът посочил, че се касае за неизпълнение на задължение, което е обвързано с конкретен срок във времето, поради което следва да се приеме, че нарушението се явява извършено на 01.01.2023г. /деня, следващ деня, в който е изтекъл срока, в който дружеството е следвало да изпълни задължението си/, а не на датата, посочена в наказателното постановление - 22.05.2023 г., съвпадаща с датата на извършване на проверката. По тези съображения въззивният състав отменил атакувания пред него правораздавателен акт.

Шуменският административен съд споделя установената от районния съд фактическа обстановка, но не и изведеното от него решаващо становище за наличие на допуснато съществено процесуално опущение, налагащо отмяна на наказателното постановление.

Установява се, че произтичащото от нормата на чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6 от 26.03.1999г. задължение е следвало да бъде изпълнено от страна на юридическото лице в периода от 01.01.2021г. до 31.12.2022г. В случая датата на нарушението съвпада с датата на проверката, както са счели контролните органи, тъй като изпълнителното деяние на визираното в АУАН и в НП нарушение е осъществено с бездействието на дружеството-ответник, изразяващо се в това, че до датата на извършване на проверката 22.05.2023г. последното не е изпълнило задължението си, произтичащо от посочената норма на подзаконовия нормативен акт. Следователно, в случая се касае за нарушение, при което през цялото времетраене до датата на извършване на дължимото действие, т.е. до датата на извършване на дължимото замерване, лицето осъществява състава на визираното нарушение, което е основание да се ангажира административно-наказателната отговорност на извършителя. При това положение, правилно като дата на нарушението в акта е посочена тази на констатирането му при извършената проверка, към който момент контролните органи са установили данни за неправомерно поведение от страна на касатора.

Достигайки до противен краен извод, районният съд е постановил един неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. Същият като такъв подлежи на отмяна, като касационната инстанция следва да се реши въпроса по същество, доколкото районният съд е изложил и мотиви по отношение доказаността на описаното в акта и в НП нарушение, и не са налице основания за връщане на делото на друг състав на районния съд.

Задълбоченият прочит на приобщените писмени и гласни доказателства налага извод, че ответникът в настоящото производство е собственик на неподвижен източник, съгласно легалното определение, дадено в т. 7 на § 1 от Допълнителните разпоредби към Наредба № 1 от 27.06.2005г. за норми за допустими емисии на вредни вещества изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, което осъществява дейности с източници на емисии в атмосферния въздух в Производствена база, намираща се в гр. Шумен, „Д-р Цветан Зангов“ № 2 и като такова лице е било длъжно да съобразява разпоредбите на Закона за чистотата на атмосферния въздух и на Наредба № 6 от 26.03.1999г. за реда и начина на измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници – в частност на изискването ѝ, закрепено в чл. 31, ал. 1, т. 2 от цитирания нормативен акт. В качеството си на собственик на от изпускащо устройство на парен котел ПКГ – 0. 7 с мощност 0. 8 MW, работещ на природен газ и изпускащо устройство към Инсталация за пречистване на отработено масло със селективен разтворител юридическото лице е било длъжно да извършва собствени периодични измервания на концентрациите на вредни вещества в отпадъчни газове не по-малко от един път в рамките на две последователни календарни години. Видно от данните по делото, последното такова замерване е било осъществено на 22.07.2019г., като за периода от 01.01.2021г. до момента на проверката такова последващо действие не е било предприето. Неизпълнението на чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6 от 26.03.1999г., поместен в нейната Глава пета, поражда необходимостта от привличане на дееца към отговорност по реда на чл. 34н, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ, по който ред е било санкционирано юридическото лице.

В случая не са били налице основания за приложение на института на „маловажния случай“ на административното нарушение, поради което законосъобразно АНО е пристъпил към приложение на санкционния състав. На дружеството правилно е била наложена съответната имуществена санкция в минималния ѝ предвиден размер.

В обобщение на изложеното, касационната инстанция счита, че административнонаказващият орган не е допуснА.съществени нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили правото на защита на жалбоподателя, както неправилно е приел районният съд и които да обуславят отмяната на наказателното постановление. Като е приел обратното, районният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което решението му е незаконосъобразно.

Правилно контролните органи са приели, че дружеството е извършило описаното нарушението, за което е санкционирано, правилно е издирена и съответната санкционна разпоредба, и правилно е определен размера на наложената санкция.

Поради изложеното настоящият касационен състав намира, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като решението на районния съд бъде отменено като незаконосъобразно и бъде постановено ново, с което да се потвърди като правилно и законосъобразно отмененото с него наказателно постановление.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, в полза на РИОСВ – Шумен и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 375/04.12.2023г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 2059/2023г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 58/13.09.2023г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и води, гр. Шумен, с което на основание чл. 34н, ал. 1, т. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6 от 26.03.1999г. за реда и начина на измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници на „А.и Ко“ АД, ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

ОСЪЖДА „Ал и Ко“ АД, ***, представлявано от изп. директор Ж.А.Н.да заплати на РИОСВ – Шумен разноски в размер на 80 лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: