Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.08.2018 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на шести юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 551/2018 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625, вр. с чл.626 ТЗ. Образувано е по молба на „Р.“ ЕООД, с която се иска да се открие производство по несъстоятелност на молителя. Твърди се от молителя, че е длъжник и има непогасени задължения по търговски сделки, както и публични задължения към НАП по ревизионен акт от 25.01.2018 г. за сумата от 86 784 лв. – главница и 13210,46 лв. – лихва. Иска се от молителя да се обяви неплатежеспособността му и да се обяви в несъстоятелност.
Представен е ревизионен акт N 22221417003956-091-001/25.01.2018 г. на ТД на НАП, в който се сочи, че съществуват за молителя задължения по ЗДДС в размер на 86 784 лв. – главница за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., както и в размер на 13 210,46 лв. – лихва за забава.
Установява се от заключението на ССЕ, че за периода 2013 г. -2014 г. икономическото състояние на предприятието на молителя е добро и че с наличните краткотрайни активи е бил в състояние да покрива своите краткосрочни задължения. Вещото лице е констатирало, че показателите на коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са над референтните стойности.
Установява се от заключението на доп.ССЕ, че съобразно показателите в междинния отчет от 30.03.2018 г., в който са включени задълженията по ревизионния акт, пасивите възлизат на 146 000 лв., а кратрайните активи се формират от вземания на стойност 60 000 лв., показателите на коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност не се доближават до референтните стойности.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред първоинстанционния съд е молба на длъжника по чл.625 ТЗ.
Установи
се от представения по делото ревизионен акт N
22221417003956-091-001/25.01.2018
г. на ТД на НАП, че съществуват за молителя задължения по ЗДДС в размер на
86 784 лв. – главница за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., както и в
размер на 13 210,46 лв. – лихва за забава. Вземането на държавата за
дължим данък по ЗДДС е публично вземане, защото попада сред посочените в
нормата на чл.162 ал.2 ДОПК вземания. Тези публичноправни задължения на
молителя за дължим данък по ЗДДС произтичат от извършваната от него търговска
дейност, защото обект на облагане с този данък са предоставяните възмездно
стоки и услуги – чл.2 ЗДДС, насочени към печалба, които са в обхвата на
извършваната от молителя търговска дейност.
Доколкото няма данни за
погасяване на данъчните задължения по ЗДДС, установени с ревизионния акт, съдът
намира за доказано, че молителят е в неизпълнение на изискуеми парични
публичноправни задължения. Следва да се спомене, че наличието на ревизионен акт е само средство за
доказване на публичните вземания, но не и единственото такова. Данъчните
задължение възникват ex lege, а установяването им става по предвидения за тях
ред. От мотивите на процесния ревизионен
акт
се установява, че посочените
в него задължения за ДДС са декларирани от молителя суми за приспадане на данъчен
кредит по сделки, по които той е страна, което обстоятелство не се оспорва. Това означава, че ревизията е извършена, за да се провери дали молителят има право на
ползване на данъчен кредит. При това положение сумите, които самият ответник е
декларирал в справките-декларации като данъчен кредит, са дължими от него като
данъчно задължение ex lege.
Подаването на справки-декларации по ЗДДС е един от начините за установяване на
данъчните задължения по този закон.
При тези факти съдът намира за
доказано по несъмнен и категоричен начин наличието непогасени от молителя
публичноправни задължения, свързани с извършваната от него търговска дейност.
От събраните по делото доказателства се
установяват факти, които сочат, че длъжникът към момента е в състояние
на неспособност да изпълнява текущите си задължения с наличните краткотрайни
активи. От неоспореното допълнително заключение на ССЕ се установява, че
към 30.03.2018 г., когато е съставен междинен финансов отчет, краткосрочните
задължения на молителя са в размер на 146 000 лв., в които са включени и
публичните задължения по ревизионния акт в размер на общо 101 308,06 лв.
към 17.03.2018 г./, и надвишават по стойност неговите краткотрайните активи /60
000 лв/. Коефицентите за обща и бърза ликвидност са под единица – 0,4110, а
коефицентът за обща ликвидност е основен индикатор и има водещо значение за
способността на предприятието да посреща задълженията. Неговото ниско ниво /под
единица/ е основание за фактическия извод за недостиг на краткотрайни активи,
който към момента не позволява на длъжника да покрива краткосрочните си
задълженията.
Коефициентът на обща
ликвидност има водещо значение и се изразява в съотношението на всички
краткосрочни активи към краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко от групите
краткотрайни активи, но не всичките групи.
Нивото на този коефицент /под единица/ показва, че към момента е налице
обективно състояние на невъзможност длъжникът да изпълнява с наличното бързо
ликвидно имущество своите краткосрочни парични задължения.
При тези факти съдът приема за
установено, че молителят длъжник към 30.03.2018 г., когато е съставен междинния
отчет, се намира в състояние на невъзможност да покрива краткосрочните си
парични задължения със своите налични краткотрайни активи. Тази обективна
невъзможност е в резултат на състояние на недостиг на бързоликвидни имуществени
блага, който е причината за неизпълнението на изискуемите парични задължения.
По отношение на началната дата
на неплатежеспособността. Според съда задлъжнялостта на молителя към момента е
в резултат на липса на намерение за изпълнение на данъчните задължения на
падежа, а и на другите задължения, защото през м.01.2018 г. е разпределен
дивидент от 244 150 лв. Дори само част от разпределения дивидент би
могла да послужи за погасяване изцяло на публичните задължения по ревизионния
акт, както и на другите задължения / при общо задължения в пасива от
146 000 лв./. Това сочи, че молителят с целенасочените си действия през
м.01.2018 г., когато е разпределил дивидент и изплатил на каса сума от 231 942,50 лв. като неразпределена
печалба от предходни години, се е поставил в състояние на недостиг на активи, с
които да може да изпълнява задълженията
си.
Следва да се спомене, че състоянието на
недостиг на краткотрайни активи възниква след края на м.01.2018 г., когато е
разпределен дивидент от 244 150 лв. и на каса е изплатена сума
от 231 942,50 лв., поради което
съдът намира, че преди 01.02.2018 г. не е налице състояние на невъзможност за
изпълнение на задълженията.
Важно е да се отбележи, че
паричната наличност към 31.12.2017 г. е била в размер на 232 000 лв., а
към тази дата неразпределената печалба е възлизала на 254 000 лв. Всяка от
тези две стойности е достатъчна до покрие задълженията, които към 30.03.2018 г.
според междинния финансов отчет възлизат общо на 146 000 лв., в която сума
са включени и данъчните задължения по ревизионния акт.
Данъчните задължения по ЗДДС
са за период 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., а от заключението на ССЕ се
установява, че през 2016 г. пасивите са били в размер на 105 000 лв. при
налични краткотрайни активи от 337 000 лв. Това означава, че дори и да се
прибавят данъчните задължения по ревизионния акт от 86 784 лв. – главница
и в размер на 13 210,46 лв. – лихва, наличните краткотрайни активи от
337 000 лв. са били достатъчни за покриване на пасивите от около
205 000 лв. – с включени задължения по ЗДДС, които не фигурират в
отчетите. В този случай коефицентът на общата ликвидност би бил приблизително
1,643 / 337 : 205/, при референтна стойност 1-2.
Този
извод на съда следва да се отнася и за 2017 г., през която наличните
краткотрайни активи са 292 000 лв., а задълженията са 35 000 лв. С
включване на публичните задължения по ЗДДС пасивите нарастват до 135 000
лв., които могат без затруднение да се покрият с краткотрайните активи от
292 000 лв. В този случай коефицентът на общата ликвидност би бил
приблизително 2,162 / 292 : 135/ при референтна стойност 1-2.
Видно е от заключението на ССЕ,
че показателите на коефицента за бърза ликвидност също не биха слезли под
референтната стойност от 0,5-1, защото сборът от вземания, пари и инвестиции се
равнява на 337 за 2016 г. и на 292 за 2017 г.
Коефицентите на незабавна
ликвидност за 2016 г. при актив от 148, с включването в пасива на задължение по
ЗДДС от 100 000 лв. биха се променили на 0,72 / 148 : 205/, а референтаната стойност е 0,5-0,7. С включване на задълженията по ЗДДС в пасива
коефицентът на абсолютна ликвидност за 2016 г. би бил 0,72 /148 : 205/, а
референтната стойност е над 0,3. Показателите на тези два коефицента за
ликвидност за 2017 г. не биха са влошили, защото активите за 2017 г. са с
по-високи стойности – паричните средства са в размер на 232 000 лв.
При тези факти съдът намира, че
за начална дата следва да се определи 30.03.2018 г., когато е съставен
междинния финансов отчет, по който в.лице е направило своите констатации за
икономическото състояние на молителя към момента, което сочи, че от обективна
страна молителят не е способен да изпълнява задълженията си, защото пасивите
значително надвишават краткотрайните активи, които са недостатъчни за покриване
на изискуемите задължения.
Като краен извод – публичните
задължения за ДДС по ревизионния акт са били дължими още през 2016 г., но не са
били включени в пасива по финансовите отчети на молителя. Дори и да се включат
данъчните задължения / 86 784 лв. – главница и 13 210,46 лв. –
лихва/, молителят е разполагал с достатъчно краткотрайни активи – 337 000
лв., с които е бил в състояние да изпълни краткосрочните си задължения,
включително и за неплатен данък по ЗДДС. Това се отнася и за 2017 г., през
която икономическото състояние на предприятието е още по-добро, защото
краткосрочните активи са 292 000 лв., от които паричните средства са
232 000 лв., а пасивите с включване на данъчните задължения са
135 000 лв. Към падежа на задълженията за периода 01.01.2016 г. –
31.12.2016 г. икономическото състояние на молителя е позволявало тяхното
изпълнение, което следва да се отнася и за 2017 г. Молителят през м.01.2018 г.
е разпределил дивидент в размер на 244 150 лв., с което се поставя
началото на обективното състояние на невъзможност да се изпълняват вече
изискуеми данъчни задължения, установени с ревизионен акт N
22221417003956-091-001/25.01.2018
г. на ТД на НАП. Налице е към момента обективно състояние на невъзможност да се
покриват краткосрочните задължения, защото е доказано, че молителят към
30.03.2018 г. не е разполагал с достатъчно краткотрайни активи, с които да
покрие задълженията си.
С определение от 06.07.2018
г., постановено след приключване на устните състезания, съдът е определил на основание
чл.629б ТЗ сумата от 6000 лв., която е необходима за покриване на началните
разноски и е предупредил, че при непредставяне в 14-дневен срок на документ за
внасяне на сумата ще настъпят последиците по чл.632 ал.1 ТЗ, но по делото няма
данни да е внесена определената от съда сума. При тези факти съдът намира за установено, че
длъжникът не притежава имущество, от което да се покрият разноските за
производството, и след като не е внесена определената по чл.629б ТЗ сума, следва
да бъде постановено решение по чл.632 ТЗ.
С
оглед на изложеното съдът намира, че следва едновременно да се обяви длъжникът
в неплатежеспособност и в несъстоятелност и да се спре производството.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖЕСПОСОБНОСТТА на “Р.“ ЕООД, ***, на
основание чл. 630 ал. 1 т. 1 ТЗ във вр. с чл. 632 ал. 1 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 30.03.2018 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на “Р.“
ЕООД, ***.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ
дейността на предприятието на “Р.“ ЕООД, ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
на основание чл.632 ал.1 ТЗ “Р.“ ЕООД, ***.
СПИРА производството по несъстоятелност на “Р.“ ЕООД, ***, по т.д. № 551/2018 г. на СГС,
VI -4 с-в, на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ.
УКАЗВА на основание чл. 632
ал. 2 ТЗ на кредиторите и на длъжника, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери,
че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС
необходимата сума за предплащане на началните разноски в размер на 6000 лв.
УКАЗВА на основание чл. 632
ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на решението за откриване на
производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяване на
производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще заличи
длъжника от ТР.
Да се изпрати препис от решението до Агенция
по вписвания за вписване в ТР по партидата на “Р.“ ЕООД, ЕИК **********.
Да се
обяви в книгата по чл.634в ТЗ.
Решението може да се обжалва пред САС в
7-дневен срок от вписване в ТР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: