№ 643
гр. Габрово, 15.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500449 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от
ГПК.
Образувано е по жалба от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, гр.
София срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявление по чл.410 ГПК за
част от вземанията, по ч.гр.д. № 1842/2021 г. по описа на Районен съд
Габрово.
В жалбата се твърди, че районният съд превишил правомощията си,
предвид едностранния и формален характер на заповедното производство,
както и целта му да осигури бързото и ефективно събиране на безспорни
неизплатени задължения. Заповедния съд не разполагал с правомощия на този
етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителя черпи права. Същият имал правомощия да се произнесе дали
искането се основава на неравноправна клауза, но не и дали сделката е
валидна или не.
Жалбоподателят счита, че неоснователно е отхвърлено заявлението по
отношение на възнаграждението за закупени допълнителни услуги Фаст и
Флекси, тъй като те представляват услуги, които ще се извършват по повод
договора за кредит в полза на кредитополучателя. Съгласно ОУ тези услуги
не са задължително условие за получаване на кредита. Те се предоставят по
искане на потребителя и единствено по негова воля, поради което не може да
става дума за неравноправна клауза. При сключване на договора,
потребителят е бил информиран за общо дължимата сума, включително и по
закупените допълнителни услуги. Освен това допълнителните услуги за
ползвани от кредитополучателя, тъй като е получил приоритетно разглеждане
на искането си за отпускане на потребителски кредит. Потребителските
услуги нямат характер на действия по усвояване и управление на кредита, тъй
като не са свързани с обичайната дейност на кредитора по кредитиране.
1
Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане и да се издаде
заповед за изпълнение, както и да бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски.
Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението за присъждане
на сумата 892.95 лв.възнаграждения за закупени допълнителни услиги Фаст и
Флекси, като противоречащи на добрите нрави и почиващи на вероятно
нищожна договорна клауза. Прието е,че чрез тези възнаграждения се цели
получаване на още обезщетение за забава, наред с предвидената в договора
лихва за забава.
Съгласно изменението на ГПК /ДВ. бр.100/2019г./, съдът служебно
следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. В чл.411, ал.2 от ГПК изрично е създадена нова т.3, която
задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато
вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на
неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
С оглед на изложеното, въззивният съд не възприема изложените в
жалбата доводи, че за заповедния съд не съществува възможност служебно да
констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, както и че е
превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по
същество, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство.
Цитираната съдебна практика в частната жалба се отнася до производства
образувани в периода преди измененията в ГПК, обнародвани в бр.100/2019г.
ДВ, които вменяват задължение на съда служебно да следи искането да не
противоречи на закона и на добрите нрави, а съгласно чл.411, ал.2 т.3 ГПК да
не го уважи, когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Настоящата инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че
спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали
процесните вземания, обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът
за потребителския кредит /ЗПК/. Както вече се посочи, съгласно чл. 411, ал. 2,
т. 2 от ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането
не противоречи на закона и на добрите нрави. Цялостната преценка за
противоречие със закона и добрите нрави, както и за други пороци, може да
се направи само след пълното разгръщане на исковия процес в случай на
подаване на възражение. Всичко това обаче не означава, че вземането, така
както е описано в заявлението по чл. 410 от ГПК, не може да противоречи на
закона и добрите нрави. Ако заповедният съд констатира такова
противоречие, следва да отхвърли заявлението, като в това е смисълът на
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.
В случая съдът приема, че частната жалба е неоснователна относно
претенцията за възнаграждение за закупени допълнителни пакети за услуги
Фаст и Флекси в размер общо на 892.95. В заявлението по чл. 410 ГПК е
2
посочено, че услугата Фаст цели получаване на приоритетно становище на
искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит
преди клиентите, без закупена допълнителна услуга Фаст. Другата закупена
услуга е свързана с възможността за едностранна промяна на погасителния
план от страна на клиента. Това налага извода, че в случая се касае за
уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че
същите са включени в самия договор и месечната погасителната вноска е
съставена освен от главница и възнаградителна лихва и от възнаграждение по
този допълнителен пакет услуги, което по тази причина следва да се включи в
годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по
договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следва да
се отбележи, че нормата на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителски кредит
не позволява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По същността си
така описаните в заявлението услуги представляват именно такива, поради
което настоящият състав намира, че посочените споразумения за
допълнителни услуги са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
10а, ал. 2 от ЗПК.
Поради това, процесната сума, начислена от заявителя в тежест на
длъжника и претендирана на основание споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги е недължима.
До същите крайни изводи, макар и с други мотиви, е стигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното разпореждане следва
да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна- да бъде оставена без
уважение.
На основание изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, гр. София срещу разпореждане № 1680/29.10.2021 г., с което е
отхвърлено заявление по чл.410 ГПК за сумата 892.95 лв., възнаграждение за
закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси, постановено по ч.гр.д. №
1842/2021 г. по описа на Районен съд Габрово.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3