Решение по дело №75/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

Постъпила е жалба от Д. Т. М. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1873-000070 от 06.03.2025 г., издадена от мл. полицейски инспектор към ОДМВР – Разград, РУ – Разград, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, и е отнето СУМПС № *********. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Излагат се съображения, че административният орган е издал под един и същ номер административен акт с различно съдържание - за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП. Наред с това, жалбоподателят твърди, че не е извършил административно нарушение, тъй като към момента на отказа да бъде проверен за употреба на алкохол и наркотични вещества не е управлявал МПС. Твърди също, че е приел имуномодулатор, съдържащ вещество, което би могло да даде положителна проба, но това е станало след отнемане на свидетелството му за управление на МПС. Моли заповедта да бъде отменена.

Ответникът счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение Серия GA, № 690831 от 06.03.2025 г. е установено, че на 06.03.2025 г. в 15,27 ч. в гр. Разград, бул. Априлско въстание 1, до сградата на РУ-МВР – Разград, Д. Т. М. управлява лек автомобил Пежо 406 с рег. № ********, собственост на В. Д. В. – Тихова, като водачът категорично отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARSE-0047. В АУАН е посочено, че на водача е издаден талон за медицинско изследване № 267567, отказва кръвна проба. Нарушението е квалифицирано по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

С Акт за установяване на административно нарушение Серия GA, № 690832 от 06.03.2025 г. е установено, че на 06.03.2025 г. в 15,27 ч. в гр. Разград, бул. Априлско въстание 1, до сградата на РУ-МВР – Разград, Д. Т. М. управлява лек автомобил Пежо 406 с рег. № *******, собственост на В. Д. В. – Тихова, като водачът категорично отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARDN 0057. В АУАН е посочено, че на водача е издаден талон за медицинско изследване № 267568, отказва кръвна проба. Нарушението е квалифицирано по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Нарушителят е отказал да подпише актовете с възражението, че непосредствено преди проверката за алкохол/наркотици не е управлявал посоченото МПС.

На Д. М. са връчени две заповеди за прилагане на принудителна административна мярка, и двете с № 25-1873-000070 от 06.03.2025 г., като с всяка от тях на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, и е отнето СУМПС № *********.

В едната заповед е посочено, че се издава предвид АУАН № GA690832/06.03.2025 г., като в нея е описано, че водачът отказва проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.

В другата заповед е посочено, че се издава предвид АУАН № GA690831/06.03.2025 г., като в нея е описано, че водачът отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При дължимата проверка по чл. 168 АПК съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от надлежно оправомощен орган съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, в установената форма, но при постановяването й е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК изисква административният акт да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Те представляват мотивите на акта и в тях административният орган излага съображенията си, които следва да са ясни, логични и непротиворечиви, за да са годни да обосноват волеизявлението на органа. В разглеждания случай мотивите на органа не отговарят на тези изисквания. При наличието на две заповеди за прилагане на ПАМ под един и същ номер, но с различни фактически и правни основания за издаването, и жалбоподателят, и съдът са поставени в невъзможност да разберат кои са конкретните фактически обстоятелства, които органът е приел като основание за прилагане на ПАМ – дали отказът на жалбоподателя да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол или отказът да му бъде направен тест за употреба на наркотични вещества. Подобна неяснота води до неопределеност на акта, което е недопустимо и нарушава правото на защита на адресата на заповедта.

Оспорената заповед е незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 3 АПК и подлежи на отмяна. Поради характера на процесуалното нарушение съдът не може да извърши преценка за приложението на материалния закон.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1873-000070 от 06.03.2025 г., издадена от мл. полицейски инспектор към ОДМВР – Разград, РУ – Разград.

Решението не подлежи на обжалване.