О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/………….2021 г.
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 304/2021
г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по обективно
съединени искове с правно основание чл. 128а ал. 1 АПК на И.М.В. за обявяване
на нищожността на постановеното от Административен съд - Варна решение по адм.
дело № 1568/2015 г. и на постановеното от Върховен административен съд решение
по адм. дело № 961/2016 г. Едновременно с това се претендира и за обезсилването
на двете решения.
От служебната справка в САС „Съдебно деловодство“ се
установява, че с решението по адм. дело № 1568/2015 г. Административен съд –
Варна е отхвърлил подадената от И.М.В. жалба срещу потвърдения с решение №
251/12.06.2015г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна ревизионен акт №
1400011/26.02.2015г. на органа по приходите при ТД на НАП – Варна, с който на В.
за периода 2009 г. – 2013 г. вкл. са установени задължения за задължителни осигурителни
вноски и за изтекли върху тях мораторни лихви. С постановеното по реда на
касационния контрол по глава ХІІ АПК решение по адм. дело № 961/2016 г.
Върховен административен съд, състав на VІІІ отделение, се е произнесъл по
предявената от И.М.В. касационна жалба срещу решението по адм. дело № 1568/2015
г. като го е оставил в сила.
По допустимостта на образуваното по исковата молба на И.М.В.
съдебно производство съдът намира следното:
Проведеният касационен контрол върху
първоинстанционното съдебно решение по адм. дело № 1568/2015 г. се явява абсолютна
процесуална пречка за допустимостта на предявения иск за обявяване на
нищожността му, тъй като в рамките на дължимата служебна проверка по чл. 218
ал. 2 АПК касационната инстанция е извършила преценка и на валидността на
касираното решение. Произнасянето при това положение по основателността на
предявения от ищцата иск по чл. 128а ал. 1 АПК би довело до пререшаването на
вече решен със сила на пресъдено нещо въпрос, което е недопустимо. Поради това
образуваното съдебно производство в частта по предявения иск по чл. 128а ал. 1 АПК за обявяване на нищожността на постановеното от Административен съд - Варна
решение по адм. дело № 1568/2015 г. следва да се прекрати.
Недопустимо, но по различни от гореизложените причини,
е и съдебното производство в частта по предявения иск по чл. 128а ал. 1 АПК за
обявяването на нищожността на постановеното от Върховен административен съд
решение по адм. дело № 961/2016 г.
Става въпрос за исково съдебно производство, в което
ищецът според възприетото в съдебната доктрина понятие е „пълен господар“ на
процеса, което ще рече че с исковата молба той задава както параметрите на
търсената съдебна защита откъм нейното основание и петитум, така и определя
ответната по иска страна. Поради това с разпореждане № 2112/16.02.2021 г. съдът
е указал на ищцата, на основание чл. 129 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 т. 2 ГПК вр.
чл. 144 АПК, че следва изрично да посочи ответника по предявения иск по чл.
128а ал. 1 АПК /като наред с това е дал и други указания/. С постъпилата в изпълнение
на разпореждането писмена молба с. д. № 3039/26.02.2021 г. ищцата е посочила
като ответник по иска Национална агенция по приходите, Териториална дирекция
Варна, като след повторно дадени
указания с разпореждане № 2782/2021 г., в които съдът дори е насочил ищцата, че
при определянето на ответната по делото страна следва да съобрази кои са били
страните в съдебното производство по адм. дело № 1568/15 г. и по адм. дело №
961/16 г., с нова молба с. д. № 3709/12.03.2021 г., подадена по делото след
получаването на 09.03.2021 г. на съобщение за разпореждането, ищцата отново е
потвърдила, че ответник по иска е Национална агенция по приходите - Териториална
дирекция Варна. Процесуално легитимирана по иска по чл. 128а ал. 1 АПК за
обявяване на нищожността на решението по адм. дело № 961/2016 г. на ВАС е не
самата Агенция по приходите, респективно Териториалната й дирекция, а
решаващият орган по чл. 152 ал. 2 ДОПК, потвърдил по реда на глава ХVІІІ ДОПК обжалвания
от И.М.В. ревизионен акт № 1400011/26.02.2015 г., който на основание чл. 159
ал. 2 ДОПК е участвал и в двете съдебни инстанции като ответна страна в
развилото се по жалбата на В. срещу ревизионния акт съдебно производство по
глава ХІХ ДОПК. В исковото производство съдът не разполага с правомощието сам
да определя страната, срещу която е насочен искът, което е изключителен
прерогатив на ищеца. След като в случая В.
двукратно е потвърдила, че насочва иска по чл. 128а ал. 1 АПК срещу Национална
агенция по приходите - Териториална дирекция Варна, то съдът следва да приеме,
че именно това е субектът, който тя ангажира с претенцията си. Тъй като обаче
той не е процесуално легитимиран в производството за обявяване на нищожността
на постановеното от ВАС решение по адм. дело № 961/2016 г., то и в тази част то
следва да се прекрати поради недопустимостта му срещу заявения ответник.
Що се отнася до претенцията за обезсилване на двете
решения, преди всичко следва да се посочи, че от съдържанието на исковата молба
с посочените в обстоятелствената й част твърдения, от които ищцата извежда
искането си за нищожност и за едновременно обезсилване на решенията, съдът
остава с впечатление, че ищцата поначало не прави разлика между трите групи
пороци на съдебните решения, обуславящи като последица тяхната нищожност,
недопустимост или неправилност. Съгласно чл. 209 АПК нищожността,
недопустимостта или неправилността на решението са трите възможни касационни
основания за обжалване на първоинстанционните решения, подлежащи на касационен
съдебен контрол. Недопустимо е искане за обезсилването на влязло в сила съдебно
решение, каквото е преминалото през касационен контрол решение по адм. дело № 1568/2015
г. на Административен съд - Варна и каквото е окончателното касационно съдебно
решение по адм. дело № 961/2016 г. на Върховен административен съд.
Изложеното в съвкупността си обуславя краен извод за
недопустимост на образуваното по исковата молба на И.М.В. съдебно производство,
поради което то следва да се прекрати.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 304/2021 г.
на Административен съд, Варна, ХV състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд в седемдневен срок от получаването му от страните.
СЪДИЯ: