РЕШЕНИЕ
№ 2190
гр. Пловдив, 21.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330102401 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове на М. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул. „Ц. * представлявана от адвокат Е.И., против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда
„А“/, ет.2, Бизнес център „България“ за прогласяване на недействителността на
сключения между страните договор за потребителски заем/кредит № ***** от **** г., а
в условията на евентуалност за прогласяване неравноправността на клаузата на чл. 4,
ал. 1 от същия договор. Със същата искова молба е предявен и иск от ищеца М.С. Б.
против „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет.2, Бизнес център „България“ иск за
прогласяване на недействителността на договор за предоставяне на поръчителство от
*** г., сключен между ищеца и втория ответник поради противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че на **** г. между М.Б. и „Кредисимо“ ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит № ****, по силата на който са предоставени
в собственост заемни средства в размер на ***** лв., при фиксиран годишен лихвен
процент по заема **** %, годишен процент на разходите –**** %, със срок за
погасяване на заема **** месеца. Съгласно чл. 4 от договора, заемателят е поел
задължение, че ще предостави обезпечение по кредита, като е длъжен или да
предостави банкова гаранция в срок от десет дни, считано от датата на подаване на
заявлението, или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
„Кредисимо“ юридическо лице – поръчител в срок до 48 часа, считано от датата на
подаване на заявлението. Наведени са подробни съображения, че с договорените по
този начин допълнителни вземания, които представляват по същество скрито
възнаграждение за кредитора, са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.20
от ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, поради което кредитът е недействителен на основание чл.
1
22 ЗПК, като в условията на евентуалност е предявен установителен иск за
прогласяване на неравноправността на клаузата на чл.4, ал.1 от договора за кредит.
На следващо място в исковата се молба се твърди, че сключеният между ищеца
М.Б. и втория ответник – „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство
е недействителен, като се акцентира върху уговорката за заплащане на възнаграждение
от страна на кредитополучателя в полза на юридическото лице – поръчител. Твърди се,
че последната е неравноправна доколкото длъжникът не получава никакво насрещно
вземане и по този начин се стига до нарушаване на принципа за еквивалентност на
престациите и принципа на справедливост в договорните отношения.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва предявеният главен иск за
недействителност на договора за потребителски кредит/заем, както и евентуално
предявеният иск за неравноправността на клаузата по чл.4, ал.1 от Договора, като също
признава, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено в ГПР
по договора за кредит/заем, като твърди и че не следва това възнаграждение да бъде
включвано в разходите по кредита. Претендира разноски.
Ответникът „Ай Тръст” ЕООД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
В.Г., оспорва предявените искове за прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит/заем, както и договора за предоставяне на поръчителство.
Признава изложените от ищеца фактически обстоятелства, както и това, че
възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР по договора за
кредит/заем, но възразява против доводите за недействителност на горепосочените
договори. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявените искове за процесуално допустими и основателни, като съображенията за
това са следните:
Предявени са както следва главен иск по чл. 22 ЗПК за прогласяване
недействителността на договор за потребителски заем/кредит № *** от ****г.,
евентуално предявен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване на
неравноправността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от същия договор, както и главен иск по
чл.26, ал.1, предл. III от ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за
предоставяне на поръчителство от ****г. - поради противоречие с добрите нрави.
Установява се приетите по делото доказателства, че на ***г. между М.Б. и
„Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на
който са предоставени в собственост заемни средства в размер на ** лв., при фиксиран
годишен лихвен процент по заема ****%, годишен процент на разходите – **** %, със
срок за погасяване на заема ** месеца. Съгласно чл. 4 от договора, заемателят е поел
задължение, че ще предостави обезпечение по кредита. В изпълнение на това
задължение между заемополучателя и втория ответник – „Ай Тръст“ ЕООД е сключен
договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството„Ай Тръст“
ЕООД е поело задължение за лично обезпечение на дълга, а ищцата задължение да му
заплаща възнаграждение от по *** лева – месечно за периода на действие на договора
за кредит от ***** г. до *** г. Установява се, а и не е налице спор между страните, че
дължимото в полза на „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение не е включено в годишния
процент на разходите по кредита.
Съдът приема за основателни доводите на ищеца, че с договорените по този
начин допълнителни вземания, които представляват по същество скрито
2
възнаграждение, са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19,
ал. 1 ЗПК, поради което договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, предвижда, че договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора
за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
Потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение спрямо едно
трето лице, което да обезпечи дълга, в изпълнение на заложено в договора за кредит
изискване. Дължимите суми по обезпечителния договор съществено са оскъпили
ползвания паричен ресурс. Същите по своето правно естество представляват разход,
който е следвало да бъде включен в ГПР. Потребителят е поставен в неравностойно
положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвиденото в
него условие за обезпечение, с одобрено от кредитора трето лице, заобикаля
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент
на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в
положение, при което договорът да се явява свръх обременителен за него, като
разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес. Въведеното
законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-
слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето
защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че
разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи
ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита. След като в
ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, което е достатъчно само по себе си за прогласяване
недействителността на договора. Следва да се подчертае, че ГПР по кредита е в размер
на 50 %, т.е. констатацията, че в ГПР не фигура компонент, който е следвало да
присъства, е достатъчна да обоснове нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като ГПР е
определен в размер на законовия максимум.
Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със
специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размерът на
непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и задължения
по сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на правните
сделки. Договорът за кредит продължава да обвързва страните що се касае до
задължението за връщане на дадената в заем/кредит сума, тъй като потребителската
защита е насочена към ограничаване на възможността за недобросъвестно генериране
търговска печалба, а не към ликвидиране на главното задължение.
С оглед изложеното, исковата претенция за прогласяване на основание чл. 22
ЗПК на договора за потребителски кредит е основателна и следа да бъде уважена.
Предявеният евентуален иск не подлежи на разглеждане.
Основателен е също и иска за прогласяване на нищожността на договора за
предоставяне на поръчителство на основание противоречие с добрите нрави, поради
3
нееквивалентност на престациите. Накърняване на добрите нрави е налице, когато
договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата
несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното положение на
другата страна.
В разглежданата хипотеза ищцата и е сключила договор с ответника „Ай Тръст“
ЕООД, като е поела задължение за заплащане на възнаграждение, в изпълнение на
неравноправна клауза по договора за кредит. „Ай Тръст“ ЕООД от своя страна е поело
задължение да сключи договор за поръчителство със заемодателя. Съдът приема за
изцяло основателни доводите, че ищцата не дължи възнаграждение по така сключения
договор. Тя има качеството потребител, включително и в отношенията си с втория
ответник. Основателни са развитите съображения, че за неравноправна следва да се
приеме клаузата, с която е поето задължение за заплащане на парични суми към
поръчителя, като подобна клауза не поражда облигационни задължения.
Обезпечителните договори са поначало едностранни, едната страна поема
задължение да обезпечи едно вземане. Поръчителство е договор, който се сключва
между кредитора и поръчителя. Процесният договор, случен между ищцата и „Ай
Тръст“ ЕООД, не е договор за поръчителство по см. на чл. 138 от ЗЗД. Той има
правните характеристики на възмезден договор за мандат, тъй като едната страна е
поела задължение да извърши едно правно действие - да сключи договор за
поръчителство, а другата да й заплати възнаграждение за това.
Ищцата не би имала правен интерес да иска прогласяване недействителността
на договора за поръчителство, сключен между „Кредисимо” ЕАД и Ай Тръст“ ЕООД,
тъй като кредиторът би загубил учреденото в негова полза лично обезпечение, а и
договорът за поръчителство е договор, по който ищцата не е страна. Ищцата обаче има
интерес да оспори процесния договор като недействителен. Същият е нищожен, тъй
като е сключен в противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като срещу
задължението за заплащане на възнаграждение ищцата не получава нищо в замяна.
Обезпечение на своето вземане получава кредиторът по договора за заем, който е
поставил изискване за сключване на подобен договор като условие за отпускането на
паричния заем. Ищцата е била поставена в положение, при което е принудена от
икономически по-силната страна да сключи договор с „Ай Тръст“ ЕООД, което лице е
посочено и одобрено от кредитора по договора за заем. „Ай Тръст“ ЕООД се е
възползвало от по-неблагоприятното положение на другата страна, като е било наясно
за условията на договора за заем, видно от текста на сключения с ищцата договор за
предоставяне на поръчителство. Основен принцип в гражданския оборот е забраната за
неоснователно обогатяване, каквато се констатира да е налице в случая. Договор за
предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави и е нищожен. Същият
не поражда права и задължения, като следва да се подчертае, че недействителността на
този договор не би засегнала договора за поръчителство и валидността на поетото от
„Ай Тръст“ ЕООД лично обезпечение. Това са отношения между кредитора и
поръчителя.
С оглед изхода на правния спор, разноските следва да се понесат от ответниците.
Съдът констатира, че държавна такса не е заплатена по втория иск, като по реда на чл.
77 ГПК следа да бъде осъден ответникът „Ай Тръст“ ЕООД. Ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят общо сумата от по 300 лева по реда на чл. 38 ЗА на
процесуалния представител на ищцата, съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, РС-Пловдив
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между ищцата М. СТ. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Ц.“ *, представлявана от адвокат Е. И., и ответника
„Кредисимо” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет.2, Бизнес център „България“ договор за
потребителски заем/кредит № ***** от ***** г. е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание
чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредисимо” ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на М. С. Б., ЕГН ********** сумата от 50 ( петдесет) лева – държавна такса.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между ищцата М. С. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Ц.“*, представлявана от адвокат Е. И., и ответника „Ай
Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет.2, Бизнес център „България“ договор за предоставяне на
поръчителство от *****8 г., е НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. III ЗЗД,
поради противоречието му с добрите нрави.
ОСЪЖДА по реда на чл. 77 ГПК „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати
по сметка на РС-Пловдив сумата от 50 ( петдесет ) лева – държавна такса.
ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК ********* и Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК
********* да заплатят на основание чл. 38 ЗА на адвокат Е.Г. И. от АК-П. личен №
**********, сумата от 300 (триста) лева – възнаграждение за осъществената правна
защита и съдействие на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
ОС-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
5