№ 267
гр. Плевен, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. В.А
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20234430104526 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 21739/08.08.2023 г. на „***“
ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
изпълнителния директор Й. В., срещу М. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
Плевен, ул. ***, ап. 6, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи сумата от 549,34 лв., представляваща стойността за незаплатена топлинна
енергия за периода за периода от 01.12.2020 до 31.01.2023 г.; сумата от 69,43 лв., мораторна
лихва за периода 02.02.2021 г.- 06.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, както и направените в исковото и заповедно производство
разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че е депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника по делото. Сочи се, че с разпореждане по ч г. д. № 1368/2023 г. по описа на
РС Плевен е уважено заявлението и е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което му били дадени указания да предяви
иск за вземането си.
В обстоятелствената част на исковата се формулират и доводи, че ответникът като
собственик /ползвател на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 23403, находящ се в
гр. ***, е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на
действащото законодателство в областта на енергетиката. Ищецът счита, че качеството на
собственик на ответника произтича от удостоверението за наследници и декларация по чл.
14 от ЗМДТ, в която ответникът е декларирал имота като собствен. Въвежда се и довод, че
съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявало при
публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
към МС. Те, съгласно ал.2 от ЗЕ, влезли в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното
1
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. Ищецът твърди, че в случая ОУ от 2007 г. са публикувани във в.
„Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. и с тях се
регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна
енергия“ сочи, че е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Според ищеца задължението на ответника за
заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е
най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С
изтичането на последния ден от месеца ответникът изпаднал в забава за тази сума, като на
осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ищецът твърди още, че от приложената в производството по чл. 410 от ГПК извлечение от
сметка за абонатен номер № 23403, се установявало, че ответникът е използвал доставяната
топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Иска от съда да приеме приложените
към исковата молба приложения от които се установявало кои компоненти формират
главницата, а именно: сума за отопление без ИРУ в размер на 199,02 лева; сума за отопление
отдадена от сградна инсталация в размер на 338,72 лв. и сума за услуга дялово
разпределение в размер на 11,60 лева. В имота на ответника имало монтирани 0 бр. уреди, 0
бр. водомери. Поради изложеното моли съда да уважи предявените искове. Претендират се и
сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен
представител адв. Н. от АК Плевен, с който оспорва основателността на предявените искове,
тъй като представените доказателства не подкрепяли твърдението, че ответникът е
собственик на имота, че е ползвал доставяната топлинна енергия, както и че в имота има
уреди, на които няма монтирани топломери. Същевременно се претендирали суми за
отопление без ИРУ. Представената декларация по ЗМДТ от 1998г. не била подадена в
ответника, а в нея се сочело, че последният е собственик на имота. Не се установявало и, че
ответникът е собственик през исковия период, а според ответникът в тежест на ищеца е да
установи тези положителни факти. Не се доказвало и твърдението, че ищецът е извършил
реален отчет на уредите за дялово разпределение, фирмата отчитаща услугата, както и и
моментът от който ищецът е започнал да предоставя услугата, респ. количеството топлинна
енергия, която е реално предоставена в процесния имот. Такъв извод не можело да бъде
направен от извлеченията по сметка, като ответникът оспорва верността на тези документи.
Не ставало ясно как е формирана исковата молба, в извлечението нямало разбивка на
сумите, нито пък позоваване на първични счетоводни документи. Ответникът оспорва и
справката за реализация на топлоенергия за периода от 12.2020-01.2023 г. за потребител №
23403, тъй като в нея е посочено името на ответника и на фирмата за дялово разпределение,
но същата не била изготвена от последната. Представените доказателства в тази връзка били
за фирма „***“ ЕООД, а не „***“ ЕООД. Не ставало ясно дали последното дружество е
правоприемник. Липсвали твърдения за това кога е извършено начислението на сумите за
топлинна енергия, на какъв период са отчитани показанията на уредите, извършвано ли е
изравняване и на какви периоди, респ. извършвани ли са корекции. Не се представили
съобщенията, за които се твърди, че са публикувани във вестник Посоки и Нощен труд от
2007 г. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В с. з. ищецът поддържа исковата молба и направеното с нея искане за уважаване на
предявените искове. Претендира съдебни разноски, за които представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В с. з. ответника чрез назначения му особен представител адв. Н. оспорва исковата
молба и иска предявените искове да бъдат отхвърлени, като недоказани по основание.
Счита, че не се установява качеството на ползвател на ответника, нито пък, че е доставена
2
топлоенергия до процесния имот.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателствени
средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа
страна:
Производството по ч. гр. д. №1368/2023 г. е образувано по заявление на „***“ АД,
срещу М. А. М., като същото е уважено и по делото на РС Плевен е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 800/15.03.2023 г., препис от която е връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК на ответника.
На основание чл. 415 от ГПК на заявителя са дадени указания за представяне на
доказателства за предявена искова молба за установяване на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение, а именно: 549,34 лева главница за периода от 01.12.2020 г.-
31.01.2023 г., ведно със законната лихва от 14.03.2023 г. до изплащане на сумата; 69.43 лева
мораторна лихва върху главницата за периода от 02.02.2021 г. до 06.03.2023 г.
Препис от разпореждането е получен от заявителя на 10.07.2023 г., като същият на
08.08.2023 г. е представил доказателства за предявена на искова молба.
Видно още от представените по ч. гр. д. № 136/23 г. писмени документи, е че общите
условия на топлофикационното дружество са публикувани във вестник „Посоки“ и „Нощен
труд“ на 13.12.1007 г.
На 25.08.2002 г. е проведено общо събрание на етажните собственици в гр. ***, което е
взело решение да се сключи договор за извършване на услуга „топлинно счетоводство“ с
„*** ***“ ЕООД, за което са упълномощени Д.И.Т. и Е.Т.Г.. Сред присъствалите на общото
събрание етажни собственици не е имало представител от апартамент № 6, като в протокола
на л.37 по делото е отразено още, че апартаментът е с демонтиран радиатор.
Между „*** ***“ ЕООД, в качеството на изпълнител, и етажна собственост с адрес гр.
***, представлявано от Е.Т.Г. и Д.И.Т., в качеството на възложител, е сключен договор на
28.08.2002 г., с предмет доставка и монтаж на термостатни вентили, глави и индикатори за
разпределение на разхода на топлинна енергия, както и извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода, вкл. издаване на обща и индивидуална сметки. Възложителят се
задължава да заплаща за извършената от изпълнителя дейност.
Със споразумителен протокол от 28.08.2002 г. ищцовото дружество и Е.Т.Г., и „***
***“ ЕООД, се споразумели фактурираното на изразходваната от титуляра на партида,
находяща се на ул. ***, да се извършва от ищцовото дружество, въз основа на предоставени
от „*** ***“ ЕООД данни за отчетена по топломера в абонатната станция топлинна енергия.
Споразумели се още възраженията по количеството на ползвана енергия да се отправят към
„***“.
От приложение № 2/1154 към споразумителния протокол се установява, ч водомерите
са изравнени към 11.2022 г., като договорите били общо 12 от 15, а един от липсващите е за
абонатен № 23403 с посочена причина: демонтаж.
Със споразумителен протокол от 28.08.2002 г. страните „***“ ЕАД, „*** ***“ ЕООД и
Е.Т.Г., се съгласили считано от 01.11.2002 г. разпределението на топлинната енергия между
абонатите от станция № 1154, на ул. ***, въз основа на договор № 50/28.08.2002 г., да се
извършва от „*** ***“ ЕООД.
От представената данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 31.03.1998 г. се
установява, че А.М.М., ЕГН **********, е декларирало себе си като едноличен собственик
на недвижим имот, находящ се в гр. ***. Лицето е декларирало още, че в имота няма ТЕЦ,
но че такъв е елемент е наличен около имота.
Видно от представеното удостоверение за наследници е, че лицето А.М.М. е починал
на 21.06.2017 г., за което е съставен акт за смърт № 0992/27.06.2017 г. в гр. Плевен, и негов
единствен наследник е синът му М. А. М., ЕГН **********.
От заключението на назначената по делото съдебнотехническа експертиза се
3
установява, че сградата, в която е топлоснабдения имот, е присъединена към
топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция, като до топлоснабдения имот на
ответника е доставяна топлинна енергия, тъй като абонатната станция е работила през
исковия период. Отопляемият обем на апартамента е 188,59 куб. м., като същият е
определен съгласно архитектурния проект на сградата. В него не се полза отопление от
отоплителни тела, а само банята се отоплява с щранг-лира. Поради това сметката на
ответника се състояла от два компонента - дял на имота за отдадена ТЕ в сградна
инсталация и топлинна енергия за отопление в баня. По всеки един от компонентите са
отчитани единици през исковия период. Не са начислявани дялове за ТЕ за БГВ. Вещото
лице е установило още, че разпределението на топлинната енергия за имота, както и за
услуга дялово разпределение, е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба
– Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост,
приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007 г. и
Наредба № Е-РД-04-01 от март 12 2020 г. за топлоснабдяване. Не са констатирани разлики в
изчисленията на ФДР. Отчитането на общата топлинна енергия в АС ставало чрез търговски
уред-топломер, който преминал изискващите се държавни проверки и монтажът е извършен
съгласно изискванията на производителя. Главният топломер е преминал държавна
проверка съгласно представените свидетелства за държавна проверка. Вещото лице е
заключило и че не се налага изравняване на сметките в края на всеки отоплителен сезон, тъй
като отчетената ТЕ се разпределя от фирма за дялово разпределение на база на месечните
отчети на топлоразпределителите и водомерите за топла вода на всеки абонат.
Топлофикационното дружество пък отчитало главните топломери в АС всеки месец.
Съобразно представените мейлинги вещото лице е отразило в таблица № 1 и № 2
начислената топлоенергия по двата компонента, формиращи сметката на ответника.
В с. з. вещото лице поддържа заключението и повторно сочи, че топломерите са
минали държавна проверка. При изготвяне на заключението вещото лице не посетило
сградата, а ползвал документите(протоколи за демонтаж и проверката от специализираната
лаборатория за тези топломери, които са поставени) свързани с пускане на абонатната
станция, като посетил и изискал същите от офиса на ФДР и топлофикационното дружество.
От тях установил, че е отчитан главния топломер в абонатната станция, което означавало, че
за целия период абонатната станция е работила с необходимите параметри. За топломера
имало съставен протокол с номер на топломер, адрес на който е демонтиран и монтиран, и
свидетелство за мината държавна проверка, които вещото лице взело. От този протокол
ставало ясно, че се отнася за абонатна станция на ул. ***, където се намирал и апартаментът.
Абонатната станция захранвала повече от един вход и съответно процесния апартамент
получавал топлинна енергия, след като главния топломер е отчел такава. Не е имало
съставен протокол за спиране на конкретен вход.
От заключението на допусната съдебно счетоводна експертиза се установява, че за
абонат № 23403, на ул. ***, ап. 6, размера на главницата за консумирана и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.12.2020-31.01.2023 г. е в размер на 549,34 лв., от която
199,02 лв. ТЕ без ИРУ с ДДС, 338,72 лв. ТЕ сградна, с ДДС, 11,60 лв., услуга разпр. С ДДС.
Вещото лице е констатирало още, че разпределението е извършено от *** *** ЕООД, като в
жилището нямало водомери и измервателни уреди. Обемът на процесния имот по проект е
188,59 м3, на база на който е изчислена топлинната енергия отдадена от сградна инсталация.
Начислено била и стойност за отопление в баня с щранг-лира. Размерът на лихвата върху
горната стойност за периода от 02.02.2021 г. до 06.03.2023 г. е в размер на 69,43 лв.
В с. з. вещото лице поддържа заключението, като допълва, че е извършила проверка в
счетоводството на ищеца и от счетоводните записвания по фактурите, посочени в
заключението, установила, че фактурите са начислени в счетоводните сметки и по-точно
411-клиент по съответната партида население. Освен двата компонента формиращи
основната сметка, към тях е включена и услуга дялово разпределение. Вещото лице не е
констатирало извършени плащания и партидата стои неплатена. Услугата дялово
разпределение е изчислена на база такса партида и броя на уредите, но тъй като няма уреди,
4
такса партида е начислена за самия имот, защото има такава услуга. Правилно обаче е
начислението по месеци.
Горната фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото
писмени доказателствени средства и заключенията на назначената по делото ССЕ и СТЕ.
Съдът дава пълна вяра на събраните писмени доказателствени средства, тъй като
същите са последователни и непротиворечиви по между си.
Съдът дава пълна вяра на заключенията на назначената съдебнотехническа експертиза,
тъй като е обективно, пълно и изготвено от компетентно вещо лице. За съдът не възниква
съмнение в компетентността на вещото лице, нито пък възниква съмнение за
необоснованост на заключението. Вещото лице е изготвило заключението след запознаване
с представените от съответните дружества документи отнасящи се до процесния имот –
неговия обем – м3, премината проверка на топломер и т. к. Фактът, че вещото лице не е
посетило на място абонатната станция не може да обоснове съмнение в правилността на
заключението, тъй като е изследвал съставените документи по повод мината държавна
проверка и съставения протокол, в който са удостоверени идентификационни данни на
средството за измерване.
Съдът дава пълна вяра и на заключението на назначената съдебно счетоводна
експертиза, тъй като е обективно, пълно и изготвено от компетентно вещо лице. Не са
налице данни, които да внесат съмнения в правилността или обосноваността на
заключението.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД, като същите са
процесуално допустими с оглед приложеното ч. гр. д. № 1368/2023 г. по описа на РС
Плевен. В законния едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявена исковата
молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.
Основателността на главния иск, е предпоставен от установяване съществуването на
следните кумулативни факти: валидно облигационно правоотношение с ответника с предмет
доставката на топлинна енергия през исковия период; че ответникът е потребител
(собственик или ползвател) на услугите предоставени в топлоснабдения имот; ищецът да е
изправна страна по договора; изискуемост на претендираните вземания и техния размер. В
тежест на ищецът е да установи тези правнорелевантни факти, а на ответникът да установи,
че е платил задълженията.
Не съществува съмнение относно това, че ищецът е енергийно предприятие- доставчик
на топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездяване от потребителите в
етажната собственост, за стойността на доставената, съответно разпределената топлинна
енергия в сграда в режим на етажна собственост. Т.е. не е налице непотърсена услуга, за
която не се дължи заплащане (Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. №
2/2016 г., ОСГК на ВКС ).
Облигационното правоотношение между страните, произтича от договор за продажба
на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия
– арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ. За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на
правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ, или ползвател. Съдът намира този
факт за безспорен, тъй като от представената декларация за декларирано имущество се
установява, че наследодателят на ответника е декларирал процесния имот като собствен,
посочвайки още, че му е известно, че в него няма монтирани отоплителни тела, но около
имота има ТЕЦ. Ответникът е наследил своя баща още през 2017 г. и същевременно
неговият постоянен и настоящ адрес съвпада с този на топлоснабдения имот още от
18.02.2002 г. Тези положителни индиции водят до единствения възможен извод, че
5
ответникът е ползвател-потребител на топлинна енергия за процесния имот. Следователно
страните по правния спор са обвързани от възникнало валидно облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото, както бе изяснено по-горе,
същото възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот.
Действително, в чл. 149 ЗЕ е предвидена писмена форма на договора, но съобразно
задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по
тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, писменият договор, не е форма за действителност, а
форма за доказване на облигаторното правоотношение. Същевременно представените по
делото споразумителни протоколи и протокол от ОС на етажните собственици на жилищен
блок в гр. Плевен, ***, установяват и такава форма за доказване. Доводът на ответникът, че
не е установено от кога се доставя топлинна енергия, е неоснователен, тъй като страните са
обвързани от този вид облигационно правоотношение още през 2002 г., от когато е
доставяна топлинна енергия от ищцовото дружество, като същата е разпределяна от „***
***“ ЕООД. Ето защо и като страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди – чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия и дължи заплащане на цената
на доставената и разпределена топлинна енергия.
Общите условия по този вид правоотношения следва да бъдат публикувани в един
централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая
е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в
един национален и един местен ежедневник преди процесния период- в. „Нощен Труд“ и в.
„Посоки“, поради което е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и
публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.
Фактът на доставяне и количеството на потребена енергия се установява безспорно от
заключенията на СТЕ, поради което може да бъде направен извод, че абонатната станция,
обслужваща жилищния блок в гр. Плевен, ***, е работила през исковия период и реално е
доставена топлинна енергия към топлоснабдения апартамент – ап. 6 с абонатен № 23403. По
всеки един от компонентите са начислявани единици през исковия период, т. е. доставено е
твърдяното в исковата молба количество. Същевременно начислените суми са отразени
коректно в индивидуалния мейлинг за всеки месец от исковия период и не се констатират
разминавания в изчисленията на ФДР. Не е начислява сума за БГВ, корекции и отопление с
ИРУ, тъй като в имотът няма монтирани водомери и уреди, а само щранг-лира в банята.
Спазени са и всички изисквания относно сертифицирането, поддръжката, експлоатацията и
отчитането на показанията на главния топломер, поставен в абонатната станция, поради
което същият е годно измервателно средство. Отоплението на банята се установява
безспорно, че е посредством щранг-лира, като е доставяна и ползвана топлоенергия в нея. В
този контекст, доводите на ответника, че не е доставяна и начислявана правилно
топлоенергия, е неоснователен, тъй като точно обратното се установява от заключенията на
СТЕ и ССЕ, респ. и представените по делото писмени документи. Не са ангажирани
доказателства, които да внесат съмнения в тяхната достоверност, а напротив вещите лица
потвърждават точното изчисление, посочено в тези документи. Ето защо, съдът намира, че
ищцовото дружество е изправна страна по сключения договор, тъй като е доставило
топлинна енергия до имота и не е допуснало нарушения при изчисляване на количеството
отдадена топлинна енергия - сградната инсталация, отопление без ИРУ/ щранг-лира/.
Относно топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, съгласно чл.
142, ал. 2 ЗЕ се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, а
съгласно чл. 143, ал. 3 от Закон за енергетиката - топлинната енергия отдадена от сградна
инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се
разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните
6
имоти. Предвид това, всеки собственик на индивидуален обект в сградата в режим на
етажна собственост, дължи заплащане на частта от отдадената от нея топлинна енергия,
разпределена му съобразно правилата на Методиката за разпределение на топлинна енергия.
Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта, че сградната
инсталация е обща част по естеството си. Това задължение следва и от чл. 28, ал. 4 от ОУ.
Поради това и като живущ в етажната собственост, ответникът дължи и заплащане на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация. За извършеното разпределение на
топлинна енергия е начислена и такса за услуга дялово разпределения, която безспорно се
установява от заключението на ССЕ, поради което ответникът в качеството му на етажен
съсобственик и ползвател дължи заплащане на начислената стойност.
С оглед изложеното, съдът намира, че за ответникът е възникнало задължението да
заплати цената на доставената до топлоснабдения имот и ползвана от него топлинна
енергия, която в периода от 01.12.2020 г. до 31.01.2023 г. е в размер на 549,34 лв.
Изискуемостта е настъпила в 30-дневен срок след изтичане на периода за за заплащане на
дължимите месечни суми съгласно раздел VII от Общите условия от 2007 г., поради което
претендираните от ищцовото дружество суми са дължими. Ответникът не е установил
извършени до момента плащания. Следователно предявеният иск с правна квалификация чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, е основателен, тъй
като е доказан по основание размер, поради което следва да бъде уважен.
Основателността на главния иск обуславя и основателността на акцесорния иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане, тъй
като ответникът не е платил дължимите месечни суми и е изпаднал в забава съгласно чл. 31,
ал. 6 от ОУ, който регламентира, че с изтичане на последния ден от месеца абонатът изпада
в забава. Безспорно се установява и размера на дължимото обезщетение за забавено плащане
за периода от 02.02.2021 г. до 06.03.2023 г., а именно сумата от 69,43 лв. Ето защо искът с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е доказан по основание и размер, и следва да бъде
уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
понесе отговорността за сторените от ищеца разноски в исковото и заповедно производство.
Дължимите за исковото производство разноски са в общ размер от 895 лв., от които 25,00
лв. държавна такса, 370 лв. депозит за вещи лица, 400 лв. депозит за особен представител, и
100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Дължимите за заповедното производство разноски са в общ размер от 75 лв., от които 25 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. А. М., ЕГН
**********, с настоящ адрес в гр. Плевен, ул. ***, ап. 6, дължи на „***” АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от изпълнителен директор инж. Й.
В. В., на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 549,34 лева /пет стотин четиридесет и девет
лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща стойността на доставената и
незаплатена топлинна енергия до имот в гр. Плевен, ул. „Тулча“, вх. В, ап. 6, за периода
01.12.2020 г. – 31.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; и 69,43 лева /шестдесет и девет лева и четиридесет
и три стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 02.02.2021 г.–
06.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК с № 800 от 15.03.2023 г. по ч. гр. д. № 1368/2023 г. по описа на Районен съд
7
Плевен.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Плевен, ул. ***, ап. 6, да
заплати на ***” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано
от изпълнителен директор инж. Й. В. В., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 895
лв., представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в исковото производство и
сумата от 75 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му пред
Окръжен съд Плевен.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8