№ 3137
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
В. М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100510127 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20021953 от 25.01.2021 г., постановено по гр. д. №
27391/2019 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, „Б.С.“ ООД е осъден да
заплати на Т. Б. М., сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, търпени вследствие на нарушено здраве, личен и
семеен живот, вследствие навлизане в жилището му с адрес гр. София, ул.
„****, през вентилационна шахта за вертикална водопроводна инсталация, на
неприятни миризми на готвена храна от заведение за обществено хранене
„Б.С.“ с адрес гр. София, ул. ****, партер, за периода 03.01.2018 г. –
16.01.2019 г., като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 10 000 лв. Отхвърлен предявеният от Т. Б. М. иск
срещу „С.-И.“ АД – за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от същите обстоятелства. „Б.С.“ ООД е
осъден да заплати на Т. Б. М., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 396, 20
лв., представляваща сторени по делото разноски по съразмерност. Т. Б. М. е
осъден да заплати на „С.-И.“ АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от
1 046 лв., представляваща сторени по делото разноски.
С решение № 20120896 от 20.05.2021 г., постановено по
горепосоченото дело, е допълнено решението от 25.01.2021 г., чрез
присъждане на законна лихва върху сумата от 2 000 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 15.05.2019 г., до окончателното
изплащане.
Срещу постановеното съдебно решение от 25.01.2021 г. в частта, с
която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца Т.
1
Б. М.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че
сключването на договор за наем на търговски обект между търговци и
използването на помещението от наемал съобразно строителните и санитарни
изисквания не може да се тълкува като възлагане на работа по смисъла на
чл.49 ЗЗД от наемодателя. Такъв извод не може да се направи и от
издаденото разрешение за преустройство и промяна предназначението на
търговското помещение. Счита, че пасивно легитимиран да отговаря по спора
е собственикът на вещта, тъй като деликтната отговорност възниква за
лицето, което е било длъжно да обезопаси вещта, да положи грижата на добър
стопанин. Поддържа, че отговорността на ответника „Б.С.“ ООД произтича от
това, че за исковия период е извършвал нерегламентирана търговска дейност
поради липса на разрешение за експлоатация на магазин № 4 като заведение
за обществено хранене и поради неизвършване на необходимото за
предотвратяване преноса на миризми от кухнята на заведението в жилищните
обекти. Наемодателят „С.-И.“ АД отговаря също поради неизвършване на
необходимото за предотвратяване преноса на миризми от кухнята на
заведението в жилищните обекти- твърди, че същият не е положил дължимата
грижа. В тази насока са ангажираните по делото свидетелски показания,
съгласно които собственикът, чрез своя законен представител, е участвал в
строителните дейности за промяна на предназначението на обекта и са му
известни фактическите и правни последици от това. С оглед на това са налице
предпоставките на чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на двамата
ответника във връзка с преустройството на обекта, използването му и
предлагане на услугите в него, но не по предназначение – като заведение за
обществено хранене. С постановеното съдебно решение съдът не е съобразил
определение от 20.02.2020 ., с което изрично е отмени определението, с което
е задължил ищеца да посочи дали иска разделно или солидарно осъждане на
ответниците. Като е съобразил уточненията на ищеца, дадени във връзка с
отменените указания, счита, че решаващият съд е допуснал процесуално
нарушение. Основанието за възникване на солидарна отговорност е действия
и бездействия на два правни субекта, което сочи на приложимост на чл.53
ЗЗД. Счита, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с
изискването на чл.52 ЗЗД за справедливост. Моли съда да отмени решението
в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените
по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника „Б.С.“ ООД, с който я оспорва излага
съображения, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да
установи претърпените от него неимуществени вреди. От заключението на
вещото лице по изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза е
установено, че няма нарушение на противопожарната безопасност на обекта,
като изградената шахта отговаря на техническите изисквания съгласно
Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на
сградни водопроводни и канализационни инсталации, както и на Наредба №
8121з-647 от 01.10.2014 г. да правилата и нормите за пожарната безопасност.
При извършения от вещото лице оглед не е установено повишено
запрашаване, не са констатирани пари и наситени миризми. Поддържа, че по
делото е доказано, че обектът на „Б.С.“ ООД е функционирал при
2
съблюдаване на всички нормативни и технически правила. По делото не е
установено и наличието на постоянен шум от ОВ инсталацията, която е
съобразена с нормативните изисквания . по делото не са доказани и
твърденията на ищеца за влошаване на здравословното състояние на ищеца.
Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените
по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника „С.-И.“ АД, с който я оспорва. Счита, че не са
налице предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на
дружеството. Между ответниците е сключен договор за наем, което счита, че
е пречка за възникване на отговорност по чл.49 ЗЗД. Същевременно
описаният от ищеца механизъм за възникване на вредите не сочи на
отговорност на посоченото дружество. По делото не са ангажирани
доказателства за незаконосъобразни действия от страна на служители на
дружеството, от които ищецът да е претърпял вреди. С влязло в сила съдебно
решение е установено, че липсват неправомерни действия на служители на
ответното дружество, които да водят до причиняване на вреди на ищеца.
Счита, че ищецът не е доказал по делото претърпените от него
неимуществени вреди. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Претендира сторените по делото разноски.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от ответника „Б.С.“ ООД
срещу решението то 25.01.2021 г. в частта, с която е уважен спрямо него
предявеният иск. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
необосновано и е неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. По делото не е доказано наличието на противоправно
поведение от страна на дружеството. Неправилно решаващият съд е приел, че
по делото е доказано наличието на неимуществени вреди, претърпени от
ищеца. С оглед на това не са налице предпоставките за ангажиране
деликтната отговорност на дружеството. Позовава се на допуснато от
решаващия съд процесуално нарушение при преценка свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели, като не е съобразена нормата
на чл.172 ГПК. Моли съда да отмени решението в обжалваната част.
Претендира сторените по делото разноски
Срещу постановеното по реда на чл.250 ГПК на 10.05.2021 г. съдебно
решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Б.С.“ ООД. Излага
съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Поради
липсата на главно задължение акцесорната претенция за заплащане на
законна лихва също се явява неоснователна. Моли съда да отмени
обжалваното решение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца Т. Б. М., с който я оспорва. Излага съображения,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че със
заповед от 17.08.2018 г. на директора на ДОСК е забранено ползването на
процесния обект. Счита, че предявеният главен иск е основателен, поради
което се дължи законна лихва от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
3
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД. Ищецът твърди,
че живее в гр. София, ул. „****, заедно със семейството му, състоящо се от
неговата съпруга и три непълнолетни деца съответно на 7, 4 и 2 години. „С.-
И.“ АД е собственик, а „Б.С.“ ООД е наемател на обект – магазин № 4,
находящ се в гр. София, ул. ****, от чието функциониране е претърпял
неимуществени вреди в периода 03.01.2018 г. – 16.01.2019 г. Между
ответниците е сключен договор за наем на 15.11.2017 г. Без необходимите
строителни книжа през 2017 г. било извършено преустройство на посочения
магазин чрез промяна предназначението и начина на ползване на обекта, без
разрешение за ползване, без разрешение за въвеждане в експлоатация, без
съгласие на собствениците в етажната собственост. през посочения период
магазин № 4 незаконно е функционирал като заведение за обществено
хранене – ресторант „Б.С.“, въпреки че помещението е отредено за магазин.
На 29.01.2018 г. длъжностни лица на СО-Район „Красно село“ са съставили
констативен акт по реда на чл.178 ЗУТ за забрана ползването на строежа. На
08.06.2018 г. била извършена втора проверка, при която отново било
установено незаконно строителство – промяна на предназначението и
мащабно строително преустройство на обекта без одобрен инвестиционен
проект, без издадено разрешение за строеж и без въвеждане в експлоатация от
компетентните органи. На 17.08.2018 г. на директора на Дирекция „ОСК“ е
постановена заповед за забрана ползването на незаконно функциониращия
обект.На 31.12.2018 г. на ответника „С.И.“ АД е издадено разрешение за
строеж № 83/31.12.2018 г. от главния архитект на СО-Район „Красно село“ за
строеж „Преустройство и промяна предназначението на магазин № 4 в
заведение за бърза закуска“ в сграда с административен адрес гр. София, ул.
****. Разрешението е влязло в сила на 17.01.2019 г. С оглед на това
заведението е функционирало незаконно от 03.01.2018 г. до 16.01.2019 г. В
резултат на това е претърпял неимуществени вреди. От 03.01.2018 г. в
семейния му апартамент е започнало да се наслагва тежка и непоносима
миризма. Принуден бил да отделя много време за изготвяне на жалби и
сигнали до компетентните институции. Това довело до напрежение и тревоги
в семейството му. Съпругата му направила алергични и астматични пристъпи
в резултат на постоянната миризма от заведението и стресът, на който били
подложени. Нейното състояние довело до сериозни притеснения в ищеца.
Налагало се нощем да купува лекарства за съпругата си, което му
причинявало стрес. Изгубил много време в административни производства за
разрешаване на проблема. Постоянно и ежедневно имало шум от
заведението, включително в ранните часове на деня – преди 6 сутринта,
включително през почивните дни – тропане и шумове при обработване и
подготовка на продуктите. Това стресирало децата и им причинявало
недоспиване, което тревожело ищеца. Изпитвал притеснения и във връзка с
пожарната безопасност на жилището, в което живеел, за което имало
проверка на място от служители на пожарната.със затопляне на времето през
пролетта и началото на лятото миризмите станали още по – силни и
нетърпими. За период от три месеца – м.06., м.07. и м.08.2018 г, бил принуден
да живее със семейството си извън София. Това му създавало затруднения с
придвижването във връзка със служебните му занимания. Изпитвал
допълнителни притеснения затова, че оставял сама съпругата и децата му.
През м.08.2018 г. била постановена заповед за забрана ползването на обекта,
4
като незаконен. Въпреки постановената заповед заведението продължило да
работи. Собственикът на магазин № 4 бил запознат с проблемите на обекта,
включително му била връчена горепосочената заповед за забрана ползването
на обекта. След като узнал, че било издадено разрешение за строеж от
притеснение се поставило началото и на хроничен здравословен проблем –
хроничен колит и синдром на раздразненото черво, за което му било
назначено лечение. Изпитвал притеснения за това, че единственият начин за
разрешаване на проблема е да напусне жилището заедно със семейството му.
Изпитвал притеснения, че никой няма да иска да купи апартамент, в който
има тежки миризми на готвено, както и мазни изпарения. Твърди, че
въздуховодите, през които преминавали миризмите от заведението,
преминавали през малката баня на апартамента му. Функционирането на
заведението през исковия период довело до неприятни миризми, запрашаване,
наслояване на мазнини и нарушаване на пожарната безопасност, което довело
до тежко нарушаване на нормалната семейна среда. В резултат на
самоволната промяна в предназначението на ползвания обект като заведение
за обществено хранене вместо като магазин, която е незаконна за периода
03.01.2018 г. – 16.01.2019 г. и е извършена от собственика и от наемателя и в
резултат на незаконното функциониране на това заведение е претърпял
горепосочените вреди. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
оветниците да му заплатят сумата от 10 0000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода 03.01.2018 г. – 15.05.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът „С.-И.“ АД оспорва предявения иск. Счита, че не е
надлежно легитимиран да отговаря по иска, предмет на делото. По силата на
сключения на 15.11.2017 г. договор за наем с другия ответник същият се е
задължил да ползва предоставения му обект по предназначение с грижата на
добрия стопанин, като има право да извършва подобрения в имота единствено
с писмено съгласие на наемодателя за това, след представяне на проект,
съгласуван и писмено утвърден от наемодателя. Счита, че не се явява
възложител на работата на наемателя и не следва да отговаря по предявения
иск. Оспорва твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди.
Твърди, че заповедта за забрана за ползване на обекта е била изпълнена. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Във връзка с указания на съда за уточняване основанието за
солидарна отговорност ищецът е депозирал молба – уточнение, съгласно
която предявените искове са в условията на кумулативност – за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят исковата сума на основание чл.50 ЗЗД,
както и на основание чл.45 вр. с чл.49 ЗЗД, като ответниците да заплатят
исковата сума в условията на разделност – 3 000 лв. от „Б.С.“ ООД и 7 000 лв.
от „С.-И.“ АД.
С протоколно определение от 20.02.2020 г. съдът е отмени
определението, с което са дадени указания на ищеца и не е допуснал
уточнение на исковата молба съгласно горепосочената уточнителна молба.
Страните не спорят относно обстоятелството, че „С.-И.“ АД е
собственик на самостоятелен обект в сграда - търговски обект № 4, находящ
се в гр. София, ул. ****
5
По силата на договор за наем от 15.11.2017 г. посоченото дружество
е предоставило магазин № 4 под наем на „Б.С.“ ООД срещу заплащане на
месечен наем в размер на 1 500 лв. На основание чл.7, ал.2 и ал.3 от договора
за наем наемателят се е задължил да ползва имота по предназначението,
предвидено в договора и с грижата на добър стопанин, като може да
извършва подобрения в имота единствено с писмено съгласие на наемодателя
за това, след представяне на проект, съгласуван и утвърден от наемодателя.
Не се спори и относно обстоятелството, че ищецът и неговото
семейство – съпруга и 3 малолетни деца, обитават апартамент № 11 на ет.3 в
жилищната сграда в гр. София, ул. ****, както и че през периода от
03.01.2018 г. до 16.01.2019 г. магазин № 4 е работил като заведение за бързо
хранене.
По делото е представен констативен протокол № АСГ18-ТК00-53-1
от 08.06.2018 г., издаден от СО-Дирекция „Общински строителен контрол“, в
който е описано състоянието на процесния магазин № 4, находящ се на
партериня етаж в жилищната сграда на ул. „Хубча“, м. „Цар Борис ІІІ“, СО-
Район „Красно село“, който функционира като заведение за бързо хранене
„Б.С.“. Установено е извършено преустройство на магазина. Проверяващата
комисия е установила, че фактическото състояние на сградата се различава от
одобрената проектно – сметка документация.
Със заповед № РА-29-12/17.08.2018 г. на директора на Дирекция
„Общински строителен контрол“ е забранено ползването и достъпа на строеж
„Смяна предназначение на магазин № 4 в заведение за бързо хранене“,
разположен на партерен етаж в жилищна сграда, находящо се в УПИ ІІ,
кв.312А, м. „Цар Борис ІІІ“ по плана на гр. София, Район „Красно дело“ – СО,
ползван в нарушение на чл.178, ал.4 ЗУТ.
С разрешение за строеж № 83/31.12.2018 г., издадено от главния
архитект на СО-Район „Красно село“ в полза на „С.-И.“ АД, е разрешено
извършване на строеж „Преустройство и промяна предназначение на магазин
4“ в заведение за бърза закуска“, в сграда с идентификатор 68134.207.43.1,
УПИ ІІ-за ЖС и озеленяване, кв. 312, м. ж. к. „Красно село – плавателен
канал – север“, район „Красно село“ по плана на гр. София, с
административен адрес гр. София, ул. ****.
Съгласно констативен протокол от 23.06.2019 г., издаден от СО-
Район „Красно село“ във връзка с извършена проверка на ВиК и ОВ
инсталация на жилищна сграда и търговски обект на ул. ****, е установено,
че в ап.11, ет.3 на посочения адрес, разположен по вертикала над търговския
обект „Б.С.“, има наличие на миризми от готвени ястия. В тоалетната срещу
входната врата се намират общите за сградата ВВК, ВКК и вентилационни
тръби, обслужващи санитарния възел, както и вентилационна тръба,
обслужваща заведението за бързо хранене „Б.С.“, на ет.1.
С удостоверение № 298/08.04.2019 г. за въвеждане в експлоатация на
строеж: „Преустройство и промяна предназначението на магазин 4 в
заведение за бърза закуска“ е установено, че строежът е изпълнен в
съответствие с одобрените от СО - Район „Красно село“ инвестиционни
проекти и горепосоченото разрешение за строеж и изискванията към
строежите по чл.169 ЗУТ.
По делото е представен сертификат за контрол № 6826/23.01.2019 г.,
, съгласно който скоростта на въздушния поток и дебита на въздуха на
6
вентилационната инсталация при промяна предназначението и преустройство
на магазин № 4 в бърза закуска на ул. ****, съответства на изискванията на
Наредба № 15 ДВ бр.68/2005, чл.333.
От заключението на вещото лице инж. С.А. по изслушаната пред
СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че въздухът преминава
от смукателна инсталация над кухненските съоръжения от въздуховоди от
поцинкована ламарина във вертикална шахта, излизаща над покрива. Шахтата
е за вертикалната водопроводна инсталация и за кръгли въздуховоди,
предвидени и поставени по време на строителството и не е вентилационна
шахта за свободно преминаване на въздух. Вещото лице е установило, че
няма нарушение на противопожарната безопасност от разполагане в една
шахта на вертикалната водопроводна инсталация и смукателна тръба,
съгласно Наредба № 8121з-164 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Шахтата, в която е
изградена водопроводната инсталация, не е вентилационна със свободно
преминаване на димни газове, а те са положени в смукателна тръба. Налице е
обгазяване с миризми в ап.11 на ул. ****, завишени миризми от готвено в
апартамента, през който минава ОВ инсталацията на заведението. При
извършения оглед на място вещото лице не е установило повишено
запрашаване. Има изпарения, наситени мазнини, проникващи в помещението
на ап.11 на посочения адрес, в резултат на функционирането на обекта „Б.С.“.
След направения оглед и прегледа на документите за заведение „Б.С.“,
вещото лице приема, че не би трябвало да има проблем за пренасяне на
миризми в жилищата над него. Въпреки това са налични, поради което следва
да се изолира при плочата от заведението, откъдето влиза всмукателя в
шахтата, за да излезе над покрива всякаква миризма от кухненските
помещения, като бъде добре уплътнена с противопожарна пяна.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че е влизала в
заведението. Видяла е скара. Извършвала е преценка дали въздуховодът от
водопроводните тръби минават в една и съща шахта. Вещото лице не е
разглеждала други нарушения на противопожарната безопасност. Вещото
лице е посещавала обекта три пъти – сутринта, когато работела скарата, имало
миризма. При посещението й към 16.00 ч. миризмата била по – слаба. Имало
миризма в ап.11, но не била интензивна, само в санитарното помещение.
Собственичката на апартамента била изолирала с подръчни материали
ревизионната шахта, за да не влизат миризми. Вещото лице приема, че
основата на шахтата под първата плоча на сградата не е била добре изолирана
и миризмата преминава оттам. Не е възможно възпламеняване, защото
въздуховодите имат огнеустойчивост. Не е възможно да проникват горими
газове в тази тръба и шахтата около нея в достатъчно количество, тъй като в
помещението има други вентилатори. Между въздуховода и скарите има
поставени филтри. Тръбата завършвала над 1 м. над височината на
покривната плоча с шапка, съгласно проектната документация.
Преустройството на комина е по проект от 2018 г. Шахтата преминавала през
всички апартаменти, включително и през процесния.
От заключението на вещото лице д-р Д.Р.М. по изслушаната пред
СРС съдебно – медицинска експертиза се установява, че при ищеца е налице
хроничен колит, при който са нарушени функциите на дебелото черво. Най-
често причините за заболяването са нервно – психически. При синдромът на
7
раздразненото черво е налице функционално стомашно-чревно разстройство,
при което са нарушени нормалните активности на организма, като: движение
на червата, чувствителност на нервите на червата или начина, по който
мозъкът контролира някои от тези функции. Причината, за да се отключи
този синдром, не е напълно ясна, но е известно, че редица фактори имат
решаваща роля – стрес, храна, хормони, друго заболяване. В представената по
делото медицинска документация няма отразено назначение на медикамента
Атаракс при ищеца. По делото са представени различни рецепти и различни
комбинации през отделните периоди.
От показанията на свидетеля К.З.Р. се установява, че познавал
ищеца. Имал кабинет на ул. **** от построяването на сградата насам и през
деня бил там от 10.00 ч. до 17.00 ч. - 18.00 ч. ищецът понастоящем не живеел
в тази жилищна града от една година насам. Кабинетът на свидетеля бил на
първия етаж, а апартаментът на ищеца бил на третия етаж. Свидетелят бил
домоуправител в сградата преди наемането на магазин. Съседите били
доволни от преустройството на магазина. Нямали оплаквания от миризми и
шумове. В заведението се предлагала храна за бързо хранене, имало и скара.
Заведението работело през деня. Когато свидетелят бил на работа,
заведението също работело. Свидетелят не бил чувал шумове от заведението.
Към кабинета му имало тераса откъм ул. „Хубча“. Свидетелят не бил усещал
миризми от заведението. То било на около 5 м. от терасата му. Свидетелят не
бил получавал оплаквания от други съседи във връзка с дейността на
ресторанта.
От показанията на свидетеля Р.Х.Д. се установява, че познавал
страните по делото. Притежавал апартамент в жилищната сграда на ул. ****,
на четвърти етаж. Виждал собствениците на заведението „Б.С.“, познавал
ищеца като съсед. Пренесъл се да живее в апартамента си през 2013 г.
Ищецът живеел в апартамента, под този на свидетеля. заведението „Б.С.“
било отворено през 2017 г. – началото на 2018 г. Имал спор с домоуправителя
К.Р. във връзка с дейността на ресторанта. На общите събрания е споделял
оплакванията си от миризми в апартамента му и извън него, които извали от
задната страна на сградата. Миризмата идвала от магазина обикновено
сутрин, когато вратата от задната страна на блока била отворена и оттам
идвала миризма. Свидетелят усетил за пръв път тази миризма от момента, в
който заведението започнало да работи. Ремонтирал в апартамента му
помещението, откъдето идвала миризмата от заведението. Миризмата
продължавала да влиза през стената и през отвора, от който се отчитали
водомерите. Там имало отвор с вратичка. Шахтата, през която идвала
миризмата, се намирала в едно от мокрите помещения. Свидетелят поставил
изолация и специална мазилка, както и специално изработена за целта
конструкция, която била с плътно заваряща се вратичка. Свидетелят
обсъждал с ищеца проблемът с миризмите, тъй като при него също се
усещали. Свидетелят посещавал апартамента на ищеца и също усещал
миризмите. Свидетелят уведомявал домоуправителя през 2018 г. К.Р. 3-4
пъти за проблема с миризмите от заведението, но не били предприети мерки.
Имало и други недоволни съседи 10-15 човека, които внесли жалба до ДНСК
за извършване на проверка законността на работата на заведението. Основен
проблем била и миризмата от заведението. След ремонта на апартамента на
свидетеля миризмата значително намаляла, но при отваряне на прозореца
8
отново се усещала. Най-силно се усещала миризма сутрин, към 08.00 ч.
Заведението работело до към 20.00 ч. Семейството на ищеца са отсъствали
през летния период, като свидетелят не може да посочи точен период.
От показанията на свидетеля Д.В.Д. се установява, че познавал и
двете страни. Живеел на ул. ****, ет.**** ищецът бил негов съсед.
Заведението започнало работа през 2018 г. На общите събрания на етажната
собственост се обсъждал въпроса относно работата на заведението, но извън
това свидетелят не е чувал някой да се оплаква. Знаел, че ищецът е депозирал
жалби в общината срещу дейността на заведението. Свидетелят е посещавал
заведението. Предлагала се храна за в къщи, нямало маси и столови.
Апартаментът на свидетеля бил разположен непосредствено над заведението,
а апартаментът на ищеца бил на третия етаж, нямали обща фасада.
Свидетелят не усещал миризма от заведението. Такава миризма не се усещала
и от шахтата с водомерите. На свидетеля не било известно дали е правено
преустройство.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка А. Г. М.а –
съпруга на ищеца, страна по дела с ответниците, се установява, че
понастоящем живеят извън София. Купили апартамент на ул. „**** в края на
2011 г. нанесли се през м.09.2012 г. Живеели в посочения апартамент до
лятото на 2019 г. Нямали са никакви проблеми с етажните собственици до
момента, в който започнало да функционира „Б.С.“. Преди това мястото било
магазин № 4. Заведението започнало да функционира през м.01.2018 г. От
този момент започнало да се носи силна миризма. В заведението имало
плотове, покрай които имало места за сядане. Останалите етажни
собственици изразявали недоволство от промяната на предназначението на
магазина. Живущите в ап.3 също се оплаквали от миризми. Ежедневно били
подлагани на миризми, които довели до отключване на алергична реакция в
дъщеря им В.. Тя получавала алергични пристъпи. След преглед от лекар
установили, че се касае за алергия от определени вещества. Всеки ден имало
миризми в апартамента им. Свидетелката работела от дома си. Най-силната
миризма била от 06.00 ч. до 13.00 ч. В апартамента им миризма идвала от
малката им баня. Престанали да я ползват. Независимо от това миризми
продължавало да влизат в апартамента. Апартаментът им се намирал над
кухнята на заведението. От кухнята на заведението имало тръба, която
преминавала през ап.3, ап.7 и техния апартамент. Тази тръба излизала на
покрива на сградата. Ежедневно обсъждали този проблем. Ищецът бил много
загрижен за здравето на децата им. В резултат на това ищецът се променил.
Започнали да говорят и да мислят само за това – как да се избавят от
възникналия проблем. Ищецът станал по – притеснен, изнервен, стресиран.
Той предприел всички законни средства за противодействие на възникналия
проблем. При извършени проверки се установило, че заведението работело
незаконно, тъй като помещението има предназначение на магазин. Случвало
се в резултат на миризмите дъщеря им да получава алергични и астматични
пристъпи.от заведението имало и шумове, които идвали от сутринта, от 06.00
ч. Дъщеря им плачела, ищецът се налагало да я успокоява. Налагало са да
прави инхалация на дъщеря им, за да облекчи астматичните пристъпи от
миризмите. Преди възникване на проблемите с миризмите от заведението
ищецът отделял много време за игри с децата им. След това времето му било
насочено в изготвяне на жалби. Имали желание да закупят още един
9
апартамент в жилищната сграда, но продали жилището си, за да се избавят то
възникналия проблем. В семейството им се появил стрес и напрежение. При
ищеца се появил здравословен проблем – болки в стомаха, подуване,
невъзможност да се храни и да спи. Лекарите не установили наличието на
физиологичен проблем, на който да се дължи това, а е резултат от стрес и е на
нервна почва. Понастоящем децата им нямали проблем със стряскане,
събуждане, нямало алергични пристъпи. Върнали се към обичайния си начин
на живот. В процесния апартамент престанали да канят гости, тъй като те
също усещали неприятната миризма. Ищецът е поставял въпроса с
незаконното функциониране на заведението на общите събрания на етажната
собственост. Цялата ситуация довела до много сериозно напрежение в ищеца,
нервни изблици, стрес, чувство на безпомощност, че не може да защити
семейството си. Ищецът изпитвал гняв, възмущение, чувство на уронен
престиж пред близки и приятели. В семейните им отношения настанала
атмосфера на постоянни спорове, разправии. Ищецът стигнал до нервни
кризи, стрес. Не можел да спи нощем.
От показанията на свидетеля Н.И.Х. се установява, че от момента, в
който започнало да функционира заведението за бързо хранене „Б.С.“, в във
входа се появили миризми. Това довело до проблеми и неудобства на
живущите. Тези миризми се усещали и при излизане на свидетеля на терасата
в апартамент от процесната жилищна сграда, на втори етаж. Около 07.30 ч. –
08.00 ч. се усещали силни миризми и вибрации. Свидетелят познавал ищеца.
Преди да започне да функционира като заведение, помещението било магазин
и склад за подаръчни опаковки. Нямало е възражения от страна на ищеца и
останалите живущи срещу функционирането на магазина. Ищецът изразявал
недоволство от работата на заведението на общите събрания на етажната
собственост. разговарял и със свидетеля по този въпрос, интересувал се дали
и той усеща миризми. Свидетелят е посещавал апартамента на ищците –
ап.11. Миризмата в банята до вратата била нетърпима. Миришело на готвена
храна. При посещения по различно време се усещала тази миризма. Имало
оплаквания и от други потърпевши. Миризмите се усещали и в шахтата на
асансьора.
Във въззивното производство е представено като доказателство
решение № 4538 от 08.04.2021 г., постановено по адм. д. № 11100/2020 г. по
описа на ВАС, ІІ отделение, с което е отменено решение № 4363/03.08.2020 г.,
постановено по адм. д. № 4656/2019 г. по описа на АССГ, в частта, с която са
отхвърлени жалбите на Р.Х.Д. и А.Б.Т. срещу разрешение за строеж №
83/31.12.2018 г., издадено от главния архитект на СО-Район „Красно село“,
както и в частта, с която в тяхна тежест са възложени разноски по делото,
като вместо това е отменено горепосоченото разрешение за строеж.
Със заповед № РД-09-09-77/30.07.2021 г. на главния архитект на СО
е отменено удостоверение № 298/08.04.2019 г. за въвеждане в експлоатация
на строеж „Преустройство и промяна предназначение на магазин № 4 в
заведение за бърза закуска“ с административен адрес гр. София, ул. ****, ет.1
и е отказано издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация за
същия строеж. Липсват данни дали заповедта е влязла в сила.
Представен е констативен акт № РКС18-ВК08-121-3 от 08.10.2018 г.
на комисия на СО- Район „Красно село“, в който е удостоверено, че строежът,
представляващ вътрешно преустройство на магазин № 4 в заведение за бързо
10
хранене, е изпълнен без издадени строителни книжа – одобрени проекти и
разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 ЗУТ.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, а
насрещната въззивна жалба – в срока по чл.263, ал.1 ГПК, изхождат от
легитимирани страни, като същите са процесуално допустими. Разгледани по
същество, жалбата на ищеца е частично основателна, насрещната жалба е
неоснователна, както и жалбата срещу допълнителното съдебно решение
също е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивинят съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС №
4/30.10.1975 г., т.3, налице е отговорност по чл.50 ЗЗД, когато при ползване на
вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила. Когато при ползване на вещта е допуснато такова нарушение, тогава
отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД. С оглед на това
собственикът и ползвателят на вещта отговаря по чл.45 ЗЗД съответно по
чл.49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е
направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да
се обезопаси вещта, а вредите са причинени от присъщите на вещта свойства.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът се стреми да ангажира
деликтната отговорност на ответниците в качеството им съответно на
собственик и наемател, които са възложител на работата по реда на чл.49 ЗЗД
вр. с чл.45 ЗЗД. Тяхната отговорност е свързана с виновното и противоправно
действие и бездействие на други лица, на които са възложили определена
работа за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа.
В този смисъл отговорността ответниците има обезпечително – гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата
лица, а не произтича от вината на възложителя на работата.
Липсва спор между страните, че през исковия период 03.01.2018 г. –
16.01.2019 г. ищецът е собственик на апартамент № 1, находящ се в гр.
София, ул. ****, ет.3, както и че „С.-И.“ АД е собственик на магазин № 4,
находящ се на първи етаж в същата жилищна сграда. По силата на договор за
наем от 15.11.2017 г. посоченото дружество е отдало под наем на „Б.С.“ ООД
посоченият магазин, който е функционирал като заведение за бързо хранене.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че за посочения
период преустройството на магазин № 4, на ет.1 в жилищната сграда,
находяща се в гр. София, ул. ****, в заведение за бързо хранене „Б.С.“, е
извършено без необходимите строителни книжа - одобрени проекти и
разрешение за строеж.
Ответниците оспорват наличието на миризми в апартамента,
собственост на ищеца през исковия период.
От ангажираните по делото доказателства, ценени в тяхната
съвкупност, се установи, че в апартамента на ищеца през исковия период са
11
се усещали миризми от функционирането на заведението за бързо хранене. В
тази насока са ангажираните свидетелски показания на разпитаните пред СРС
свидетели Р.Д., А. М.а и Н.Х.. Свидетелите са дали показания за
обстоятелства, които лично са възприели. Същите живеят в жилищната
сграда на ул. **** и имат преки и непосредствени впечатления относно
обстоятелствата, за които са разпитвани, включително и относно наличието
на миризми в апартамента на ищеца от функционирането на заведението за
бързо хранене. Показанията им изцяло кореспондират и със заключението на
вещото лице по изслушаната в производството пред СРС съдебно –
техническа експертиза. Вещото лице е установило при извършване на оглед
на място наличието на миризми в процесния апартамент 11, макар същите да
не са наситени. Въпреки, че не е налице нарушение на противопожарната
безопасност от разполагането в една шахта на вертикалната водопроводна
инсталация и смукателна тръба, съгласно чл.99 от Наредба № 8121з-647 от
01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите, както и шахтата, в която е изградена
водопроводната канализация отговаря на нормативните изисквания, вещото
лице е констатирало наличието на миризми в процесния апартамент 11. В
тази насока са и констатациите на сформирана комисия от СО – Район
„Красно село“, обективирани в констативен протокол № РКС19-ТК00-7-1 от
28.05.2019 г., обсъден по – горе, съгласно който в процесния апартамент се
усещат миризми от готвени ястия в санитарния възел срещу входната врата.
Макар констативният протокол и експертното заключение да удостоверяват
констатация след исковия период, въз основа на тях може да се направи извод
за трайност във времето на съществуващия проблем с миризмите в
апартамент 11, свързани с функционирането на заведението за бързо хранене.
Изводът относно наличието на миризми в посочения апартамент не
се разколебава от показанията на свидетелите К.Р.и Д.Д., тъй като същите не
са посещавали имота на ищеца и нямат преки наблюдения относно наличието
или липсата на миризми в същия през разглеждания период. Без значение за
спора е обстоятелството дали е имало оплаквания и от други лица за
наличието на миризми в техните апартаменти от заведението за бързо
хранене или не.
По изложените съображения въззвният съд счита, че ищецът е
изпълнил доказателствената си тежест и е установил по делото твърдението
си, че през исковия период в апартамента му са се усещали миризми от
готвена храна от заведението за бързо хранене „Б.С.“, поради което доводите
на ответниците в тази насока се явяват неоснователни.
Ответниците оспорват наличието на претърпени от ищеца
неимуществени вреди.
Във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди са
ангажирани показанията на неговата съпруга А. М.а. От показанията й се
установи, че в резултат на възникналия проблем с проникването на миризми
на готвена храна в техния апартамент от заведението за бързо хранене
ищецът бил в състояние на сериозно напрежение, нервни изблици, стрес.
Изпитвал чувство на безпомощност и безсилие, че не може да защити
семейството си. Бил притеснен, изнервен, стресиран. Изпитвал възмущение и
негодувание от възникналата ситуация. Престанали да посрещат гости в дома
си. Отделял значително време за изготвяне на жалби срещу незаконното
12
преустройство и функциониране на заведението за бързо хранене, което
ограничавало времето му за контакт с децата и семейството му. Съдът
възприема показанията на свидетелката М.а, ценени по реда на чл.172 ГПК.
Същата има преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, за
които е разпитвана. Показанията й са логични и последователни, като същите
кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства. По делото
не са ангажирани доказателства, които да разколебаят доказателствената им
стойност или да опровергаят показанията й относно претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Ето защо, като е възприел показанията на съпругата на
ищеца решаващият съд не е допуснал соченото от жалбоподателя – ответник
процесуално нарушение.
Жалбоподателят – ищец поддържа, че за претърпените
неимуществени вреди солидарно отговаря собственикът на процесния
магазин № 4, преустроен като заведение за бързо хранене „Б.С.“.
В случая се претендира ангажиране на деликтната отговорност на
собственика на магазин № 4 във връзка с незаконното му преустройство в
заведение за бързо хранене, от което за ищеца са произтекли вреди.
В тежест на собственика на вещта е да ползва лично или чрез друго
лице същата по такъв начин, че да не причинява вреди другиму.
Предоставянето на вещта под наем на друго лице не съставлява основание за
освобождаване на собственика от деликтна отговорност. Постигнатите
уговорки между страните по договора за наем имат значение за вътрешните
им отношения, но не рефректират върху основанието и обема на деликтната
отговорност. Ето защо поддържаните доводи в тази насока се явяват
неоснователни. В случая правно релевантно е обстоятелството, че
собственикът на магазин № 4 не е обезпечил ползването на същия без да
вреди на ищеца. В резултат на неправомерното преустройство на магазина в
заведение за бързо хранене и функционирането на последното в
притежаваното и ползвано от ищеца жилище трайно е прониквала миризма на
готвена храна, довело до горепосочените неимуществени вреди. При това
положение следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на собственика на вещта за причинените на ищеца
неимуществени вреди при ползването на магазин № 4.
Аргументи в тази насока се съдържат решение № 79 от 07.06.2019 г.
по гр. д. № 3839/2018 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290
ГПК. С него е разяснено, че деликтната отговорност ще възникне за лицето,
което е било длъжно да обезопаси вещта, да положи грижата на добрия
стопанин. Такова задължение съществува както за наемодателя, така и за
наемателя. В разглеждания случай отговорността не произтича от
необезопасяване на вещта, а от неправомерното ползване на същата, но
доколкото също се касае за деликтна отговорност, тези разяснения следва да
намерят съответно приложение. Нужно е да се отбележи, че спрямо страните
по наемното правоотношение е приложила грижата на добрия търговец. Тази
грижа поставя по – високи изисквания от грижата на добрия стопанин, тъй
като изпълнението на поетото задължение представлява осъществяване на
дейност по занятие. Ответниците не са положили изискуемата грижа, като не
са обезпечили ползването на магазин № 4 по начин, по който да не се
причиняват вреди на трети лица и в частност на ищеца.
Извън елементите на правопораждащия фактически състав е
13
обстоятелството дали е налице възлагане от страна на наемодателя за
извършване на работа от наемателя, поради което формираният от
решаващия съд извод за липса на доказателства в тази насока е неотносим
към правния спор.
Спори се относно обема на отговорността на ответниците.
На основание чл.51 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно
последователната и непротиворечива съдебна практика в понятието
неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания
на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост
представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не
само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в
определен период от време. Установеният в чл.52 ЗЗД критерий за
справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие.
Извън обхвата на отговорността на ответниците са заявените от
ищеца неимуществени вреди, свързани с неудобства на членовете на
семейството му във връзка с процесния деликт и свързаните с това негативни
преживявания на ищеца. Това е така, защото тези вреди не са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Ето защо същите нямат
отношение към обема на отговорността на ответника. От значение е
обстоятелството, че през разглеждания период ищецът е търпял ежедневни
неудобства, свързани с проникналата в обитаваното от него жилище миризма
на готвени ястия от заведението за бързо хранене. Това е причинило на ищеца
ежедневни неудобства, тревожност, напрежение, нервни изблици, стрес.
Ангажирало е вниманието му за сезиране на компетентните институции
относно дейността на заведението за бързо хранене в нарушение на
установените правила и норми. Не следва да се присъжда обезщетение за
заболяването на ищеца хроничен колит и синдром на раздразненото черво,
тъй като не се доказа по несъмнен начин, че е последица от процесния деликт.
Предвид установените по делото неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането, тяхното неблагоприятно
отражение върху емоционално-психологическото състояние на ищеца,
липсата на трайни негативни последици и съобразявайки се с принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната
икономическа обстановка към момента на настъпване на увреждането, както
и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че
дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 2 000 лв.
Жалбоподателят – ищец поддържа, че отговорността на ответниците
е солидарна.
В случая с депозираната на 27.12.2019 г. молба ищецът е уточнил, че
отговорността на ответниците е солидарна, като същите му дължат солидарно
претендираното обезщетение. Препис от молбата – уточнение е надлежно
връчен на ответниците, на които е предоставен едномесечен срок за
14
становище. Ето защо и на основание чл.129, ал.5 ГПК поправената искова
молба се счита редовна от деня на подаването. За настъпването на тези
последици не е необходимо нарочно определение на съда, тъй като същото
има констативно действие и очертава спорния предмет на делото. правно
релевентно е наличието на уточнение на нередовната искова молба и
надлежно връчен препис от уточнителната молба на насрещната страна за
становище. Ето защо следва да се приеме, че ищецът се стреми да ангажира
солидарната отговорност на ответниците. Дали са налице предпоставките за
солидарна или разделна отговорност или не, има значение за съществото на
спора.
Предвид обстоятелството, че двамата ответници отговарят за
виновното и противоправно ползване на магазин 4 пред исковия период, като
не са положили дължимата грижа имотът да се ползва по предназначение и да
не се причиняват вреди на ищеца, се налага изводът, че същите съпричиняват
вредите. Ето защо и на основание чл.53 ЗЗД ответниците дължат солидарно
обезщетение. С оглед на това доводите на жалбоподателя – ищец в тази
насока се явяват основателни.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично,
обжалваното решение от 25.01.2021 г. следва да се отмени в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск срещу „С.-И.“ АД за сумата от 2 000 лв., като
искът спрямо него следва да се уважи за тази сума, дължима солидарно с
ответника „Б.С.“ ООД. Решението в останалата част следва да се потвърди.
В предмета на делото е включена въззивна жалба, депозирана от
ответника „Б.С.“ ООД, срещу решението от 20.05.2021 г., постановено по
реда на чл.250 ГПК.
Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че основното решение
е непълно, като поддържа, че не дължи законна лихва, с оглед
неоснователността на предявения иск.
Предвид обстоятелството, че предявеният иск е частично
основателен и с оглед акцесорния характер на искането за присъждане на
законна лихва върху дължимото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, считано от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане, същото се явява основателно.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението
от 20.05.2021 г. следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да
му се присъдят сторените във въззивното производство разноски по
съразмерност. Техният размер възлиза на 40 лв. – държавна такса.
Предвид обстоятелството, че процесуалният представител на
жалбоподателя адв. Р. Б.а М.а осъществява безплатна правна помощ по
делото, следва да й се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
В тежест на „С.-И.“ АД следва да се възложи заплащане на сторените
от ищеца разноски в първоинстанционното производство в режим на
солидарност с „Б.С.“ ООД, чийто размер възлиза на 396, 20 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
15
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20021953 от 25.01.2021 г., постановено по гр.
д. № 27392/2019 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от Т. Б. М., ЕГН **** чрез адв. Р. М.а от САК, иск
срещу „С.-И.“ АД, ЕИК ****, с адрес гр. София, ул. **** – за сумата от 2 000
(две хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
търпени вследствие на нарушено здраве, личен и семеен живот, вследствие
навлизане в жилището му с адрес гр. София, ул. „****, през вентилационна
шахта за вертикална водопроводна инсталация, на неприятни миризми на
готвена храна от заведение за обществено хранене „Б.С.“ с адрес гр. София,
ул. ****, партер, за периода 03.01.2018 г. – 16.01.2019 г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „С.-И.“ АД, ЕИК ****, с адрес гр. София, бул. ****, да
заплати на Т. Б. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „**** и съдебен
адрес гр. София, ул. **** – адв. Л. В. В., сумата от 2 000 (две хиляди) лв., на
основание чл.49 ЗЗВ вр. с чл.45 ЗЗД, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от навлизане в жилището му с адрес гр. София, ул.
„****, на миризми на готвена храна от заведение за бързо хранене „Б.С.“ с
адрес гр. София, ул. ****, партер, за периода 03.01.2018 г. – 16.01.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 15.05.2019 г. до окончателното
изплащане, която сума се дължи СОЛИДАРНО с „Б.С.“ ООД, ЕИК ****, с
адрес гр. София, ул. ****, да заплати сумата от 40 (четиридесет) лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното
производство по съразмерност, както и да заплати сумата от 396, 20 (триста
деветдесет и шест лева и двадесет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1
ГПК, представляваща сторени разноски в производството пред СРС,
съразмерно с уважената част от иска, последната дължима СОЛИДАРНО с
„Б.С.“ ООД, ЕИК ****.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20021953 от 25.01.2021 г.,
постановено по гр. д. № 27392/2019 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20120896 от 20.05.2021 г.,
постановено по гр. д. № 27392/2019 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, по
реда на чл.;250 ГПК.
ОСЪЖДА „С.-И.“ АД, ЕИК ****, с адрес гр. София, бул. ****, да
заплати на адв. Л. В. В., САК, личен № ****, с адрес гр. София, ул. ****, на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 300 (триста) лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
16
1._______________________
2._______________________
17