РЕШЕНИЕ
№ 233
гр.Бургас, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 21 януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 2483 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподател е Д.Д. Д., ЕГН ********** от с.Маринка. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник - адвокат М.К..
Ответник по касация е Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) София. Ответникът не взема участие в касационното производство, редовно призован.
Жалбата е насочена срещу решение № 260020/30.10.2020 г. по АНД № 218/2020 г. на Районен съд Карнобат. С последното е потвърдено наказателно постановление № 6919/26.08.2020 г. на началника на отдел Контрол по РПМ в Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол на АПИ София, с което на касационния жалбоподател е наложена глоба в размер на 1000 лв. за извършено нарушение по чл.53 ал.1 от Закон за пътищата.
В обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е посочено, че на 04.08.2020 г. била извършена оперативна проверка на път I-6, км. 445 на входа на гр.Карнобат, посока гр.Сливен – гр.Бургас, при която било установено, че Д.Д.управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси, което било извънгабаритно по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредба № 11 от 3.7.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ, респективно е тежко по чл.3 т.2 от ДР на същата Наредба. Било установено, че натоварването на задвижващата (2 – ра) единична ос на същото ППС е 12,900 т. при максимално допустимо натоварване от 11,5 т., както и, че при същото измерено разстояние между осите 1,36 м., сумата от натоварването на ос на трайната ос на полуремаркето е 28,950 т., при максимално допустимо натоварване от 24 т. За измерените параметри, водачът не представил разрешение/разрешително или квитанция за платени пътни такси, издадено по съответния ред.
В мотивите си първоинстанционният съд приел за установено авторството на деянието и направил извод, че АНО квалифицирал нарушението правилно като административно нарушение на разпоредбите на ЗП и Наредба № 11 от 3.7.2001 г. Преценил, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът не намерил основание за приложение на чл.28 от ЗАНН и изложил съображения за правилно определен размер на наложената глоба.
В касационната жалба и писмено становище се излагат възражения за неправилно приложен материален закон. Не се оспорват фактите, установени от АНО, но се сочи, че същите били неправилно правно квалифицирани, което довело до неправилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.
Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на жалбата. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Не сочи нови доказателства.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.
Правилността на първоинстанционното съдебно
решение настоящата инстанция проверява в пределите по чл.218 от АПК.
От фактическа страна първоинстанционният съд е
установил изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление, а
именно, че на посочените в него дата и час, жалбоподателят управлявал
посоченото съчленено товарно МПС с натоварване на ос, чиито величини са
установени от контролните органи чрез използване на служебно техническо
средство. Фактите по делото са правилно установени въз основа на събраните
доказателства, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК настоящата
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение в тази
им част.
Неправилно е приложен обаче материалния закон, а направените в тази връзка оплаквания от касатора са основателни.
Съгласно чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви „в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б „а“ от ЗП указва, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват, в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Съгласно чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 3.7.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ (в редакцията към момента на нарушението 04.08.2020 г. Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3.
Според чл.14, ал.3 от Наредба № 11 от 3.7.2001 г., извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м., височина - до 4,30 м., и дължина - до 22 м. Т.е. извънгабаритните и/или тежките ППС, които отговарят на някое от предвидените в тази норма условия, могат да се движат по пътищата само след заплащане на дължимата такса, съответно без издадено специално разрешение.
По делото няма спор и
е установено че ППС, управлявано от Д. Д., към момента на извършената проверка,
е тежко по смисъла на чл.3, т.2, вр. чл.7 и извънгабаритно по смисъла на §1,
т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2001г., поради превишаване на посочените по-горе
норми за натоварване на ос. Направените в този смисъл правни изводи са
съобразени със закона.
В продължение на горното обаче, установеното натоварване на ос не превишава, с повече от 30% допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ. Натоварването на задвижващата (втора) единична ос при проверката е било 12,900 т. при максимално допустимо натоварване 11,5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б. „а“ от Наредбата, а при измерено разстояние между осите 1,36 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28,950 т., при максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредбата. Тези данни, установени от АНО сочат, че е изпълнена една от хипотезите в цитираната норма чл.14, ал.3 от Наредбата (натоварването не е надвишавало с повече от 30% установените норми), поради което движението на процесното ППС по пътищата било допустимо и с платена такса. При проверката водачът не представил квитанция за платена такса, но след това незабавно е заплатил компенсаторна такава и е представил доказателства за това пред АНО. Последният, при решаването на преписката по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН е следвало да се съобрази с това ново обстоятелство и да приложи правилото на чл.10, ал.2 от ЗП съгласно което е настъпило по силата на закона освобождаване на водача от административнонаказателна отговорност, поради заплащането в срок на компенсаторна такса. Наказателно постановление при тези обстоятелства не е следвало да се издава срещу жалбоподателя, а издаденото се явява незаконосъобразно.
Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав жалбата се явява основателна и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се отмени, а вместо него да бъде постановено друго, с което НП да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260020/30.10.2020г. по АНД № 218/2020г. на Районен съд Карнобат, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 6919/26.08.2020 г. на началника на отдел Контрол по РПМ в Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол на АПИ София.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.