РЕШЕНИЕ
№ 2638
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110205759 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Б. К. Н. с ЕГН **********, законен
представител на „**** с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Арсенлски, чрез адв. И. Г., срещу електронен фиш серия ****,
издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят поддържа, че електронният фиш е незаконосъобразен и
неправилен поради противоречието му с материалния закон,
административнопроизводствените правила и целта на закона. На първо
място, искането си за отмяна на ЕФ мотивира с твърдение за неговата
опороченост, обусловена от неяснотата на мястото на извършване на
нарушението. Друг порок открива при посочването на субекта на
административнонаказателна отговорност, който не бил ясно
индивидуализиран с посочването му като собственик на процесното МПС.
1
Жалбоподателят излага и някои съображения по отношение на процедурата по
използване на автоматизирани технически устройства, чиито правила в случая
не били изпълнени и това самостоятелно предпоставяло отмяната на
електронния фиш. Наред с това, в електронния фиш отсъствало и отразяване
на въпроса, свързан със субективната съставомерност на твърдяното
нарушение, както и на възможността за възразяване срещу ЕФ пред директора
на съответната структура на СДВР.. По тези съображения е отправено искане
за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и неправилен и се
претендират разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призовани, не се явява.
По делото е постъпила молба в която не се възразява да се даде ход на делото в
отсъствие на жалбоподателя и неговия процесуален представител, поддържа
се жалбата и се претендират разноски в размер на 400 лева за заплатеното
адвокатско възнаграждение, описани по размер в пълномощното.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. Представени са писмени бележки от юрк. Пашунов, в които се
оспорват твърденията в жалбата и при обосноваване на заетото си становище
за правилност и законосъобразност на електронния фиш моли за
потвърждаването му. Претендира юрисконсултско възнаграждение и релевира
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
След като настоящият съдебен състав анализира събраните писмени
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност намери, че
фактическата обстановка се е развила по следния начин:
На ***** г., около 13:32 часа на път ВТОРИ КЛАС, номер II-18, 29км.,
Софийски околовръстен път с посока на движение от бул. „****“ към бул.
„****“ бил управляван лек автомобил марка „****“, модел „***“ с рег. ****,
собственост на „****, чийто управител била жалбоподателят Н.. Водачът се
движел със скорост от ****. при разрешена такава от 90 км/ч., важаща за извън
населеното място. Превишаването на разрешената скорост било установено с
****. Техническото средство било поставено в района на ул. „Околовръстен
път“ 29км. съгласно протокол за използване на ***. По отношение на
техническото средство не били установени механични дефекти, които биха
могли да попречат на функционалната му годност.
За извършеното нарушение бил издаден електронен фиш серия **** на
2
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на Б.
Н. – законен представител на „**** било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 24.03.2025 г.,
като на 02.04.2025 г./ видно от печата върху пощенски плик/ била депозирана
жалба срещу него.
Своите фактически изводи съдът установи въз основа на снимков
материал от ****, снимка на разположението на техническото средство,
справка за собственост на МПС, заповед № **** г. на министъра на
вътрешните работи с приложение № 1 – утвърден образец на електронен фиш,
протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол № ***** г., преглед
на вписан тип средство за измерване, решение за одобрение на типа на уреда
за измерване, протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система от ***** г., ежедневна форма на отчет, списък с намерени
фишове, справка картон на водача, сертификат за успешно завършен курс на
обучение № CORDON-M2 от 26.08.2020 г.
Съдът кредитира напълно събрания писмен доказателствен материал,
тъй като същият е обективен, достоверен и допринася за непротиворечивото
изясняване на обективната истина. От приложения снимков материал се
установяват датата и часът на нарушението, индивидуализиращите белези на
превозното средство (марка, модел и регистрационен номер), както и
ограничението на скоростта и действително измерената скорост. От
снимковия материал се потвърждава и разположението на уреда за измерване.
От протокола за използване на *** се доказва, че техническото средство е
било поставено и използвано на датата и мястото на нарушението съобразно
изискванията. От протокола от проверка става ясно, че техническото средство,
с което е заснето нарушението, отговаря на всички изисквания и е в изправно
състояние, което му позволява да функционира ефективно. Видно от прегледа
на вписан тип средство за измерване и решение за одобрение на типа и уреда
за измерване, използваното устройство е валидно до 13.06.2027 г.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
3
(електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 24.03.2025 г., а жалбата
срещу него е депозирана на 02.04.2025 г.), с оглед на което същата е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН.
Електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. Съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. Горното съдържание е закрепено в
утвърдения от министъра на вътрешните работи със Заповед № **** г.
образец на електронен фиш. Видно от съдържанието на електронния фиш са
налице всички изискуеми от закона реквизити. В обсега на дължимата
служебна проверка съдът констатира, че обжалваният ЕФ съдържа достатъчно
ясно описание на мястото на извършване на нарушението, в това число с
посочване на процесната пътна артерия, посоката на придвижване, в която е
заснето процесното МПС, и точният административен адрес, на който е
установено нарушението. В този смисъл възражението на жалбоподателя в
тази насока е напълно несъстоятелно.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за
санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при
4
установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.
В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете страни,
характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно
т. 65 от ДР на ЗДвП – „Автоматизирани технически средства и системи са
уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано
техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението
на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес
от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с
мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко
върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни
технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса
на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по
аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани
технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична
проверка съгласно, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
5
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така
и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
В случая нарушението е установено от *** , представляващо одобрен
тип средство за измерване, при което измерването, регистрирането и записът
на нарушенията се извършва от система, като единствената роля на оператора
на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
От доказателствения материал се установи, че процесното устройство
отговаря на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Същото е преминало първоначална
проверка, както и последваща такава от Българския институт по метрология
или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор. За използване на средството е попълнен
протокол, съдържащ необходимите реквизити, като към него е приложена
снимка, потвърждаваща разположението на уреда.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава
90 км/ч. извън населените места. Според разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от
ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено
място, се наказва за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.
6
От обективна страна безспорно се установи, че на ***** г., в 13:32 часа,
път ВТОРИ КЛАС, номер ., Софийски околовръстен път с посока на движение
от бул. „****“ към бул. „****“ бил управляван лек автомобил марка „****“,
модел „***“ с рег. ****, собственост на „****, чийто управител била
жалбоподателят Н., със скорост от ****. при разрешена такава от . От
приобщените доказателства се установява безспорно, че е осъществен
съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като не е
изпълнено задължението на водача при избиране на скоростта на движение да
не превишава скоростта от. Следва да се отбележи, че е отчетен допустимият
толеранс от тъй като от снимковия материал се вижда, че е измерена скорост
от , докато в електронния фиш е посочена скорост ****. В случая лекият
автомобил се е движел със скорост от ****. (след приспаднатия толеранс от 3
%), което бележи превишение от 22 км/ч. спрямо ограничението от 90 км/ч.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство, а съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП когато МПС е
собственост *****, се санкционира законният му представител или лицето на
което е предоставен автомобилът за ползване. В чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
законодателят е регламентирал, че в 14-дневен срок от връчване на
електронния фиш, собственикът може да предостави в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В настоящия
случай не е представена горепосочената декларация. Видно от справката за
регистрация на МПС се установява, че собственик на автомобила е „****, а
жалбоподателят - като управител на юридическото лице, е негов законен
представител. С оглед липсата на декларация с посочване на конкретното
лице, което да е управлявало автомобила на инкриминираната дата, в случая
правилно е санкциониран жалбоподателят Б. К. Н..
На следващо място съдът намира за неоснователно релевираното с
жалбата възражение, касаещо несъответствието между възприетите факти и
приложената санкционна норма. Така даденото в електронния фиш описание
7
на нарушението разкрива, че същото е било извършено извън населено място
– в удостоверение на което е и протоколът от използване на ***, а
обозначението от ЕФ община Столична касае обстоятелственото уточнение на
пътния участък, в който е установено превишението на скоростта.
Следователно, правилно е приложена санкционната норма на чл. 182, ал. 2 от
ЗДвП, която касае нарушаване на разрешената максимална скорост на
движение извън населено място. Предвид конкретното и ясно описание на
мястото на извършване на нарушението, съдът счита, че не е налице
съществено процесуално нарушение, касаещо допуснатата в акта
непрецизност, а така дадената словесна формулировка гарантира правото на
санкционираното лице да разбере всички обективни параметри на вмененото
му деяние.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, максималната разрешена скорост на
движение за пътни превозни средства от категория „В“ за извън населено
място е 90 км/ч, като в случай, че в конкретен пътен участък е въведено
различно ограничение на скоростта, то се сигнализира с пътен знак (чл. 21, ал.
2 от ЗДвП). От писмените доказателства не се установява да са налице
въведени пътни знаци, за различна скорост от предвидената в чл. 21, ал.1 от
ЗДВП, поради което и в случая приложената норма е била правилно
определена.
От субективна страна, нарушението е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят, като правоспособен водач е съзнавал каква е разрешената
скорост на движение извън населеното място, но въпреки това е пренебрегнал
установената забрана за нейното превишаване.
Според чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП водач, който превиши разрешената
максимална скорост извън населено място, се наказва за превишаване от - с
глоба 100 лв. Размерът на наложеното административно наказание е фиксиран
за всички нарушения от този вид, поради което съдебният състав не следва да
обсъжда въпроса дали наказващият орган е наложил санкция в справедлив
размер.
За преценка наличието на маловажен случай на извършено
административно нарушение е нужно да се изследват начина, времето и
мястото на извършване на нарушението, мотивите на нарушителя,
настъпилите вредни последици, които в своята съвкупност да свидетелстват за
8
по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът не счита, че са налице
основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл. 28
от ЗАНН, тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. При преценката за
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН съдът отчете важността на обществените
отношения, гарантиращи безопасността на пътя, както и обстоятелството, че
жалбоподателят е превишил разрешената максимална скорост с 22 км/ч.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание
чл. 63д от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да присъди
на СДВР да юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от
ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН чл. 27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80.00 до 150.00 лева. Съобразявайки продължителността
на производството и неговата сложност, съдът намира, че на СДВР следва да
се присъди възнаграждение в размер на 80.00 лева, а искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложените аргументи съдът намира, че не са допуснали
съществени нарушения на процесуалните правила, вмененото нарушение е
безспорно доказано, като наложеното на жалбоподателя административно
наказание е във фиксиран размер, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 105-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия ****, издаден от Столичната
дирекция на вътрешните работи, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя Б. К. Н. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100.00 (стО) лева за извършено нарушение на
9
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Б. К. Н. с ЕГН ********** и адрес: гр. София,
ул. „
да заплати на Столичната дирекция на вътрешните работи сума в
размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- гр. София на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10