№ 12
гр. София , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503006 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 13.07.2020г по гр.д. № 151/2019г СОС,ТО, V състав е осъдил
ЗД”Бул инс”АД да заплати на Н. М. Д. сумата от 20 000лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди , причинени от ПТП, настъпило на 20.11.2018г, реализирано от
водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432 от КЗ, като е
отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата до 30 000лв, претендирани частично от 150 000лв. . Съдът е приел, че не се
установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. С
решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на СОС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната си част за
сумата до 5 000лв- обезщетение за неимуществени вреди.
Решението на СОС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Н. Д. , представляван
от адв. Ч., в отхвърлителната му част, с оплакване за незаконосъобразност.
Въззивникът- ищец поддържа, че възприетият размер на обезщетениетое занижен, че
съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че съдът не е
1
обсъдил всички относими към размера на обезщетението обстоятелства, както и че не е
съобразил всички установени като претърпени от ищеца неимуществени вреди, техния
характер и интензитет. Моли решението на СОС да бъде отменено в обжалваната част ,
а предявеният иск да бъде изцяло уважен, като върху обезщетението бъде присъдена
законна лихва от момента на причиняване на увреждането. Претендира и разноските,
направени по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗД Бул инс АД в
осъдителната част за сумата над 5000лв до 20 000лв- присъдени като обезщетение за
неимуществени вреди , с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че СОС
неправилно е приложил материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, че определеното
обезщетение е завишено, несъобразено с установените , претърпени от ищеца вреди, че
е несправедливо. Въззивникът- ответник моли решението на СОС да бъде отменено в
обжалваната част и обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено по
размер. Претендира разноски.
Ищецът Н. Д. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба на
застрахователя, с който оспорва жалбата.
В о.с.з. въззивникът- ищец Н. Д. се представлява от адв. М., която поддържа
жалбата си, оспорва жалбата на застрахователя. Моли жалбата на ищеца да бъде
изцяло уважена. Претендира разноски по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК,
който представя.
Въззивникът – ответникс ЗД”Бул инс”АД не се представлява по делото.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е неправилно по съображения изложени във въззивната жалба
2
на застрахователя и следва да бъде частично отменено по следните съображения:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение /решението е влязло в сила за
сумата от 5 000лв- обезщетение за неимуществени вреди , дължими се от ответника на
ищеца на процесното основание/ по делото се установяват със сила на пресъдено нещо
горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по
договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ
начин, че ЗД „Бул инс” АД е материалноправно легитимирано да отговаря пред ищеца
за причинените му вреди от ПТП настъпило на 20.11.2018г, причинено от водач
застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” , сключена с ответника.
Спорен по делото, пред настоящата инстанция, е въпроса за размера на
дължимото се обезщетение на ищеца за доказаните неимуществени вреди, причинени
от процесното ПТП , определено по реда на чл.52 от ЗЗД . Пред настоящата инстанция
застрахователят не поддържа възражението си за съпричиняване на увреждането,
видно от развитите оплаквания в неговата въззивна жалба.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищеца е бил на 36
години.
От изслушаната СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Веселин Т., неоспорена от
страните се установява, че вследствие на ПТП ищецът е претърпял контузия на гръдния
кош и корема, изразяваща се в болезненост при палпация и счупване на носни кости.
Според вещото лице болезнеността в областта на счупените носни кости е била
3
значителна до 25 дни, а травмата в областта на гърдите и корема е била с по-нисък
интензитет на болката и е отзвучала до 15 дни. Вещото лице констатира, че няма
проведено оперативно лечение. Вещото лице сочи, че трайни неудобства ищецът е
имал от счупените носни кости, но не се очаква в бъдеще да търпи болки. Според
заключението на вещото лице ищецът след ПТП е постъпвал неколкократно в болница,
но без доказана връзка с процесното ПТП.
В о.с.з. на 21.01.2020г вещото лице допълва експертизата си , като сочи, че
частичното разкъсване на менискус няма данни да е във връзка с травмата на коляното
от ПТП
От изслушаната СПЕ , изготвена от вещото лице д-р Р. , неоспорена от
страните, се установява,че вследствие на процесното ПТП при ищеца няма данни за
промяна на емоционалното му състояние, за избягващо поведение, както и за промяна
на обичайния му начин на живот и претърпяното ПТП не е довело до последствия
върху психиката му.
В о.с.з. на 12.11.2019г са изслушани свдетелите Б. и А., която живее на семейни
начала с ищеца. От разпита на свидетелите се установява, че ищецът е бил в тежко
състояние след ПТП, кракът му бил целия отекъл, бил неподвижен , на легло и имал
нужда от помощ в еженевието си. Свид. Б. установява,че ищецът първоначално
ползвал патерици и досега има затруднения като качва стъпала. Според свидетеля
ищецът понастоящем е по-изнервен и изпитва страх от ползването на коли. Свид. А.
установява,че ищецът първоначално имал замайване, боляла го главата и гърдите, не
можел да ходи. Свидетелката описва още, че след операцияна на менискуса ищецът е
имал нужда от продължително възстановяване.
Съдът счита, че следва да кредитира свидетелските показания в частта, в която
установяват претърпените от ищеца болки и страдания във връзка с преживяните
травми от ПТП , макар и повърхностни, в тази част, същите се подкрепят и от
събраната медицинска документация и изслушаните екпертизи.
С оглед установените факти , при съвкупната преценка на събраните
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява от ищеца претърпяната
травма на коляното и наложилата се операция на менискус да е във връзка с
процесното ПТП. Категорично в този смисъл е заключението на в.л. д-р Т., че
изначално в документацията на ищеца липсва отразена травма в коляното, както и
оплаквания на ищеца от болка в тази област. Също така , не се установява по делото
вследствие на ПТП ищецът да е преживял психически проблем, който да даде
отражение на неговия живот. От изслушаната СПЕ, изготвена от в.л. д-р Р. се
установява категорично , че процесното ПТП няма трайно отражение върху живота на
4
ищеца. Двете експертизи не се оспорват от страните и по същество не се опровергават
от надлежни доказателства по делото. Свидетелските показания не са компетентно,
обективно и достатъчно доказателство за опровергаване на заключението на вещото
лице. Свидетелите нямат нужните специални познания, за да могат да поставят
диагнози. Свидетелските показания са доказателство само за възприети факти от
свидетелите, но не и за техни умозаключения. Ето защо , в частта, в която свързват
болките в крака на ищеца с процесното ПТП свидетелските показания не могат да
послужат за оборване на заключението на СМЕ. В частта, в която свид. Б. говори за
психически промени, настъпили при ищеца вследствие на ПТП- изнервеност, страх от
коли и т.н., неговите показания също не могат да бъдат достатъчно основание за
оборване на СПЕ. Горепосочените травми, претендирани от ищеца в ИМ като вреди от
процесното ПТП, не се установява по категоричен начин , че са в причинна връзка с
деликта, поради което и за тях съдът не дължи присъждане на обезщетение.
С оглед установеното– претърпяните физически увреждания – контузия на гръден
кош и корем и счупване на носни кости, възстановителния период, интензивните болки
за период до 25 дни от счупените носни кости, неудобството което придружава това
счупване, първоначалната болезненост на травмата в гърдите и корема, нормално
изпитания стрес при ПТП, но и като съобрази настъпилото възстановяване на ищеца и
липсата на неблагоприятни прогнози за неговото здраве съдът приема , че по
справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди
възлиза на сума от 15 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се съобрази момента на настъпване на вредата и следва да се съобразят
конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищците и спрямо тях да се
определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната , конкретните
икономически условия в страната, намиращи израз в ежегодно определяните нива на
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите , доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно
обогатяване.
С оглед изложеното на ищеца се дължи заплащане на обезщетение за
претендираните и доказани неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на
20.11.2018г в размер на 15 000лв. До посочения размер исковата претенция се явява
доказана по основание и размер , а над него- следва да бъде отхвърлена.
По отношение на момента на дължимост на законна лихва
Въззивникът ищец претендира законна лихва от момента на увреждането му.
Съгласно практиката на ВКС по сходни казуси при предявен пряк иск от увреденото
лице срещу застраховател по ГО обезщетение за забава в размер на законната лихва се
5
дължи от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на
увреждането. В този смисъл решение № 128/2020г по т.д. № 2466/2018г на ІТО на
ВКС.
Ето защо в разглеждания случай върху обезщетението от 15 000лв се дължи
законна лихва от 11.01.2019г, когато застрахователят е сезиран с претенцията на Н. Д.
за заплащане на обезщетение.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е уважена за сумата над 15 000лв до 20 000лв и в тази част предявеният иск
следва да бъде отхвърлен. Решението на СОС следва да бъде отменено и в частта, с
която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за забава за периода от
11.01.2019г до 11.04.2019г и в тази част искането следва да бъде уважено. В останалата
си обжалвана част решението на СОС следва да бъде потвърдено
По отношение на разноските:
С оглед различния резултат от спора решението на СГС подлежи на изменение в
частта за разноските.
Възприетият размер на разноските по делото от СГС не е предмет на оспорване
чрез производство по чл.248 от ГПК. Ето защо настоящата съдебна инстанция има
правомощие единствено да промени размер на разноските съобразно променения
размер на обезщетението, предмет на спора.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение в
размер на 1080лв с ДДС. Над посочената сума решението на СГС следва да бъде
отменено.
На ответника се дължат разноски от още 50лв и адвокатско възнаграждение от
ище 800лв, или общо сумата от 850лв.
Ответникът дължи държавна такса по сметка на СГС в размер на 600лв, както и
съдебно- разноски в размер на 400лв, над които суми решението на СГС следва да бъде
отменено.
Пред настоящата инстанция пълномощникът на ищеца претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 2356лв. С оглед изхода от спора на ищеца се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1178лв с ДДС.
Ответникът е претендирал разноски от 300лв заплатена държавна такса и 1000лв-
6
възнаграждение за един адвокат. С оглед изхода от спора на ответника се дължат
разноски в размер на 650лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 86 от 13.07. 2020г по т.д. № 151/2019г по описа на
Софийски окръжен съд, ТО, V състав в частта, с която е осъдено ЗД„Бул инс”АД да
заплати на Н. М. Д. сумата над 15 000лв до 20 000лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 20.11.2018г , както и в частта, с която е
осъдено ЗД„Бул инс”АД да заплати адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА
за сумата над 1080лв, както и да заплати държавна такса по сметка на СОС за сумата
над 600лв и съдебни разноски над 400лв, както и в частта с която е отхвърлено
искането за присъждане на законна лихва от 11.01.2019г до 11.04.2019г и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Н. М. Д. с ЕГН ********** против ЗД„Бул
инс”АД с ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ПТП настъпило на 20.11.2018г, на осн. чл.432 от КЗ, за сумата над 15
000лв до 20 000лв.
ОСЪЖДА ЗД„Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на Н. М. Д. с ЕГН
********** законна лихва върху главницата от 15 000лв за периода от 11.01.2019г до
11.04.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86 от 13.07. 2020г по т.д. № 151/2019г по описа на
Софийски окръжен съд, ТО, V състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. М. Д. с ЕГН ********** да заплати на ЗД„Бул инс”АД с ЕИК
********* сумата от още 850лв- разноски , дължими се пред първата инстанция, както
и 650лв- разноски пред Софийски апелативен съд, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 и ал. 8
от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД„Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на Н. М. Д. с ЕГН
********** сумата от 1178лв с ДДС- възнаграждение за представителство пред
настоящата инстанция на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК .
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
7
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8