РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 30.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на седемнадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4368 по описа на съда за 2018 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез
пълномощника си юрисконсулт С. твърди, че на 10.03.2014 г. между третото
неучастващо по делото лице „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като кредитор и
ответника Д.Г.М. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски
паричен кредит № 1417665, по силата на който кредиторът се е задължил да
предостави на ответника заем в размер на 15 000 лв., а ответникът се е задължил
да върне сума в размер на 20 890,80 лв., включваща главницата, такса за
разглеждане на кредита в размер на 750 лв., еднократна застрахователна премия в
размер на 1 272,96 лв. и договорна (възнаградителна) лихва в размер на
3 867,84 лв., в срок до 01.03.2020 г. на 72 броя месечни анюитетни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 290,15 лв.
Твърди, че кредиторът е предоставил на
кредитополучателя-ответник отпуснатата в заем сума, като на 10.03.2014 г. я е
превел по посочената от него банкова сметка, ***то си за заплащане в срок на
погасителните вноски, като заплатената от него сума по кредита е в размер на
8 416,62 лв.
Твърди, че поради неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя кредитът е обявен за предсрочно изискуем, а по силата на приложение
№ 1 към индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
21.08.2017 г., сключен на основание рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), сключен на 20.12.2016 г. между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вземанията по договора
за потребителски паричен кредит са му прехвърлени от кредитора, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на дружеството – кредитор.
Твърди, че за прехвърляне на вземанията
по договора и за обявената предсрочна изискуемост на кредита ответникът е
уведомен на 15.06.2018 г. по реда на чл. 47 ГПК, както и с връчване на препис
от исковата молба и приложените към нея уведомителни писма.
За сумите, дължими по договора за
кредит, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 3141/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, предявява на иск за установяване на вземанията по
договора за потребителски паричен кредит, както следва: главница в размер на
10 089,67 лв., договорна (възнаградителна) лихва за периода от 01.12.2016
г. до 21.08.2017 г. в размер на 143,67 лв., обезщетение за забава за периода от
01.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда 01.08.2018 г. в размер на 739,15 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2018 г. до
окончателното изплащане на задълженията.
Претендира присъждане на разноските по делото,
включително тези в заповедното производство.
Ангажира доказателства.
Ответникът Д.Г.М. в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК чрез особения си представител адвокат С.К. оспорва предявените
установителни искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени по
съображения, че липсват доказателства длъжникът да е уведомен за обявената
предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. В тази връзка сочи,
че на гърба на двете уведомителни писма, изпратени от ищеца, са посочени
различни дати на цесията и различни заемни суми, а във второто уведомление са
посочени различни от процесните номер и дата на договора за кредит и е връчено
чрез залепване на уведомление от ЧСИ Харалампи Пилафов, по отношение на което
няма данни дари процедурата по връчване на книжата е спазена стриктно. Прави възражение за наличие на неравноправни
клаузи в процесния договор за кредит и за липса на индивидуалното уговаряне на
клаузите в договора.
Оспорва претендираните от ищеца
разноски.
Моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
С Договор за
отпускане на потребителски паричен кредит № 1417665, сключен на
10.03.2014 г. между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ АД и Д.Г.М. (потребител), „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
АД се е задължил да предостави на потребителя кредит в размер на 15 000 лв., а
ответникът се е задължил да го върне на 72 броя месечни погасителни вноски,
всяка от които в размер на 290,15 лв., дължими на падежни дати съгласно приложения
погасителен план, при ГЛП в размер на 6,99 % и ГПР в размер на 8,96 %. Общата
сума, дължима от потребителя, е в размер на 20 890,80 лв., а крайният срок
за погасяване – 01.03.2020 г.
С приложение № 1 към индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.08.2017 г., сключен
на основание рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016
г., сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ АД“ ЕАД в качеството на цедент и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД в качеството на цесионер, цедентът е прехвърлил на
цесионера вземанията по договор за кредит № 1417665 от 10.03.2014 г. с длъжник Д.Г.М..
Цедентът е
упълномощил ищцовото дружество да уведоми от негово име всички длъжници по
всички вземания, които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е цедирало
(прехвърлило) на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. и с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 21.08.2017 г.
Към исковата молба е приложено уведомително
писмо за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до ответника, съдържащо
също така уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по
договора за кредит поради просрочие.
От заключението
по съдебносчетоводната експертиза, прието по делото, се установява, че чистата
стойност на кредита в размер на 15 000 лв. е преведена от кредитора по
сметка на кредитополучателя на 10.03.2014 г. На същата дата е преведена и
застрахователна премия в размер на 1 272,96 лв. Кредитополучателят е
направил последната погасителна вноска по кредита на 24.01.2017 г., като
считано от 01.02.2017 г. е изпаднал в забава. Сумата на непогасената главница и
договорна лихва по договора за кредит до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда е общо в размер на 11 022,53 лв.,
от които: непогасена главница в размер на 10 192,74 лв., непогасена
договорна лихва в размер на 829,79 лв. Сумата на лихвата за забава до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда е в размер
на 634,22 лв. Непогасените вноски по договора за кредит от датата на забава на
плащанията 01.02.2017 г. до датата на крайния падеж на договора 01.03.2020 г.
са 38 броя и са в общ размер на 11 022,53 лв., като падежната дата на
всяка вноска е 1-во календарно число на месеца. Стойността на главницата,
договорната лихва и лихвата за забава по тези непогасени вноски са общо в
размер на 11 656,75 лв., от които: главница в размер на 10 192,74
лв., договорна лихва в размер на 829,79 лв. и лихва за забава в размер на
634,22 лв.
При така
установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване
и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, тъй
като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, а исковата
молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД, чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна
лихва и лихва за забава, дължими по договор за кредит.
За
основателността на исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи, че между първоначалния кредитор и ответника е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит, по който кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на
ответника отпуснатата в заем сума, както и съществуването на валиден договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който вземанията по договора за потребителски
кредит са прехвърлени на ищцовото дружество и длъжникът е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземанията.
Сключеният между страните
договор по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.
9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са приложими изискванията на ЗПК. Договорът,
включващ и общи условия, е сключен в писмена форма, подписан е от двете страни
в правоотношението, съдържа необходимите реквизити и отговаря на разпоредбите
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. В договора няма неравноправни клаузи, на които кредиторът да основава
претенциите си. Налице е следователно надлежно възникнала между страните облигационна
връзка по договор за кредит.
Кредиторът е изпълнил задължението си
да предостави на ответника отпуснатата в заем сума на датата на сключване на
договора – 10.03.2014 г., както се установява от заключението по
съдебносчетоводната експертиза, ценено от съда като компетентно, обективно и
обосновано. Предоставянето на сумата в заем е породило насрещното задължение на
ответника да я върне на кредитора, ведно с уговорената възнаградителна лихва.
Ответникът
не твърди да е изпълнил задълженията по договора за кредит, нито ангажира
доказателства в тази насока. Напротив от заключението по съдебносчетоводната
експертиза се установява, че направените вноски по кредита са в общ размер на
9 605,64 лв., а последната погасителна вноска е направена на 24.01.2017
г., като считано от 01.02.2017 г. кредитополучателят е в забава. Налице са следователно
предпоставките на чл. 16, ал. 2, б. „а“ от общите условия към договора за
кредит за обявяване на предсрочна изискуемост на всички вземания по
предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница,
остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни, а именно допуснато
просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита
(главница и лихва) при условие, че просрочените вноски не бъдат погасени в
двуседмичен срок, считано от падежа на погасителната вноска.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
За настъпилата предсрочна
изискуемост кредитополучателят е уведомен най-късно с връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея, в т.ч. уведомително писмо за обявяване
на предсрочна изискуемост на вземанията по договора. Това обстоятелство следва
да се вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска. Без значение е
обстоятелството, че предсрочната изискуемост е обявена на длъжника за първи път
от ищеца-цесионер при липса на изразена от първоначалния кредитор воля за предсрочна изискуемост на вземането, доколкото цесионерът
придобива вземането с всичките му принадлежности съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД,
т.е. с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права,
включително правото да обяви неговата предсрочна изискуемост – в този смисъл Решение
№ 204 от 25.01.2018 г., постановено по т.д. № 2230/2016 г. на ВКС, І т.о. Без
значение е и обстоятелството, че в производството по
делото ответникът се представлява от назначен от съда особен представител по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, тъй като както се приема в Решение № 198 от 18.01.2019 г., постановено по т.д. №
193/2018 г. на ВКС, I т.о., връчването на всички книжа
по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения му представител
и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици –
в случая уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.
Ищецът
е материално легитимиран да търси изпълнение по договора за кредит,
доколкото вземанията по него са му валидно прехвърли от първоначалния
кредитор с приложение № 1 към
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
21.08.2017 г., сключен на основание рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016 г. За прехвърляне на вземането кредитополучателят е
уведомен от цесионера, въз основа на упълномощаване от предишния кредитор, с връчване на препис от исковата
молба и приложенията към нея, в т.ч. уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания (цесия).
По
изложените съображения и предвид констатациите на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза за размера на дължимите суми по договора за
кредит съдът намира исковата претенция за основателна по отношение на вземането
за главница и договорна лихва, а по отношение на вземането за лихва за забава –
за основателна до размера, установен от вещото лице, а именно 634,22 лв. За
горницата над тази сума до претендирания размер от 739,15 лв. искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
В
тежест на ответника следва се възложат разноските в исковото и заповедното
производство съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът
също има право на разноски с оглед отхвърлената част от иска, но искане за това
не е направено, а и няма доказателства да са направени разноски от ответника.
По
изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Д.Г.М., ЕГН ********** *** дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ №…, офис сграда Л., ет. .. офис .., представлявано от изпълнителните
директори Н. Т. С. и М. Д. Д., главница в размер на 10 089,67 лв.,
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 01.12.2016 г. до 21.08.2017 г.
в размер на 143,67 лв., обезщетение за забава за периода от 01.08.2016 г. до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер
на 634,22 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3141/2018 г.
по описа на Районен съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ
иска за лихва за забава за горницата над 634,22 лв. до предявения размер от
739,15 лв.
ОСЪЖДА Д.Г.М., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Д-р П. Д.“ № .. офис сграда Л., ет. …, офис .., представлявано от
изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д., разноски в исковото производство за
държавна такса в размер на 281,42 лв., депозит за вещо лице в размер на 148,56
лв., депозит за особен представител в размер на 850,95 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., както и разноски в заповедното производство
в размер на 217,35 лв. държавна такса, 23,77 лв. разноски за връчване на
уведомление и 74,28 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: