Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София,
26.06.2019г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на двадесет и шести юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
МАРИАНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №7134/19г., намира
следното:
Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от З.Б.И. с ЕГН ********** с адрес *** срещу действия на ЧСИ С.Я. с рег.№844 на КЧСИ с
район на действие Софийски градски съд по изп.дело №20108440402468
по описа на ЧСИ, изразяващи се в насрочване на принудително изпълнение – опис и
оценка върху недвижим имот, който е несеквестируем, тъй
като представлява единствено жилище на длъжника и неговото семейство.
Взискателят „О.Б.Б.“ АД със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, ул.“********изразява
становище за оставяне без разглеждане на депозираната жалба.
ЧСИ Я.е изложил мотиви на осн.чл.436
ал.3 от ГПК за законосъобразност на извършените действия по изпълнителното
дело.
Жалбата е постъпила в законоустановения
срок от лице, което има право на жалба срещу подлежащо на обжалване действие на
ЧСИ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Изпълнително дело №20108440402468 по описа на
ЧСИ С.Я. е образувано с взискател О.Б.Б. АД и длъжници „М.“ ООД, И.М.И.и
П.И.М.въз основа на издаден изпълнителен лист от 25.05.2010г. по ч.гр.д.№22635/2010г.
на РС София за солидарно заплащане на сумите – 44 732,18лв. главница,
ведно със законна лихва от 17.05.2010г.; 346,92лв. договорна лихва от
01.12.2009г. до 16.05.2010г.;1982,53лв. съдебни разноски.
От приложеното към жалбата на И.
Удостоверение за наследници изх.№274 от 03.07.2015г. на Иван Райков Иванов,
починал на 01.07.1991г., се установява, че на 07.01.2015г. е починал съпругът
на жалбоподателката И.М.И.– длъжник по процесното изпълнително дело.
От представеното решение №101 от 28.07.2015г.
по гр.дело №18855 по описа за 2015г. на СРС се установява, че З.Б.И. на осн.чл.61 ал.1 от ЗН е приела по опис наследството, останало
от наследодателя й И.М.И.. Сред активите на наследствената маса е апартамент
№52, находящ се в гр.София, жк.“********с
обща квадратура от 66,61кв.м.
Жалбоподателката е
декларирала, че притежава 1/2ид.ч. от описания недвижим имот съгласно договор
за покупко-продажба на недвижим имот №70 том 10/1999г. на СНС – Софинвест и е единственото жилище, което притежава по
смисъла на закона, пенсионер е и не притежава друго жилище годно за живеене или
обитаване.
На осн.чл.429 ал.2
от ГПК ЧСИ Я.е конституирал наследниците на И.М.И.– З.Б.И. и П.И.М.като длъжници в изпълнителното производство.
С молба взискателят
ОББ АД е поискал ЧСИ Я.да наложи възбрани върху приетите по опис от наследника
на длъжника И.М.И.– З.Б.И. недвижими имоти.
С разпореждане от 15.01.2016г. ЧСИ е наложил
възбрана върху апартамент №52, находящ се в гр.София,
жк.“********с обща квадратура от 66,61кв.м. От
приложената справка от СВп София се установява, че
възбраната е вписана на 15.03.2016г.
На 26.09.2016г. ЧСИ Я.е връчил покана за
доброволно изпълнение на З.И.Б. като я е уведомил за възможността по
чл.428 ал.1 ГПК в двуседмичен срок да заплати отразените в съобщението суми.
Тъй като плащане не е постъпило в указания
срок съдебният изпълнител е връчил на 19.06.2017г. на И. призовка за
принудително изпълнение, с която я е уведомил че насрочва опис и оценка на възбранения имот на 13.07.2017г.
На 22.06.2017г. З.И. е депозирала чрез ЧСИ С.Я.
до СГС жалба на осн.чл.435 ал.2 ГПК срещу пристъпването
към принудително изпълнение опис и оценка на собствения й недвижим имот,
представляващ нейно единствено жилище, което е несеквестируемо.
Няма данни по делото, а и не се твърди описът
да е бил извършен.
Съгл. чл.444 т.7 от ГПК изпълнението не може
да бъде насочено върху несеквестируемото жилище на
длъжника. Несеквестируемостта е забрана за
принудително изпълнение върху определени имуществени права на длъжника, която
лишава съдебния изпълнител от процесуалната
власт да ги възбранява, запорира,
продава. Нормите, които уреждат несеквестируемостта
са императивни. Съдебният изпълнител е длъжен да проверява дали правото, обект
на принудително изпълнение е секвестируемо към деня
на запора или възбраната. Въпросът за несеквестируемост на конкретното имущество се преценява към
момента на насочване на принудителното изпълнение спрямо него. От
посочените по-горе доказателства се установява, че към датата на налагане на
възбраната и насрочване на опис имотът е бил несеквестируем
като единствено жилище на длъжника /което не се оспорва от ЧСИ/ и обезпечава
безпредметно една недопустима продан. Щом
като принудителното изпълнение върху едно несеквестируемо
право е недопустимо, недопустимо е не само
осребряването на това право, но и възбраняването му, с
което неоснователно се ограничава правната сфера на длъжника. Предвид изложеното жалбата е основателна, поради което следва да
се отменят извършените изпълнителни действия по насочване на изпълнението върху
несеквестируем жилищен имот на длъжника.
По смисъла на ТР № 2 от 2015 година на ВКС,
длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено
изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението
за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или
друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато
запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото
задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на
длъжника поради наложения запор. Съгласно дадените в ТР 2 от 2015 година
разяснения, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът
се позовава на несеквестируемост (пълна или частична)
на запорирано или възбранено
имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е
длъжен да се произнесе, секвестируем ли е
имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са
изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор,
възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът
се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни
действия са несъвместими с несеквестируемостта и в
този смисъл я нарушават. Ако приеме наличието на несеквестируемост,
съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за
това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо
вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи
тя) или указва, как се определя секвестируемата част
при частична несеквестируемост, без да отменя запора;
отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична
продан на несеквестируема непотребима
вещ.
В конкретния случай не се атакува конкретно
изпълнително действие, а насочването на изпълнението върху несеквестируем
недвижим имот, какъвто според жалбоподателката е
апартамент №52 в гр.София, жк.Люлин бл.370.
Съобразно разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК
длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо. На база на мотивите в
цитираното по – горе Тълкувателно решение, съдът приема, че длъжникът може да
обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или
възбрана.
На обжалване подлежи насочването на
изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не
изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта.
Отменяването на изпълнително действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата
по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни
изпълнителни действия. Следователно, макар и да не попада в приложното поле на
чл.435 от ГПК, предвид наведените основания от страна на молителя, съдът
приема, че несеквестируемостта на процесния
апартамент, задължава настоящата инстанция да се произнесе по същество. Също с
оглед разясненията в Тълкувателното решение, съдът приема, че следва да се
произнесе е ли е несеквестируем
имота или не. Страните не спорят, че процесният имот
е несеквестируем.
От материалите по делото е видно, че процесното жилище е единствено за длъжника И., която е
вдовица и живее сама в същото. Тя е било собственик на 1/2ид.ч. от него и
получава другата 1/2ид.ч. от съпруга си по наследство. Не се установява да има
друго жилище, годно за обитаване. Следователно жалбоподателката
И. има само един недвижим имот, служещ за задоволяване на жилищните й нужди.
Основният критерий, от който следва да се
изхожда при преценката дали имотът представлява "жилище" по смисъла
на чл.444, т.7 ГПК, е обстоятелството дали той служи за живеене на длъжника и
неговото семейство. В съдебната практика това понятие се дефинира именно с
оглед обстоятелството дали имота се обитава постоянно или временно от едно или
повече лица за живеене. По това свое предназначение жилищният имот се отличава
от останалите недвижими имоти на длъжника, които не са предназначени и не се
ползват за задоволяване на жилищни нужди. Другият разграничителен критерий,
който следва да бъде взет предвид при преценката дали имотът е от категорията
на несеквестируемите, е обстоятелството дали той има
достатъчно площ, за да бъде пълноценно използван за задоволяване на жилищни
нужди. Разпоредбите на чл.444 от ГПК забраняват насочване на изпълнението върху
определени вещи на длъжника - физическо лице. Нормите имат социален характер и целят
запазване на имуществото, необходимо за съществуването на длъжника и неговото
семейство, включително и необходимото за упражняваната от него за целта
дейност. При положение, че приема
наличието на несеквестируемост – а настоящия случай е
именно такъв, съдът намира, че жалбата следва да бъде уважена.
Разноски не са поискани от жалбоподателя,поради което не следва да се
присъждат.
Мотивиран от гореизложеното и на осн .чл.437
ал.4 от ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на З.Б.И. с ЕГН **********
с адрес *** – длъжник по изп.д.№20108440402468
изпълнителни действия на ЧСИ С.Я. с рег.
№844 на КЧСИ с район на действие СГС, изразяващи се в насочване на изпълнение -
насрочване на опис и оценка на недвижим имот в гр.София, р-н ********., който е
несеквестируем.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.